№ 1819
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100505576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1064 от 18.01.2024 г. по гр.д. № 42029/2023 г. Софийски
районен съд, 157 състав: Отхвърлил предявения от Р. И. Г., ЕГН **********,
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Р. И. Г. не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2 385.23 лв., представляваща 1/2 от
общо дължимата сума по изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр.д.
№ 54478/2015 г. по описа на СРС, 43 състав, за събирането на които е
образувано изп.д. № 20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х.; Отхвърлил
предявения от И. П. Г., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че И. П. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“
ЕООД сумата 2 385.23 лв., представляваща 1/2 от общо дължимата сума по
изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр.д. № 54478/2015 г. по описа
на СРС, 43 състав, за събирането на които е образувано изп.д. №
20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х.; Отхвърлил предявения от Р. И. Г., ЕГН
**********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителен иск
1
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 546 лв. като получена без основание по изп.д. №
20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Р. И. Г. и И. П.
Г., които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно
приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел, че договорът за
кредит от 22.11.2005 г. не е безсрочен. С оглед предвиденото в чл. 22 от
договора същият носел всички белези на безсрочен, като бил действащ и към
2015 г., когато кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Поради това
спрямо същия бил приложим чл. 26, ал. 1 ЗПК вр. § 5 ПЗР ЗПК, а договорът за
цесия, сключен между „ОББ“ АД и „Еос матрикс“ ЕООД бил нищожен като
противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По делото се установило, че
в периода 13.01.2017 г. – 13.01.2019 г. взискателят бездействал, поради което
изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по силата на закона. С обратно действие се обезсилвали всички
извършени изпълнителни действия, като новата давност започвала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Предприетите впоследствие по прекратеното изпълнително дело действия
били невалидни и не могли да прекъснат давността. Не можело кредиторът да
бъде извинен за своето бездействие с обстоятелството, че по изпълнителното
дело постъпвали периодични и откъслечни плащания. Освен това те били
извършвани от трето лице за изпълнителния процес, което към момента на
извършване на плащанията не било конституирано като страна по
изпълнителното дело. Въпреки това взискателят бездействал и не предприел
действия, които да рефлектират в правната сфера на длъжника. Поради това
следвало да се приеме, че в периода 05.02.2019 г. – 29.11.2021 г. взискателят е
бездействал, което от своя страна довело до перемиране на изпълнителното
дело по силата на закона на 06.02.2021 г., а всички предприети след
перемирането изпълнителни действия били недействителни. По осъдителния
иск съдът неправилно приел, че извършените от Р. Г. плащания представляват
изпълнение на нравствен дълг спрямо нейния съпруг. Изпълнението на
нравствен дълг не означавало заплащане на задължения на съпруг или деца.
Съдът се позовал и на нормата на чл. 73 ЗЗД, съгласно която
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на
кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от
2
длъжника. Посочената разпоредба обаче не била основание за бездействие на
кредитора. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо
него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират
разноски. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение
като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
С исковата молба, уточнена с молба от 13.09.2023 г., съдът е сезиран със
субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не
дължи по 1/2 част от сумата от 4 770.46 лв. (по 2 385.23 лв. всеки) по
изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр.д. № 54478/2015 г. на СРС,
43 състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. При
условията на обективно кумулативно съединяване от ищцата Р. Г. е предявен и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 546 лв.,
която твърди да заплатила без основание на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД
по образуваното изп.д. № 20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863
на КЧСИ, преди да бъде конституирана като длъжник по реда на чл. 429, ал. 2
ГПК на мястото на починалия наследодател на ищците П.М. Г..
Отрицателните установителни искове не са предявени в условията на
евентуалност. Това е така, тъй като отрицателният установителен иск няма
същинско основание. В исковата молба ищецът излага фактически твърдения
3
за несъществуване на претендираното от ответника право, а в тежест на
ответника е да докаже съществуването му. Затова когато е
уважен отрицателен установителен иск, претендираното от ответника право
се отрича на всички възможни негови основания.
В случая по отрицателните установителни искове ищците твърдят и
поддържат във въззивната жалба, че вземанията на ответника по
изпълнителния лист не съществуват, тъй като договорът за цесия от 31.01.2018
г., с който кредиторът „ОББ“ АД прехвърлил на „Еос Матрикс“ ЕООД
вземанията, е нищожен поради противоречие със закона – противоречи на чл.
26, ал. 1 ЗПК вр. § 5 ПЗР ЗПК - в договора за кредит не била предвидена
възможност за кредитора да прехвърля вземанията на трето лице; В случай че
договорът за цесия е действителен, то вземанията по изпълнителния лист са
погасени по давност.
Атакуваното решение е валидно. Настоящият състав намира, че същото
е и допустимо като постановено по допустими отрицателни установителни
искове, доколкото се твърди частичните плащания в общ размер 546 лв. да са
извършени без основание от трето за изпълнителното дело лице – ищцата Р.
Г., но преди конституирането й като длъжник по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
По исковете с правно основание чл. 439 ГПК:
Доводите на въззивниците за нищожност на договора за цесия, с който
ответникът се легитимира като кредитор и взискател по изпълнението, са
неоснователни. Договорът за кредит, сключен между „ОББ“ АД и
наследодателя на ищците, е сключен на 22.11.2005 г., преди приемането на
Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от
01.10.2006 г.) и преди приемането на сега действащия Закон за потребителския
кредит (ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Както правилно е
отчел и районният съд, законовото изискване за прехвърляне на вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, да бъде предвидена такава
възможност в договора, е въведено едва през 2010 г. с приемането на сега
действащия ЗПК. Съгласно § 5 ПЗР ЗПК, разпоредбите на закона не се
прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на
4
влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за
безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.
В случая, противно на твърдяното в жалбата, договорът за кредитна
линия от 22.11.2005 г. не е безсрочен. Това е видно от ясната клауза на чл. 22
от договора, с която страните изрично са уговорили неговия срок на действие
–договорът влиза в сила от деня на подписването му и изтича два месеца след
крайния срок на валидност на картата. Предвидено е също, че срокът се
подновява автоматично с две години и два месеца при липса на уведомление
от кредитополучателя, с което последният заяви, че не желае картата да бъде
подновена. От обстоятелството, че е предвидена възможност за автоматично
подновяване на срока на договора с две години и два месеца по никакъв начин
не следва извод, че договорът е безсрочен. А след като договорът не е
безсрочен, по отношение на него нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК е неприложима,
съответно за действителността на прехвърлянето на вземанията на банката по
договора за кредит на трето лице не е необходимо такава възможност да бъде
предвидена в договора.
Неоснователни са и доводите в жалбата във връзка с твърдяното
погасяване по давност на вземанията на ответника по изпълнителния лист.
По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за
изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради
неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за
лихвите. В този смисъл е и трайната вече практика на ВКС (решение № 118 от
07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.
№ 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022
г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва
да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника (б. „а”), с предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство (б. „б”), и с предприемане на
5
действия за принудително изпълнение (б. „в”).
Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
6
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. В мотивите към т. 3 е посочено, че перемцията
и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се
съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с
прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от
обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия,
дължаща се на липса на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т.
5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален институт, при който
санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не
7
се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се
отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото
той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на
изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение
или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието
на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е
условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата
на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо, молба в която е посочен начинът на
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е
поправена, води до прекъсване на давността.
В случая по делото се установява, че заповедта за изпълнение по чл. 417
ГПК е влязла в сила на 02.12.2015 г., след връчването й на длъжника П. Г. в
хода на инициираното от първоначалния взискател „ОББ“ АД изп.д. №
20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ. Молбата за
образуване от 02.11.2015 г. е редовна, тъй като с нея са посочени
изпълнителни способи, а редовната молба прекъсва давността в хипотезата на
чл. 116, буква „в“ ЗЗД - в този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, вкл.
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да
определи такъв при възлагане.
След тази дата давността е прекъсвана на 09.11.2015 г., когато е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (запорът се счита
наложен с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице –
чл. 507, ал. 3 ГПК); на 28.12.2016 г., когато взискателят е посочил нов
изпълнителен способ; на 17.01.2017 г., когато са наложени запори по банкови
сметки на длъжника (запорът се счита наложен с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице – чл. 507, ал. 3 ГПК); на 02.07.2018 г.
цесионерът „Еос Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като
взискател въз основа на договора за цесия от 31.01.2018 г., а с молба от
8
22.08.2018 г. е поискал налагане на запори и възбрани, с което давността
отново е прекъсната; Давността е прекъсната на 05.02.2019 г., когато
взискателят е поискал продан на движими вещи на длъжника, като за целта се
насрочи опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника; на 08.02.2019 г.,
когато съдебният изпълнител е насрочил опис, оценка и изземване на
движими вещи в дома на длъжника на 11.04.2019 г. (предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като
без правно значение е, че описът не е извършен). С искане от 26.03.2019 г.
съпругата на длъжника – ищцата Р. Г., се задължила да погасява задълженията
на вноски, тъй като съпругът й – длъжникът П. Г., има здравословен проблем,
и в периода 05.04.2019 г. – 16.06.2020 г. е извършвала частични плащания по
сметка на ЧСИ, общо в размер на 590 лв.
Течението на 5-годишния давностен срок е било спряно за период от 69
дни – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл., по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.).
На 13.07.2020 г. длъжникът П. Г. е починал, с оглед на което изпълнителното
производство е спряно по силата на закона на основание чл. 432, ал. 1, т. 3
ГПК до конституирането на правоприемниците на починалия длъжник.
Последното е станало на 23.11.2021 г., а с молба от 29.11.2021 г. взискателят е
посочил изпълнителни способи по отношение на конституираните по реда на
чл. 429, ал. 2 ГПК длъжници, с което давността отново е прекъсната; С молба
от 09.02.2022 г. Р. Г. поискала разсрочване на дълга, като заявила готовност да
заплаща по 100 лв. на 25-то число на всеки месец; На 29.03.2023 г. взискателят
отново поискал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия – налагане на
запори по банкови сметки и върху доходите на длъжниците, а на 31.03.2023 г.
– налагане на запори по банкови сметки и върху трудови възнаграждения и
пенсии; На 04.04.2023 г. е насрочен опис, оценка и изземване на движими
вещи в дома на длъжниците на 05.06.2023 г.; На 18.04.2023 г. е наложен запор
по банкова сметка на длъжника И. Г., а на 19.04.2023 г. – запор върху пенсията
на длъжника Р. Г..
С оглед така установеното, изпълнителното производство не е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, а давностният срок е спирал
9
да тече в посочените по-горе периоди, както и е прекъсван с предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител и с направените искания от
взискателя за извършване на изпълнителни действия. Към подаване на
исковата молба в съда на 27.07.2023 г. 5-годишният давностен срок не е
изтекъл. Налице е вече трайна практика на ВКС (обективирана в решение №
50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 720/2022 г., ІV ГО на ВКС, решение № 50105
от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г., ІV ГО на ВКС, решение № 50295 от
23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV ГО на ВКС, решение № 50099 от
28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 1933 от
30.06.2023 г. по гр. д. № 622/2023 г., ІІІ ГО на ВКС, определение № 893 от
27.10.2023 г. по т. д. № 2759/2022 г., І ТО на ВКС и др.), съгласно която
погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника. Основанието за спиране по чл. 115, ал. 1, б. „ж“
ЗЗД не изисква други условия и буквалното му тълкуване е правилното.
Ищецът може да се позове на давност, изтекла в хода на процеса по
предявения отрицателен установителен иск (чл. 235, ал. 3 ГПК), но такъв
довод е винаги неоснователен.
Поради това предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е неоснователен.
По делото не е спорно и се установи, че ищцата Р. Г. е заплатила сумата
от 546 лв. по изпълнителното дело след подаденото от нея на 26.03.2019 г.
искане, с което заявила, че съпругът й има здравословен проблем и тя се
задължава да погасява дълга на части. Така извършените частични плащания
обаче не са без основание.
Съгласно т. 2 от ППВС № 1/1979 г., не може да иска връщане на
даденото онзи, който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Когато
престацията е извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала,
тя не е лишена от основание -
съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая
основание. Районният съд правилно е приел, че погасяването на задължение
на съпруг с влошено здравословно състояние несъмнено представлява
изпълнение на нравствен дълг. Правилно също е приел, че съгласно чл. 73 ЗЗД
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на
10
кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника, какъвто не е настоящият случай. Когато едно трето лице - в случая
съпруга на длъжника, заяви недвусмислено желание за погасяване и погасява
това задължение, кредиторът не може да откаже изпълнението и то се явява
надлежно. Същевременно платилото трето лице, което ясно и недвусмислено е
заявило това желание, не може да иска връщане на платеното, защото то не е
платено без основание.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно извършената
от юрисконсулт дейност в настоящата инстанция, въззивният съд определя
размер на възнаграждението от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1064 от 18.01.2024 г., постановено по
гр.д. № 42029/2023 г. на Софийски районен съд, 157 състав.
ОСЪЖДА Р. И. Г., ЕГН **********, и И. П. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. София, ж.к. „*******, да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
*******, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12