Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 18.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 96 по описа за 2021г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – гр.Шумен,
депозирана чрез К.Р. - директор на РЗИ – гр.Шумен и Р.К. - главен юрисконсулт,
срещу Решение № 260080/10.02.2021г. на Районен съд – гр.Шумен, постановено
по АНД № 1746/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено
Наказателно постановление № РД-05-20/12.08.2020г., издадено от директора на РЗИ
– гр.Шумен, с което на Г.Н.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 209а,
ал.1, във вр.с ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 (триста) лева. С атакуваното
решение РЗИ-гр.Шумен е осъдена да заплати на санкционираното лице и деловодни
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение
на процесуалния и материалния закон. Навеждат се аргументи, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати установените от
районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновава се и тезата за наличие на
осъществено административно нарушение на чл.209а, ал.1, във вр.с ал.4 от ЗЗ,
доколкото от събраните по делото доказателства се установява по безсъмнен
начин, че Г.Н.А. не е използвала предпазна маска или друго средство в закрито
помещение, като ползването на яката на дрехата й не може да се квалифицира като
„друго средство“ по смисъла на т.I, т.4 от
Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването. Въз основа
на наведените съображения се иска касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да
постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди отмененото с него
НП. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от гл.юрисконсулт
Р.К., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна - Г.Н.А., редовно призована, не се
явява лично в проведеното съдебно заседание. Същата се представлява от адвокат С.Г.
от ШАК, която в писмен отговор и в хода на устните състезания излага подробни
аргументи за правилност на атакувания съдебен акт, въз основа на които мотивира
искане за оставянето му в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира
жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Смята,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което
предлага то да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба,
намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена,
в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, а разгледана по същество - за основателна, поради следните съображения:
С обжалваното
решение Районен съд - град Шумен е отменил Наказателно постановление № РД-05-20/12.08.2020г., издадено
от директора на РЗИ – гр.Шумен, с което на Г.Н.А. на основание чл. 209а, ал.1,
във вр.с ал.4 от ЗЗ е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 лева, а именно за това, че при извършване на проверка на 01.07.2020г.
на закрито обществено място – денонощен магазин "Non stop 21", находящ се в гр.Шумен,
ул.Съединение № 39, стопанисвано от "Йорус"ООД, е установено, че Г.Н.А.,
в условията на извънредна епидемична обстановка в РБ, обявена с Решение на МС №
325/14.05.2020г. и Решение на МС № 378/12.06.2020г., и Решение на МС №
418/25.06.2020г. за удължаване срока на епидемичната обстановка, е посетила
обекта без поставена защитна маска за лице или средство, покриващо носа и
устата, с което е нарушила т.I.4. от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на министъра на
здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки, издадена на основание
чл.63, ал.4 от ЗЗ. За описаното нарушение на 01.07.2020г. срещу ответника
в касационното производство бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № ЗК-704, издаден въз основа на Констативен протокол от същата
дата. Актът бил връчен на нарушителката, която го подписала с възражение, че е
ползвала предпазно средство, а именно – вдигната и придържана с ръка яка,
покриваща носа и устата. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били
депозирани писмени възражения. Въз основа на АУАН и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, наказващият орган
издал процесното наказателно постановление, предмет на оспорване пред районния
съд.
При така установената фактическа
обстановка районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това органи, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт на процесуално основание. В тази
връзка съдът е посочил, че при издаване на АУАН актосъставителят е допуснал
нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, а при постановяване на НП
наказващият орган е нарушил чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. За да обоснове този
извод, съдът е приел, че според АУАН, нарушението се изразява в посещаване на
закрит обект без поставена защитна маска, покриваща носа и устата, съставляващо
нарушение на т.I.4.
от Заповед № РД-01-369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ. В същото
време в НП е описано, че лицето е посетило обекта без поставена защитна маска
за лице или друго средство, покриващо носа и устата, с което е нарушило т.I.4. от Заповед №
РД-01-369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ. Въз основа на това е
извел извод за наличие на противоречие между АУАН и НП, ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице. Посочил е също, че едва в НП наказващият орган
е отразил, че описаната деятелност съставлява административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, при липса на позоваване на приложимата санкционна разпоредба
в АУАН. Въз основа на направените констатации е заключил, че описаните пороци в
АУАН и НП са съществени и съставляват основание за отмяна на санкционния акт.
По съществото на спора е приел, че наказващият орган не е ангажирал убедителни
и непротиворечиви доказателства в подкрепа на възведеното срещу Г.А.
административнонаказателно обвинение, доколкото събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства са противоречиви досежно релевантните за
отговорността на нарушителката обстоятелства. Въз основа на изложените
аргументи е заключил, че обжалваното пред него НП е незаконосъобразно, поради
което го е отменил. С решението си съдът е осъдил РЗИ-гр.Шумен да заплати на
насрещната страна сторените от последната деловодни разноски в размер на 300
лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.
При реализираната проверка
за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното
касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни изводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление.
На първо място,
касационната инстанция не споделя извода на предходния съдебен състав за
издаване на АУАН и НП при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Действително в АУАН е посочено, че «…Г.Н.
се е намирала в закрит обект без поставена маска, закриваща носа и устата…»,
докато в НП нарушението е описано по следния начин – «…посещава обекта без
поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата…».
Непосочването в АУАН, че нарушителката не е разполагала и с «друго средство,
закриващо носа и устата», не може да се квалифицира като съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, тъй като същото е преодоляно в НП,
където изрично е посочено, че лицето няма поставена «…маска или друго средство,
покриващо носа и устата…». Този извод следва от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. От друга страна, видно от възражението на
нарушителката, саморъчно вписано в АУАН, същата е заявила, че е била с
предпазно средство – вдигната яка на спортно горнище, придържана с ръка,
покриваща устата и носа й, от което следва, че е разбрала в какво конкретно
нарушение е обвинена, а именно, за това, че се е намирала в търговския обект
без носа и устата й да са били покрити. Допуснатите процесуални нарушения са
основания за отмяна само в случаите, когато са довели до ограничаване или
препятстване възможността на нарушителя да разбере в какво нарушение се
обвинява и организира защитата си адекватно и в пълен обем. В случая не е
налице подобно ограничаване или препятстване упражняване правото на защита на
последната, което изключва посоченото от районния съд основание за отмяна на
НП.
Касационната инстанция не
споделя и извода, че непосочването в АУАН на разпоредбата на чл.209, ал.1 от ЗЗ
съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. И
това е така, защото в АУАН е описано, че с поведението си Г.А. е нарушила т.I.4. от Заповед №
РД-01-369/30.06.2020г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки на основание чл.63, ал.4 от ЗЗ, в която именно са регламентирани
съставомерните признаци на осъществената от нея деятелност, като това й е
позволило да разбере в какво се състои възведеното срещу нея обвинение и да
организира защитата си. В същото време чл.209, ал.1 от ЗЗ има бланкетен
характер и регламентира единствено вида и параметрите на санкциите, предвидени
за нарушение или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или
от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4
или 7
и чл. 63а, ал.
1 или 2,
от което следва, че с посочването на конкретното нарушение на съответната
противоепидемична мярка и заповедта на министъра на здравеопазването, с която е
наложена, са изпълнени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Изложените съображения
водят до извода, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Касационната инстанция не споделя и
тезата на предходния съдебен състав за недоказаност на възведеното срещу Г.А.
обвинение. Фактът, че последната е посетила описания в АУАН и НП търговски
обект без защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, е
установен по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Този извод
следва на първо място от показанията на св.Д.Д.Б.– главен инспектор в
РЗИ-гр.Шумен и актосъставител, която сочи, че нарушителката се е опитвала да
прикрие носа и устата си с яката на спортното горнище, с което е била облечена,
но въпросната яка не е стояла непрекъснато върху носа и устата й, а се е
смъквала повече от три пъти, при което носът и устата на същата са оставали открити.
Показанията на св.Д.Б.кореспондират и с показанията на св.Р.К.З.– старши
инспектор в Общинска администрация – гр.Шумен, участвал в съвместната проверка
като представител на Община Шумен, който сочи, че е видял Г.А. да обикаля около
щандовете без поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и
устата й, като едва след като е забелязала проверяващите, е поставила яката на
дрехата си върху носа и устата си. Свидетелят е категоричен, че, поставена по
този начин, яката не е покривала трайно носа и устата на нарушителката, тъй
като се е налагало да бъде придържана и не е стояла неподвижно без участие на
ръцете. Показанията на двамата свидетели са последователни и непротиворечиви
досежно релевантните за отговорността на ответника в касационното производство
факти, като доводите на районния съд в обратен смисъл са необосновани. Касае се
за длъжностни лица, работещи в различни институции, които не са в йерархична
зависимост помежду си и не са заинтересовани от изхода на настоящия правен
спор. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан и
полицейският служител, участвал в проверката – св.В.Й.В., който твърди, че
лично е възприел влизането на нарушителката в обекта без поставена маска или
защитно средство на лицето, като едва след направена от него забележка е
вдигнала яката на дрехата си, за да покрие носа и устата си, което означава, че
тя се е намирала в търговския обект без средство, покриващо носа и устата й,
като единствената причина да покрие носа и устата си с подръчни средства се е
дължала на отправената спрямо нея забележка. Що се отнася до твърдението на св.
В.В., че след като си е поставила яката на лицето, нарушителката повече не я е
сваляла, следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция не кредитира
показанията му в тази им част, тъй като същият свидетел малко по-късно в
показанията си споделя, че не си спомня дали Г.А. е махала яката си, не си
спомня как е пазарувала, както и дали яката й е падала. Тези негови твърдения
опровергават казаното преди това от свидетеля, че през цялото време яката на
нарушителката е била върху лицето й. А и св.Р.З.сочи, че св.В.В. е стоял зад него
и св.Д.Б., поради което не е имал пряка видимост към Г.А. през целия период на
пребиваването й в търговския обект. Що се отнася до показанията на св.Д.М.Д.–
магазинер в денонощния магазин, в които се твърди, че нарушителката през цялото
време е спазвала изискванията да е с покрити уста и нос, настоящият съдебен
състав намира, че неправилно районният съд ги е ценил като достоверен източник
на информация, тъй като въпросната свидетелка е познавала с последната като
редовен клиент и е заинтересована тя да продължи да посещава търговския обект,
което поставя под сериозно съмнение верността на казаното от нея пред районния
съд. Още повече, че в периода на установяване на нарушението св.Д.Д.е била
ангажирана с обслужване и на други двама клиенти, което й е попречило да държи
останалите клиенти в полезрението си през цялото време (видно от показанията на
св.Р.З.).
На следващо място, касационната
инстанция не споделя становището на ответника в касационното производство относно
характера на нарушената от нея заповед на министъра на здравеопазването. Както
обосновано е посочил и районния съд, заповедта представлява общ административен
акт и за нея не е налице нормативно изискване за обнародване, като задължително
условие за влизането й в сила, а са приложими правилата на чл. 65 и сл.
от АПК. Освен това, с изменението на Закона за здравето с ДВ бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г., изрично е прието, че заповедите на
министъра на здравеопазването са общи административни актове - чл. 63, ал.
11 от ЗЗ. Не е спорно по делото, че издадените от последния заповеди
са обявени на интернет страницата на Министерство на здравеопазването, по реда
на чл. 73,
вр. с чл. 66, ал. 1
от АПК, от което следва, че относимата за казуса заповед е породила
правно действие и съответно въведената с нея противоепидемична мярка е била
задължителна за адресатите й към момента на проверката - граждани, намиращи се
в закрити обществени места. Ирелевантно е и обстоятелството, че заповедта е
била отменена със Заповед № РД-01-402/15.07.2020 г., доколкото към момента на
проверката, същата е действала.
Установените по делото факти и
анализът на събраните доказателства обосновават несъмнения извод, че Г.А. е осъществила
вмененото й нарушение както от обективна, така и от субективна страна, поради
което правилно е била подведена под административнонаказателна отговорност по
приложения от наказващия орган административнонаказателен състав. При
индивидуализацията на наложеното на последната наказание директорът на
РЗИ-гр.Шумен е спазил изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, доколкото е
определил същото в минималния размер, предвиден в закона, като правилно е счел,
че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не
се отличава от обичайните нарушения от същия вид.
Обобщавайки изложеното, Шуменският
административен съд приема, че като е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, респективно
е налице касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с
ал. 2 от НПК – не е приложен правилно материалният закон, което е основание за
отмяна на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление,
както и в полза на нарушителката са присъдени деловодни разноски в размер на
300 лева. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да се
постанови ново решение по съществото на спора, потвърждаващо законосъобразното
наказателно постановление.
При този изход на спора и с оглед отправената
претенция на касатора, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на РЗИ-гр.Шумен се дължи юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 80 лева, което следва да бъде възложено в тежест на Г.Н.А..
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 260080/10.02.2021г. на Районен съд – град Шумен, постановено по АНД
№ 1746/2020г. по описа на съда и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № РД-05-20/12.08.2020г.,
издадено от директора на РЗИ – гр.Шумен, с което на Г.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 209а, ал.1, във
вр.с ал.4 от Закона за здравето е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА
Г.Н.А., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на Регионална
здравна инспекция – град Шумен, с адрес гр.Шумен, пл.Освобождение № 1, разноски
по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.05.2021г.