РЕШЕНИЕ
№ 9646
гр. ., 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110136624
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба от 10.02.222 г., от „.“ ЕООД против „.“
ООД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет ., с маршрут по разписание . – ., който следвало да пристигне на 05.09.2019 г.
в 21.00 часа, ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявление за
издаване заповед по чл. 410 ГПК на 19.01.2021 г. до окончателно погасяване на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.01.2021 г. по ч.
гр. д. № 2886/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че . закупил билет за процесния полет,
който следвало да бъде изпълнен от ответника съгласно посоченото по-горе разписание.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че пътникът прехвърлил на
ищцовото дружество вземането си срещу „.“ ООД, произтичащо от чл. 7 от Регламент (ЕО)
№ 261/2004 г., като длъжникът бил уведомен за настъпилото частно правоприемство на
страната на кредитора. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски в
заповедното и настоящото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, излага
доводи за недопустимост на производството, тъй като страната не е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне на вземане по сключен между . и ищеца договор за цесия. По
същество на спора с подадения отговор са оспорени наведените в исковата молба
фактически твърдения и правни доводи. Ответникът поддържа, че по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че . е закупил билет за процесния
полет. В допълнение страната намира, че казусът не попада в приложното поле на
Регламент ( ЕО) № 261/2004 г., тъй като е налице хипотеза на „мултимодално пътуване“ и
1
полетът е част от туристически пакет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно чл. 5, пар. 1 от Регламент № 261/ 2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети при отмяна на полет пътниците имат следните възможности: а) получават помощ от
опериращия въздушен превозвач по член 8; б) получават помощ от опериращия въздушен
превозвач по член 9, параграф 1, буква a), и член 9, параграф 2, както и при
премаршрутиране, когато нормално очакваното начало на новия полет е най-малко в деня
след заминаването, така както е било планирано за отменения полет, помощта, посочена в
член 9, параграф 1, буква б), и член 9, параграф 1, буква в); и в) имат право на обезщетение
от опериращия въздушен превозвач по член 7. Според чл. 7, пар. 1 от Регламента пътниците
получават обезщетение, възлизащо на: а) 250 EUR за всички полети до 1 500 километра; б)
400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички
други полети между 1 500 и 3 500 километра; в) 600 EUR за всички полети, непопадащи под
букви а) или б), като при определяне на разстоянието базата е последният краен пункт на
пристигане, в който отказаният достъп на борда или отмяна на полет ще забавят
пристигането на пътника след времето по разписание. Според чл. 7, пар. 4 разстоянията,
дадени в параграфи 1 и 2, се измерват по метода на дъгата на големия кръг. С решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/ 07 и С-423/ 07 на Съдът на ЕС е дадено
задължително съгласно чл. 633 ГПК тълкуване на разпоредбите на Регламента, като е
прието, че пътниците на закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени
полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, като същите имат правата по
чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна
на или по-голяма от три часа.
Следователно, за да бъде уважен предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/ 2004 на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване съществуване на валидно сключен договор за въздушен превоз между . и
ответника, наличие на потвърдена резервация, отмяна на полета, респ. негово закъснение,
разстоянието между двете летища, настъпило частно правоприемство на страната на
кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за
цесия и че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на
вземането.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на обстоятелствата
разпределени в тежест на ищеца е да докаже, че е уведомил пътника за отменения полет,
както и че процесният полет е част от мултимодално пътуване.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от електронен билет относно .
референция ., за трима пътници, единият от които ., за полет 8H5551, видно от което
планираният час на отпътуване е 19:20 ч. на 05.09.2019 г. от Летище ., а планираният час на
пристигане – 21:00 ч. на Летище . .. . (Passenger Name Record, Резервационните данни на
пътниците) представлява уникален номер на резервацията на превозвача за един или повече
полети.
От приетите като писмени доказателства по делото писмо от Летище . и електронна
кореспонденция се установява, че полет ., с маршрут по разписание Летище . – Летище .,
който е следвало да се осъществи на 05.09.2019 г., не е изпълнен.
По делото не е спорно, че разстоянието между Летище . и Летище . е над 1500 км.
2
Съгласно чл. 5, параграф 1, буква „в“ вр. вр. чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 при отмяна на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач освен ако не са информирани за отмяната, като в зависимост от времето
между уведомяването и датата, на която е следвало да бъде изпълнен полета, както и дали
на пътника е предложено премаршрутиране, възникват различни задължения за превозвача.
В разглеждания случай ответникът поддържа, че задължение за уведомяването на пътника
за отмяна на полета е на туроператора.
Независимо от обстоятелството, дали билетът за процесния полет е закупен чрез
туристическа агенция тежестта да докаже дали и кога пътникът е бил информиран за
отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач изрично съгласно чл. 5,
параграф 4 от Регламента, така и следва от чл.3, параграф 5 и чл. 7 и 12 от Регламента,
съгласно които единствено опериращият въздушен превозвач, който изпълнява или има
намерение да изпълни полет, дължи на пътниците обезщетение за неизпълнението на
задълженията по този Регламент, едно от които е задължението за информиране, предвидено
в член 5, параграф 1, буква в) от същия. Това тълкуване съответства и на разрешението,
дадено с чл. 13 от Регламента, съгласно което изпълнението на задълженията на
опериращия въздушен превозвач по този регламент не засяга правото му да търси в
съответствие с приложимото национално право обезщетение от всяко, в това число и трето
лице, чието поведение е станало причина той да не изпълни задълженията си. Правилото е
пряко проявление на принципа, че когато дължимият резултат е възложен за изпълнение на
трето лице, задълженото лице отговаря за лошия избор. Единствено това тълкуване може да
отговори на целта за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците, посочена в
съображение 1 от Регламента, като позволи на пътника, чийто полет е резервиран с
посредничеството на трето лице и впоследствие — отменен, да установи кой му дължи
обезщетението, предвидено в чл. 5 и чл. 7. В противен случай пътниците, сключващи
договор за въздушен превоз, чрез посредници биха били поставени в по – неблагоприятно
положение от пряко договарящите, тъй като няма да могат да се ползват от облекчената
процедура на Регламента за реализиране на отговорността на въздушния превозвач,
включително и относно презумираните вреди, като ще следва да установят съответния
посредник с всички, произтичащи от това усложнения на приложимото право, и ще следва
да докажат претенцията по общия ред.
От изложеното следва, че ако превозвачът не докаже, че съответният пътник е бил
информиран за отмяната на полета се прилагат правилата за доказателствената тежест и
опериращият въздушен превозвач дължи предвиденото в посочените разпоредби
обезщетение както бе посочено в зависимост от времето между уведомяването и датата, на
която е следвало да бъде извършен полета по разписание и дали на пътника е предложено
премаршрутиране. Това тълкуване е относимо в еднаква степен както за случаите, при които
договорът за превоз е сключен при пряко договаряне между съответния пътник и въздушния
превозвач, така и чрез посредничеството на трето лице като онлайн туристическа агенция. В
този смисъл Решение по дело C-302/16 на осми състав по преюдициално запитване,
отправено от Rechtbank Noord-N. (първоинстанционен съд, С. Н.) по дело Bas J. Adriaan
Krijgsman срещу Surinaamse Luchtvaart Maatschappij NV /.
По делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, от които да
се установява, че въздушният превозвач е уведомил пътника за отмяната на полета.
От представеното копие от договор за прехвърляне на вземане от 29.12.2020 г. се
установява, че . е прехвърлил вземането си срещу „.” ООД за обезщетение във връзка с
полет ..-.. Видно от приетото копие от пълномощно цедентът . упълномощил „.” ЕООД да
уведоми „.” ООД за извършеното прехвърляне на вземането. Като писмено доказателство е
представено копие от електронно писмо, от което се установява, че „.” ООД е уведомено от
„.” ЕООД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за сключения на 29.12.2020 г. договор за цесия, чрез
3
който . прехвърлил вземането за сумата 400 евро, както и че плащането следва да се
извърши в полза на „.” ЕООД. Освен това преписи от договора за цесия, от пълномощното и
от електронното писмо-уведомление, представени като приложения към исковата молба, са
получени от ответника ведно с преписа от исковата молба в хода на производството.
Следователно към момента на приключване на устните състезания длъжникът е редовно
уведомен за цедиране на задължението му и съгласно чл. 99, ал. 4 ГПК договорът за цесия е
породил действие спрямо него. Това обстоятелството следва да се вземе предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №
362/2015 г. на ВКС, II ТО, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II ТО
Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 78/09.07.2014 г.
по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I ТО и Решение .6/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС,
I ТО.
Възражението, наведено с отговора на исковата молба, че за „.” ООД не е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение по Регламент № 261/ 2004, тъй като процесният
полет е бил част от мултимодално пътуване, не е доказано. Съгласно параграф 1, т. 20 от
Наредба за условията и реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в
областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл. 2,
т. 21 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/ 1926 на Комисията от 31.05.2017 г. и Тълкувателни
насоки за Регламент (ЕО) № 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета
мултимодалното пътуване включва използване на няколко вида транспорт по време на
придвижването по маршрута до крайната дестинация. Действително в т. 2.2.5 от
Тълкувателни насоки за Регламент 261/ 2004 на Европейската комисия е посочено, че
регламентът не се прилага при мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид
транспорт в рамките на единен договор за превоз. В раздел 6 от Тълкувателните насоки са
посочени примери за повече от един вид транспорт в рамките на единен договор за превоз -
влак и самолет, кораб и самолет и т.н. С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК
съдът е указал на ответника, че установяването на обстоятелството, че полетът е част от
мултимодално пътуване е в негова доказателствена тежест, както и че не са посочени
доказателства за това. „.” ООД не е провело доказване, насочено към установяване на
посочения факт. Поради това и с оглед правилото за разпределение на доказателствената
тежест съдът следва да приеме, че недоказаният факт не е осъществен, съответно, че
процесният полет не е бил част от мултимодално пътуване. Обстоятелството дали полетът е
част от туристическа услуга, предоставена на . от трето лице, е ирелевантно към
възникването на право на обезщетение за отмяната на полет 8H5551 към „.” ООД по чл. 5,
пар. 1, б. „в“ във вр. чл. 7, пар. 1, б. „б” от Регламент № 261/ 2004 г. В този смисъл е
Решение на Съда на ЕС от 26 март 2020 г. по дело C-215/ 18, с което е прието, че Регламент
№ 261/ 2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година трябва да
се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да
предяви иск за обезщетение на основание чл. 6 и чл. 7 от този реглемент срещу опериращия
въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен 3
договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на
Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически
пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (заменена
от Директива (ЕС) 2015/ 2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните
пътнически услуги).
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в полза на . срещу „.” ООД е възникнало вземане за
обезщетение за отмяна на полет BG.546 на основание чл. 5, пар. 1, б. „в“ във вр. чл. 7, пар. 1,
б. „б” от Регламент № 261/ 2004 г. в размер на 400 евро, както и че същото е придобито от
„.” ЕООД въз основа на договор за цесия от 29.12.2020 г., породила действие за „.” ООД
съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Предвид изложеното и доколкото по делото не са ангажирани
4
доказателства, че вземането е погасено от ответника посредством плащане, предявеният
установителен иск следва да бъде уважен.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение ./18.06.2014 г. по тълк.
д. ./2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 325 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
съдебни разноски в производството по 422 ГПК в размер на 385 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на спора в размер на 25 лева и адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 360 лева с включено
ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. ., ул. „.“ ., дължи на „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. ., ул. „.“ ., ., по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание правно
основание с чл. 5, пар. 1, б. „в“ вр. чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 400 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет .с дестинация . – ., който следвало да
пристигне на 05.09.2019 г. в 21.00 часа, за който полет е бил закупен самолетен билет на
името на ., който прехвърлил вземането си за обезщетение в полза на „.” ЕООД по силата на
Договор за цесия от 29.12.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 2886/2021 г., по описа на Софийски районен съд, 127 състав.
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., да
заплати на „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 325 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., да
заплати на „.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., ., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 385 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
приложи по ч. гр. д. № 2886/2021 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5