№ 439
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Величка Маринкова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Красимира Й. Динева
като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20241100600307 по описа за 2024 година
прие следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда от 10.10.2023 г. по НЧХД №13443/2022 г., СРС, НО, 7 състав е признал
подсъдимия В. Г. П. за виновен в това, че на 24.04.2022 г., около 20:00 часа, в гр.
София, на тротоара на ул. ****, чрез нанасяне на удар с юмрук в лява предмишница и
на удар с глава в челото, причинил на Е. И. Ш. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1,
вр. чл. 130, ал. 2 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, платима по
сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В. Г. П. е осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 400 (четиристотин) лева по
сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в случай, че липсва доброволно изпълнение, както и да заплати на частния
тъжител Е. И. Ш. направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подс.
В. П.- адв. Х. К. и допълнение към нея, в които твърди, че присъдата е незаконосъобразна.
Излага подробни съображения в тази насока, като коментира доказателствения анализ,
направен от първата инстанция, с който не се съгласява. Твърди, че не е доказано
извършването на деянието от страна на подс.П., алтернативно сочи, че съдът не е обсъдил
дали не са налице данни за реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК, позовавайки се на
1
обясненията на подсъдимия, които сочи, че съдът е игнорирал неоснователно. Иска от
въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по повдигнатото му обвинение,
алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В допълнението
към жалбата се иска събирането на нови доказателства, а именно- въззивният съд да допусне
повторен оглед в с.з. на оптичните носители, съдържащи видео и снимки от процесния
случай, както и да допусне до разпит като свидетел по делото Л. Ц. Д., за когото сочи, че е
бил очевидец на случая, но не е бил разпитан от първата инстанция.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, както и че не се налага
събирането на нови писмени и веществени доказателства, респ. изслушването на нови вещи
лица. Във връзка с конкретно направените доказателствени искания от защитника, съдът
намери, че не се налага повторен оглед в открито съдебно заседание на оптичния носител
съдържащ видео файлове и снимки, но следва да бъде допуснат до разпит като свидетел,
лицето, за което се твърди в жалбата, че е бил очевидец на инкриминирания случай.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. К.,
поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения.
Счита, че са налице противоречия в показанията на свидетелите Ш., С. Д. и К.Р., за което
излага съображения. Акцентира върху депозираните пред въззивния съдебен състав
показания на свидетеля Л. Д., който твърди, че е присъствал по времето и на мястото на
конфликта, но е категоричен, че не са нанасяни удари. Намира обясненията на подсъдимия
П. за последователни, както и че същите не следва да се игнорират. Обръща внимание върху
проведения от свидетелката Ш. разговор при позвъняването й на тел. 112, като посочва, че
ако позвъняването е направено непосредствено след процесния случай, би било логично
риториката да е съвсем друга. Счита, че първият съд безкритично се е доверил на
заключението на вещото лице по СМЕ, а вещото лице е проявило нетипична
дезаинтересованост от механизма на деянието. Счита, че изложените в жалбата твърдения и
показанията на свидетелите, доведени от частния тъжител са неверни. Моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Моли да му бъдат присъдени разноски по
предоставената на подсъдимия правна защита.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д. в допълнение към изложеното от своя колега, адв.
К. излага твърдения за противоречивост на доказателствения материал. Акцентира върху
обстоятелството, че частният тъжител не е представил информация от камерите, касателно
процесния случай, които са били насочени именно към мястото, на което се е състояло
инкриминираното деяние, както и че същият не е потърсил веднага медицинска помощ.
Счита, че изнесеното от вещото лице д-р Х. досежно механизма на деянието, не съответства
на изложеното в частната жалба. Намира за недоказана и разколебана обвинителната теза на
частния тъжител. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му
обвинение.
Повереникът на частния тъжител– адв. Н., счита, че първоинстанционният съд е
направил обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, като изводите на
първия съд не се разколебават и от проведеното пред въззивния съд съдебно следствие.
Подобно на първия съд намира за незначителни противоречията в показанията на
свидетелите Д., Ш. и Р.. Досежно показанията на свидетеля Л. Д., изтъква, че същият има
сериозни конфликти с частния тъжител, касателно неуредени финансови взаимоотношения.
Твърди, че дори да се приеме, че изгледаните в хода на възззивното съдебно следствие
записи установяват присъствието на свидетеля Д. на мястото на инцидента, видно от същите
е неговото присъствие през тъмната част от денонощието, случката се е разиграла в светлата
част на денонощието – около 20 часа, като същият се е появил в един значително отдалечен
2
от събитието момент. Намира обвинението за доказано от гласните доказателствени
средства, експертното заключение и писмените доказателства. Моли съда да присъди
разноски за предоставена на частния тъжител правна помощ и съдействие.
Частният тъжител моли за справедливост, да спре тормоза от страна на подсъдимия
спрямо съпругата му и служителите му.
Подсъдимият П., в лична защита, поддържа казаното от защитниците си, твърдейки, че
е първоинстанционният съд го е осъдил на базата на неверни показания на трима финансово
зависими от фирмата на частния тъжител свидетели. Намира за абсурдна тезата да е нанесъл
удар с глава, обръщайки внимание на образованието си и упражняваната от него професия.
В предоставеното му право на последна дума повтаря, че е невиновен, както и че не е
извършил престъпление.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, както и от приетата по делото експертиза,
обсъдени съвкупно и детайлно в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е
направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен
доказателствен материал. Проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, в
рамките на което беше извършен разпит на свидетелите Л. Д., М. Ш., С. Д., М. П., П.
М., подсъдимия П., допълнителен разпит на вещото лице, изготвило СМЕ – д-р Х.,
преглед на съдържанието на вещественото доказателство – флаш памет, съдържащо
два броя видео файлове, не разколеба направения от първия съд доказателствен анализ
и правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваното решение. Показанията на
свидетеля Л. Д., анализирани съвкупно с останалия събран по делото доказателствен
материал обуслови допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка
единствено досежно присъствието на посочения свидетел на процесния адрес гр.
София, ул. **** в един значително по-късен от инкриминираните събития момент, с
оглед оказана от него помощ на свидетеля Ш. по изнасянето на мебелите от посочения
адрес. Поради изложеното и при извършена от въззивния съд самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства, въззивният съд намери основания за допълване
на приетата от първия съд фактическа обстановка по делото, единствено в посочената
по-горе част, която е следната:
Подсъдимият В. Г. П., с ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. Сливен,
българин, български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, живущ в гр.
София, ул. ****, ет. ****.
Подсъдимият В. П. бил собственик на сграда, находяща се в гр.София, ул. ****.
3
Същият бил управител на „К. БГ“ ЕООД, ЕИК ****. Частният тъжител Е. Ш. бил
управител на „Н.П.“ ООД, ЕИК ****. Фирмата на последния се занимавала с наемане
на помещения в сгради, реновирането им и създаването на ко-уъркинг пространства.
Участие в дейността на фирмата имала и съпругата на частния тъжител - свидетелката
М. Ш.. Във връзка с тази си дейност „Н. П.“ ООД наели от наемодателя „К. БГ“ ЕООД
етажи 1, 2, 3 и 4 от горепосочената сграда, находяща се на ул. ****. През 2021 г.
управителят на дружеството-наемодател се нанесъл да живее със семейството си на ул.
****, ет. ****.
В началото на 2022 г. отношенията между подсъдимия П. и частния тъжител Ш.,
се влошили. Подсъдимият П. имал претенции, че фирмата на частния тъжител
неправомерно разполагала камери в общите части, както и средства за контрол на
достъпа до входа на жилищната част и портата на безистена, включително разполагала
техника в общите части на сградата в стълбищните клетки. От своя страна работещите
във фирмата на частния тъжител Ш. се оплаквали от проявена агресия на подсъдимия
към тях, спиране на тока им, рязане на кабелите на интернета и нарочно паркиране на
„черно БМВ“ пред входа, което да затруднява достъпа до сградата.
В резултат на така обтегнатите отношения частният тъжител Ш. и служителите на
фирмата му решили да прекратят дейността си в горепосочената сграда и да изнесат
оборудването и мебелировката си оттам. За целта, на 24.04.2022 г., Великден, неделя, в
късния следобед, частният тъжител Ш. и съпругата му започнали да изнасят мебели и
техника от сградата на ул. ****. При изнасянето им помагала св. К.Р., която била съсед
и позната на ЧТ и съпругата му и не била действащ към онзи момент служител на
„Н.П.“ ООД - такава станала към момента на настоящото съдебно производство. За
изнасянето помагал и св. С. Д. и негов приятел - св.П. М.. Двамата пристигнали на
адреса с бус, в който да натоварят изнесените мебели и оборудване. Св. Д. не бил в
служебни отношения с фирмата на частния тъжител Ш.. Същият се занимавал с
ремонтни дейности и частният тъжител Ш. бил ползвал и преди неговите услуги.
В късния следобед на горепосочените дата и място, и към момента на изнасянето
на мебелите и товаренето им в буса, се появил подс. В. П., който започнал да създава
затруднения на св. Д. при изнасянето на мебелите - препречвал им асансьора, заставал
на парапета на стълбите, като не им давал да минават. Около 20:00 часа частният
тъжител Ш. се намирал на тротоара на ул. „Г. С. Раковски“ пред № 24, като подпирал с
ръце голям плот за офис-маса, в очакване същата да бъде натоварена в буса от св.Д. и
неговия колега- св.П. М.. Последните двама през това време товарили в буса маса. В
същия момент от сградата на ул. **** и в гръб към частния тъжител Ш. излязъл подс.
П.. На метър зад него, излизайки също от сградата, се намирали св. М. Ш. и св. Р..
Първата държала кашон с вещи. Двете свидетелки, както и св. Д. едновременно, и от
различните си позиции, възприели как, без да е провокиран физически или вербално
4
по някакъв начин, подс. П. се приближил плътно лице в лице срещу частния тъжител
Ш., след което ударил частния тъжител с юмрук в лявата предмишница и веднага след
това му нанесъл удар с глава в челото. Вторият удар бил силен и бил чут от
намиращия се наблизо св. Д.. От удара частният тъжител Ш. изпуснал плота на земята.
Св. Д. и неговият колега веднага се намесили и прегърнали частния тъжител Ш., за да
го предпазят от по-нататъшна агресия. След това го придружили до буса, където го
вкарали и потеглили на безопасно разстояние. Св. Д. забелязал, че докато подс. П.
пречил на изнасянето на мебелите от сградата и товаренето им в буса, както и докато
се държал агресивно спрямо частния тъжител Ш., от сградата периодично се появявала
жена, най-вероятно съпругата му, която го дърпала да се прибира. Свидетелите не
забелязали жената в близост до подсъдимия при нанасянето на ударите срещу частния
тъжител Ш.. Същевременно св. Р. забелязала червенина в областта на челото на ЧТ Ш.
след нанесения му удар с глава.
След нанасяне на ударите св. М. Ш. отишла на друг нает от дружеството на ЧТ
обект на ул. ****, откъдето от тел. № **** в 20:10 часа се обадила на тел. 112 и
съобщила за нанесен удар („шамар“) от страна на подс. П. спрямо съпруга й. По
сигнала на място половин час по-късно пристигнал полицейски екип, който провел
беседа с върналия се на мястото на инцидента пострадал и посетил подсъдимия у дома
му, като ЧТ бил посъветван да посети близкото РУ В 20:35 часа полицейските
служители издали два протокола за предупреждение по ЗМВР и на двамата замесени в
конфликта да не се саморазправят. След посещението на полицейския екип и след
22:00 часа частния тъжител Ш. и останалите свидетели продължили до късно през
нощта с товаренето на изнесените мебели в буса на св. Д., като към тях се
присъединил, за да им помогне и свидетелят Л. Д.. Към посочения момент свидетелят
Л. Д. бил в добри бизнес отношения с частния тъжител Ш.. По същото време подс. П.
започнал да прави клипове и снимки с мобилния си телефон на частния тъжител Ш..
Записите са предоставени в съдебно заседание на оптичен носител (флаш-памет).
След нанесените му удари, частният тъжител Ш. не потърсил медицинска помощ
и не посетил лечебно заведение, той като не смятал, че можел да намери отворен
кабинет навръх Великден в неделя. Това той не сторил и на следващия ден, като през
нощта се оплаквал на св. М. Ш. от главоболие и пил двукратно „Аулин“. Болката в
главата отшумяла за около седмица.
На 25.04.2022 г. частният тъжител Ш. входирал във 02 РУ-СДВР жалба срещу
подс. П. за случая от 24.04.2022 г. Била образувана предварителна проверка по
преписка № 226000-5806/22 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 21717/22 г. по описа
на СРП. По случая били снети писмени сведения от Е. Ш., В. П., М. Ш. и К.Р.. Били
приобщени докладни записки и протоколите за предупреждение. С постановление от
14.07.2022 г. СРП отказала образуване на ДП, поради липса на престъпление от общ
5
характер.
След събитията, състояли се на 24.04.2022 г. търговските и приятелски отношения
между частния тъжител Ш. и свидетеля Л. Д. се влошили. Помежду си имат и висящи
дела.
От заключението на приетата в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че поради липса на
медицинска документация, ако се приемат за достоверни показанията на свидетелите
М. Ш., К.Р. и С. Д., че частният тъжител е участвал в конфликт с подсъдимия П. и
последният му е нанесъл удар с юмрук в областта на лявата предмишница и удар с
глава в областта на челото, то те са му причинени болка и страдание.
В входа на съдебното следствие пред първия съд, при осъществен оглед на
снимки и видеозаписи, приобщени на съдебното следствие на оптичен носител (флаш-
памет), за които подсъдимият П. твърди, че са направени вечерта след инцидента и в
тях на близък план е заснет частният тъжител Ш., вещото лице Х. заявява, че на
снимка и видеозапис вижда оцветяване подобно на червенина на челото над лявата
вежда на частния тъжител Ш., без да може да прецени какъв е произхода на
оцветяването. Вещото лице уточнява, че подобно оцветяване не е налице на челото на
присъстващия в съдебната зала частен тъжител Ш..
В хода допълнителния разпит на вещото лице д-р Х., проведен в хода на
проведеното пред въззивния съд съдебно следствие, при доближаване на подсъдимия
до частния тъжител, същият заявява, че е възможно нанасянето на удар по начина,
описан в тъжбата – с глава от подсъдимия в главата на частния тъжител. От силата на
удара зависи дали от същия ще остане следа. При много силен удар и със засилка е
възможно да останат травматични увреждания като видими белези, които да
предизвикат подуване, освен зачервяване- оток с промяна на цвета на кожата. При лек
удар, когато няма скъсване на подкожни кръвоносни съдова, може и да не остане
травматично увреждане.
Подробно описаната в присъдата на районния съд и възприета изцяло и от
въззивния съд фактическа обстановка непротиворечиво се установява от събраните от
първия съд, както и от въззивния съд в хода на проведеното съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства: от показанията на свидетелите - М. Ш. и С.
Д., дадени в хода на съдебното следствие пред първия съд, както и дадените от тях в
хода на въззивното съдебно следствие, показанията на свидетелката К.Р., дадени пред
първия съд, частично от показанията на свидетеля Л. Д., частично от показанията на
свидетелката М. П., включително и дадените от нея пред въззивния съд, показанията
на свидетеля Л. Г. – пред първоинстанционния съд и П. М., дадени пред въззивния съд;
частично от обясненията на подсъдимия П.; писмените доказателства - материали по
предварителна проверка по преписка № 226000-5806/22 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.
6
пр. № 21717/22 г. по описа на СРП; писмена справка рег. № УРИ-105810-
549/16.05.2023 г. от МВР- Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112-София и
свидетелство за съдимост на подсъдимия В. П.; съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни; веществено доказателствено средство (флаш-памет).
Правилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на свидетелите Ш., Р.
и Д., които въззивният съдебен състав противно на възражението на защитата на
подсъдимия намира за последователни, подробни, хронологичнни и кореспондиращи
както помежду си, така и с приобщените по делото писмени доказателства. Съдът
отчете и обстоятелството, че в хода на въззивното съдебно следствие свидетелите Ш. и
Д. по идентичен начин със заявеното от тях пред първия съд възпроизведоха
относимите към предмета на доказване факти и обстоятелства. Освен това за да
кредитира с доверие показанията на посочените трима свидетели, съдът отчете
близкото разстояние, от което са възприели развилия се между подсъдимия и частния
тъжител конфликт. Присъствието на посочените свидетели по времето и на мястото на
конфликта се установява по несъмнен начин и от писмените доказателства по делото, а
именно – пр.пр. № 21717/22 г. по описа на СРС, инициирана по процесния случай, по
който свидетелите Ш. и Р. са дали писмени сведения, а досежно присъствието на
свидетеля Д. – същото се установява от показанията на свидетелите Ш., Р., П. и
обясненията на подсъдимия.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първия съд за евентуалната
заинтересованост на свидетелите Ш. – съпруга на частния тъжител и Р. – в служебни
правоотношения със същия, но предвид тяхната хронологичност и последователност,
както и подкрепата, която намират в приобщените по делото писмени доказателства,
както и СМЕ, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани с доверие.
За първия съд не е останало незабелязано незначителното несъответствие между
показанията на тримата свидетели Ш., Р. и Д., касаещи минимални детайли от
възприятията им, за които споделят, като същият правилно е отдал на различната
позиция, от която всеки един е наблюдавал процесните събития. В допълнение,
настоящият състав счита, че същите могат да се дължат и на бързината на развилите
се събития и нанесените удари. Същевременно и за да кредитира техните показания за
нанесени от подс.П. на частния тъжител Ш. удари на инкриминираната дата, време и
място, съдът отчете факта, че св.Ш. е подала сигнал на т.112 за инцидента
непосредствено след него, като още тогава е заявила, че състоянието на съпруга й не е
тежко, няма нужда да се изпраща екип на Бърза помощ, но се обажда и търси
съдействие от полицейските органи, за да не се стигне до разрастване на конфликта.
Освен това още тогава е заявила за удар със шамар и с глава от страна на подсъдимия
в областта на челото. Това, което св.Ш. е казала още тогава, включително и за наличен
конфликт между ЧТ и подсъдимия, за това, че подсъдимият се е отдалечил с
7
автомобил от инкриминираното място, за механизма на нанасяне на ударите, за
мястото на инцидента- на улицата, за състоянието му, за причините поради които
търси съдействие от полицейските органи без да иска медицинска помощ за съпруга
си, кореспондира изцяло с това, което впоследствие при разпита им пред съда
разказват в своите показания тя самата, св.Д. и св.Р.. Да се приеме, че това обаждане
на т.112 от страна на св.Ш. е планирано предварително и реализирано с цел да се
навреди на подс.П. е най- малкото несериозно, поради което и въззивният съд счита,
че показанията на въпросните свидетели за случилото се достоверно и то изцяло се
подкрепа и от факта на обаждане на св.Ш. на т.112.
Правилно първият съд е кредитирал с доверие показанията на свидетеля М. П.
единствено в частта, в която посочва, че по време на инцидента се е намирала на
процесния адрес и в жилището си, находящо се на последния етаж на сградата,
находяща се на бул. “**** гр. София, доколкото посоченото намира подкрепа и в
показанията на свидетелите М. Ш., Д. и Р., както и в обясненията на подсъдимия.
Подобно на първия съд, настоящият съдебен състав счита че в останалата им част,
същите не следва да се кредитират с доверие, като заинтересовани и целящи да
оневинят съпруга й, който е подсъдим в настоящото производство – П. и с когото имат
две деца. Освен това, видно от заявеното от свидетелката П. - същата е наблюдавала
процесните събития от шестия етаж на горепосочения адрес, което разстояние
значително затруднява възприятията й, за сметка на по-голямата достоверност, с която
се ползват показанията на трима свидетели Ш., Д. и Р., предвид близостта им до
развилата се между подсъдимия и частния тъжител конфликтна ситуация.
Досежно показанията на свидетеля Л. Д., дадени едва в хода на въззивното
съдебно следствие, съдът кредитира същите с доверие единствено в частта досежно
присъствието му в даден момент на процесния адрес, което се установи и от
показанията на свидетелката П. и обясненията на подсъдимия едва при преглеждането
на двата видео файла, находящи се на ВД флаш –памет. Пред първия съд нито
свидетелката П., нито подсъдимият са посочили присъствието на посоченото лице към
момента на конфликта между подсъдимия и частния тъжител, въпреки заявеното от
тях с категоричност пред въззивния съд, че познават свидетеля Д. и дори посочват
признаците, по които го разпознават на наблюдавания първи видеофайл. Освен това, за
да не кредитира показанията на свидетеля Д. в частта, в която заявява, че е присъствал
на изнасянето на мебелите от процесния адрес от самото начало до края, че е възприел
единствено вербален конфликт между частния тъжител и подсъдимия, но не и удари,
съдът отчете влошените лични и финансови отношения между частния тъжител и
свидетеля Д. по време след датата на инкриминираното деяние, което обуславя
неговата заинтересованост от изхода на настоящото производство, целейки да
дискредитира изложеното от частния тъжител в частната тъжба и показанията на
свидетелите, присъствали на процесните събития – Д., Ш. и Р.. Освен това,
8
показанията на свидетеля Д. не намират подкрепа и в заявеното от свидетелите Ш., Р.,
Д. пред първия съд относно присъствалите на ударите, нанесени на частния тъжител от
подсъдимия П. лица, както и в заявеното от свидетелката Ш. и Д. в хода на въззивното
съдебно следствие, че към посочения момент Д. категорично не е присъствал. Съдът
отчете и обстоятелството, че пред първоинстанционния съд, нито подсъдимият, нито
съпругата му – свидетелката П. са посочили, че свидетелят Д. е присъствал по време
на конфликта, а посочват същото едва пред въззивния съд, когато именно защитниците
на подсъдимия са поискали свидетелят Д. да бъде разпитан в хода на въззивното
съдебно следствие и след влошаването на приятелските и бизнес отношения между св.
Д. и частния тъжител. Съществено за преценката на достоверността на заявените от
свидетеля Д. обстоятелства, касателно инкриминираните събития се явява и заявеното
от свидетеля Д. обстоятелство, че наблюдаваните на първия видео файл действия са се
състояли около 22 часа – 22:40 часа, а именно в един значително по-късен от
процесното събитие момент, от което може да бъде направен извод за присъствието на
свидетеля Д. на процесния адрес в значително по-късен от състоялите се събития
момент, но не и към момента на развилия се между частния тъжител и подсъдимия
конфликт, при който подсъдимият му нанесъл удари.
Досежно показанията на свидетеля Л. Г., правилно първият съд е приел, че
същите не следва да се кредитират с доверие, отчитайки изолираността им от
показанията на свидетелите Ш., Д. и Р., П., обясненията на подсъдимия и от писмените
доказателства по делото, вътрешната им нелогичност и твърдението че е наблюдавал
събитията, състояли се около 17-18 часа и в присъствието на свидетелката П. в
близост до съпруга й. Съдът отчете и евентуалната заинтересованост от изхода на
делото на посочения свидетел, предвид гражданско-правните взаимоотношение между
него и подсъдимия.
Показанията на свидетеля П. М., депозирани за първи път пред възивния съд, не
допринасят за изясняване на факти и обстоятелства по делото, доколкото същият
посочва, че не е възприел конфликтна ситуация.
При преценката обясненията на подсъдимия съдът отчете двойствената им природа на
доказателствено средство и на средство за защита. Настоящият състав намира за достоверни
обясненията на подсъдимия, дадени пред първия съд единствено в частта, касаеща развилия
се между него и частния тъжител конфликт и лицата, присъстващи и възприели
конфликтната ситуация – М. Ш., Д., Р. и П. М., доколкото същите намират потвърждение в
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Съдът прие, че в
останалата им част, а именно в която отрича да е проявил физическа агресия спрямо частния
тъжител, намира същите за негова защитна теза, целяща да го оневини, като същите не
намират подкрепа нито в показанията на свидетелите Ш., Д. и Р., нито в писмените
доказателства по делото, както и в подадения на тел. 112 сигнал. Досежно дадените в хода
на въззивното съдебно следствие обяснения, в които вече твърди, че на процесния конфликт
са присъствали и свид. Л. Д. и Л. Г., съдът намира същите за доразвитие на защитната му
теза, целяща да го оневини, променена с оглед събраните от въззивния съд гласни
доказателствени средства и най-вече с оглед показанията на свидетеля Д., дадени в хода на
9
въззивното съдебно следствие.
Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първия съд, че гласните
доказателствени средства, кореспондират на приетите по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
Правилно съдът е кредитирал и назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
като обоснована, компетентна и пълна, като я е съобразил при формиране на вътрешното си
убеждение относно релевантните по делото факти. Същата има съществено значение за
изводите относно причинените на частния тъжител болка и страдание, възможния
механизъм на извършване на деянието и причинно-следствената връзка между поведението
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Действително в експертизата на
уврежданията на пострадалия и в разпита на вещото лице е застъпено становище, че ако се
приемат за достоверни показанията на свидетелите М. Ш., Р. и Д., то може да се приеме, че
от ударите в областта на лявата предмишница и главата на частния тъжител са причинени
болка и страдание, като доколкото съдът кредитира с доверие показанията на посочените
свидетели, не намери основание да не я приеме като обоснована и да не кредитира
експертното заключение. Заявеното от вещото лице пред първия съд и пред въззивния съд
единствено затвърди преценката на правилността на експертното заключение и верността на
изводите на първия съд, касателно нанесените спрямо частния тъжител удари. Въззивният
съд не намери за необходимо назначаването на нова или допълнителна СМЕ, доколкото и
при липса на писмени данни и освидетелстване на ЧТ, новата експертиза не би установила
нищо друго по- различно, още повече, че от ЧТ се поддържа да му е нанесена единствено
болка, а не и страдание, като не се твърди да му е причинено разстройство на здравето,
поради което и безпредметно е да се изследва дали има и дали може да му бъде причинено
такова в резултат на така нанесените му удари.
Изгледаните в хода на въззивното съдебно следствие видеофайлове не промениха
горните изводи, а единствено, предвид заявеното от свидетелите П., Д. и подсъдимия
обуславят извод за присъствието на свидетеля Д. на процесния адрес в момент значително
отдалечен – от няколко часа, от инкриминираните събития.
Настоящият състав, подобно на първия съд кредитира и представените по делото
писмени доказателства, които допринасят за изясняването на обективната истина.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че от събраните по делото доказателства може да бъде направен един несъмнен извод,
че подсъдимият В. Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна се установи, че на 24.04.2022 г., около 20:00 часа, в гр.
София, на тротоара на ул. ****, чрез нанасяне на удар с юмрук в лява предмишница и
на удар с глава в челото, причинил на Е. И. Ш. лека телесна повреда, изразяваща се в
болка - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като е признал подс.П. за виновен
единствено за болка, не и за причинено страдание, доколкото такова обвинение спрямо
него няма повдигнато.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението при форма на
вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че
нанася удар с юмрук в областта на лявата предмишница и удар с глава в челото на Е.
Ш., предвиждал е неговите общественоопасни последици – причиняване на телесно
увреждане, и е искал тяхното настъпване. Деецът е действал при ярко изразен личен
10
мотив – влошени лични отношения с пострадалия Ш., като в представите на
подсъдимия се е обхващало, че със своите действия със сигурност ще причини телесна
повреда на пострадалия, изразяваща се в болка.
Правилни са изводите на първия съд досежно липсата на предпоставките за
приложение на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК. Първият съд е дал подробен и
аргументиран отговор на посоченото възражение, който настоящият съд не намира за
необходимо да преповтаря, тъй като го приема напълно. При отричане от страна на
подс.П. да е нанесъл какъвто и да е било удар на ЧТ, да се изследва въпроса за
реторсия е правен абсурд.
За извършеното от подсъдимия П. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до шест месеца или
пробация, или, „глоба“ от сто до триста лева.
В настоящия случай, правилно районният съд е преценил наличието на
предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на подсъдимия
П. за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба“. От приложената по делото справка е видно, че подсъдимият П. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК към
датата на деянието, от същото не са причинени съставомерни имуществени вреди и за
престъплението, за което е ангажирана неговата наказателна отговорност, което се
извършва при форма на вина – пряк умисъл се предвижда наказание лишаване от
свобода под три години, а именно „лишаване от свобода“ до шест месеца или
пробация или, „глоба“ от сто до триста лева. Липсват и процесуалните пречки за
прилагане института на освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 7
НК.
Въззивният съд не е съгласен с доводите на първата инстанция, че като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чистото съдебно
минало на подсъдимия и обстоятелството, че спрямо подсъдимия не е налагано
административно наказание по реда на чл.78а НК, тъй като тези обстоятелства съдът е
взел предвид при преценка дали в случая е приложим института на чл.78а от НК,
поради което и няма как тези обстоятелства да бъдат взети предвид отново при
преценка размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс.П..
Като смекчаващи отговорността на подс.П. обстоятелства следва да бъдат взети
предвид добрите характеристични данни на подс.П., младата му възраст, наличието на
предхождащи конфликтни отношения между него и ЧТ, допринесли значително за
извършване на деянието от страна на подс.П., както и липсата на отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, посочено и от първата инстанция.
Поради изложеното, правилно СРС е определил наказанието „глоба“ в
минималния рамер, предвиден в чл. 78а, ал.1 от НК, а именно – 1000 лв. (хиляда лева),
11
съобразявайки липсата на отегчаващи отговорността на подсъдимия П. обстоятелства
и множеството смекчаващи такива, като настоящият състав приема, че този размер е
необходим и достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
подсъдимия и в същото време ще бъде гаранция за недопускане извършване на други
подобни престъпни прояви.
Правилно на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са
възложени направените по делото разноски, както и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
С оглед направеното в съдебно заседание искане и с оглед наличието на
представени доказателства за действително направени от частния тъжител разходи в
производството пред въззивната инстанция, подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати на Е. И. Ш. и сумата от 1500 лв., представляваща направените от последния
разходи за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 07.02.2024 г.
На основания чл. 189, ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия П. следва да бъдат
възложени направените във въззивното производство разноски в размер на 100 лева по
сметка на СГС, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в случай, че липсва доброволно изпълнение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието
на основания за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.10.2023 г. по НОХД №13443/2022 г., СРС, НО,
7 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. Г. П. да заплати на Е. И. Ш. сумата от
1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направени от последния разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК В. Г. П. да заплати направените във
въззивното производство разноски в размер на 100 лева по сметка на СГС, както и 5 лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че липсва доброволно
изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13