РЕШЕНИЕ
№260125
гр.Добрич, 22.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на деветнадесети октомври през 2022г. в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА,
в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от
окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА гр.дело №922 по описа за 2020г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Гр.д.№922/2020г. по описа на ДОС е образувано по искова молба
вх.№261627/26.10.2020г., уточнена с молба
вх.№260429/21.01.2021г., молба вх.№260542/26.01.2021г. и молба вх.№261274/23.02.2021г., от „***“ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя
А.А.М., чрез упълномощения адв.Б.Ж., с която е упражнено право на иск по чл.2а
от ЗОДОВ срещу Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София, пл.“Света Неделя“№6, за
сумата от 1 888 000лева обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат
на неоснователно обезпечение на искове по ЗОПДИППД/отм./, отхвърлени с решение
по гр.д.№85/2010г.на ДОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска..
Обосноваващите претенцията на дружеството-ищец твърдения са за допуснато на 30.07.2009г. с определение по
ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС, по искане на
КПКОНПИ/тогава КУИППД/, обезпечение на
бъдещи искове срещу ответници-физически лица и техни дружества, с цена 15 065
843лева, което обезпечение поради късното предявяване на иска е отменено с определение от 09.06.2010г. по
същото дело.
С определение №191/28.03.2011г. по
вече висящо исково производство по гр.д.№85/2010г.на ДОС било допуснато
обезпечение на предявения от КПКОНПИ иск
за отнемане от ответниците-физически лица и техни дружества, вкл. настоящия
ищец - ЕООД„***“, на имущество на обща стойност 8 471 000лева, включително по
отношение единствения недвижим имот на „***“ЕООД
имот в гр***-пететажна административна и производствена сграда, чрез налагане
на възбрана върху същия. С влязло в сила на 26.10.2015г. решение по гр. д.
№85/2010 на ДОС обезпеченият с налагане на „възбрана“ върху собствения на „***“ЕООД имот в гр***, бил
отхвърлен.
Възбраненият имот бил придобит с договор, сключен с нот. акт, вписан с
вх.рег.№7031/23.04.2008г., с акт №14, т.Х, дело№2934/2008г.на СлВп-Добрич.
Имотът представлявал пететажна сграда с идентификатор 72624.625.362.1 със
застроена площ 581кв.м. Сградата била купена за цена в размер на 2 000 000лева,
като при сключване на сделката била платена част от нея -сумата от 70 000лева,
а след това още 230 000лева. Така от цялата покупна цена от 2 000 000лева била
платена част от общо 300 000лева. За остатъка от покупната цена била вписана
законна ипотека вх.рег.№7-32/23.04.2008г., акт пор.№47, т.1 на СлВп-Добрич. С
договор №451/07.11.2008г., сключен с Областна управа-Добрич бил закупен и
терена под сградата за цена от 26 000лева. Сградата била стара, но давала
възможност за преустройството и като административна сграда, което да доведе до
увеличаване на пазарната и стойност поне с 1 200 000лева над сумата за
придобиването и от 2 000 000лева, респ. дружеството да реализира печалба при
продажбата и от поне 1 200 000лева.
Излага се и, че за покупката на сградата дружеството ангажирало заемни
средства. За да изплати остатъка от покупната цена било необхоД. дружеството да може да извършва
без ограничение търговската си дейност, което било изключено при наложена
възбрана върху имота и запор на банковата сметка на дружеството.
От момента на налагане на обезпечителните мерки на 03.08.2009г. до тяхното
вдигане в началото на 2016г. цялостната дейност на дружеството била спряна
принудително, което довело до невъзможност да издължи остатъка от покупната
цена, за което било нужно и да извърши реновация на сградата, а последното било
немислимо при наложена възбрана.
След като кредиторът за покупната цена-продавача по договора от
23.04.2008г., цедирал вземането си на трето лице, последното се снабдило със
заповед за изпълнение върху ипотекирания имот за част от вземането в размер на
700 000лева. След провеждане на изпълнително производство, с постановление за
възлагане от 19.01.2015г. по изп.д.№2063/2013г. на СИС при РС-Добрич, сградата
била продадена за сумата от 312 000лева. Цената била ниска тъй като имотът все
още бил под възбрана, ипотекиран и в лошо състояние.
Така със сумата от 688 000лева /сбора от платената част от продажната цена
от 300 000лева и оставащото задължение по изпълнителния лист за частта от 388
000лева/ реално намаляло имуществото на дружеството-ищец. Дружеството не могло
да реализира и печалба от продажбата на имота от 1 200 000лева.
Наложените обезпечителни мерки „възбрана“ върху имота и „запор“на банковата
сметка на дружеството препятствали търговската дейност на дружеството.
Обезпечителната мярка „запор“ възпрепятствала търговската дейност, тъй като при
постъпване на суми по запорираната сметка същите щели да бъдат запорирани.
Обезпечителната мярка „възбрана“ препятствала търговската дейност с оглед
естеството на правните си последици- недействителност на всякакво разпореждане
с правото на собственост върху имота, вкл.на действия, които обременяват
собствеността-ипотека, право на строеж, право на ползване и пр. Ремонтът на
възбранената сграда също бил невъзможен , тъй като достъпът на дружеството до
кредитен ресурс за финансово обезпечаване на ремонта на сградата бил
препятстван от факта, че имотът е възбранен като обезпечение по иск за
отнемането му. Дори да се намерел начин
за кредитиране на ремонта, при възбраната му и произтичащата от това
невъзможност да се договаря пазарна цена за неговата реализация чрез продажба,
не била налице никаква перспектива, която да дава принципна възможност да се
предвиди развитие на нещата, което да позволи връщане на кредита. Сградата била
в толкова лошо състояние, че не можела да се ползва във вида , в който е
закупена. Основният ремонт бил задължително условие да се ползва. Дружеството не
се нуждаело от толкова голяма сграда за своята дейност. Другата възможна цел
била именно пълното реновиране и последваща продажба с цел печалба.
При тези обстоятелства е заявено
искане /уточнителна молба вх.№260542/26.01.2021г., обективираща
изричното изявления, че не се поддържа предходната молба относно цената на иска
и обстоятелствата, които са различни от изложените в настоящата/ за
осъждане на ответника за сумата
от 1 888 000лева обезщетение за претърпени имуществени вреди/688 000лева
претърпени загуби и 1 200 000лева пропуснати ползи/ в резултат на неоснователно
обезпечение на искове по ЗОПДИППД/отм./, отхвърлени с решение по
гр.д.№85/2010г.на ДОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска.
В отговора си по чл.131 ГПК с вх.№262399/29.04.2021г.ответникът изразява
становище за нередовност на исковата молба,
по причина на неяснота относно основанието и размера на претенцията, и
за неоснователност. Обосновава се недопустимост на търсена на защита по реда на
административното производство с оглед характера на дейността и актовете на
КПКОНПИ. Излага се , че за да се
докажели вреди в производство по ЗОДОВ следвало да е налице незаконосъобразност
на акт, действие или бездействие на държавния орган. В нито един момент КПКОНПИ
не била действала извън закона. Проверката за установяване на имущественото
състояние на проверяваното лице се извършвала от КПКОНПИ при наличие на
уведомление от компетентния орган и в настоящия случай била налице
законосъобразна проверка по чл.15, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ срещу А.М.А. и
свързаните с него лица, в това число дружеството-ищец, след получаване на
уведомление от ОД на МВР-Добрич с рег.№36847/08.09.2008г. Действията на
органите на Комисията на този етап от производството /проверка за установяване
на имущественото състояние/ били законосъобразни, от тях не са могли и не са
произтекли вреди за ищеца. С решение №151/23.04.2009г. на Комисията на основание чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗОПДИППД/отм./ било образувано производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност. Ищецът бил конституиран като ответник в това
производство на основание чл.28, ал.3 от ЗОПДИППД/отм./ като контролирано лице
по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗОПДИППД/отм./. Процедурата по налагане на
обезпечителни мерки била осъществена при стриктно съблюдаване на законовите
разпоредби. Налице били изискванията на специалния закон – чл.4, ал.1 във
вр.чл.23 от ЗОПДИППД/отм./ и чл.391 от ГПК. Валидността и допустимостта на решенията на комисията били проверени и преценени
от съда, който с определение №390/30.07.2009г. по ч.гр.д.№662/2009г. допуснал
обезпечителните мерки, като наложил „възбрана“ върху собствения на „***“ЕООД
недвижим имот в гр.Д., и „запор“ върху банкова сметка ***, открита на
22.05.2008г. в МКБ“Юнионбанк“АД. С определение №390/09.06.2010г. съдът служебно
отменил наложените обезпечителни мерки поради не предявяване на обезпечения иск
в срок.
С определение от 28.03.2011г. постановено по вече висящото гр.д.№85/2010г.
на ДОС отново била наложена обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на „***“ЕООД недвижим имот в гр.Д.,
но не и „запор“ върху банкова сметка.
*** №151/23.04.2009г. за образуване на производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност, така и предхождащата го проверка
били абсолютно законосъобразни.
Твърдяните от ищецът вреди не били пряка и непосредствена последица от
незаконни действия, бездействия и актове на ответника. Не било налице
материално правно основание за предявяване на настоящия иск, свързано с
незаконосъобразни актове и действия от страна на КПКОНПИ.
Оспорва твърдението, че именно поради налагане на възбрана върху имота на
ищцовото дружество, същото преустановило принудително дейността си, претърпяло
реално загуба от 688 000лева и пропуснало полза от 1 200 000лева. Принципът
заложен в обезпечението бил лишаване на
лицата от възможност да извършват разпоредителни действия, с които могат да
внесат промени в имуществената си сфера. Това по никакъв начин не ограничавало
възможността за извършване на търговска дейност. Нямало доказателства за
предприети от органите на Комисията за изземване на материални активи на
ищцовото дружество и за възпрепятстване дейността на същото, поради което
налагането на обезпечителни мерки не би могло да ограничи възможността на
дружеството да осъществява свободно стопанската си дейност.
Дружеството закупило сградата с нотариален акт №196, т.V,н.дело
№23.04.2008г.за сумата от 2 000 000лева, като от нотариалния акт било видно
споразумяването цената да бъде изплатена поетапно-70 000лева в брой при
подписване на нотариалния акт, 80 000лева до 31.05.2008г., 850 000лева до
01.07.2008г. и 1 000 000лева най-късно до 15.12.2008г. За остатъка от 1 930 000лева
била вписана законна ипотека и поето задължение от продавача при всяко
погасяване на сумите да заличава частично ипотеката. Липсвали представени от
ищеца доказателства за твърдяното плащане на още 230 000лева освен платените
при сключване на сделката 70 000лева. Падежът на задължението на ищеца за
плащане на цената бил настъпил на 15.12.2008г., т.е. половин година преди
налагане на възбраната върху имота на 30.07.2009г.
Липсвали доказателства относно финансовото състояние на дружеството преди,
по време и след производството по ЗОПДИППД/отм./, което било пречка за
определяне на обезщетението за
имуществени вреди.
Наложените обезпечителни мерки не ограничавали възможността ищеца да
изплати остатъка от продажната цена, а единствено правото на разпореждане с
възбраненото имущество.
Оспорва
твърдението за нереализиране на И.иционен проект поради невъзможност за
финансиране на ремонта на сградата в следствие на обезпечителните мерки. В
исковата молба не се съдържали и конкретни твърдения относно нереализираните
проекти.
Заявената
претенция за претърпени вреди в размер на 1 888 000лева била изцяло
неоснователна, необоснована и недоказана.
Правната
квалификация на предявения иск като такъв по чл.2а от ЗОДОВ изхожда от
изложените от ищеца фактическите обстоятелства и заявения осъдителен петитум –
вреди от незаконосъобразно обезпечаване на отхвърлен с влязло в сила на
26.10.2015г. решение по гр. д. №85/2010 на ДОС иск по чл. 28 ЗОПДИППД
(отм.).
От събраните по делото доказателства се установяват фактите/по които и няма
спор между страните/, че е проведено производство по чл.22 ал.3 от ЗОПДИППД /отм./ във вр. с чл.390 ал.1
от ГПК по молба на КУИППД/сега КПКОНПИ/ за обезпечаване на бъдещи искове по
чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество на обща стойност 15 065 843
лева от А.М.А., съпругата му Т.В.А.и свързани с А. търговски дружества, сред
които ищцовото дружество „***“ЕООД и, че с определение
№390/30.07.2009г. по ч.гр.д.№662/2009г. на Окръжен съд – Добрич, молбата е
била уважена. Допуснато е обезпечение на бъдещи искове по чл.28 от ЗОПДИППД
/отм./ за отнемане от А.М.А., съпругата му Т.В.А., и свързаните с него
търговски дружества, на имущество на обща стойност 15 065 843 лева, чрез
налагане на обезпечителни мерки „запор“ върху вземания и „възбрана“ върху имоти.
Наложен е запор и върху разплащателна сметка на „***“ЕООД във ФЦ-Добрич на МКБ“Юнионбанк“АД, открита на
22.05.2008г., и „възбрана“ върху собствени на дружеството два недвижими
имота-поземлен имот с идентификатор 72624.625.600 по КККР на гр.Добрич с площ
от 1336кв.м., прилежаща към 5-етажна административна сграда, и върху сграда с
идентификатор 72624.625.362.1 по КККР със ЗП 581 кв.м. с предназначение:друг
вид сграда за обитаване, на четири етажа, по скица, а по нотариален акт/ по
КККР на гр.Добрич Обезпечението е извършено чрез възбописана като пететажна
административна и производствена сграда със ЗП 566кв.м., РЗП от 2 830
кв.м., ведно с прилежащите сутерен с площ от 510 кв.м. полезна площ и таван с
площ от 324кв.м., построена върху държавно дворно място с ОВПС от 1480кв.м.,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 72624.625.362 по КККР на гр.Добрич,
с административен адрес ул.“*/**“№4.
Допуснатите с определение №390/30.07.2009г. по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС
обезпечения са отменени с определение №390/09.06.2010г. по ч.гр.д.№662/2009г.
на ДОС, потвърдено с определение №408/27.08.2010г. по
в.ч.гр.д.№453/2010г. на ВАпС, на основание чл.390 ал.3 от ГПК,
т.е. поради непредставяне на доказателства за предявяване на обезпечените
бъдещи искове в определения от съда срок.
Не е спорно, установява се и, че КУИППД е предявила искове по чл.28 от
ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на придобито от престъпна
дейност имущество на обща стойност 8 471 629.60 лева от А.М.А., неговата
съпруга Т.В.А., и свързани с него юридически лица- търговски дружества „***“ЕООД,
„Компания за И.иции и развитие“АД, „А.“ЕООД, „А. И.“ЕООД, „А. К.“ЕООД, „Г.“АД и
„*/**“ЕООД, за разглеждането на които е образувано гр.д.№85/2010г. на ДОС.
С определение №191/28.03.2011г.
по гр.д.№85/2010г. Окръжен съд – Добрич е допуснал по реда на чл.389 от ГПК обезпечение
на предявените искове. Възбранени са недвижими имоти на ответниците, вкл.на „***“ЕООД,
като е наложена „възбрана“ върху собствени на тружеството имоти- поземлен имот
с идентификатор 72624.625.600 по КККР на гр.Добрич/номер по предходен план 625.362/
с административен адрес ул.“*/**“№4, с плок от 1336кв.м., ведно с построените в
имота сгради: сграда с идентификатор 72624.625.362.1 по предходен план, а по
сега действащия план с идентификатор 72624.625.600.1 със ЗРП 581кв.м., с
предназначение административна и делова сграда на пет етажа, ведно с плирежащ
сутерен с площ от 510кв.м. и таван с площ от 324кв.м., и сграда с72624.625.600.2
със застроена площ от 76кв.м., едноетажна, предназначена за търговия. За обезпечаване
изхода от производството по гр.д.№85/2010г.на ДОС други обезпечителни мерки, в
частност запори върху банкови сметки на „***“ЕООД, не са наложени.
С решение №358/28.10.2014г. по
гр.д.№85/2010г. на ДОС предявените от КОНПИ /преди
КУИППД/ исковете за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество са изцяло отхвърлени. Решението е обжалвано и потвърдено с
решение №52/14.04.2015г. по в.гр.д.№3/2015г. на ВАпС, недопуснато до касационно
обжалване с определение №961/26.10.2015г. по гр.д.№3855/2015г. на ВКС, III г.о. Решението е влязло в сила на 26.10.2015г.
С оглед крайния резултат на производството по чл.28 от ЗОПДИППД
/отм./предприетите действия на КПКОНПИ по водене на производството и
обезпечаване на изхода му са незаконосъобразни. Със сила на присъдено нещо е отречено правото на комисията като субституент
на държавата да иска отнемане на имуществото на проверяваното лице и свързаните с него, тъй като по делото не е установена връзка между извършеното
от А. престъпление и имуществото, не е установено контролираните от него
ответни дружества да са придобили имущество и други активи без да
разполагат със законно установени източници
на средства за това.
Следователно, направеното от Комисията предположение в
обратния смисъл/че ответниците имат имущество, придобито от престъпна
дейност, подлежащо на отнемане в полза на държавата/,
което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл.
28 от ЗОДПИППД (отм.), се явява незаконосъобразно, което
влече незазконосъобразност на всички действия от внасяне на
мотивирано искане за обезпечителни мерки на бъдещата искова
претенция, респ.завеждане на исковете и обезпечаването им като
висящи, до приключване
на съдебното производство. Обстоятелствто, че Комисията е действала в
изпълнение на задълженията си при проверката
за установяване на имущественото състояние, не я освобождава от отговорност за
настъпилите от това вредоносни последици, тъй като именно въз основа на
проверката, която е извършила, е следвало да прецени, че няма основание
за образуване на производство по специалния закон, в това число за налагане на
обезпечителни мерки. Налице е основание да се ангажира отговорността на
КПКОНПИ като субституент на държавата за причинени вреди, която отговорността е
изрична изведена в разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ.
В този смисъл е налице първата предпоставка по чл.2а от ЗОДОВ за
обезщетяване на вреди, причинени от воденото производство по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./. Събраните по делото
доказателства не установяват обаче наличието на имуществена вреда в
причинно-следствена връзка с воденото производство, в частност с налагането на
обезпечителни мерки по отношение на имущество и активи на „***“ЕООД.
Запорът върху разплащателна сметка на „***“ЕООД във ФЦ-Добрич на МКБ“Юнионбанк“АД, открита на
22.05.2008г., е наложен с определение №390/30.07.2009г.
по ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС и отменен с определение №390/09.06.2010г. по
ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС, потвърдено с определение №408/27.08.2010г. по
в.ч.гр.д.№453/2010г. на ВАпС.
Възбраненият недвижим имот е придобит от „***“ЕООД с договор от 23.04.2008г., сключен с продвача Кооперация“Трудово
производителна кооперация за инвалиди МИР“ с нотариален акт №196, т.V, рег.№9333, дело №951/23.04.2008г. на нотариус с рег.№160 на НК, за сумата
от 2 000 000лева, т.е. преди налагането на запора. Видно от съдържанието на
договора, по воля на договарящите при подписване на договора е платена част от
цената-70 000лева, като за отстатъка от 1 930 000лева страните са договорили
поетапно плащане - 80 000лева до 31.05.2008г., 850 000лева до 01.07.2008г. и 1
000 000лева най-късно до 15.12.2008г. За остатъка от 1 930 000лева е била
вписана и законна ипотека.
Представените по делото фактури, двустранно подписани от лица, сочени като
представители на страните по сделката, удостоверяват плащане „по договор“ на
датата 23.07.2008г.- сумата от 70 000лева , на датата 01.08.2008г.- сумата
от 80 000лева и на датата26.09.2008г. - сумата от 200 000лива, или
общо на сумата от 350 000лева. Действително, фактурите не дават информация
за предмета на договора, на основание на който се извършва плащането, но
доколкото липсват твърдения и доказателства за други правоотношения между „***“ЕООД
и Кооперация“Трудово производителна кооперация за инвалиди МИР“ следва
да се приеме, че плащанията са именно в изпълнение на задължението на купувача
за продажната цена по договора за покупко-продажба от 23.04.2008г..
Свидетелят А.Т.Д. твърди да е предоставил в заем на дружеството
80 000лева за закупуване на сградата с предаване на средствата по банков
път. Управителят на дружеството А. А. споделил с него идеята си за придобиване
на имота още преди да го придобие. Към него момент имало решение на някакъв
съюз на шивачите за продажбата му. Дружеството нямало свободен финансов ресурс
да го купи, управителя се обърнал към свидетеля с молба да финансира покупката
, като му предложил да го направят зазедно. Тогава станал партньор в
дружеството, превел заем от собственото си дружество „Пътстрой“. С този заем
бил закупен имота. След като Комисията „Кушлев“ запорирала всички имоти на А.,
свидетелят излязъл от дружеството. Твърди да знае и, че междувременно се водели
преговори във връзка с намерението сградата да се реновира и да се реализира по
някакъв начин- дали под наем, дали чрез продажба. Направили сметка, че трябва
да бъдат И.ирани около 600 000лева.
Намерението било партерния етаж да бъде отдаден под наем като магазин ,
като наемателя да си го ремонтира, нагоре дружеството да извърши подмяна на
дограма, ел.инсталация, Вик-инсталация, основен ремонт, защото е било шивашки
цех и трябвало да се приспособи за жилища. Водели се разговори с хора, които
искали да закупят офиси на първият и вторият етаж, на следващите етажи да са жилищни
обекти. Планирали ремонта да приключи за година и половина-две. Направени били
идейни проекти, количествено-стойностни сметки. Административни процедури във
връзка с намеренията за промяна на предназначението на сграда не били
задействани.
Свидетелят Т.В.О. твърди да е влязъл в преговори с управителя на
дружеството след придобиване на сградата и за закупуване на един или два
магазина в предната/пред сградата/, незастроена част от поземления имот, които
според идейния проект на дружеството щели да бъдат изградени. По него време Министерство
на правосъдието търсело да закупи сграда за Административния съд в гр.Добрич,
управителя на дружеството споделил да е оферирал продажба на закупената от
дружеството сграда. Локацията на сградата и реализирането на продажбата и на МП
мотивирали свидетеля за придобиване на търговски обекти, които дружеството щяло
да построи в празното дворно място. Знаел сградата, тя била в окаяно състояие.
Знаел и, че била придобита с цел да бъде реновирана и или да бъде отдадена под
наем или да я продадат. Имало само идеен
проект, който бил една рисунка. Реално нищо не било предприето, а в последствие
свидетелят разбрал и, че е наложена възбрана. Сградата била на търговско
предприятие, което се занимавало с шивашки услуги. Помещенията били големи,
трябвало да се намали височината им, да се преградят. Сградата била за тотален
ремонт и смяна на предназначението. Намеренията на дружеството били в условията
на евентуалност-ако не могат да я продадат на Министерство на правосъдието
както са я закупили, да я ремонтират. Понастоящем, след като е била продадена,
сградата била съборена до конструкция и всичко било изградено на ново. Имало
жилища на всички етажи и магазинна част извън основната сграда.
Установя се, че поземления имот и сградата са били обект на публична продан с времетраене
22.08.2014г.-23.09.2014г. по изп.д.№2063/2013г.на СИС при ДРС, образувано по
изпълнителен лист от 19.09.2014г., издаден по ч.гр.д.№2690/2014г.на ДРС, в
полза на Д. Ж.Т. и срещу „***“ЕООД.
Изпълнителното производство е образувано за събиране на прехвърленото с договор за цесия от 09.12.2013г. от Кооперация“Трудово
производителна кооперация за инвалиди МИР“ на Д. Ж. , вземане към „***“ЕООД за сумата от 700 000лева, представляваща
дължим остатък от продажната цена по договора за покупко- продажба на имота,
сключен с нотариален акт №196, т.V, рег.№9333, дело №951/23.04.2008г. на
нотариус с рег.№160 на НК.
С постановление от 19.01.2015г., влязло в сила на 29.01.2015г., имотът е
възложен на взискателя Д. Ж.Т. за сумата от 312 000лева.
При така установените факти, несъмнено се налага извода, че реално
имуществото на дружеството-ищец е намаяло, тъй като е лишено от имот, за
придобиването на който е направило разход и загубата е съизмерима с този разход/неизпълненото
задължение за остатъка от продажната цена не съставлява подлежаща на обезщетяване имуществена вреда/,
но не се доказа претърпяната загуба да е
в резултат на наложения запор върху банковата сметка и възбраната в полза на
КПКОНПИ върху осребрения по реда на индивидуалното принудително изпълнение имот
за събиране вземането на трето лице. Няма основание да се приеме, че именно
обезпечителните мерки са препятствали дружеството да плати договорената за
покупката на имота цена, респ.да издължи остатъка от покупната цена, което е
довело да принудителното и събиране. Като купувач дружеството е било в забава
плащането на цената по договора за покупко-продажба на имота много преди
налагане на запора и възбраната по ч.гр.д.№662/2009г, т.е. още преди налагането
на обезпечителните мерки не е изпълнявало в уговорените срокове и размери
задължението си за плащане на цената и е останало задължено за по-голямата част
от нея- при дължима цена от 2 000 000лева, към 26.09.2008г. е платило част
от нея в размер на 350 000лева. Вън от това с налагането на запор върху
банковата сметка дружеството е било лишено от възможността да разполага със
сумата по сметката/ако е имало налични средства/ само за времето на действие на
запора по ч.гр.д.№662/2009г.- от налагането му с определението от 3.07.2009г. до отмяната му
с влязло в сила на 27.08.2010г. определение. Най-рано от влизане в сила на
определението за отмяна на запора дружеството е могло да иска вдигането му. За
обезпечаване на изхода по гр.д.№85/2010г.на ДОС запор върху банкови сметки на
дружеството не е налаган. На следващо място, няма твърдения и данни към датата
на налагане на запора по ч.гр.д.№662/2009г., по запорираната сметка на дружеството да е имало
средства, достатъчни да изпълни напълно задължението си за продажната цена ,
макар и със забава. Според св.Д. дружеството не е разполагало с финансов ресур за
закупуване, което наложило
предоставянето от свидетеля на заем от 80 000лева.
Възбраната върху имота, наложена с определение №390/30.07.2009г.
ч.гр.д.№662/2009г. на ДОС и възбраната, наложена по гр.д.№85/2010г.на ДОС са
заличени на 11.01.2016г. , но събраните по делото доказателства не установяват по
причина на възбраната дружеството до е било лишено от достъп до кредитен ресурс
за финансово обезпечаване на И.иционните му намерения относно сградата и
възбраната да е била пречка за реализирането им.
Ограничителната функция на
възбраната се изразява в забраната на собственика да се разпорежда с
възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително
производство с цел да се запази физическа цялост и принадлежност на имота към
имуществото на длъжника, с което той отговаря за вземанията на кредиторите си,
забранява му да го поврежда или унищожава. Собственикът е ограничен във възможността да продава, дарява и заменя,
да учредява право на ползване върху имота, но не е ограничен в полагане на грижи
за запазването му, включително в предприемане на действия по ремонтирането му
както за запазването му, така и за
подобряването му.
Няма конкретни твърдения и данни дружеството да е търсило възможност за
кредитен ресурс за ремонтиране на сградата и именно по причина на възбраната да
е било лишено от такъв. Липсата на средства може да е причина за нереализиране
на намеренията за реновиране на сградата и отдаване под наем или продажба на
самостоятелни обекти от нея, но не е доказано тази липса да е следствие на
обезпечителните мерки. Не е доказано и какви точно намерения е имало
дружеството относно сградата- какви точно ремонти и преустройства е смятало да
извърши и как/отдаване под наем или продажба наа самостоятелни обекти или по
друг начин/ да извлече дивиденти от И.ициите си /показанията на свидетелите са лишени от конкретика/, дали
изобщо би имало печалба от И.ирането на средства за ремонт и преустройство на
сградата. Подлежи на обезщетяване реалната и основателно очаквана възможност за увеличаване
на имуществото. В случая липсват доказателства за такава, не е доказана и
предполагаемата печалба от И.иционните намерения на дружеството по отношение на
сградата. Според изслушаното заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, за извършване на дейностите по представената от ищеца с молба
вх.№260368/21.02.2022г. количествена сметка са били необходими 932 700лева,
а пазарната стойност на сградата при условие на извършен ремонт към датата 01.07.2011г./когато според ищеца е
планирал ремонтът да приключи/, е в размер на 2 757 400лева. При това
положение - влагането на 2 000 000лева за придобиване на сградата, на
932 700лева за ремонтирането и, и при
продажбата и за 2 757 400лева, печалба не би била налице. Вън от това, както
беше прието по-горе, пропуснатата
печалба, за която се претендира обезщетение, трябва да има качеството реалност, което се разкрива в доказаната възможност да бъде увеличено
имуществото, а не чрез логически предположения за настъпване на евентуално
увеличение.
По изложените съображения предявеният иск за репариране на имуществени вреди
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед резултата по делото и на основание чл.78 ал.8 от ГПК и чл.10 ал.4 от ЗОДОВ във
вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.1 от ЗПП в полза на ответика следва да се
присъдят съдебно деловодни разноски от 300лева юрисК.ско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Д., представлявано от управителя А.А.М., срещу Комисията за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, гр.София, пл.“Света Неделя“№6, иск по чл.2а от ЗОДОВ за сумата от 1
888 000лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на неоснователно обезпечение на искове по ЗОПДИППД/отм./, отхвърлени с
решение по гр.д.№85/2010г.на ДОС, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска..
ОСЪЖДА „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
представлявано от управителя А.А.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – гр.София,
пл.“Света Неделя“№6, съдебно-деловодни разноски в размер на 300лева юрисК.ско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-гр. Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните и прокурора.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: