МОТИВИ към НОХД №718/2015 г.:

Обвинението е против подсъдимия К.Й.Х. *** за престъпление по чл.129, ал.2 от НК.

Подсъдимият се обвинява за затова, че на 10.09.2014 г. в с.Огняново, обл.Пазарджик е причинил средна телесна повреда на Т.П.Б. ***, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.

 Против подсъдимия К.Й.Х. е предявен и приет за съвместно заглеждане граждански иск от пострадалия Т.П.Б. в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 10.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

Пострадалият Т.П.Б. на основание чл.84 от НПК е конституиран в качеството на граждански ищец.

Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Не дава обяснения за фактическата обстановка.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

На 10.09.2014 г. след обяд свидетелят Т.П.Б. се намирал на зеленчуковата борса в с.Огняново, обл.Пазарджик, където извършвал маневра с личния си автомобил – марка „Рено Меган“ с ДК №РА 1486 АМ. По същото време срещу лекия автомобил на свидетеля Т.Б. се движел микробус  марка „Фиат Ивеко“ с ДК №РА 7326 ВК, водач на който бил свидетелят Й.Х. ***. В микробуса на пътували подсъдимият К.Х. – син на свидетеля Й.Х. и свидетелката М.И. – снаха на последния. Освен посочените две  пътни превозни средства, в този час на деня в зеленчуковата борса имало и други автомобили, които предизвикали задръстване. В момента в който лекия автомобил на свидетеля Т.Б. се изравнил с микробуса „Фиат Ивеко“ с ДК №РА 7326 ВК, свидетелят Й.Х. през отворения прозорец на своето ППС-во започнал да отправя към свидетеля Т.Б. ругатни и нецензурни реплики. Поведението на свидетеля Й.Х. било провокирано от факта, че газовете от ауспуха на управлявания от свидетеля Б. автомобил вдигали прах, който влизал в кабината на микробуса. Свидетелят Т.Б. слязъл от автомобила си, отишъл до отворения прозорец на микробуса и попитал свидетеля Й.Х. защо го псува. Последният отговорил, че автомобила на свидетеля Б. вдига прах, който попаднал в кабината на микробуса.

   Докато свидетелят Т.Б. разговарял със свидетеля Й.Х., от микробуса слязъл подсъдимия К.Х., отишъл до свидетеля Т.Б. и без да бъде провокиран от страна на последния започнал да нанася удари по главата на последния със свити с юмрук ръце. За да се предпази от ударите свидетелят Т.Б. се отдръпнал назад. В това време от микробуса слезли свидетелите М.И. и Й.Х. и направили опит да възпрат действията на подсъдимия К.Х.. Свидетелят Т.Б. започнал да набира по мобилния си телефон номера за спешни повиквания 112, като същевременно застанал зад микробуса, за да види и продиктува регистрационния му номер. Когато подсъдимият К.Х. и негоят баща – свидетелят Й.Х. разбрали, че свидетелят Т.Б. търси съдействие го заплашили, че няма да го оставят жив и ще го лишат от живот. След като пострадалият Б. приключил разговора, подсъдимият К.Х. отново отишъл до него и изненадващо му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лявата буза. От този удар свидетелят Т.Б. паднал на земята, защото получил контузия на главата със сътресение на мозъка, с пълна загуба на съзнание, което състояние продължило няколко минути.

   Очевидци на ескалиралия скандал между свидетелят Б. и подсъдимия Х. станали доста хора, намиращи се по това време на борсата, сред които свидетелят Г.С. ***.

След като видял, че пострадалия Б. лежи на земята, подсъдимият К.Х. се качил в микробуса и заедно със свидетелите М.И. и Й.Х. напуснали района на зеленчуковата борса.

Намиращите се на борсата хора помогнали на свидетеля Б. да се изправи, но когато дошъл в съзнание подсъдимият вече не бил там.

Още същия ден пострадалия Т.Б. посетил „Спешно отделение“ на „МБАЛ Пазарджик“ АД, където бил прегледан, изследван, консултиран и диагностициран, а на 11.09.2014 г., след като бил освидетелстван от съдебен лекар му било издадено СМУ№110/2014 г.    

С писмена жалба до Началника на РУ на МВР-Пазарджик  пострадалия Б. потърсил съдействие от органите на полицията и след извършена проверка по случая било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването е изготвено заключение по Съдебномедицинска експертиза №-П-251/14 г., от което е видно, че вследствие нанесения побой на пострадалия Т.П.Б. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в травматичен оток и кръвонасядане по лявата скула и буза; кръвонасядане и охлузване по лявата ушна мида; драскотини /линейни/ охлузвания зад лявото ухо и по корена на носа; травматичен оток и кръвонасядане по дясната буза; кръвонасядане по ляв лакет; охлузване по втори и трети пръсти на лявото ходило.

Според експертното становище гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесени удари с юмруци по лицето и падане върху терена /земята/ към момента на инкриминираната дата.

Становище на експерт сочи, че горните травматични увреждания не могат да се обяснят само с падане върху терена. Те са нанесени в различни анатомични области на лицето, без засягане на челото и брадата. Контузията на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, е причинило на пострадалия Т.Б. разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК.

Останалите травматични увреждания са причинили на пострадалия Т.Б. болка и страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за около 2-5 дни от датата на травмата.

По делото е изготвена психиатрично-психологична експертиза на Т.П.Б., от чието заключение е видно, че към датата на инкриминираното деяние, свидетелят Б. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него, както и да може да ръководи постъпките си. Физическото и психическото му състояние позволяват правилно да възприема фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както към момента на прегледа така и към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Т.Б., Г.С., Й.Х., Т.Т., М.И., Б.М., П.К., П.П., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Т.Б., депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, проведените по реда на чл.143 от НПК очни ставки между свидетелите Й.Х. и Г.С. и между свидетелите  Т.Б. и Й.Х., заключенията на медицинската и психиатрично-психологическата експертизи, както и писмените и веществените доказателства приложени по делото.

Относно обстоятелствата относно вида, мястото и времето на нанасяне на удара с юмрук в лицето на свидетеля Б. и причинената му в резултат на това телесна поведа от страна на подсъдимия се оформиха две групи от доказателства, възпроизведени чрез устни доказателствени средства – от една страна свидетелите Б. и С., депозиращи показанията в подкрепа на обвинението и от друга страна показанията на свидетелите Й.Х., М.И., П.К., подкрепящи тезата на защитата.

Свидетелката М.И., живееща на съпружески начала с подсъдимия, отрича подсъдимият Х. да е докосвал, бутал или удрял пострадалия Б.. Напротив твърди, че конфликт възникнал между Б. и бащата на подсъдимия – свидетелят Й.Х., при който последният бутнал пострадалия, който паднал на земята, но се изправил веднага, като в едната си ръка държал телефон.

В тази насока са и показанията на свидетеля Й.Х., баща на подсъдимия, който към казаното от свидетелката И., че подсъдимият не е удрял пострадалия, допълва, че свидетелят Б. го нагрубил, в отговор на което той го бутнал. Свидетелят Б. политнал назад, като се опрял на едната си ръка. След това Б. се изправил, записал си номера на микробуса, управляван от бащата на подсъдими, за да позвъни по телефона на полицията.  

Като се има предвид съпружеската връзка между свидетелката И. подсъдимия, както и родството на последния със свидетеля Й.Х., тези свидетели обяснимо дават показания, с които да оневинят подсъдимия.

Подозрително идентични са показанията на свидетеля П.К. относно първоначалния стадий на инцидента, развил се между свидетелите Б. и Х..

Но въпреки желанието и усилието да подкрепи защитната теза показанията на свидетелят К. относно важни факти от предмета на доказване се разминават с показанията на свидетелите И. и Х..

Никой от двамата И. и Х. не съобщи обстоятелство заявено от свидетеля К., а именно че подсъдимият Х. е възпирал баща си да влезе в разправия със свидетеля Б..

Освен това свидетелят К. даде показания, че освен него не имало друг свидетел на скандала разразил се между пострадалия и свидетеля Х., което влиза в противоречие не само със показанията на свидетелите на защитата, но и с тези на свидетелите Б. и С..

Съдът не дава вяра на тези показания. Същите съдът възприе, като предубедени, неубедителни, не отговарящи на обективната истина, тъй като категорично се дискредитират от показанията на свидетеля Б., възприети непосредствено в хода на съдебното следствие, подкрепени относно обстоятелствата за началото на конфликта от вещественото доказателствено средство, което представляват предоставените данни от регистъра за спешните повиквания към Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112-Кърджали, приобщени чрез изслушване на звукозаписа на магнитен носител, както и от показанията на свидетеля Г.С. и не на последно място от медицинската експертиза.

Показанията на пострадалия свидетел Б. са в напълно в противоположен смисъл на показанията на свидетелите И. и Х.

Свидетелят Б. последователно и непротиворечиво, както в показанията си депозирани на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие заявява, че наистина между него и свидетелят Й. Иванов възникнал скандал по повод отправени от свидетеля Х. псувни, провокирани от вдигналия се прах след форсиране на автомобила от страна на Б.. Докато пострадалият и свидетелят Х. се карали, изненадващо от микробуса слязъл подсъдимия и му нанесъл няколко удара „в лявата част на лицето около окото“. Тогава свидетелят Б. се оттеглил по-назад, за да види номера на  микробуса, управляван от свидетеля Х..*** и съобщил, че му е нанесен побой.

Тези показания категорично се потвърждават от аудио записа, регистриран в центъра за спешни повиквания 112 . Във въпросния запис свидетелят подава сигнал, че се на инкриминираното място-зеленчукова борса в с.Огняново, където от лице слязло от микробус с ДК №РА 7326 ВК са му нанесени два удара с юмрук. 

Съдът намира, че въпросният аудио запис, във формата на звуков файл, създаден от "Национална система 112", съдържащ данни от регистъра на националния спешен телефон 112, е годно доказателство в настоящия процес, което следва от нормата на чл.17 от Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 и тъй като е приобщено към доказателствената съвкупност, чрез приемане на вещественото доказателствено средство – компактдиск и изслушване на звукозаписа, съдържаш се в него, без възражения на страните.

Убедителни и непротиворечиви са показанията на свидетеля Б. и относно последният удар, отново с юмрук в лицето нанесен му от подсъдимия, след обаждането на телефона за спешни повиквания, при който същият паднал на земята и останал там, загубвайки съзнание за известно време.

При преценката за достоверността на тези показанията, съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата по протичане на инцидента, включващи действията на всички участници, както на подсъдимия, така и на свидетелите Й.Х. и М.И.. Съдът прецени и обстоятелството, което свидетелят нескрива, че преди инцидента, между него и свидетелят Х. е имало словесен конфликт. Но въпреки качеството си на пострадал свидетелят Б. нито веднъж не даде показания свидетелят Х. да е упражнил върху него каквото и да е физическо насилие.

Напротив при проведената между него и свидетелят Х. очна ставка, Б. ясно заяви, че свидетелят Х. не го е бутал, докато свидетелката И. през цялото време се е опитвала да спре агресивното поведение подсъдимия, изразяващо се в удари върху пострадалия и баща му, който също е проявил агресия, но само словесна.

Показанията на свидетеля Б., относно начина на получаване на телесното увреждане, оценено от експерта, като средна телесна повреда се потвърждават от показанията на свидетеля Г.С..

Съдът цени показанията на свидетеля С., който по никакъв начин не е обвързан с някоя от страните и който възпроизвежда лично видяното и възприето от него безпристрастно и ясно.

Безпристрастността и в този смисъл убедителната достоверност на показанията на свидетеля С. личи и от факта, че същият заявява, че не е присъствал на началото на конфликта и по тази причина не е видял първоначалните удари нанесени от подсъдимия на свидетеля Б.. Започнал е да наблюдавал случващото се от разстояние около 2-3 м, в момента, в който Б., намиращ се зад микробуса, управляван от свидетеля Х.,***. В този момент подсъдимият посегнал и ударил веднъж пострадалия Б.. Състоянието на загуба на съзнание от страна на Б., в резултат на получения удар свидетелят С. възпроизвежда с думите „Той падна и умря-остана в безсъзнание 1-2-3 минути.“. След това същият разяснява неговата представа това състояние с наблюдаваните у Б. неконтактност, липса на говор, както и отново посоченото от свидетеля „…помислих, че този човек умря“. Свидетелят не можа да посочи точно времето, през което пострадалият Б. е бил в това състояние, но на два пъти твърди, че това е продължило повече от 1 минута.

Относно това изключително важно обстоятелство за загуба на съзнание от страна на пострадалия Б., в следствие от нанесения му от подсъдимия единичен удар, показанията на пострадалия и свидетеля С. се потвърждават косвено от свидетеля Т., който като полицейски служител е работил по случая във връзка с подадена от пострадалия жалба и който в това качество също е разговарял със свидетеля С., като повтаря точно неговия израз за състоянието на Б., а именно „паднал като умрял“.

Обстоятелството за нанесени няколко удара в лявата половина на лицето на свидетеля Б., в т.ч. и последния най-силен такъв довел до падането на земята на пострадалия, установени от показанията на самия пострадал и свидетеля очевидец С. се потвърждават и от заключението на приетата по делото медицинска експертиза.

Видно от заключението, вследствие нанесения побой на пострадалия Т.П.Б. са били причинени травматични увреждания, изразяващи се в травматичен оток и кръвонасядане по лявата скула и буза; кръвонасядане и охлузване по лявата ушна мида; драскотини /линейни/ охлузвания зад лявото ухо и по корена на носа; травматичен оток и кръвонасядане по дясната буза; кръвонасядане по ляв лакет; охлузване по втори и трети пръсти на лявото ходило.

Според експертното становище гореописаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са получени при нанесени удари с юмруци по лицето и падане върху терена /земята/ към момента на инкриминираната дата. Заключението сочи, че травматични увреждания не могат да се обяснят само с падане върху терена. Те са били нанесени в различни анатомични области на лицето, без засягане на челото и брадата.

Относно вида на телесната повреда, експертът е посочил, че се е позовал на свидетелските показания, тъй като няма изготвена медицинска документация за това.

В съдебно заседание вещото лице посочи, че при загуба на съзнание над една минута следва да се приеме, че се касае за причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл.129 от НК. Експертът обяснява, че това състояние се характеризира със загуба на връзка с околния свят и ограничени функции на организма.

С оглед показанията на свидетеля С. за неадекватност, неконтактност, липса на говорни и слухови реакции от страна на пострадалия Б. след удара нанесен му от подсъдимия, които според вещото лице са изразни средства на загубата на съзнание, съдът кредитира заключението на медицинската експертиза, че на пострадалия Б. е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота, което според юридическия критерий представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.

Показанията на свидетелите Б.М. и П.П., първият извършил първоначалния преглед на Б., втория вписан в листа за преглед на пациент в спешно отделение към МБАЛ Пазарджик АД, като консултирал го хирург, са общи, хаотични несъстоятелни и не допринасят за изясняване на фактите, свързани със несъзнателното състоянието на пострадалия и не променят извода на съда за наличието на такова състояние предизвикано от действията на подсъдимия.

Съдът счита, липсата на отразяване в медицинската документация на оплаквания от пострадалия за загуба на съзнание  не променят извода за нанесеното му травматично увреждане, изразяващо се разстройство на здравето, временно опасно за живота, в следствие на нанесения му от подсъдимия удар с юмрук в областта на лявата лицева част на главата. Видно е от показанията на пострадалия Б., че същия е бил консултиран от хирург, което се изисква при нанесени му увреждания свързани със загуба на съзнание, но е отказал да остане на лечение в болничното заведение.

Това обяснява и факта, както сочи и вещото лице в съдебно заседание, че липсва оформена медицинска документация за назначено лечение за овладяване на подобно увреждане.

При така установените фактически положения, при анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, следвайки вътрешното си убеждение, съдът прие, че подсъдимият К.Й.Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 10.09.2014 г. в с.Огняново, обл.Пазарджик е причинил средна телесна повреда на Т.П.Б. ***, изразяваща се в контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с пълна загуба на съзнание, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като  е съзнавал общественоопасните последици на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици, а именно причиняване на телесна повреда и е искал настъпването на същите, което е видно от начина нанасянето и силата на удара.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К.Х., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се имат предвид продължителните и значителни вредни последици за пострадалия, свързани с физическа и психологическа травма, преживяна от случилото се.

При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са положителни.

Като смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващи – начина и мотивите за извършване на деянието, вида и тежестта на причинените на пострадалия наранявания и липсата на съжаление за извършеното.

При превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия К.Й.Х. от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му  не е наложително наказание лишаване от свобода да се изтърпи реално.

Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към него.

Относно вида и характера на претърпените от пострадалия вреди съдът цени обясненията в съдебно заседание на вищите лица, изготвили психиатрично-психологическата експертиза и показанията на пострадалия Б.. Свидетелят дава показания, че в резултат на нанесените му наранявания имал продължителни болки в челюстта и главата. Неможел да спи, Преживявал случилото се, което довело и до смущения в потетността му. Вещите лица обясняват, че пострадалият страда от рекуретно депресивно разстройство без психотични симптоми. Смущенията в половото желание се дължали на мисловните преработки на психотравмата, нанесена му в следствие на неправомерното поведение на подсъдимия.

По този начин ищът е претърпял неимуществени вреди, представляващи морални такива и изразяващи се в психическо и физическо неразположение. Тъй като тези състояния са в резултат на причиненото от подсъдимия телесно увреждане съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от ищеца вреди и престъпните действия на подсъдимия.

Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на пострадалата за причинените й неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия е 6 000 лв., като до предявения размер от 12 000 лева, следва да се отхвърли.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Съдът прие, че сумата от 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 10.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,  ще възмезди пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.

Затова съдът осъди подсъдимия К.Й.Х. да заплати на Т.П.Б. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за разликата от 6 000 лева до 12 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане.

Във връзка осъдителната присъда и с оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият К.Х. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 660, от които 300 лева, платими в полза на ОД на МВР Пазарджик, 300 лева, платими по сметка НБПП и 60 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик, ДТ такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 240 лева, както и Държавна такса от по 5,00 лева, при служебно издаване на изпълнителни листове, таксите платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на неприкосновеност на личността и желание за уреждане на спорни въпроси извън  установения правов ред в страната.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: