РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500299 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
С решение № 14 от 18.02.2021год., постановено по гр. дело №
522/2020год., по описа на Районен съд гр. Горна Оряховица, съдът е
отхвърлил предявеният иск по чл.108 от ЗС от КР. ИВ. Н., с ЕГН:
**********, с. Г., общ. В. Т., представлявана от настойника си ИВ. П. Н.,
ЕГН: **********, от с. П., ул. „С.“, № .. и Т. И. А., ЕГН: **********, гр. В.
Т., ул. „Ил. Д.“, № .., вх... против ЦВ. Б. М., с ЕГН: ********** и Т. Г. М.,
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр. В. Т., ул. „Р. К.“, № ., вх... за
признаване на установено, че ищцата КР. ИВ. Н., притежава 1/4 идеална част
и ищцата Т. ИВ. АВР. притежава ¼ идеална част от недвижим имот, находящ
се в землището на с. П., общ. Г. О. ул. „С.“, № .. а именно: урегулиран
поземлен имот Х-1423, в квартал 65 по подробния устройствен план на село
П. с площ от 1000 кв. м, заедно с построените в този имот първи етаж от
масивна жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв. м и гараж със склад,
1
със застроена площ от 57 кв. м, при граници на имота: улица, поземлен имот
IX-1422, поземлен имот VI-1423, поземлен имот V-1423 и поземлен имот XI-
1423 и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността, и предадат
владението на ищците на идеалните части от подробно описания по-горе
недвижим имот. Съдът също така е осъдил КР. ИВ. Н., с ЕГН: **********, с.
Г., общ. В. Т., представлявана от настойника си ИВ. П. Н., ЕГН: **********,
от с. П., ул. „С.“, № . и Т. ИВ. АВР., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „Ил. Д.“,
№ .., вх... да заплатят общо на ЦВ. Б. М., с ЕГН: ********** и Т. Г. М., ЕГН:
********** и двамата с адрес: гр. В. Т., ул. „Р. К.“, № ., вх.. направените по
делото разноски в размер на 700 (седемстотин лева) за адвокатско
възнаграждение.
Против това решение в законовия срок е постъпила въззивна жалба от
КР. ИВ. Н. и Т. ИВ. АВР.. С въззивната жалба ищцовата страна прави
оплакване, че решението, във всичките му части е неправилно и
необосновано. Прави се оплакване, че съдът бил установил само донякъде
правилно фактическата обстановка, също и че изложените правни изводи за
процесните имоти били неправилни.
Ответната страна по жалбата заема становище, като я оспорва изцяло.
ВТОС след като взе в предвид оплакванията в жалбата, становищата на
страните и с оглед събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.
Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се
установяват с тях.
Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното
производство доказателства, приема за установени от фактическа страна
същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което
счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от
фактическа страна намира за установени от събраните в
първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
2
Предявен е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, който съдът
намира за неоснователен и недоказан по съображения изложени по-долу.
При ревандикационния иск е необходимо да се докаже: първо, че
ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; второ, че вещта се намира
във владението или държанието на ответника и трето, че ответникът владее
вещта без правно основание. Не е ли налице една от тези три предпоставки,
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съсобственикът на
една вещ може да предяви иск по чл.108 от ЗС като иска връщане, както на
цялата вещ, така и само на притежаваната от него идеална част.
Безспорно е установено по делото, че не са налице и трите
предпоставки за уважаването на ревандикационния иск. Не е налице първата
предпоставка - че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; не е налице
третата предпоставка - че ответниците владеят или държат вещта без правно
основание.
Районният съд е изложил мотиви и съображения, че ответниците се
легитимират като собственици на процесните имоти - недвижимият имот,
представляващ понастоящем УПИ Х-1423, кв.65 по ПУП на село П. с площ от
1000 кв.метра, с приложена улична и дворищна регулация е придобит от ИВ.
П. Н., ЕГН: **********, от с. П. на основание Договор за дарение, сключен
на 13.10.1997 година и оформен в Нотариален акт № 177, том VII, нот.дело N
3713/1997 година. Д. Т. Н. и ИВ. П. Н. са сключили граждански брак на
25.02.1968 година, прекратен с развод по реда на чл. 99, ал.З от СК(отм.) с
Решение по гр.дело № 940/2000 година по описа на ВТРС, влязло в сила на
10.04.2001 година.Ищците са дъщери на Д. Т. Н. и ИВ. П. Н..
Бившата съпруга на ИВ. П. Н. е починала на 20.02.2002 година, като
ищците се явяват нейни наследници по Закон по права линия, първа степен -
дъщери.
С решение № 28/30.05.2002г. по гр .дело № 230 по описа за 2002 на
ВТОС КР. ИВ. Н. е поставена под пълно запрещение.
Въз основа на строителни книжа, представляващи Разрешение за строеж
№ 33/04.03.1998 година, ИВ. П. Н. е започнал строеж в процесното дворно
място, представляващ едноетажна жилищна сграда и гараж със склад. Видно
от Удостоверение № 22/18.05.2007 година, жилищната сграда с етаж първи,
ведно с гаража и склада към него е въведена в експлоатация на 18.05.2007
3
година.
На 06.03.2001 година, ИВ. П. Н. е учредил в полза на ответниците
право на строеж да построяването на втори жилищен етаж от жилищната
сграда, намираща се в процесния УПИ, заедно с идеална част от северния
вход, стълбището за тавана и самия таван на сградата.
С договор за покупко-продажба, сключен с ИВ. П. Н. на 28.03.2016
година на ответниците са прехвърлени процесните недвижими имоти,
представляващи УПИ, първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,
гараж със склад.
Изготвен е Акт за приемане на конструкция от 17.02.2004 година,
едноетажната жилищна сграда с гараж и склад, в УПИ Х-1423, кв.65 от ПУП
на село П.. За строежа на двуетажната сграда е съставен Констативен
протокол по чл. 176, ал.1 от ЗУТ на 10.05.2007 година.
Към датата на придобиването на дворното място, отменения през 2009
година СК, изрично предвижда, че имотите, придобити на основание дарение
са лична собственост на съответния съпруг. В този смисъл и дворното място е
лична собственост на ИВ. П. Н. и не попада под режим на СИО. Именно
поради това, УПИ не е обект на прекратената с развода СИО и следователно
не е част от наследството, оставено след смъртта на Д. Т. Н.. Респективно
ищците не са придобили права в качеството си на наследници на покойната си
майка, тъй като последната не е притежава на собствено правно основание
такива.
Относно претенцията по чл. 108 от ЗС, касаеща двата самостоятелни
обекта, представляващи първи етаж от жилищна страда и гараж със склад.
В TP № 1/04.05.2012 година по тьлк.дело № 1/2011 година на ОСГК на ВКС,
сградата или самостоятелните обекти в нея възникват при завършването на
„грубия строеж" и именно това е момента, в който се придобиват и правата на
собственост за обектите в нея или върху самата сграда. Строителните книжа
за построяването на жилищната сграда, ведно с гараж със склад са издадени
през 1998 година. Строителството е започнато върху земя, лична собственост
на ИВ. П. Н. и по време на брака му с наследодателката на ищците в
производството. Бракът на ИВ. П. Н. с Д. Т. Н. е прекратен с развод на
10.04.2001 година, а сградата, изпълнена в резултат на издадените строителни
книжа, е изградена в груб строеж на 17.02.2004 година. Изготвеният Акт за
4
приемане на конструкция от 17.02.2004 година, едноетажната жилищна
сграда с гараж и склад, в УПИ Х-1423, кв.65 от ПУП на село Първомайци е
предпоставка за последващото приемана на строежа и въвеждането му в
експлоатация. Фактите по времето на изграждане на сградата в груб строеж и
въвеждането и в експлоатация следва да считат установени именно чрез
въпросните писмени доказателства, а не на база гласните доказателства по
делото. Липсват доказателства за по-ранен момент/ тоест преди прекратяване
на брака между ИВ. П. Н. и Д. Т. Н. / за завършване на сградата до етап „ груб
строеж“-от събраните гласни доказателства не може да се установи точния
момент за полагане на бетонната плоча на първия етаж.
Д. Т. Н. не е добила права върху сградите, изпълнени въз основа на
издадените строителни книжа, тъй като към датата на възникването им бракът
и с Н. е прекратен. Тоест към датата на възникване на обектите за Н. липсва
правно основание за възникване на каквито и да е било вещни права. Поради
тази причина и към датата на откриване на наследството на Н.,
наследствената маса не включвала право на собственост върху процесиите
обекти и следователно нейните наследници по Закон не са придобили
подобни права.С оглед изложеното не подлежи на изследване и
кумулативното изискване за съвместен принос.
Относно друго правно основание за придобиване на права от страна на
ищците - давностно владение, то претенцията е неоснователна.
Елементи на владението е обективния признак - упражняването на
фактическата власт, така и субективния признак - своенето на вещта или
упражняването на фактическата власт да е по начин, присъщ на собственика.
За да е налице владение е необходимо едновременното проявление и на
субективния и обективния му елемент - Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д.
N° 3973 / 2015 г. на Върховен касационен съд, I ГО.
Установява се липсата на наличие и на трите необходими
кумулативно дадени предпоставки.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни.
Не се установяват необходимите три предпоставки за уважаването на
ревандикационния иск.
При това положение и при така изяснената фактическа и правна
5
обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение в
обжалваната част е правилно и законосъобразно, като такова следва да бъде
оставено в сила.
В съответствие с правилността на постановеното първоинстанционно
съдебно решение и неговото потвърждаване от въззивната съдебна
инстанция, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на
Районен съд - Г. Оряховица.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14 от 18.02.2021год., постановено по гр. дело
№ 522/2020год., по описа на Районен съд гр. Г. Оряховица, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА КР. ИВ. Н., с ЕГН: **********, с. Г., общ. В. Т., представлявана от
настойника си ИВ. П. Н., ЕГН: **********, от с. П., ул. „С.“, № .. и Т. ИВ.
АВР., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „И. Д.“, № .., вх.А да заплатят на ЦВ.
Б. М., с ЕГН: ********** и Т. Г. М., ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.
В. Търново, ул. „Р. К.“, № ., вх.. направените по делото разноски, общо в
размер на 500,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република
България, гр. София в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6