О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 43
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, Гражданско отделение, в
закрито заседание на 12.02.2019 г. в състав
Председател: Румяна Манкова
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
като изслуша докладваното от съдията-докладчик Воденичаров ч.г.д. № 36 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 95, ал.5 ГПК, вр. чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. против определение № 367 от 30.10.2018 г. по в.г.д. № 357/2016 г. на ЯОС, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ изразяваща се в адвокатска защита при приподписване на частната касационна жалба против определение № 342/30.09.2016 г. по в.г.д. № 357/2016 г. на ЯОС. Жалбоподателят счита обжалваното определение за противоконституционно, противозаконно, противоречащо на европейското право и неправилно, моли за отмяната му и за предоставяне на исканата правна помощ.
Жалбоподателят твърди, че не е спазена Конституцията на РБ, която постановява равен достъп на гражданите до съд, както КЗПЧ, чл. 6. Позовава се на практика на ЕСПЧ и на тълкувателната практика на ВКС на РБ. Твърди, че институтът на правната помощ има за цел осигуряване правото на страната да се защитава пред съд. Представените доказателства – декларация и удостоверение от НАП били достатъчни за да се приеме, че няма възможност да ангажира адвокат.
По повод жалбата Бургаски апелативен съд намира:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт.
По същество съдът намира следното:
По г.д. № 1750/2016 г. РС – Ямбол е постановил определение № 1361/05.07.2016 г., с което е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Това определение е обжалвано от Б. М. и е било образувано в.г.д. № 357/2016 г. на ЯОС. С определение № 342/30.09.2016 г. въззивния съд е потвърдил прекратителното определение на РС – Ямбол. Определението на въззивния съд е обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, който е намерил жалбата за нередовна и с разпореждане № 9 от 17.01.2017 г. я е върнал на ЯОС за даване указания да се изложат основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допустимост на жалбата и същата да се приподпише от адвокат. В изпълнение указанията на ВКС въззивния съд с разпореждане от 24.01.2017 г. е дал указание на М. да представи изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, жалбата да се приподпише от адвокат и да се представи пълномощно. По повод тези указания М. е поискал правна помощ, която е била отказана със сега обжалваното определение. Във връзка с молбата за правна помощ пред ЯОС са били представени декларация от жалбоподателя и удостоверение от НАП, че няма подадена годишна данъчна декларация за 2017 г. и няма регистриран трудов договор към август 2018 г. В подадената декларация М. е декларирал, че не притежава доходи от заплати, спестявания, наеми и дивиденти, както и че притежава търговски обект, находящ се в гр. С.
При тази фактическа обстановка правните изводи на окръжния съд са правилни и законосъобразни, поради което съдът препраща към тях на осн. чл. 278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК.
В допълнение. За да се предостави правна помощ, следва да са налице условията по закона – чл. 23, ал. 3 ЗПрП. Действително жалбоподателят е декларирал, че не получава доходи и е на издръжка на баща си, а от удостоверението на НАП се установява, че няма данъчна декларация и няма регистриран трудов договор. Само тези обстоятелства не могат да обосноват извод, който да е уважителен на молбата за предоставяне на правна помощ. Съдът при преценката си следва да има предвид и други обстоятелства, както го задължава закона. В случая жалбоподателят притежава недвижим имот – търговски обект, който може да бъде източник на средства. Освен това жалбоподателя е здрав, на средна възраст и може да полага труд, от който да получава доходи. Поради това при преценката на всички обстоятелства се налага извода, че не са налице основанията по закона за предоставяне на безплатна правна помощ на жалбоподателя, която да е във финансова тежест на държавата. Още повече и независимо от изложеното, законът не предвижда предоставяне на правна помощ при недопустим иск /чл. 24, ал.1, т. 2 ЗПрП/.
Налага се крайния извод за неоснователност на жалбата, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че жалбоподателят не е заплатил държавна такса от 15 лв. за производството, поради което следва да бъде осъден да заплати сумата на Бургаски апелативен съд.
Като се води от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 от 30.10.2018 г. по в.г.д № 357/2016 г. на ЯОС, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ изразяваща се в адвокатска защита при приподписване на частната касационна жалба против определение № 342/30.09.2016 г. по в.г.д. № 357/2016 г. на ЯОС.
ОСЪЖДА Б. Я. М. ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „Г. Б.“ , бл. **, вх. *, ап. *** да заплати на Апелативен съд – Бургас сумата от 15 лв., представляваща държавна такса за производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: