Р Е
Ш Е Н
И Е
№…260104/30.11.2020г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №654 по описа на Съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 697 постановено на
09.07.2020г. по гр.дело №3666 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., с
което са отхвърлени предявените от С.Ж.П. с ЕГН ********** *** против Е.И.Д. с ЕГН **********
*** искове за заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1500лв., претърпени от ищеца в периода 01.10.2014г. – 17.09.2019г. в резултат
на подадената от ответника срещу него молба за защита от домашно насилие по
гр.д. №2963/2014г. на РС - Пазарджик, ведно със законната лихвата за забава от
подаването на исковата молба в съда до плащането, както и за заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500лв., претърпени от ищеца в
периода 06.10.2014г. – 17.09.2019г. в резултат на подадената от ответника срещу
него молба за защита от домашно насилие по гр.д. №2980/2014г. на РС -
Пазарджик, ведно със законната лихвата за забава от подаването на исковата
молба в съда до плащането,като неоснователни.Присъдени са съдебно-деловодни
разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І
от ГПК въззивника С.П. твърди,че решението е незаконосъобразно и необосновано,постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. На първо място твърди,че първоинстанционният
съд е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като е излязъл и
се е произнесъл в повече от търсената с исковата молба защита. На следващо място
твърди,че нарушението на съдопроизводствените правила се изразявало в липсата
на мотиви в обжалваното решение относно елементите от фактическия състав на
нормата по чл.45 от ЗЗД. Твърди насетне,че решението е необосновано, вследствие
на което съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Неправилен
е изводът на съда,че сезирането на компетентния орган с неоснователна молба,
тъжба и пр. само по себе си не пораждало деликтна отговорност за това
лице. Неправилен е изводът на съда, че
не е реализиран състава на деликтната отговорност , тъй като ответницата не е
злоупотребила с права. Цитира съдебна
практика. Искането е решението да бъде отменено, а предявените искове уважени
от въззивната инстанция като доказани.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба,в който се излагат съображения за нейната неоснователност.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази
наведените от въззивника доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт ,доводите на въззиваемата страна за неоснователност на жалбата и
събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Е.И.Д. ищецът С.Ж.П.
твърди,че е бил ответник по гр.д. №2963/2014г. и гр.д. 2980/2014г. , двете по
описа на РС-Пазарджик, образувани по молби за защита от домашно насилие,
подадени от ответника Е.И.Д.-П. на 01.10.2014г. и на 06.10.2014г. Ищецът
твърди,че в молбите за защита от домашно насилие ответницата е разгласила
неверни позорни за него обстоятелства, обрисувайки го като а и а човек,
незачитащ обществените правила и семейните ценности, преписала му престъпления,
каквито не бил извършил и го наричала с унизителни епитети. В исковата молба
ищецът възпроизвежда отчасти съдържанието на молбите за защита от домашно
насилие. Изложеното от ответницата в молбите са му причинили дълбока б, о, с и
с от о на л и доброто му име в обществото, накърнили са честта и достойнството
му и са разстроили личния му живот. Засегнали са оценката, която обществото има
и е дала за личността му и силно са накърнили моралния му облик. В резултат на
тези позорни и унизителни думи по негов адрес станал неспокоен, подтиснат и
затворен в себе си. За изложените обстоятелства в молбата за защита от домашно
насилие по гр.дело № 2963/2014г. претендира обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 1 500,00 лева, а за тези ,изложени в молбата по гр.дело №2980/
2014г. -обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500,00 лева , ведно със
законната лихва върху двете суми от
момента на депозиране на молбите в РС до окончателното изплащане на сумите.
В отговора на исковата молба ответницата Е.Д.
оспорва исковете като отрича противоправния характер на своите действия във
връзка със сезирането на съда по повод образуване на дела за защита от домашно
насилие срещу ищеца. Твърди, че изнесеното в молбите за защита от домашно
насилие отговаря на истината, както и че отразява мнението й за личността на
ищеца, формирано въз основа на поведението му.
Няма спор между страните ,а и от ангажираните
по делото доказателства се установява,че на 01.10.2014г. Е.Д. е подала в съда
молба за защита от домашно насилие срещу съпруга си – ищеца С.Ж.П.. Защитата е
търсена както за самата нея, така и за детето им Ж.С.П., който към оня момент е
бил на 2 г. Според изнесеното в молбата за защита, домашното насилие е
извършено чрез поредица от действия, които са осуетили опитите на майката да
осъществява лични контакти с детето, докато то се е намирало при бащата.
Заявила е, че поведението на бащата е опасно за нея и за детето. Подкрепила е
това изявление с твърденията, че С.П. е опасен и психически нестабилен човек,
които злоупотребява с власт; че препятства и осуетява умишлено опитите й за
контакт с детето; че крие детето от нея, за да го манипулира; че я клевети, че
е изоставила детето си; че я заплашва да направи престъпление и да го прикрие;
че той има проблеми с н п, поради което страда от н пие а - п за намаляване на
н , нп и р на п; че страда от б, д, з се и в в че е н и р, и това което прави излиза от
рамките на нормалността. Въз основа на молба е образувано гр.дело № 2963/2014г.
по описа на ПРС. С постановено решение по делото молбата за защита от домашно
насилие е отхвърлена като неоснователна.
На 06.10.2014г. Е.Д.-П. отново сезира съда с молба за защита от домашно
насилие с аналогично съдържание, по която е образувано гр.дело № 298082014г. по
описа на ПРС. В молбата са изложени твърдения, че съпругът й С.П. е а и л и,
когато не става на неговото; че непрекъснато з всички, че ще ги съди; че
навсякъде показва служебната си карта на разследващ полицай - дори на лекарите;
че превръща детето им на 2 години в жертва на собствените си емоции и психични
проблеми; че детето и тя са нзаложници без лс и права; че я е з да я з; че е
вадил п си в присъствието на детето; че дядото Ж П. също бил н, г ги да ги бие
и една нощ са с на т, поради което самият С. е с н п.С постановеното решение по
делото молбата е отхвърлена като неоснователна.
По делото са събрани гласни доказателства.
Установената от първоинстанциония съд фактическа обстановка не се спори
от въззивника, правилно е възприета от първоинстанционния съд, поради което и
за да не се възпроизвеждат отново събраните гласни доказателства, настоящият
въззивен съдебен състав на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Съдът намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна по следните съображения:Спорния въпрос във връзка с така
установените обстоятелства са свързани с квалификацията на поведението на ответника
като противоправно.
В рамките на този спорен въпрос,Пазарджишкият окръжен
съд приема, че въззиваемата страна е упражнила конституционно закрепеното право
на всеки български гражданин да потърси защита по предвидения от закона ред,
пред органите и институциите на държавната власт ,в случаите ,когато счита,че
правата й са нарушени.Правото й да сезира съда произтича от върховния закон на
държавата, защото чл.45 от Конституцията установява ,че „гражданите имат право
на жалби ,предложения и петиции до държавните органи“. ,а чл.56 : че „Всеки
гражданин има право на защита ,когато са нарушени или застрашени негови права
или законни интереси“.Упражняването на признати от правовия ред субективни
права не може да бъде квалифицирано като деликтно поведение. И това е така, тъй
като за да бъде
осъществен състава на иска с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане е необходимо да е налице следния фактически
състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите, вина. На първо място, следва да е налице деяние,
което да е противоправно, а такова ще бъде всяко действие или бездействие,
което противоречи на предписаното в императивната правна норма. Установената по
делото фактическа обстановка сочи на извода, че въззиваемата страна е
установила едно свое признато от закона право, а именно да сигнализира съда с
нарочна молба и декларация по закона за защита от домашно насилие,която молба
съдът е приел за допустима и се е произнесъл по съществото на спора. Правото да
се сезира съда произтича както от
разпоредбата на чл.56 от Конституцията на Република България-правна норма с
непосредствено действие, така и от специалната норма на ЗЗДН, а отговорността за причинени вреди по чл.45 от ЗЗД се
поражда само при виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. В
този смисъл за гражданите не съществува задължение да подават само основателни молби,
защото противното би означавало да се ограничи конституционно гарантираното им
право на защита на накърнените им права чрез подаването на молби, тъй като
предварително, преди съдът или останалите компетентни държавни органи да са се
произнесли по тях, гражданите не биха могли да знаят дали искането им е
основателно или не.
Единствено при злоупотреба с права, ако съдът е
сезиран с молба при ясното съзнание на молителката,че липсва основание за
оплакването й, но същата го прави с цел да увреди лицето, срещу което я подава,
подаването й ще бъде противоправно, защото ще съставлява злоупотреба с правото
на молба. Такива данни обаче в случая няма. Нещо повече. От данните по делото
става ясно,че въззиваемата страна е подала молбата по ЗЗДН, защото счита,че
правата й,в частност и на детето й са
накърнени. Че отношенията на страните-бивши съпрузи са изключително влошени,
свидетелстват данните по делото, а и техните изявления.Следователно въззиваемата страна не е подала молбата за
защита с ясното съзнание да увреди ищеца, злоупотребявайки с правото си на такава
молба, а защото е считала за накърнени свои субективни права.При това положение
деянието й по подаването на молбата за защита не е противоправно, а осъществено
в рамките на конституционно гарантираното й право по чл.56 от КРБ.Само на това
основание предявеният иск за обезщетение по чл.45 от ЗЗД следва да се отхвърли
като неоснователен. В този смисъл правилно районният съд не е обсъждал
останалите елементи от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД за възникването на
това претендирано от ищеца вземане, защото те са кумулативни и липсата на който
и да е от тях - в случая противоправност на деянието на ответника, е достатъчен
за да се приеме за неоснователна претенцията за обезвреда. Изложените в жалбата
съображения по този въпрос са несъстоятелни. Несъстоятелни са и твърденията, че
съдът е нарушил диспозитивното начало в процеса. Волята на съда е ясно изразена
в диспозитива на решението-претенциите за вреди от претърпян деликт вследствие
на отразеното в молбата по гр. Дело №2963/2014г. и гр.дело № 2980/2014г. по
описа на ПРС са неоснователни.
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде
потвърдено.
По частна жалба на С.П. против Определение по
чл.248 от ГПК. Правилно първоинстанционният съд е приел,че само ако в
съответствие чл.80 и сл. от ГПК страната ,в чиято тежест са присъдени разноски
би имала възможност да противопостави възражение за прекомерност ,но до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. И тъй като ищецът не
е направил възражение за прекомерност до
края на устните състезания ,правилно съдът е оставил молбата му за изменение на
решението в частта за разноските без уважение. Настоящият съдебен състав
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и цитираната от него съдебна
практика и в тази част мотивира акта си на основание чл.272 от ГПК ,като
препраща към мотивите на определение № 1830/11.08.2020г.
С оглед изхода на спора в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски съобразно
списък по чл.80 от ГПК в размер на 1 270,00 лева.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 697 от
09.07.2020г. и определение № 1830 от 11.08.2020г.,постановени по гр.дело №3666
по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА
С.Ж.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на Е.И.Д. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 270,00 / хиляда
двеста и седемдесет/ лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК
Председател:
членове: 1.
2.