Мотиви към присъда по НЧХД №252 по описа за 2018 г. на ВПРС
В РС - гр.Велики Преслав е депозирана частна тъжба от Ц.Г.Х. с ЕГН ********** *** против Б.Д.Б.
с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Б.Д. с ЕГН **********, с адрес ***, с която е
повдигнато обвинение за престъпление от частен характер по чл.130
ал.2
вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В частната тъжба е посочено, че: на 12.02.2018 г. в гр.***,
област *** в съучастие като
съизвършители Б.Д.Б. и Д.Б.Д. нанесли на частния тъжител телесни
увреждания, като подсъдимия Б. му нанесъл удари в областта на лицето, докато
баща му – подс.Д. го държал за качулката, за да не избяга, с което му причинили
болка и страдание.
Преди началото на съдебното следствие ведно с тъжбата частния
тъжител, представляван от повереника предявява солидарно срещу подсъдимите граждански
иск за причинени с престъплението по чл.130, ал.2 от НК, неимуществени вреди в
размер на 2500.00 лв. Моли да бъде конституиран като граждански ищец и да бъда приет
за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да му бъдат
заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на
чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по
правилата на НПК.
В съдебно заседание частния тъжител чрез повереника поддържа
възведеното обвинение и предявения граждански иск и предлагат на съда да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение и да им наложи
справедливо наказание в рамките на предвиденото в НК такова, да бъде уважен
гражданския иск изцяло и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимите се представляват от защитник, като подс.Д. се явява и лично и дава обяснения по повдигнатото обвинение. Защитата,
счита че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
както от обективна страна, така и от субективна страна и предявения граждански
иск е изцяло неоснователен. Моли съдът да постанови оправдателна присъда, да отхвърли
изцяло гражданския иск и да присъди на подсъдимите направените разноски по
делото.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Вечерта на 12.02.2018 г. частният тъжител, който бил на
15 години, заедно със свои приятели свидетелите М. Ц., В. В., Н.Б. и И.Ц.,
отишли до магазин за хранителни стоки „***“ в гр.***, стопанисван от подс.Д.Д..
Докато част от компанията била вътре в магазина св.В. В. със спрей надраскал
„графит“ – надпис „THC GANG“ на фасадата на търговския обект. Веднага след като другите излезли от
магазина, всички се отдалечили бързо от мястото, за да не ги видят и да не им
бъде потърсена отговорност за извършеното повреждане, за което знаели, че е
противоправно. Преди да тръгнат св.В. дал на частния тъжител Ц.Х. да носи спрея
в джоба си, защото нямал къде да го държи. След като видели надписа
собственикът на магазина Д.Д. и синът му Б.Б. се разгневили силно и тръгнали по
улиците на града с микробус да търсят виновниците, за които имали
предположение, че са младежите посетили магазина, непосредствено преди края на
работното време, т.е частния тъжител Ц.Х. и свидетелите М. Ц., В. В., Н.Б. и И.Ц..
В близост до мястото, около магазин "***" в гр.***, подсъдимите Д.Д.
и синът му Б.Д.Б., тогава непълнолетен, настигнали частния тъжител и приятелите
му. Двамата слезли от буса и се насочили към младежите, били много ядосани и
започнали да ги бутат и да търсят спрея, с който е надраскана стената на
магазина. След като го открили у частния тъжител, подс.Д. го хванал за
качулката. Частният тъжител се опитал да избяга, но двамата подсъдими започнали
да го дърпат, за да го вкарат в буса си и да го закарат в полицията. Докато
подс.Д. дължал пострадалия, подс.Б. му нанесъл удар в лицето- в областта на
устата. Частният тъжител се дърпал яростно и се наложило двамата да продължават
да го държат. Като видял, удара св.В., признал пред подсъдимите, че той е
надраскал стената на магазина и да освободят частния тъжител. След като
разбрали това, подсъдимите незабавно пуснали частния тъжител и откарали св.В. в
сградата на РУ-В.Преслав, за което В. не е оказал съпротива и сам се качил в
буса им. В РУ-В.Преслав били взети
сведения от всички присъствали на инцидента, образувана била преписка, която е
приключила с отказ да се образува ДП за причинена телесна повреда. Подсъдимият Д.
от своя страна депозирал жалба за причиненото повреждане на имота му, по която
преписка също бил постановен отказ да се
образува ДП за престъпление от общ характер.
През следващият ден частният тъжител е посетил лекар по
дентална медицина-специалност хирургия и получил съдебно-медицинска
удостоверение за установените при прегледа травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели – М. Ц., В. В., Н.Б. и И.Ц., заключението на
съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства – СМУ, лист за преглед на пациент
и прокурорска преписка.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че на визираната в частната тъжба дата и място подсъдимите са
нанесли на частния тъжител удари в
областта на лицето, като подс.Б. е нанасял ударите, а подс.Д. държал
пострадалия, който се опитвал да избяга, което се доказва от показания на разпитаните
свидетелите в хода на съдебното следствие. Обстоятелството, че на частния тъжител
са били причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза и от показанията на свидетелите.
Обстоятелството, че подсъдимите са били в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно действие-съпротива
при опит да го откарат в полицията, за извършено деяние повреждане чрез
надраскване със спрей на фасадата на сградата на търговския обект, собственост
на Д.Д., от което са настъпили тежки последици за Д.Д. се доказва от приложените
писмени доказателства част от прокурорска преписка и от показанията на свидетелите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Ц., В.
В., Н.Б. и И.Ц., незивисимо че
разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на частния тъжител, макар свидетелите да са заинтересовани от изхода на
делото, поради приятеските си отношения с частния тъжител,
разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно
се е случило и показанията им тълкувани във взаимовръзката
си кореспондират с установеното по
делото, както и с писмените доказателства.
В показанията си всички тези свидетели очевидци обясняват
как подс.Б. е нанесъл удари в лицето на частния тъжител, докато баща му – подс.Д.
го е държал за качулката, за да не избяга и как са се опитали да го вкарат в
буса си, за да го отведат в полицията, как след като са разбрали, че не той е
надраскал стената на магазина, след като са разбрал това подсъдимите незабавно
са прекратили нападението и са откарали в полицията, лицето заявило, че е
извършител на повреждането. От показанията на свидетелите, се установява че
двамата подсъдими са били много ядосани, афектирани, което се установява и от
интензивността и начина на нанасяне на ударите, както и от действията им
незабавно да откарат извършителя в полицията.
От заключението на приетата съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни по отношение на частния тъжител се
установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето
и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител
били причинени болка при натиск в корена на носа, травматичен периодонтит -
състояние, при което върховата част на зъбния корен е възпалена, на първи долен
ляв зъб, както и ерозия на лигавицата на устната срещу този зъб. Същите
са могли да бъдат причинени по времето и начина посочен в тъжбата, чрез
удар с тъп твърд предмет. Вещото лице установява, че травматичните увреждания,
съответно болките отзвучават за около 5-7 дни. В следствие на нанесените травматични
увреждания на частния тъжител са
причинени болки и страдания. Съдът
прие изцяло заключението на СМЕ, като остава с убеждението, че по отношение на
механизма на деянието, ударите не са били с голям интензитет.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че подс.Б.Д. в съучастие като съизвършител с Д.Б.Д. в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно
действие-съпротива при опит да го откарат в полицията, за извършено деяние
повреждане чрез надраскване със спрей на фасадата на сградата на търговския
обект, собственост на Д.Д., от което са настъпили тежки последици за Д.Д.-баща
на виновния, причинил на Ц.Г.Х., лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание, като по време на извършване на деянието бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си – престъпление по чл.132, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 63, ал.1,
т.5 от НК, което е престъпление то частен характер и че подсъдимия
Д.Б.Д. в съучастие като съизвършител с непълнолетния Б.Д.Б. в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно действие-
съпротива при опит да го откарат в полицията, за извършено деяние повреждане
чрез надраскване със спрей на фасадата на сградата на търговския обект, негова
собственост, от което са настъпили тежки последици за виновния, причинил на Ц.Г.Х.
с ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание - престъпление по чл.132,
ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК, което
престъпление също е от частен характер.
Мотивите за това са следните:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимите чрез своите
действия са въздействали на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в
отделни негови тъкани и системи. На частния тъжител са причинени болка и страдание.
* двамата подсъдими са осъществили
престъплението в съучастие, като съизвършители, единият е държал пострадалия, а
другият е нанесъл удар в областта на лицето на пострадалия;
* субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице и непълнолетно
вменияемо лице, което е разбирало свойството и значението на извършеното и е
могло да ръководи постъпките си;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимите умишлено, подсъдимите са предвиждали конкретното
увреждане и е съзнавали са общественоопасния му характер, като
са целяли настъпването на съставомерния резултат;
При престъпленията в състояние на афект, решението за
неговото извършване настъпва внезапно, в състояние на силно раздразнение, с
конкретно деяние извършено от пострадалия. Състояние на физиологичен афект,
кореспондира с правното понятие за силно раздразнение. Всеки от подсъдимите е
бил в състояние на силно раздразнение, което е протекло за кратко време, бурно
с извънредно интензивни емоции. Двамата са били със силно намалена способност
да ръководят постъпките си; това състояние за кратък момент е обхванало всецяло
психиката им и ги е лишило от възможност за трезво обмисляне на фактите и
обстоятелствата и собственото им поведение; съзнанието им е било овладяно до
такава степен от чувствата, че волята им се е определяла предимно от тях.
Въпреки това обаче и двамата подсъдими, както се описа по
– горе са били способни правилно да
възприемат фактите и обстоятелствата, имащи значение по делото и да дават
достоверни обяснения по тях по смисъла на НК.
Деянието е извършено от всеки от подсъдимите
при афектен евентуален умисъл, при който решението е било взето в състояние на
силно раздразнение; Съобразно практиката на ВС материализирана в Постановление
№ 2/57 г. и в Постановление № 14/63 г. има четири съществени момента на физиологичния
афект при убийството: решението за извършване на деянието да възникне внезапно;
при вземане на решението деецът да се е намирал в силно раздразнено състояние -
афект, но не до степен, изключваща вменяемостта; то да е предизвикано от
пострадалия по определен начин, посочен в закона; и деянието да е извършено в
същото силно раздразнено състояние.
Силно раздразнение е предизвикано от
пострадалия с противозаконно действие-съпротива при опит да го откарат в
полицията, за извършено деяние повреждане чрез надраскване със спрей на
фасадата на сградата на търговския обект, собственост на Д.Д., от което са
настъпили тежки последици за Д.Д.. На първо място противоправно
е надраскването със спрей на стената на собствения на подсъдимите магазин,
което е довело до повреждането й, видимо за всички, а на второ място, след
намирането на спрея у пострадалия, опита на същия да осуети търсенето на
отговорност за извършеното чрез отказ да отиде в полицията и опит да избяга от
подсъдимите. Повреждането е противозаконно деяние, както и опита за отклоняване
от провеждане на полицейска проверка.
Тежките последици за подс.Д. се изразяват в необходимост
от неотложен ремонт на фасадата на магазина, както и в чувството на обида от
начина на посегателство върху собствеността му, което асоциира с личността си.
В този смисъл настоящият състав, счита че деянието на
подсъдимите следва да се квалифицира като престъпление по чл. 132 от НК. Следва
да се отбележи, че състоянието на силно раздразнение у подсъдимите е възникнало
спонтанно, като непосредствена реакция на поведението на пострадалия, поради
което чувствата са завладели до такава степен съзнанието им, че волята им се
подчинява на тези чувства. Волевата способност на подсъдимите да ръководят
постъпките си обаче, не е била изключена, а само значително отслабена, както са
били отслабени задръжките им и е била стеснена разсъдъчната им дейност. Подсъдимите
не са били просто раздразнени, а силно раздразнени - видно от поведението им,
обяснено в показанията на всички свидетели, като в случая са от значение не
само базисните личностови особености и стратегии за справяне на подсъдимите, но
и спецификата на ситуацията на конфликта – обстоятелството.
Подбудите за извършване на престъплението -
безотговорност по отношение на обществените отношения, осигуряващи телесната
неприкосновеност и здравето на хората.
Поради изложеното съдът осъди всеки от подсъдимите за
престъпление по чл.132, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК и ги
оправда по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.130,
ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Подс.Б.Д.Б. с ЕГН **********,***, български гражданин, с адрес гр.***, обл.***,
ул.”***”№**, неженен, неосъждан.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента
на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, ниската обществена опасност на деянието и дееца, младата възраст, много
добрите характеристични данни, поведението на пострадалия.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието
бъде определено по следния начин:
За престъплението по чл.132,
ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание „пробация“ до шест месеца или „глоба“ от сто до триста лева; 2. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, деецът към датата на извършване на престъплението не е осъждан и не
се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК; 3. От деянието не са
причинени имуществени вреди. 4.Деецът към
момента на извършване на престъплението бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. С оглед гореизложеното, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал.6 вр. с ал.1 от НК, “Обществено
порицание” което да се
изпълни чрез поставяне на съобщение/извлечение от присъдата/ на таблото в Община Велики Преслав.
Определеното наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Д.Б.Д.
с ЕГН **********,***, български гражданин, с адрес гр.***, обл.***, ул.”***”№**,
женен, неосъждан.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента
на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, ниската обществена опасност на деянието и дееца, много добрите
характеристични данни, поведението на пострадалия.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
като наказанието бъде определено по следния начин: чл.132,
ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание „пробация“ до шест месеца или „глоба“ от сто до триста лева; видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност
чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни
имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице
предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1
от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение
съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и намира за справедливо да му бъде
наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в
закона размер на 1000.00 лв.
Така определения
размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да
повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание
ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за
претърпените от частния тъжител неимуществени солидарно срещу подсъдимите в
резултат на престъплението по чл.132, ал.1, т.4 вр. с чл.130, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК, съдът счита, че същият
е допустим и частично основателен по
следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени
в резултат на процесното деяние неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с
нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума
за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на
претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимите, в резултат
на което са възникнали вредите от деянието им и тези вреди са в причинна връзка
с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Нанесени са повърхностни травматични увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания от
уврежданията са били в ниска степен и са отзвучали след около 5-7 дни,
поведението на пострадалия е било причина за нанасяне на ударите от страна на
подсъдимите, чрез противоправно действие. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,
съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания
граждански иск солидарно за неимуществени да бъде уважен до размер 600.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му
част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Всеки от подсъдимите
следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в
този смисъл.
Съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на
държавата държавната такса върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: