Р
Е Ш Е
Н И Е
№148
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител
на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Бисер Ковачки, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 142 по описа на съда за 2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на М.К.Б.,***,
чрез пълномощника му адвокат Я.С.,***, против решение № 260255 от 03.06.2021 г.
на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 572 по описа на съда за 2021 г.
С обжалваното решение е потвърден електронен
фиш (ЕФ) серия К 4300949, издаден от ОД на МВР – Перник, с който на М.К.Б., в
качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. Перник, за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева).
Недоволен от решението на районния съд М.К.Б.
го обжалва. Счита, че в представеният по
делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата (по-нататък Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г.) е налице противоречие и неяснота относно обстоятелството в
процесния участък какво ограничение на скоростта е било валидно – общото
ограничение или това, въведено с пътен знак; че в така представения протокол
липсва регистрационен номер и дата на съставяне, което го прави невалиден да
установи отразените в същия факти, включително и че представеният снимков
материал не може да се използва като годно доказателство; че неправилно
районният съд е приел, че нарушението е установено с технически изправно
автоматизирана техническа система (АТС), тъй като същата е проверена за
техническа изправност от лаборатория, отговаряща на изискванията на чл. 46 от
Закона за измерванията, но последната, независимо че е част от списъка от
оправомощени да извършват такава проверка лица, не е трета независима страна,
тъй като е част от структурата на наказващия орган и зависима от него. Навеждат
се още и доводите, че по делото не са представени доказателства относно
компетентността на полицейските служители, „заснели“ и издали процесния
електронен фиш, а районният съд не е изложил мотиви в тази посока. За установяване на касационните основания за
обжалване не се представят писмени доказателства От съда се иска да се отмени обжалваното решение и да отмени
издаденият електронен фиш. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки, в
които се развират доводите за отмяна.
Ответникът по касационната жалба–ОД на МВР–Перник, редовно призован, за
представител изпраща ю.к. З.В.. Възразява срещу касационната жалба. Представя
доказателства за компетентност на полицейските служители. Пледира решението на районния съд да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Перник
дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция.
Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл.
218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за
разглеждане.
В пределите на извършената касационната
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на
районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С електронен фиш серия К № 4300949, издаден от
ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на М.К.Б., в качеството
му на законен представител на „***“ ЕООД, гр. Перник, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. (четиристотин лева), за
това, че на 23.12.2020 г., в 11:55 часа, в гр. Перник, на път ПП I-6, км 81+400, б-я NPС, с
посока към гр. София, при ограничение за движение със скорост от 60 км/ч,
въведено с пътен знак (ПЗ) В26 за населено място, лек автомобил „***“ с рег. №
РК *** ВР, собствен на ***“ ЕООД, гр. Перник, с управител М.К.Б., е управляван
със скорост от 99 км/ч, което е квалифицирано като административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд –
Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 572 по описа на
съда за 2021 г. Електронният фиш е потвърден като законосъобразен с решение №
260255 от 03.06.2021 г.
За да постанови обжалваното решение районният
съд, след извършена служебно проверка за валидност и процесуална
законосъобразност на административнонаказателното производство и преценка на
доводите на жалбоподателя, е приел същото за проведено съобразно специалните
процесуални правила на чл. 189 от ЗДвП за издаване на ЕФ, включително е приел,
че ЕФ има изискваното от специалната, спрямо разпоредбите на ЗАНН, норма на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание.
Доводите на пълномощника на жалбоподателя във
връзка с удостоверяването на техническата изправност на използваната за
установяване на процесното нарушение АТС и конкретно по отношение на
Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в
дъха към ГДНП, в която тази годност на АТС е проверена и установена, са
отхвърлени от решаващия първоинстанционен състав основано в чл. 38 от ЗИ и в
списък по чл. 55, ал. 1 от ЗИ на оправомощените от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) лица да извършват
последваща проверка на средства за измерване – включително мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M, използвана в процесния
случай, публикуван на интернет страницата на ДАМТН, в представения по делото
протокол, издаден от Български институт по метрология (БИМ) и в протокол №
03-28-20 от 20.11.2020 г. на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол
в дъха и радарни скоростомери в сектор „УС“ – Полицейска техника при ГДНП.
Доводите на пълномощника на жалбоподателя
срещу съдържанието на изготвения във връзка с процесния осъществен контрол протокол
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и конкретно твърдяното
противоречие в съдържанието му относно установения скоростен режим в
контролирания пътен участък, са отхвърлени от районния съд с мотив за наличие
на отразяване в протокола, че скоростта е въведена с ПЗ за ограничение до 60
км/ч, като посочването на същата стойност и в полето „общо ограничение на
скоростта“ не внася противоречие, а наличието на посочената в протокола
сигнализация се установява безспорно и от представената информация от Областно
пътно управление (ОПУ) – Перник.
Приети за неоснователни са и доводите на
пълномощника на жалбоподателя за неотносимост на извлечените от записа снимкови
кадри към нарушението, описано в ЕФ, с мотиви, че въпреки липсата на възпроизведени
в снимковия материал данни за дата, място и час на заснемане, в същия се
съдържа информация за АТС, с което е извършено заснемането, номер на клип, от
който кадрите са снети и измерената наказуема скорост, които данни на свой ред
кореспондират с отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
обстоятелства – номер на първи и последен видеозапис, между които попада и
номерът на клипа, означен в снимковия материал и посока на движение на
контролираните МПС. Така възприетото от районния съд е обосновало извод, че
приобщените снимкови кадри са релевантни към удостовереното с протокола
(официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена сила) заснемане,
както и че клипът е заснет при осъществяван контрол на скоростта чрез
използване на същото АТСС и при обстоятелствата, отразени в протокола относно
време, място и посока.
По същество, след извършения анализ и оценка
на събраните и приобщени по делото доказателства, първоинстанционният съд е
направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство.
Приел е, че отразените в ЕФ обстоятелства относно пътна инфраструктура,
скоростен режим, измерена скорост на движение на автомобила, отчетеното
превишаване по отношение на разрешената максимално разрешена скорост, превозно средство,
при чието управление е извършено нарушението, съответстват на действителното
положение, и са интерпретирани и оценени в съответствие с материалния закон –
установените факти реализират състав на административно нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, поради което квалификацията е
правилна. Наложеното административно наказание „глоба“ районният съд е приел за
съответно на предвиждането на приложената санкционна разпоредба на чл. 182, ал.
1, т. 4 от ЗДвП и в законоустановения фиксиран размер, изключващо възможността
за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Решението е правилно. При извършената
касационна проверка не се установи наличие на основания за отмяна на съдебния
акт.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата
от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с
приобщената по делото доказателствена съвкупност. В тази връзка мотивите на
решаващия първоинстанционен състав, съдържащи оценка на доказателствата,
събрани по делото, също се споделят в тяхната цялост.
Доводите в жалбата, свързани с неправилна
оценка на представения по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. и твърденията за противоречие и неяснота относно
обстоятелството в процесния участък какво ограничение на скоростта е било
валидно, не намират опора в доказателствата по делото. Ограничението на скоростта в контролирания
участък към датата на извършване на процесното нарушение е било 60 км/ч,
въведено с ПЗ В26. Това се установява от съдържанието на протокола, съпоставено
и с предоставената информация от ОПУ – Перник, за организацията на движението
при мястото на извършване и установяване на нарушението и към датата на
неговото извършване.
Не намират опора в доказателствения материал
по делото твърденията по отношение на съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата. В същия са посочени дата на използване – 23.12.2020 г. и номер на
АТС – TFR-1-M
632, които данни са идентични с
датата на установяване на нарушението и номера на АТС, посочени в снимковия
материал (клип) към ЕФ, както
налице са и кореспондиращи си данни от Протокола – номера на първо и последно
статични изображения от 9425 и 9445, с номер на статичното изображение (т.нар.
клип), генерирано при регистриране скоростта на процесния автомобил, собствен
на жалбоподателя – 9435. Върху протокола има и поставен входящ номер.
Без основание са и доводите, че неправилно
районният съд е приел, че нарушението е установено с технически изправна АТС.
Мотивите на решаващия първоинстанционен състав, с които тези доводи на
пълномощника на жалбоподателя са отхвърлени, се споделят изцяло от настоящия
състав. Нарушението е установено с АТС, преминала първоначална проверка,
извършена от БИМ, съобразено с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. първо от
ЗИ, както и преминала последваща периодична проверка, извършена от Лаборатория
за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радарни скоростомери към ГДНП,
явяваща се лице, оправомощено със заповед (информация, публично достъпна на https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/registri/opr.lica.pdf)
от председателя на ДАМТН, съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, предл. второ
от ЗИ, а нарушението е установено в срока на валидност на периодичната
проверка.
При извършената проверка за правилно
приложение на материалния закон също не обосновава изводи за наличие на
основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е
приложен правилно. Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание
чл. 182, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Движението в населено място на МПС със скорост от 99 км/ч при валидно за
населеното място гр. Перник ограничение, въведено с ПЗ В26 съгласно чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, за движение със скорост непревишаваща 60 км/ч, покрива хипотезата
именно на вменения административнонаказателен състав. Наложената глоба е в
размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При
извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно
приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
Искането на касатора за присъждане на разноски
с оглед изхода на спора е без основание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260255 от 03.06.2021
г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 572 по описа на съда за 2021
г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/