Мотиви към присъда № 254 от 05.11.2019 г. по НЧХД №
1732 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна
Производството по делото е
образувано по тъжба на Х.М.Х. срещу И.Д.И. за това, че на 07.11.2018 г. в гр.
Варна чрез нанасяне на удар с тръба в областта на главата причинил на Х.М.Х.
следните травматични увреждания – травматичен оток в лявата слепоочна област на
главата и кръвонасядания в лявата лицева половина,
травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб и фрактура на лява фасетна става
на ниво 4-ти и 5-ти поясни прешлени – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Повереникът на частния тъжител – адв. Т.Я. в хода на съдебните прения намира, че обвинението
е доказано по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните писмени
доказателства, както и изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза.
Излага съображения, че на частния тъжител са причинени травматичен оток в
лявата слепоочна област на главата, кръвонасядания в
областта на лявата скула и лявата долна челюстна става, контузия на шията,
фрактура на лявата фасетна става на ниво 4-ти и 5-ти
поясни прешлени и травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб. В допълнение посочва, че действително на
видеозаписите не се установява падане на частния тъжител, но това е така поради
ограничения периметър на камерата. Излага довод, че причиняването на лека
телесна повреда от страна на подсъдимия по отношения на частния тъжител се
установява и от звукозаписа на тел. 112. Отправя искане подсъдимият да бъде
признат за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, както и за
уважаване на предявения граждански иск и присъждане на направените разноски.
Частният
тъжител и граждански ищец Х.М.Х. заявява единствено, че залитането и падането
му е било зад камерите и не се вижда.
Защитникът
адв. П.Н. изразява становище, че фактите, изложени в
частната тъжба, категорично се опровергават от съдържанието на записите от
охранителните камери и от записите на тел.112. Позовава се на запис от тел.
112, в който частният тъжител е заявил, че „за съжаление не е улучен“. Прави
анализ на представените по делото медицински документи, като медицинското
удостоверение, издадено на 08.11.2018 г.,
намира за недостоверно. Акцентира върху обстоятелството, че съдебният
лекар е констатирал само травма в лявата слепоочна област на главата и кръвонасядане в лявата лицева половина, като липсват
констатации за други травми. Позовава се на обстоятелството, че едва при
приемането на частния тъжител в Клиника по неврохирургия на 13.11.2018 г. са
установени другите травми по повдигнатото обвинение, като предвид съдържанието
на епикризата, заключението на вещите лица по
изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза и записа от тел. 112
намира, че е възможно травмите да са причинени при умишлено падане от страна на
частния тъжител. Навежда доводи, че не са налице доказателства за умишлени
действия, с които подсъдимият да е причинил телесна повреда на частният
тъжител. Действията на подсъдимия към процесния момент са се изразявали в
премахване на опасности за живеещите в кооперацията, като единственият мотив да
бъдат прехвърлени в частта от двора, обитавана от частния тъжител, е да не бъде
обвинен подсъдимия в кражба. Поради това, че не е налице нито едно
доказателство, което да установява фактическата обстановка, изложена от частния
тъжител, отправя искане подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото
обвинение, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият И.Д.И., упражнявайки правото си на
лична защита, посочва, че не е имал
намерение да уврежда здравето на частния тъжител, като единствено се е опитал
да премахне това, което пречи за преминаването към къщата, в която живее той и
семейството му. В последната си дума
моли за оправдателна присъда.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият И.Д.И. e роден на *** г. в гр. Ямбол, адрес ***,
български гражданин, с висше
образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Същият е собственик на четвърти етаж
в панелна кооперация на ул. «Албена» № 3 в гр. Варна от м. ноември 2014 г. За
кратко време след придобиването на собствеността върху недвижимия имот
отношенията между подсъдимия и неговото семейство, от една страна, и частния
тъжител, от друга страна, се влошили във връзка с поддържането на общите части
на сградата.
По това време частният тъжител бил
собственик на третия етаж от кооперацията. Впоследствие прехвърлил
собствеността върху третия етаж, като останал собственик на земята и дворното
място.
Постепенно конфликтът между страните
се задълбочил, като започнали да подават множество жалби едни срещу други, за
което били образувани седем на брой преписки в Районна прокуратура – Варна.
Между страните били водени и две
наказателни дела от частен характер – НЧХД № 647/2017 г. по описа на РС – Варна
и НЧХД № 99/2018 г. по описа на РС – Варна.
По НЧХД № 647/2017 г. по описа на РС
– Варна частният тъжител в настоящото производство имал качеството на подсъдим,
като съдът го признал за виновен в това, че на 14.01.2017 год. в гр. Варна
причинил лека телесна повреда на Д.В.И., изразяваща се в мозъчно сътресение,
травматичен оток по окосмената част на главата, кръвонасядане
по лявото коляно, иритативен ларинго-трахеит
и иритативен конюнктивит, обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.130 ал.1 НК,
поради което и на основание чл.78А НК
го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба
в размер на хиляда лева. На основание
чл.45 ЗЗД Х.М.Х. бил осъден да заплати на Д.В.И. сумата от 1500 лв.
По НЧХД № 99/2018 г. по описа на РС
– Варна частният тъжител в настоящото производство имал качеството на подсъдим,
като съдът го признал за виновен в това, че на 02.06.2016 г. в гр.Варна, кв.
„Виница“ в резултат на напръскване с лютив спрей причинил на И.Д.И. *** лека телесна повреда, изразяваща
се в иритативен конюнктивит, оток (хемозо) и зачервяване (инекция)
на конюктивите, точковидни ерозии по конюктивите, които в своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на
основание чл.130 ал.1 НК вр. чл.54 ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца. На основание чл.66 ал.1 НК е отложено
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. На основание
чл.45 вр. чл.52 ЗЗД Х.М.Х. е осъден да заплати на И.Д.И. сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 02.06.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Към процесната
дата (07.11.2018 г.) частният тъжител живеел в пристройка в двора, в който е
построена кооперацията, в която живее и подсъдимият със семейството му. Дворът
бил разделен на две части от мрежеста ограда, като пристройката, в която живеел
частният тъжител, се намирала в другата част на двора, отвъд мрежестата ограда.
Въпреки че имало ограда, частният тъжител обичайно влизал в частта от двора, в
която била построена кооперацията, и където се намирала пътеката, по която
преминавали подсъдимият и членовете на неговото семейство, включително двете му
дъщери, за да стигнат до входа на сградата, в която живеят. Над пътеката
частният тъжител бил монтирал водосточна тръба, която минавала хоризонтално над
главите на преминаващите по пътеката. Освен посочената водосточна тръба
частният тъжител периодично поставял различни вещи (стъкла, ламарини и др.) на
алеята.
На 07.11.2018 г. подсъдимият И.Д. Х.
бил в дома си сам, като около 10,20 часа чул силен шум, за който предположил,
че идва от удар по някоя от стените на сградата. Незабавно тръгнал да слиза,
отворил входната врата за трети и четвърти етаж на сградата, доколкото първи и
втори етаж имат отделна врата. Отваряйки вратата, видял как частният тъжител Х.М.Х.
е подпрял висока стълба на стената на къщата. Освен стълбата, над входната
врата и над алеята, която води до входната врата, имало поставени и надвиснали
различни плоскости, както и летва, която била захваната за стълбата, от едната
страна, и към един от прозорците и изолацията на стената на къщата, от другата
страна.
Подсъдимият И.Х. преценил, че
въпросната летва представлява опасност за безопасното преминаване на него и
членовете на неговото семейство (съпруга, дъщеря на 15 г. и дъщеря на 10 г.),
поради което счупил същата на две части. Първоначално прехвърлил едната част от
летвата от другата страна на оградата, където се намирал частният тъжител.
Докато се опитвал да премахне останалата част от летвата, частният тъжител се
качил на стълбата и с прехвърлената част от летвата се опитвал да удари
подсъдимия по ръцете и да му попречи да премахне втората част от счупената летва.
Частният тъжител Х. не успял да удари подсъдимия И., след което последният
успял да прехвърли от другата страна на двора, през оградата, и втората част от
счупената на две летва.
След като подсъдимият прехвърлил
двете части на счупената летва, частният тъжител, намирайки се от другата
страна на оградата, затворил телената врата. Подсъдимият И. се приближил към
мястото, където се намирала монтираната от частния тъжител водосточна тръба,
след което с ръката си насочена към частния тъжител ударил тръбата, част от
която изхвърчала в посока към частния тъжител, като ударила лявата част на
лицето му, в резултат на което получил травматичен оток в лявата слепоочна
област на главата и кръвонасядания в лявата лицева
половина.
В тази връзка частният тъжител Х.
подал сигнал на телефон 112. На място пристигнали свидетелите П.И.К. и Б.И.И. (полицейски служители в 05 РУ – Варна). Същите
установили, че между частния тъжител и подсъдимият е възникнал конфликт, като
изявленията им отразили в докладна записка.
Свидетелите К. и И. съставили предупредителни протоколи по отношение и
на двамата участници в конфликта – да не извършват саморазправа спрямо един
спрямо друг.
Същият бил транспортиран до Спешен
център при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където му били проведени клинични
прегледи и рентгенографии. Часният
тъжител бил прегледан от д-р Б., който в анамнезата посочил, че тъжителят е
ударен от метална водосточна тръба в лявата половина на главата, като се
оплаква от болки в главата, шията, кръста.
На следващия ден частният тъжител
посетил отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където
бил прегледан от д-р Д.Д.. Частният тъжител Х.
съобщил, че съсед му е нанесъл удар с водосточна тръба в областта на лицето.
Съдебният лекар установил, че при палпация в лявата
слепоочна област се опипва умерено изразена болезнена подутина с диаметър около
3 см. В областта на лявата скула и на нивото на лявата долночелюстна
става установил две червеникави кръвонасядания с
неправилна форма, диаметър, съответно 1,5 см и 2 см. Д-р Д. издал медицинско
удостоверение за извършения преглед, като направил заключение, че се касае за
травматичен оток в лявата слепоочна област на главата и кръвонасядания
в лявата лицева половина.
На 13.11.2018 г. частният тъжител
бил приет в Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, където
съобщил, че паднал в дома си и си ударил гърба. При изписването му била
поставена окончателна диагноза - травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Били установени
още фрактура на фасетната става L4-L5 вляво и листеза – Mayerding I степен.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателствени средства -
обясненията на подсъдимия И.Д.И. (частично), показанията на свидетелите П.И.К.
(частично) и Б.И.И. (частично); заключението по
назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза; писмените
доказателства – медицинско удостоверение № 1126/2018, издадено от отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“, епикриза
на Х.М.Х. от Клиника по неврохирургия за периода то 13.11.2018 г. – 16.11.2018
г., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно
отделение, протокол за проведено общо събрание на етажните собственици в гр.
Варна, ул. Албена № 3, искане за рентгенологично
изследване от 07.11.2018 г., резултат от ренгенологично
изследване от 07.11.2018 г., заверено копие на история на заболяването №
17924/2018 г., ведно с диск с образни изследвания, справка от Районна
прокуратура – Варна за извършени проверки по жалби на страните и техни близки,
жалба от И.Д.И. от 12.12.2016 г., жалба от Х.М.Х. от
18.03.2019 г., присъда № 34/01.02.2017 г., постановена по НЧХД № 647/2017 г. по
описа на РС – Варна, присъда № 205/18.07.2018 г., постановена по НЧХД № 99/2018
г. по описа на РС – Варна, решение № 19/24.01.2019 г., постановено по ВНОХД №
1202/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, докладна записка от св. Б. И.,
протокол за предупреждение на Х.М.Х., протокол за предупреждение на И.Д.И., фиш
за спешна медицинска помощ, протокол за доброволно предаване, постановление за
спиране на наказателното производство, писмо от Районен център 112 – Варна,
както и веществените доказателства – два броя оптични носители, намиращи се на
л. 96 и л. 112 от съдебното дело.
Авторството на деянието и субективната му страна се
установяват на на първо място от обясненията на подс. Динчев, които съдът кредитира частично, като съобрази
тяхната двояка природа – на доказателствено средство и на средство за защита.
Подсъдимият Динчев не отрича да е счупил
водосточната тръба и прехвърлянето на части от нея в другата част на
двора, обитавана от частния тъжител Х..
Съдът не кредитира обясненията на подс.
Д. в частта, в която заявява, че частният тъжител Х. е казал „Ох, удари ме“,
едва когато е прехвърлил втората част от тръбата и след падането й на земята,
както и в частта, в която заявява, че не е имал видимост към тъжителя. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия и в частта, в която заявява, че частният
тъжител се е качил на стъпалата на неговото антре, обърнал се към него,
усмихнал се и се ударил. В тези части на обясненията съдът намира, че
подсъдимият развива своя защитна версия, като същите се опровергават от всички
събрани по делото писмени и веществени доказателства и по-конкретно: от
възпроизведените в съдебно заседание видеозаписи, на които се видя, че
подсъдимият има пряка видимост към частния тъжител, а ударът в тръбата е с
посока към частния тъжител, което означава, че подсъдимият целенасочено е
осъществил удар в тръбата с намерение да удари тъжителя. Освен това от
възпроизведения в съдебно заседание видеозапис се установи, че част от тръбата
удря частния тъжител в лявата му лицева половина и врата, при което са
причинени и установените впоследствие телесни увреждания. Обясненията на
подсъдимия се опровергават и от възпроизведения в съдебно заседание звукозапис
на проведен телефонен разговор между частния тъжител и диспечър
от телефон 112, в който тъжителят заявява, че е ударен. Във всички изготвени по
случая медицински документи впоследствие, с изключение на тези от Клиниката по
неврохирургия, е посочено, че тъжителят е ударен с водосточна тръба.
Действително медицинските документи не са годни да установят нанасянето на удар
с тръба от страна на подсъдимия, но представляват косвено доказателство относно
твърденията на частния тъжител.
На следващо място обясненията в посочените по-горе
части, некредитирани от съда, са противоречиви, тъй като в началото на разпита
подсъдимият заявява, че на самата ограда частният тъжител е хванал с тел стари
дъски, стари плоскости, отпадъци, като от мрежеста оградата е станала плътна
ограда, през което не се вижда от другата страна какво има, като същата е с
по-голяма височина от ръста на подсъдимия.
На друго място в разпита посочва, че по време на инцидента подсъдимият е
бил от другата страна на оградата, като просто прехвърлил водосточните тръби,
без да има видимост. В противоречие с тези свои изявления подсъдимият, който
казва, че нямал видимост, разказва подробно какви са били действията на частния
тъжител от другата страна на оградата – частният тъжител се качил на стълбите
на антрето, обърнал се към него, усмихнал се и се ударил в стената на антрето.
Подсъдимият заявява, че видял тези действия на частния тъжител, тъй като вратата
на оградата, която е била мрежеста, е била отворена. На друго място в разпита
обаче подсъдимият посочва, че след като прехвърлил двете летви (преди да удари
водосточната тръба – бел. на съда), частният тъжител затворил телената
вратичка. Т.е. на едно място подсъдимият заявява, че вратата на оградата е била
затворена, както и че няма видимост към другата част от двора, а на друго място
в разпита, където възпроизвежда изгодни за него факти, заявява, че вратата на
оградата е била отворена и е имал видимост към другата част на двора, обитавана
от частния тъжител. По тези съображения и в тези части съдът намира обясненията
на подсъдимия за недостоверни. В останалата им част, като подкрепящи се от
останалите по делото доказателства, обясненията на подсъдимия бяха кредитирани
от съда.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители
– св. П.И.К. и Б.И.И., освен в частта, в която
заявяват, че не си спомнят някой от установените участници в конфликта да се е
оплакал от упражнено физическо насилие. Това е така, тъй в изготвената по
случая докладна записка, изрично е посочено, че частният тъжител се е оплакал,
че подсъдимият е ударил с ръка тръба, която е за отвеждане на дъждовната вода и
впоследствие тази тръба го е ударила в лявата част на лицето. Действително
посочената докладна записка не може да бъде източник на доказателства в
наказателното производство, но съдът намира, че същата може да послужи като
писмено доказателство за извършените от полицейските служители действия и за
проверка на достоверността на техните показания. При проведения разпит св. И.
изрично заяви, че подписът върху докладната записка е негов, поради което и
съдът намира, че не отговаря на истината възпроизведеното от свидетелите, че
никой на място не се е оплакал от извършено физическо насилие.
Съдът намира, че заключението на комплексната
съдебномедицинската експертиза, изготвена от проф. д-р С.К.К.
(д.м., д.м.н. – специалист неврохирург) и д-р В.Н.С. (лекар в отделение
„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД), следва да се възприеме
изцяло, тъй като е изготвено от компетентни вещи лица, които пълно, ясно и
обосновано са отговорили на поставените им задачи, като за даването на
заключението са използвани всички обективни находки – личен преглед на лицето
от вещите лица, извършен на 23.05.2019 г. в отделение „Съдебна медицина“ при
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, медицинско удостоверение от 08.11.2019 г., лист
за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД на
07.11.2019 г., резултат от рентгенологично изследване
от 07.11.2019 г., епикриза към история на
заболяването, издадена от Клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света Анна“ –
Варна. Вещите лица са дали много подробно обяснение на генезиса на травмите,
както в самото заключение, така и пред съда. След възпроизвеждането на
видеозаписа, намиращ се на диск на л. 15 от пр. пр. № 2266/2019 г. по описа на
РП – Варна, л. 96 от съдебното дело, вещото лице проф. д-р С.К. уточни, че при
удар в главата или шията не е възможно да настъпят травми на лява фасетна става и на нервните коренчета, т.е. не е възможно
при удар в областта на лицето да има увреждане в поясната
област - подобно увреждане би могло да се получи най-често при падане или
директен удар в областта на седалището със сила на удара насочена по дългата ос
на гръбначния стълб. Вещото лице проф. д-р С.К. посочва, че фасетната
става е в поясната област, между два прешлена, в този
случай между 4-ти и 5-ти поясни прешлени. Лумбосакралния
отдел се намира под кръста, ниско долу. Прави извод, че тези две травми в
случая не биха могли да се получат при удар в шията и главата. При разпита
вещото лице проф. д-р С.К. заявява, че при удар човек пада веднага, а не след
известно време. Вещите лица в заключението си и при разпита пред съда, предвид
образните изследвания, отхвърлят наличието на листеза.
На следващо място вещото лице проф. д-р С.К. посочва, че не приема диагнозата
травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел
на гръбначния стълб, тъй като така се работи по здравна каса и за това се пише
„травма на нервни коренчета“. Вещото лице посочва, че щом пациент каже, че го
боли кръста, се приема, че има травма на нервните коренчета, но никой не може
да каже дали го боли, това е субективна преценка, поради което и естествено се
приема, че има травма на нервни коренчета. При тези уточнения от вещите лица и
предвид кадрите от видеозаписа, от които се установи само удар в лицето, без да
е налице падане на земята, съдът намира, че от заключението по назначената
комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на удара
с тръба на частния тъжител са причинени само травматичен оток в лявата
слепоочна област на главата и кръвонасядания в лявата
лицева половина.
Съдът прави извод, че след процесния удар с тръба в
лицето, частният тъжител не е получил фрактура на лява фасетна
става на ниво 4-ти и 5-ти поясни прешлени и травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб - не само поради
изводите на вещите лица, че получаването им е невъзможно при удар в лицето, без
да има падане на земята, но и предвид всички представени по делото медицински
документи, изготвени непосредствено след инцидента. В нито един от посочените
документи не се установява констатация на някой от лекарите, извършили преглед
и изследвания на частния тъжител, че същият е имал наранявания, извън тези на
главата. Не е снета и такава анамнеза от пациента.
Травми в други части на тялото се установяват едва на
13.11.2018 г., където по анамнеза, снета по данни на частния тъжител, е
посочено, че последният е паднал в дома си и си ударил гърба. По тези
съображения съдът намира, че след удара с тръба в главата на частния тъжител,
последният не е получил други травми освен тези установени, непосредствено след
инцидента. По делото не е налице нито едно пряко, нито пък косвени
доказателства, които да водят до извод, че частният тъжител е паднал на земята
след удара, при което да е получил и посочените от него и установени по-късно
травми - фрактура на лява фасетна става на ниво 4-ти
и 5-ти поясни прешлени и травма на нервните коренчета на лумбосакралния
отдел на гръбначния стълб.
Следва да се отбележи, че от заключението на вещите
лица се установява, че частният тъжител е претърпял и контузия на шията, но
обвинение за такава телесна повреда не е повдигнато в частната тъжба, поради
което и съдът не би могъл да се произнесе с присъдата относно наличието или
липсата на това травматично увреждане.
Съдът е на мнение, че заключението кореспондира и с
останалите по делото доказателства, поради което го кредитира изцяло.
Съдът намира, че съдебно-медицинското удостоверение не
може да бъде изключено от доказателствата по делото, тъй като то отразява
обективни находки, установени от съдебния лекар по време на прегледа на Х.Х. на 07.11.2018 г. Същите са описани и в листа за преглед
на пациент в Спешно отделение, както и същата анамнеза. И двата документа са
изготвени непосредствено след инцидента (в деня на инцидента и деня след него),
поради което съдът намира, че същите отразяват обективната истина и
представляват важни по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно
доказателства (всички описани по-горе и кредитирани от съда), от които да се
заключи, че процесните наранявания на Х. са пряка
последица именно от удара с тръба, нанесен от подсъдимия И..
Съдът кредитира всички останали писмени доказателства,
доколкото същите в своята съвкупност са непротиворечиви, както и представените
по делото веществени доказателства, доколкото същите съответстват на събраните
по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства.
От правна страна:
От обективна страна подсъдимият И.Д.Х. е осъществил
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК – тъй като на 07.11.2018 г. в
гр. Варна чрез нанасяне на удар с тръба в областта на главата причинил на Х.М.Х.
следните травматични увреждания – травматичен оток в лявата слепоочна област на
главата и кръвонасядания в лявата лицева
половина, които по своя
медико-биологичен характер представляват лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът намира, че всички елементи от обективната страна
на деянието са доказани. На първо място, доказано се явява обстоятелството, че
подсъдимият е ударил тръбата, част от която директно попаднала в лицето на
частния тъжител. Освен това от заключението на вещите лица се установи, че
травматичен оток в лявата слепоочна област на главата и кръвонасядания
в лявата лицева половина могат да бъдат получени от удар с хвърлена по частния
тъжител тръба, каквито действия бяха установени по несъмнен начин в хода на
съдебното следствие.
Съдебният състав намира, че от всички, посочени в
тъжбата, телесни увреждания, доказани бяха само травматичен оток в лявата
слепоочна област на главата и кръвонасядания в лявата
лицева половина, които
са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
По делото не са налице доказателства в резултата на
удара с тръба на частния тъжител да са причинени фрактура на лява фасетна става на ниво 4-ти и 5-ти поясни прешлени и травма
на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на
гръбначния стълб, поради което и на основание чл. 304 НПК подсъдимият беше
оправдан по обвинението за причиняване на тези телесни увреждания.
От субективна страна - деянието е извършено от
подсъдимия И.Д.И. при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал именно тяхното настъпване. Подсъдимият е нанесъл съвсем целенасочено удар
в тръбата, която се е намирала в близост до частния тъжител, ударът е бил
изцяло в посока към частния тъжител и подсъдимият е съзнавал, че след този
точно удар части от тръбата ще попаднат в главата на подсъдимия. Подсъдимият е
действал при т. нар. „неопределен” пряк умисъл - като не е съзнавал точната
телесна повреда, която ще причини на лицето, което удря, но е съзнавал добре
обстоятелството, че нанасяйки удари с тръба в жизненоважна област на тялото -
главата, може да причини всякакви по вид телесни увреждания. В случая
резултатът е лека телесна повреда, но този резултат е бил съзнаван и целен от
подсъдимия И..
По наказанието:
Съдът
намери, че подсъдимия И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази
норма, а именно – за извършеното от подсъдимия И. умишлено престъпление се
предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация,
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване
на деянието, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил
прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието съдът
не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия, трудовата и семейната му ангажираност, обстоятелството, че пострадалият
значително е допринесъл за възникване на конфликта и ескалиране на
напрежението, доколкото и за съда остана необяснимо защо са поставяни дъска,
метална водосточна тръба, плоскости и други вещи над пътека, под която минават
хора, което поставя в пряка опасност живота и здравето на същите.
Предвид
изложеното съдът намери, че на подс. И. следва да
бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба
в размер на 1000,00 лв.
По гражданския иск:
По делото е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител Х.М.Х. срещу
подсъдимия И.Д.И. граждански иск за сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.
130, ал.1 НК.
Подсъдимият И. виновно е причинил на
частния тъжител Х. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, поради което са налице
основанията на чл. 45 ЗЗД за уважаване на предявения граждански иск за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Деянието на подсъдимия е противоправно и виновно. От него и в пряка причинна връзка
с това деяние пострадалият е изпитал болки и страдания, които следва да се
възмездят с присъждане на парична сума. Относно размера на дължимото
обезщетение съдът съобрази, че пострадалият се е възстановил сравнително бързо
предвид установените само две на брой травматични увреждания в лявата лицева
половина. Като се изходи от изискването за справедливост, установено в чл.52 от ЗЗД, и от релевантната съдебна практика, съдът намери, че гражданският иск
следва да бъде уважен за сумата от 1000 лв., която би било справедливо
обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, поради което в
този размер гражданският иск беше уважен, като за разликата над уважения размер
от 1000,00 лв. до пълния предявен размер от 12000 лв. гражданският иск беше
отхвърлен.
По разноските:
Предвид резултата по предявения
граждански иск съдът осъди подсъдимия И.Д.И. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 50 лв., представляваща държавна такса върху размера на
уважения граждански иск за неимуществени вреди.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди подсъдимия И.Д.И. да заплати на гражданския ищец Х.М.Х. сумата от
1212,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди подсъдимия И.Д.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 1120,00 лв., представляваща направените в хода на съдебното
производство разноски.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: