Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. П.,……август….2019г.

                     

               В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

П.ският окръжен съд, Търговски  отделение  в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………СЕДЕМНАДЕСЕТИ…..…ЮЛИ………….……… през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДЕВЕТНАДЕСЕТА  година  в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

 

при….секретаря……ПЕТЪР……П.,….като….разгледа…..……  докладвано от  съдия  ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…217….по описа за ….2018г,…за  да  се произнесе,  съобрази следното:

 

Производство по  Глава ХХХІІ от ГПК – Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание искова молба, подадена от ищеца – Н.В.К., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника адв.Ц.В. от САК с адрес ***, офис №5, против ответника ЗД “***“ –АД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление  в гр.С., бул.“***“№87, чрез която е предявен иск за  обезщетение за неимуществени вреди с правно основание  по чл.432,ал.1 от КЗ и   цена 30000.00лв.(тридесет хиляди лв.), причинени от ПТП, настъпило на 28.02.2018г- на първокласен път І-3 ( Б.- Б.) при км 120-514, след язовир ***, Област-П..

В исковата молба се твърди следното:

На 28.02.2018 г. около 09.24 часа на първокласен път 1 - 3 /гр. Б. - Б./ при км. 120+514, след язовир ***, Д.П.М. при управление на лек автомобил „Ауди", модел „А6" с per. № ***, поради грубо нарушение правилата на движение по пътищата, а именно предприета неподсигурена маневра за изпреварване и навлизане в лентата за насрещно движение, допуска настъпване на пътно-транспортно с правилно движещия се в платното за насрещно движение лек автомобил „***", модел „19" с рег.№ ***, управляван от Н.В.К.. В резултат на настъпилото произшествие е пострадал ищецът Н.К., на когото са причинени телесни увреждания.

За събитието е съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 28.02.2018г, извършен е оглед на местопроизшествието от разследващите органи, като е образувано и наказателно производство ДП № ЗМ 55/28.02.2018г. по описа на ОД на МВР гр.П.. Установено е, че причина за настъпилото събитие са субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди А6", който поради предприемане на неподсигурена маневра за изпреварване, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с правилно движещия се лек автомобил „***", управляван от доверителя ми. С постановление от 30.04.2018г. на Районна прокуратура гр. П. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1, вр. чл. 24, ал. 1, Т.9 от НПК ” по искане на пострадалото лице.

В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие на ищеца Н.К. са причинени телесни увреждания, изразяващи се в във фрактура на 3 и 4 метатарзални кости на лявото ходило, довело до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за период по - дълъг от 30 дни. След произшествието пострадалият по спешност е прегледан в Спешното отделение към Центъра за спешна медицинска помощ - гр. П., където е постъпил със силна болка и невъзможни движения на лявото ходило. Извършени са необходимите изследвания и рентгенографии, като са установени фрактурите на трета и четвърта метатарзални кости на лявото ходило. За възстановяването му е следвало да носи гипсов ботуш за период от 30 дни, назначена е медикаментозна терапия, като е определен хигиенно-диетичен режим.

Лечението на пострадалия е продължило в домашни условия, със спазване на определения му режим и терапия и провеждане на рехабилитация, като ищецът е споделял за ограничени и болезнени движения в областта на фрактурата, мускулна слабост и затруднена самостоятелна походка. Въпреки проведеното лечение и обездвижване оплакванията не отшумяват, което е наложило провеждане на рехабилитационна програма за раздвижване на крайника.

Така нанесените увреждания са причина за трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за период по-дълъг от тридесет дни, като ищецът е следвало да се придвижва единствено с помощни средства. След случилото се пострадалият  изпитва множество неудобства и трудности в ежедневието, а фрактурите са причина за затруднения при обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Налице е необходимост от постоянна чужда помощ и човек, който да се грижи за него и да му помага в ежедневието. До днес възстановяване на получените травматични увреждания не е настъпило, налице са усложнения и остатъчни последици в състоянието на доверителя ми изразяващи се в ограничен обем на движенията в областта на травмите и болки при промяна на времето.

Процесната катастрофа е оставила и неизлечим отпечатък върху психиката на ищеца. Преживеният стрес от пътно - транспортното произшествие е станал причина за множество негативни емоции, главоболие, проблеми със съня и постоянни кошмари. Чувство на непълноценност и зависимост от околните пречат на ищеца ми да продължи живота си такъв какъвто е бил преди катастрофата. Налице е и тревожно - депресивно разстройство изразяващо се в отказ да общува с околните, социална изолираност, продължаващ страх от моторни превозни средства и от нови инциденти, чувство на зависимост от околните и непълноценност. Ищецът се връща постоянно към момента на преживяното пътно-транспортно произшествие, отделни епизоди от него нахлуват в главата му и водят до постоянно психическо напрежение, което го разстройва и го кара да изпада в състояние на безпомощност и безсилие.

На ищеца са причинени болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които той търпи и към настоящия момент при всеки спомен за случилото се.

Във връзка с причинените неимуществени вреди на ищеца, е  предявена  извънсъдебна претенция до ЗД „***" АД за заплащане на застрахователно обезщетение по доброволен ред и е образувана щета под N° ********** /08.02.2018г. Въпреки представяне  на всички писмени документи и доказателства, във връзка с настъпилото ПТП, от ответната страна не е определено и изплатено застрахователно обезщетение в законоустановения срок. Предвид гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция по съдебен ред.

Към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „„Ауди", модел „А6" с per. № *** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „***" АД, полица № BG/02/117003048460 със срок на валидност от 17.11.2017г. до 16.11.2018г., поради което на основание чл. 432 във вр. чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ пасивно материално-правно легитимиран да отговаря по претенцията за обезщетение е ЗД „***" АД, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение в един справедлив размер по повод гореописаните неимуществени вреди получени от ПТП.

   С Разпореждане №1550/25.09.2018г., постановено по настоящето дело, на основание чл.367,ал.1 от ГПК, препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника – ЗД“***“-АД със седалище и адрес на управление в гр.С.,  бул.“***“№87.(л.438 и сл.)

В срока по чл.367,ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор   на исковата молба, подаден от ответника, в който се изразява следното становище:

Оспорва се предявеният иск по основание и размер.                         

Обезщетението, което се претендира не отговоря на действителната вреда, като е прекомерно.По твърдения в исковата молба на 28.02.2018г. Н.В.К. е бил участник в ПТП като водач на лек автомобил. За твърдените телесни увреждания, получени вследствие на инцидента са представени медицински документи на името ищеца.Данните в представената медицинска документация (Фиш за спешна медицинска помощ,Лист за преглед н пациент в спешно отделение №010613/28.02.18г., амбулаторен лист №701/02.03.18г. от ортопед-травматолог, както и другата немедицинска документация) дават основание да се приеме, че вследствие от инцидента на 28.02.18г. Н.К. е получил счупване на 3-та и 4-та метарзални (предноходилни) кости на лявото стъпало. Лечението е било неоперативно. като в началото е била отказана гипсова имобилизация. но на 02.03.18г. е бил наложена гипсова имобилизация (ботуш) за 30 дни.Няма повече представена медицинска информация как е протекъл възстановителния период.В специализираната литература за оценка тежестта на телесни травми, за счупване на повече от една метатарзална кост, нетрудоспособността за физически труд е оценена за период 2-3,5 месеца. Вижда се марша от 1,5 месеца при минималния и максимален срок на възстановяване. Това е така, поради факта, че 3-та и 4-та метатарзални кости се намират в средата (между втора ипета)на предноходилните кости и се придържат доста по-здраво от другите кости и мускулатурата между тях (или в повечето случаи околните кости и мускули действат като шина).В процесния  случай няма достатъчно информация да се прецени естеството на счупването, но по едно описание в амб. лист №701/02.03.18г. от ортопед-травматолог - „вклинени супракапитално фрактури на 3 и 4 метатарзални кости в ляво“., може да се направи извода за неразместени счупвания. Самото лечение е било неоперативно - само с гипсово обездвижване.При такива случаи, съответно и възстановителния период е по-къс. Разбира се, би могло да се разсъждава в посоката, че е имало период от 28.02.18г. (когато е било отказано обездвижване сгипс) до 02.03.18г. (когато лявото ходило  било поставено в гипсов ботуш за 30 дни), като в този период е могло да настъпят усложнения, но медицинска документация не дава отговор за възстановителния период.

За останалите твърдения, свързани със здравословното състояние на ищеца след травмата, няма представени медицински документи и с остават голословни твърдения.

Предвид па представената медицинска документация и направения анализ  адекватна сума за обезщетение е около 5 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване.

Оспорва се да е причинен деликт от Д.М., като водач на л.а. „Ауди” с per. № ***.

С разпореждане №1759/19.0.2018 на основание чл.372,ал.1 от ГПК препис от отговора е изпратен на ищеца.В срока по чл.372,ал.2 от ГПК е постъпила Допълнителна  искова молба, подадена от ищеца  чрез пълномощника адв. Цв.Вутова от САК.

В допълнителната искова молба се поддържа становището, изразено в исковата молба и се оспорват твърденията, изложени в отговора на исковата молба.

С Разпореждане №1869/06.11.2018г. на основание чл. 373,ал.1 от ГПК препис от  допълнителната искова молба е изпратен на ответника(л.65) В указания срок по чл.373,ал.2 от ГПК допълнителен отговор на исковата молба не е подаден и с това размяната на книжа е приключила.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на медицинска и на авто-техническа експертизи, приложена е Застрахователна полица №BG/02/117003048460 по застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите, приложено е копие на Пр.Пр.№В-1043/2018г. на районна прокуратура-П..

Писмените доказателства са приети с Определение №1169/14.12.2018г., постановено по реда на чл.374 от ГПК:

1.             Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица от 28.02.2018г. с план- схема;

2.              Удостоверение на РП П. от 12.06.2018г.;

3.              Постановление за прекратяване на НП;

4.              Протокол за оглед на местопроизшествие;

5.              Албум на местопроизшествие;

6.              Съдебномедицинска експертиза по писмени данни 04/2018г;

7.              Фиш за спешна медицинска помощ;

8.              Лист за преглед на пациент в СО;

9.              Амбулаторен лист № 701 от 02.03.2018г.;

10.           Искане за образна диагностика и резултат от същото;

11.          Справка от електронната система на ГФ;

12.           Удостоверение за банкова сметка;

13.           *** „***" АД;

14.           Писмо от ЗД „***" АД изх.№ 3787/06.06.18г;

15.           Молба до ЗД „***" АД ведно с товарителница от куриерска фирма Еконт;

По делото са проведени няколко открити съдебни заседания.

Страните, чрез процесуалните представители поддържат изразените становища. Представят  писмени бележки.

    Съдът като прецени по отделно и в съвкупност  представените от страните доказателства  и заключението на   съдебно-счетоводната експертиза, приема за установено следното  от фактическа страна:

На 28.02.2018г., около 9.30ч. ищецът Н.В.К. от гр.П. управлявал собствения си лек автомобил марка“***“ с  рег. № *** по пътя Л.-П., представляващ част от главен път І-3 Б.-Б.. Същият се движил в полагащата му се пътна лента за движение със скорост около 83.64км./ч. При км.120+514( в района на язовир „***“,Област-П.) пътят представлява прав хоризонтален участък за двупосочно движение с прекъсната разделителна линия. Пътната настилка били заснежена и влажна. Двата банкета са били заснежени и непроходими.Липсват данни за наличие на вертикална маркировка, която да ограничава максималната скорост за движение извън населени места за съответния участък.(разпит на в.л. нал.166,стр.2)

По същото време, в противоположната посока към С. се е движил лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ ***, управляван от собственика му – свидетеля  Д.П.М.. Скоростта на движение била 93.36км/ч, т.е. несъобразена с пътните условия.

В района на язовир „***“, вероятно предприемайки маневра“изпреварване“, лекият автомобил „Ауди А6“, управляван от свидетеля Д. М. навлиза в насрещното пътно платно, в което се е движим управляващия от ищеца автомобил „***“.  Ищецът  завива волана рязко на дясно с цел да избегне удара. Двата автомобила се блъскат  в предната лява част за всеки. След удара, автомобилът“***“ управляван от ищеца  Н.К. се озовава  извън пътното платно в нива в дясната страна на пътя, а лекият автомобил „Ауди 6“, управляван от свидетеля Д.М. се връща обратно в полагащата му се пътна лента.

От техническа гледна точка, причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие ( ПТП), изразяващо се в сблъсъка на двата автомобила, , са действията  на водача на лек „Автомобил Ауди А6 с рег.№ ***, който е управлявал автомобила със скорост по-висока от максимално разрешената и извършената от него промяна на направлението чрез навлизане в насрещната пътна лента към момента, в който по нея се движи автомобила „***“,управляван от ищеца Н. К.. Водачът на „Ауди А6“- Д.М. е имал възможност да възприеме пътната обстановка и конкретно местонахождението, посоката и направлението на движение на автомобила „***“, да го пропусне и да предотврати ПТП. Ищецът  не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара.

От страна на органите на МВР е извършен оглед на местопроизшествието. Съставен е  констативен протокол за ПТП с пострадали лица; Съставена е План-схема  на ПТП към Констативния протокол; Съставени са още:  Протокол за ПТП при условията на чл.212,ал.2 от НПК, който е приложен по делото  в нечетлив вид.(л.13-19) и Албум със снимки от посетеното местопроизшествие. Назначена е съдебно-медицинска експертиза.

Ищецът е транспортиран до ЦСМП-П., където е прегледан и лекуван. Установено е счупване на 3 и 4 ходилни кости на ляво ходило, което обуславя трайно затруднение движението на левия крак

Във връзка н настъпилото ПТП е образувана е Прокурорска преписка №В-1043/2018г. по описа на Районна прокуратура-П. по Досъдебно производство ЗП№Д-417/2018г., образувано  срещу свидетеля по делото Д.М. за престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“ във вр. чл.343,ал.1 от НК –   нарушаване правилата за движение, при което  е причинена по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца. С постановление на прокурор от РП-П., издадено на 30.04.2018г., наказателното производство по досъдебно производство №Д-417/2018г. на РП-П. е прекратено на основание чл.199,чл.243 във вр. чл.24,ал.1,т.9 от НПК – по искане на пострадалото лице.

Горните фактически  положения се установяват от съвкупната преценка на материалите, намиращи се в прекратеното досъдебно производство №Д0417/2018г. на РП-П., заключението на неоспорената автотехническа експертиза, изготвена от в.л. маг. инж. В.И. и от показанията на свидетеля Др. М. – участник в ПТП като водач на лек автомобил „Ауди А6“.

От заключението на  съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л. доц. Д-р Д.Д., която не е оспорена, се установява следното: В резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2018г- ищецът Н.В. е получил счупване(фрактура) на трета и четвърта стъпални ( наречени още предностъпални или метатарзални) кости  на ходилото(стъпалото) на левия крак.Уврежданията са резултат от тъпи травми.Механизмът на тяхното получаване с обяснява с  обстановката на ПТП.Уврежданията са резултат от удари на левия крак в части на купето на автомобила при рязка промяна на скоростта и посоката.  Счупванията са установени  чрез рентгенова снимка, направени в Спешно отделение на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“-ЕАД- гр.П., където пострадалият е откаран веднага след катастрофата.  Прегледан е от лекар- ортопед в спешния ортопедичен кабинет. Първоначално В. е отказвал имобилизация поради силния оток на крака. Гипсирането чрез поставяне на гипсов ботуш е извършено на 02.03.2018г. в ортопедичен кабинет.  Имобилизацията е продължила 30 дни. В делото не е представена медицинска документация за състоянието след свалянето на гипса, както  и за извършването на физиотерапия и рехабилитация. Към момента на прегледа, извършен  на 24.06.2018г.от вещото лице, изготвило експертизата,  установило, че пострадалият се движи без помощни средства и се намира в добро общо състояние. Функцията на крайника е възстановена. В резултат на получените травми ищецът е търпял болки и страдания. Същите са били силни през първите няколко денонощия до налагането на гипса, средни – през следващите един и половина месеца и слави – за още един и половина до два месеца. След този срок е възможно да се оплаква от болки и дискомфорт при промяна на времето и при по-продължителни натоварвания  на крайника (дълго ходене, съпроводено с носене на тежести или продължително стоене прав). Тези оплаквания са субективни и според експертизата нямат съществено практическо значение  върху ежедневната трудово-битова дейност.Нормалният оздравителен период при такъв вид счупвания ( повече от една стъпална кост) е около три и половина месеца.В конкретния случай няма данни за усложнения и удължаване на оздравителния процес и не са представени медицински документи. Няма данни за остатъчни явления от травмата.

От показанията на свидетелката Е.В.В. – близка на ищеца, която има непосредствени впечатления от  здравословното състояние и ежедневието на ищеца след ПТП се установява следното: След като е закаран в болнично заведение, ищецът й се е обадил да отиде при него. Първите й впечатления са, че той е бил много изплашен и със видими наранявания.Левият крак бил подут, зачервен,отекъл. Изобщо не е могъл да ходи.Отокът на левия крак според нея бил от пръстите до коляното. Не е било възможно да се гипсира веднага поради отока.Гипсът е поставен след един или два дни.Един месец е прекарал в гипс. През това време му е било много трудно, тъй като не е могъл да се движи, а е живеел сам. Свидетелката е ходела да му пазарува,          да му занесе“каквото трябва“, „да премести нещо“. Дъщеря му  е ходела да го е къпе, да го храни и пр. Поради значителното си телесно тегло ищецът не е могъл да се предвижва дори с патерици. При движение с помощни средства, кракът му се е подувал. През времето, когато е бил в гипс и след това, пострадалият е държал отворена входната врата, защото живее сам в къща и не е могъл да отвори, ако „някой отиде да му помогне“. Преди ПТП ищецът е работел на надница като охрана на авто-къща. След това не е могъл да се върне на работа, защото не е бил в състояние да стои прав и да изпълнява задълженията си. Понастоящем кракът продължава да го боли, но периодично.-При промяна на времето и ако стои повече прав. Променило се е емоционалното му състояние. Страхува се да кара кола. Когато се налага по спешност да пътува при майка си, той „подбира определено време, по което ще пътува и по кой път ще минава“. ПТП  е оставило у ищеца голяма психологическа травма. Същият  е започнал да  стъпва  на левия крак много трудно, защото не е имал средства за рехабилитация, тъй като това лечение не се покрива от НЗОК. В момента пострадалият ходи без помощни средства, но продължава да се оплаква, че кракът го боли.

Между свидетеля Д.П.М. като “застрахован“ и ответника ЗД“***“-АД-С. като „застраховател“ , по отношение на лекия автомобил „„Ауди", модел „А6" с per. № *** е бил сключен  договор за застраховка „Гражданска отговорност" ,полица № BG/02/117003048460 със срок на валидност от 17.11.2017г. до 16.11.2018г., който факт е безспорен между страните, но се установява и от представената от ответника полица.

На 17.05.2018г. ищецът Н.В.К. е подал до ответника  ЗД „***“-АД в качеството му на застраховател на другия участник в ПТП- водача Д.М., молба за заплащане на обезщетение.(л37 и сл. от делото) Не е постигнато споразумение относно дължимостта и размера на претендираното обезщетение. На 20.09.2018г. по пощата, ищецът Н.К. е подал искова молба, регистрирана с вх.№10652/21.09.2018г. по регистъра на Плюс, в която е обективиран иск срещу ответника ЗД“***“-АД с правно основание чл.432 от КЗ и цена 30000лв.- обезщетение за неимуществуени вреди.

От изложеното по-горе е видно, че съдът възприема  фактическата обстановка, описани в исковата молба, която се установява от съвкупната преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства и от заключенията на авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи.

Ответникът не е представил доказателства, чрез които да опровергае фактите, установени от ищеца чрез посочените от него доказателства. Възражението в отговора на исковата молба, че твърденията на ищеца са голословни, е неоснователно, тъй като се опровергава от събраните по делото доказателства.

  С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е  сезиран с  осъдителен иск  с правно основание  по чл.432,ал.1 от КЗ и  цена 30000лв.(тридесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от застрахователно събитие -ПТП, настъпило  на 28.02.2018г. на първокласен път І-3 /Б.-Б./, при км120+514, в близост до язовир „***“, Област-П.. Т.е. касае се за т. нар. пряк иск  на увреденото лице срещу застрахователя на  причинителя на вредата (деликвента),  за обезщетение по    застраховка „Гражданска отговорност“.

Правната квалификация е посочена от ищеца, не се оспорва от ответника и се възприема от съда.

По допустимостта на прекия иск:

Тъй като с прекия иск  на увреденото лице се претендира обезщетение за вреди от ПТП, настъпило през 2018г, приложим закон е КЗ в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,  специална  допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя   по ГО на виновния водач на МПС,  а именно  предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между   пострадалия и застрахователя по повод  заплащане  на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на 17.05.2018г.(л.37 и сл.), извънсъдебно споразумение не е постигнато, а исковата претенция по прекия иск е заявена  на 20.09.2018г. От това следва, че е  налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявения  пряк иск на увреденото лице. Освен това, искът е допустим  и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като е предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават фактическите предпоставки  на чл.432 от КЗ.

По основателността на прекия иск:

В тежест на ищеца е   да установи следното: Настъпването на ПТП; Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно дружество, който да има действие за периода на  настъпилото  събитие;  Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и характер на причиненото  увреждане на здравето;  Оздравителен период – продължителност и  специфики; Претърпени болки и страдания.

В тежест на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи, че не са налице  фактическите положения, описани в нея. Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия резултат.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства( материалите, намиращи се в приложеното досъдебно производство №№-417/2018г. на РП-П., показанията на свидетеля Д. Пл.М. – участник в ПТП, заключенията на автотехническата и съдебно-медицинските експертизи) се установява, че в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.02.2018г., по първокласен път І-3/Б.-Б.“ в района на язовир „***“, Област-П.,  причинено от сблъсъка на лек автомобил „Ауди А6“, рег.№****, управляван от собственика му Д. Пл.М. и лек автомобил „***“ с рег.№***, управляван от собственика му – ищеца Н.В.К., е причинена средна телесна повреда на последния изразяваща се във фрактура на трета и четвърта стъпални (наречени още предностъпални или метатарзални) кости на левия крак.Вина за настъпването на ПТП има изключително свидетелят Д.М. – водач на лек автомобил „Ауди А6“. Неговото виновно поведение се установява от заключението на автотехническата експертиза, изготвена от в.л. маг. инж.В.И., която не е оспорена от страните и се възприема от съда като компетентна и обоснована и от показанията на свидетеля Д.М., които съдържат признанието, че същият се е движил с несъобразена скорост и не е преценил в достатъчна степен пътната обстановка. –От доказателствата по делото се установява, че същият движейки се с превишена скорост навлиза в насрещната пътна лента, в която правомерно се е движил ищецът Н. В К. и поради  недостатъчното разстояние между двата автомобила и скоростта на движение, предизвиква  удар между двете превозни средства в предната лява част на всяко от тях. Според медицинската експертиза в резултат на рязката промяна на посоката на движение,  причинена от сблъсъка,левият крак на ищеца се удря в части от купето на автомобила, което причинява фрактура на трета и четвърта стъпални кости.

Възражението на ответника за липса на виновно поведение от страна на застрахования водач Д.М. е неоснователно, тъй като е в противоречие със заключението на автотехническата експертиза и с показанията на самия водач, дадени като свидетел в хода на съдебното дирене. – Последният признава, че се е движил с несъобразена скорост  и е предизвикал катастрофата. Автотехническата експертиза категорично и подробна  установява, че от техническа гледна точна причина за ПТП са действията на водача на лек автомобил „Ауди А6“, който се е движел със скорост по-висока от максимално разрешената с последваща промяна на направлението и навлизане в насрещната пътна лента към момента, в който в нея се движи л.а. „***“, управляван от ищеца. Според експертизата водачът на л.а.“Ауди А6“ е имал техническа възможност да предотврати ПТП.- Едната от техническите възможности за предотвратяване е използване на педала за газта и скоростния лост за движение със скорост по-ниска от максимално разрешената и съотносима  към вида на пътната настилка.Този водач е имал възможност да възприеме местонахождението , посоката и направлението на автомобила “***“.Съществената техническа възможност за предотвратяване на ПТП е свързана с възможността за движение чрез кормилния кръг в полагащата му се  пътна лента, пропускайки автомобила“***“.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия – ищеца Н.К.. –  Преди всичко ответникът не е посочил в какви действия  според него се изразява твърдяното съпричиняване. От събраните по делото доказателства съдът не установи ищецът да е допуснал нарушаване на правилата за движение и по този начин да е допринесъл за настъпване на ПТП. Съгласно автотехническата експертиза, скоростта на движение на  автомобила „***“, към момента на навлизане на „Ауди А6“ в насрещното пътно платно, изчислена математически е била 83.64км/ч.При сравнение отстоянието на автомобила „***“ до мястото на удара към момента на отклонение на направлението на л.а. „Ауди А6“ и навлизане към насрещната лента с дължината „опасна зона“ на първото МПС при реална скорост на движение се получава 38.33м.При това положение  техническото заключение е, че водачът на лек автомобил „***“ не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП.От  материалите, намиращи се в досъдебното производство се установява, че след като ищецът е възприел навлизането на автомобилът „Ауди А6“ в своята лента, е предприел рязък завой на дясно- съдът приема, че по този начин същият е предотвратил  челен удар на двете превозни средства,  които  не са се сблъскали с целите си предни части, а само с лявата предна част за всеки от  автомобилите..

Безспорно е установено, че между собственика на автомобила „Ауди А6“-Д.М., който при управление на същия е причинил ПТП, при което е пострадал ищецът, и ответниковото застрахователно дружество е сключен договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ ,полица № BG/02/117003048460 със срок на валидност от 17.11.2017г. до 16.11.2018г.,Следователно, ПТП от 28.02.2018г., като застрахователно  събитие, е настъпило при действие на договора,включващ периода от 17.11.2017г. до 16.11.2018г.

Горното е достатъчно, за да се приеме, че предявеният от ищеца против ответника  пряк иск  по чл.432 от КСО е доказан по основание. Отговорността на  застрахователя по чл.432 от КЗ е договорна, но предпоставка за нейното ангажиране е деликт, извършен от застрахования водач, което в случая е установено.

За да се произнесе относно размера, в който следва да се уважи иска, съдът съобрази следното:

Ответникът – застраховател следва да отговаря спрямо ищеца като пострадало лице за всички преки и непосредствени неимуществени вреди, причинени от настъпилото ПТП по вина на застрахования водач. По-горе съдът изложи съображения за липса на съпричиняване от страна на пострадалото лице, основани на съвкупната преценка на събраните доказателства.

От  заключението на съдебно-медицинската експертиза и представената документация е установено, че на ищеца е причинено счупване на трета и четвърта стъпални кости на левия крак.

От показанията на свидетелката Е.В., която е подпомагала пострадалия след  произшествието, се установява,  че освен  счупването, обуславящо средна телесна повреда,  което прави деянието съставомерно и за което срещу дееца е било образувано  наказателно производство, прекратено в досъдебната фаза по искане на пострадалия,  последният е претърпял и други увреждания, а именно: Когато същата го е посетила веднага след произшествието, същият е имал видими наранявания и е бил силно изплашен. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката и приема, че  в резултат на удара между двете моторни превозни средства,  ищецът освен счупването, което е определящо за степента на увреждането, е  претърпял и други  натъртвания и наранявания по тялото, които  съставляват леки телесни повреди и нямат отношение към наказателно-правната квалификация на деянието. Този извод следва от механизма на ПТП, изразяващо се в сблъсък на две  преводни средства, движещи се с голяма скорост. Логично е при рязката промяна, тялото на пострадалия да се удари в различни части на купето и да се получат наранявания, които са незначителни в сравнение с водещата диагноза на счупване кости на левия долен крайник, но предизвикват болки и страдания.  Съдът дава вяра на свидетелката и относно твърденията й за силната уплаха на ищеца, тъй като общоизвестен факт е, че  участниците в ПТП  винаги понасят  различни по степен психо-травми, които в повечето случаи  отшумяват по-бавно от  физическите наранявания..

 От съдебно-медицинската експертиза се установява, че оздравителният период за водещото увреждане( счупване на две стъпални кости)  трае около три месеца и половина и сега повече от година след  ПТП, ищецът се движи без помощни средства. Ноторно известно е обаче, че гипсовите превръзки водят до обездвижване на крайника и след тяхното сваляне  е наложителен период на раздвижване, който се постига чрез  рехабилитация и физиотерапия По делото няма данни за такива процедури, а от показанията на свидетелката Венкова се установява, че  ищецът не ги е провел поради липса на средства, защото същите не се поемат от НЗОК.При това положение съдът приема, че възстановяването на пострадалия е настъпило по-бавно, което означава, че същият по-дълго е търпял болки и за по-дълъг период  движенията на крайника му са били ограничени.

Всяко  страдание протича индивидуално, като в процесия случай е установено, че въпреки пълното оздравяване по медицински критерии,  животът на ищеца е претърпял негативна промяна, за която не  известно дали ще отмине, а именно: Същият продължава да изпитва болки  на мястото на фрактурата при промяна на времето и при физическо  натоварване, дори  при стоене прав за по-продължително време;  Страхува се  да  шофира  и когато по необходимост се налага да посети майка си се съобразява с времето и пътя, които трябва да избере; Изгубил е работата си като охрана, тъй като поради болките в крака не може да стои по-продължително време прав и да извършва обход на охранявания обект.

От изложеното е видно, че  в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2018г., предизвикано от водача на л.а.“Ауди А6“ –Д.М., по време на действието на сключения от него застрахователен договор „ГО“ с ответника „***“-АД, ищецът Н. В. К. е претърпял  неимуществените вреди, които с оглед описаното по-горе се  проявяват както като болки и страдания, така и като неприятни емоционални изживявания.

Съобразявайки настъпилото увреждане на здравето на ищеца, претърпените  и продължаващите болки, страдания и неприятни емоционални изживявания,  ограниченията, които е имал в личния си живот и зависимостта от други хора за ежедневните битово-хигиенни дейности, преустановяването на работа като охрана, социално-икономическата обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на инцидента и практиката на съдилищата по аналогични казуси, съдът приема, че за репариране на претърпените неимуществени вреди, ответникът като застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищеца като увредено лице, обезщетение в размер на 30000лв.(тридесет хиляди лв.), ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 28.02.2018г. до окончателното изплащане.Т.е. предявеният от ищеца против ответника осъдителен иск с правно основание чл.432 от КЗ  е основателен и доказан, и се уважава изцяло.

Предлаганата от ответника сума за обезщетение в размер на 5000лв. е крайно недостатъчна  предвид претърпените и търпени  от ищеца неимуществени вреди.

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден  на основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2 и вр.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати  по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-П., държавна такса от 1200.00( хиляда и двеста лв.) върху уважения иск с цена 30000.00лв.

На основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на П.ски окръжен съд и разноските за експертизи, преведени от бюджета на съда в размер на  650.00лв.(шестстотин и петдесет лв.)

На основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да заплати в полза на „Адвокатско дружество В. ***  за оказана  безплатна адвокатска помощ, възнаграждение в размер на 1700.00лв.( хиляда и седемстотин лв.) на основание чл.7,ал.2,т.4 във вр.ал.8 от Наредба №1/2004г. на ВАдС  за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, П.ският окръжен съд, Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК

 

 

                      Р   Е   Ш   И   :

 

 

 ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.„ ***“№87, ДА ЗАПЛАТИ на  Н.В.К., ЕГН-********** с постоянен адрес ***, на основание чл.432 от КЗ, СУМАТА от 30000.00лв.( тридесет хиляди лв.) – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от  Д.П.М. на 28.02.2018г.,при  сключена от собственика на автомобила застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица №BG/02/117003048460, издадена от  ЗД“***“-АД-С., със срок на валидност от 17.11.2017г. до 16.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 30000.00лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.„ ***“№87, ДА ЗАПЛАТИ основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК   по Бюджета на Съдебната власт, в полза на Окръжен съд-П., държавна такса от 1200.00лв.( е хиляда и двеста лв.) върху  цената на уважения иск.

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.„ ***“№87 ДА ЗАПЛАТИ основание чл.78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2 от ГПК   по сметка на Окръжен съд-П., сумата от 650.00лв.(шестстотин и петдесет лв.) – разноски за експертизи

ОСЪЖДА  ЗД „***“ – АД, ЕИК-81830482 със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.„ ***“№87, ДА ЗАПЛАТИ  в полза на „Адвокатско дружество В. ***,   на основание чл.38,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.4 и ал.8 от Наредба №1/2004г. на ВАдС, адвокатско възнаграждение от 1700.00лв.(  хиляда и семестотин лв.)

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: