МОТИВИ по
н.о.х.д. № 497/2010 г. по описа на Районен съд- Несебър
Несебърският районен прокурор е внесъл
обвинителен акт срещу:
И.А.А. за престъпление
по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, за това, че за времето от 12.00 ч. до 14.00 ч. на 21.04.2010 г., в
гр. Несебър, от парцел, находящ се срещу складова база „Жанет”, чрез използване
на моторно превозно средство- товарен автомобил „Ман” с рег. №А 4306 КН, е отнел чужда движима вещ, оставена
без постоянен надзор- изгорял лек автомобил марка „Хюндай”
модел „Теракан” с рег. № А 3031 ВТ, на стойност 630
(шестстотин и тридесет) лева от владението на Здравко Атанасов Белев от гр. Свети Влас,
собственост на „Уникредит лизинг България- клон
Бургас” ЕАД, представлявано от П.М.М., без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да го присвои.
Съдебното производство протече по реда на чл.370 и сл.
от НПК, като в хода на същото подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират
доказателства за тези факти. Съдът счете, че направените от подсъдимия
самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, поради което, на основание чл.372, ал.4 от НПК,
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, така както е формулирано в обвинителния акт. Счита същото за
доказано по безспорен и несъмнен начин, с оглед събраните писмени и гласни
доказателства по делото. Предлага да бъде наложено на подсъдимия наказание „лишаване
от свобода” в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК,
което след приложение на чл.58а от НК да бъде намалено с една трета, като така
определеното наказание бъде отложено за срок от три години на основание чл.66
от НК.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на
наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
изтъква чистото му съдебно минало и направените признания, както и за
приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият И.А.А. е роден на ***г***,
с постоянен адрес: гр.Пловдив, ул.Победа № 65, ет.5,
ап.13, ЕГН **********, български гражданин е, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен.
На 17.05.2009г. лек автомобил марка „Хюндай Теракан” с рег. № А 3031
ВТ, закупен на лизинг от свидетеля Здравко Белев, се
запалил и изгорял, поради което последният го преместил пред автомивка „Блясък”,
находяща се срещу офиса на фирма „Жанет” в гр.Несебър, в имот, собственост на негов
познат- Александър А., с разрешението на последния. Мястото не било оградено от
четирите страни, на входа имало бариера, която се вдигала свободно, нямало пазач.
Двамата се уговорили автомобилът да бъде изнесен от мястото, заедно с други
вещи оставени там, до края на месец април 2010 г. На 20.04.2010г. свид. Белев посетил имота на А. и
проверил вещите, оставени в него. На 25.04.2010 г. наел с товарен автомобил и
отново посетил мястото с намерение да изнесе вещите си, но констатирал, че
автомобилът липсва. Допуснал, че автомобилът е откраднат, за да бъде предаден
за старо желязо, поради което го потърсил в пунктовете за изкупуване на метали.
Намерил автомобила нарязан в пункт в гр.Каблешково. За случилото се сигнализирал
полицията.
Бил извършен оглед на местопроизшествието, както и оглед
на веществено доказателство в пункта да изкупуване на метали в гр. Каблешково. При
извършения оглед било установено, че автомобилът е нарязан, като върху гредата
от дясна задна страна на шасито е установен номер КМНММ81ХР51Л 65502. Същият
съвпада с номера на рамата на автомобила, отразен в представеното копие от
регистрационен талон.
В хода на разследването е установено, че автомобилът е
собственост на „Уникредит лизинг”-Клон Бургас,
представлявано от св. П.М.. Разпитан от водещия разследването дознател, последният посочил, че в началото на 2009 г. свид. Белев е преустановил плащането
на дължимите към дружеството лизингови вноски. След
палежа на автомобила, застрахователната компания отказала да заплати
застраховка, тъй като по данни на разследването и експертизата се касаело за
умишлен палеж. През месец май 2010 г. договорът със свид.
Белев бил прекратен.
В показанията си свид. Киряков- собственик на пункта за изкупуване на метали е
посочил, че на 21.04.2010 г. около 14.00 часа при него дошъл негов познат- свид. Цонко Петров, заедно с момче на около 25-30 г. Свид. Петров управлявал товарен автомобил, на който бил
натоварен изгорял лек автомобил. Свид. Киряков закупил изгорелия автомобил, за който заплатил на
момчето сумата от 540 лева.
Разпитан в хода на досъдебното
производство, свид. Петров е посочил, че е управител
на фирма, извършваща транспортни услуги с товарен автомобил “Ман” с рег. № А 4306 КН с автокран. Работел всеки ден на
пиацата в гр.Несебър, промишлена зона. На 21.04.2010г. към 13:30ч. при него
дошло младо, на възраст около 22 години момче. Поискало да превози изгорял
автомобил до пункт за изкупуване на желязо в гр. Каблешково. Отишли до
светофарите на магазин „Жанет" в гр. Несебър. Св. Петров попитал момчето
дали автомобилът е негов и той отговорил положително, като уточнил, че мястото,
от където го вземат, е негово и на семейството му. След като натоварили автомобила,
потеглили към гр. Каблешково. В проведен по пътя разговор момчето споделило, че
е от гр. Пловдив, но от две години живее в гр.Несебър. Споменал, че има склад
зад „Топливо” в гр.Несебър.
В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия е установен извършителят- И.А.А. ***.
В обясненията си пред водещия разследването същият се признава за виновен. Заявява,
че е извършил деянието, тъй като свид. Белев е дължал пари на баща му Александър А..
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза,
от заключението на която се установява, че отнетата вещ- л.а. „Хюндай Теракан”, 1800 кг.,
оценена като старо желязо, е на стойност 630.00 лева.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, които
съдът приобщи към делото, чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК, както
и от направените от подсъдимия самопризнания.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От обективна страна с деянието си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.2 и
т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, като на 21.04.2010 г.,
за времето от 12.00 ч. до 14.00 ч., в гр. Несебър, в имот, находящ се срещу
складова база „Жанет”, чрез използване на моторно превозно средство- товарен
автомобил „Ман” с рег. №А 4306 КН, е отнел чужда
движима вещ, оставена без постоянен надзор- изгорял лек автомобил марка „Хюндай” модел „Теракан” с рег. №
А 3031 ВТ, на стойност 630 (шестстотин и тридесет) лева от владението на
Здравко Атанасов Белев от гр. Свети Влас, собственост на „Уникредит
лизинг България- клон Бургас” ЕАД, представлявано от П.М.М., без неговото
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Налице са квалифициращите
обстоятелства по чл. 195, ал.1, т.2 и т.4 от НК, тъй като отнетата вещ е била
оставена без постоянен надзор (мястото, където е била оставена не е било
оградено, нямало е и пазач) и при извършването на деянието е използвано моторно
превозно средство- товарен автомобил “Ман” с рег. № А
4306 КН.
От субективна страна
деянието е извършено при условията на пряк умисъл от подсъдимия. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял тяхното
настъпване, воден от желанието си за
лично облагодетелстване по престъпен начин.
Индивидуализирайки наказанието на
подсъдимия А., съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените
от същия пълни самопризнания пред органите на досъдебното
производство и пред съда, спомогнали за изясняване на обективната истина, и
изразеното разкаяние за извършеното, както и ниската стойност на вещта,
предмет на престъплението. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът определи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” в минималния размер, предвиден от
закона- за срок от една година. Съдът счете, че така определеното наказание се
явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното деяние, както
и на степента на обществена опасност на подсъдимия и е достатъчно за постигане
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК. Така определеното наказание се
намали на основание чл.58а от НК с 1/3, с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.2
от НК, на ОСЕМ МЕСЕЦА “лишаване от свобода”.
Съдът прецени, че са налице
предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на наказанието лишаване
от свобода, а именно: наложеното наказание е “лишаване от свобода” за срок, по-малък
от три години, подсъдимият не е осъждан, а изложените по-горе обстоятелства, водят
до извод, че поправянето му, посочено като основна цел в разпоредбата на чл. 66
от НК, може да бъде успешно постигнато без той да бъде изолиран в затворническа
среда. С оглед на това, съобразявайки и конкретната степен на обществена
опасност на престъплението, съдът счете, че изпълнението на наказанието
лишаване от свобода следва да се отложи за срок от три години.
На основание чл.189 ал.3 НПК разноските
по делото в размер на 31 лева бяха възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: