ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 105
гр. София, 13.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Д.
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20221010600105 по описа за 2022 година
след като разгледа докладваното от председателя ВНЧД № 105 по
описа на АСНС за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, вр.чл.270, ал.4, вр.ал.2 и ал.3
НПК.
Делото е образувано по частен протест на прокурор при СП против
протоколно определение от 18.02.2022 г. по НОХД № 1644/2020 г. на СНС,
22-ри състав, с което в производство по чл.270 НПК е изменен размерът на
мярката за неотклонение „парична гаранция“ на подсъдимия М. Г. В. от 10
000 лева на 5000 лева и е отменена мярката за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на Република България“, наложена на подсъдимия Й.
Ж. Г..
С протеста се иска цялостна отмяна на първоинстанционното
определние, като се излагат аргументи за неговата незаконосъобразност и
неправилност. Поддържа се твърдение, че определението на съда е
постановено при несъответствие с целите на мерките за процесуална принуда
и критериите предвидени в чл.56, ал.3 НПК. Излагат се аргументи за
продължаващо наличие на опасност подсъдимите В. и Г. да извършат
престъпления и да се укрият, базирани на степента на обществена опасност на
деянията, за които е внесен обвинителния акт, начина на извършването им,
1
продължителността на участието им в организираното престъпно сдружение,
данните за личността на подсъдимите, опасността да повлияят върху
показанията на свидетелите и вещите лица, които не били разпитани в
съдебната фаза. Посочено е също, че не били налице нововъзникнали
обстоятелства, които да налагат да се даде превес на личния над обществения
интерес. Акцентира се на отправеното от подсъдимия В. искане за изменение
на размера на паричната му гаранция, което прокурорът счита за
„шиканиране на процеса“. Именно тези действия, според прокурора, навеждат
за опасност подсъдимите Г. и В. да се укрият и да извършат престъпление,
включително и такова срещу правосъдието. Обръща се внимание и на това, че
сключените договори за кредит, които В. изплащал, не са сред основанията за
намаляване на размера на паричната гаранция.
Въззвиният съд, като се запозна със съдържанието на протеста, намира,
че е процесуално допустим, като подаден в срок от процесуално
легитимирана страна и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт. Разгледан
по същество, частният протест е частично основателен.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен
обвинителен акт срещу седем лица, сред които и подсъдимите М. Г. В. и Й.
Ж. Г., конкретно за М.В. за претъпления по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК; по
чл.214 ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.213а, ал.3 т.2 вр. ал.2 т.5 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от
НК и по чл.339 ал.1 от НК; а за Й.Г. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.
ал.2 НК. Всяко от тези престъпления е наказуемо с „лишаване от свобода“.
Предмет на проверка от въззивния съд е протоколно определение на
СНС, постановено на 18.02.2022 г., с което взетата спрямо подсъдимия М. Г.
В. мярка за неотклонение „парична гаранция“ е намалена по размер от 10 000
лева на 5 000 лева и е отменена взетата спрямо подс. Й. Ж. Г. мярка за
процесуална принуда по реда на чл.68 НПК „забрана за напускане на
пределите не Република България“. В оспорвания съдебен акт
първостепенният съд е изложил доводи за липсва на опасност от укриване на
двете лица, включително извън пределите на страната и значително
занижаване на риска от извършване на престъпление от подс. В.,
предопределен от напредналия етап на наказателното производство.
Първоинстанционният съд е изтъкнал авгументи и за несъответствие между
определения размер на „парична гаранция“ спрямо подс. В. и неговото
2
имуществено състояние.
Различни състави на АСНС многократно са се произнасяли по въпроса
за същестувуване на обосновано предположение за вероятното авторство на
извършените престъпления. Този състав се солидаризира със заключението на
СНС за липсата на риск от укриване по отношение и на двамата подсъдими,
предвид данните за трайната им установеност на територията на страната, на
известни по делото постоянни адреси и доброто им процесуално поведение.
Въззивният съд не споделя доводите на прокурора, че искането на
подсъдимия В. за намаляване на размера на паричната гаранция представлява
опит да бъде „шиканиран“ процесът и сочи за опасност подсъдимите В. и Г.
да се укрият и да извършат престъпление. Това разбиране е в противоречие с
гарантираните права на подсъдимите да искат по всяко време проверка на
законосъобразността на упражняваната спрямо тях процесуалната принуда.
Настоящият въззивен състав споделя изразеното становище от
прокурора, че при изменение на размера на определената „парична гаранция“
на подсъдимия В., СНС не е съобразил фактологията на обвинителния акт,
броя, естеството и тежестта на повдигнатите му обвинения. Когато става
въпрос за лице, обвинено в изнудване, от което е настъпила имотна вреда в
размер на 790 000 лева, а наред с това и за още две други престъпления,
едното от които – участие в ОПГ в продължение на три години, за която
група се твърди, че е създадена с цел – извършване на претъпления, засягащи
различни обществени отношения, няма как разумно да се поддържа, че не е
налице висока обществена опасност на деянията и на дееца. АСНС не
споделя становището на първостепенният съд за намалелия интензитет на
риска от извършване на престъпление от подсъдимия В. поради напрадналия
етап на съдебното следствие пред СНС. Размерът на паричната гаранция
действително не следва да е прекомерно завишен и да създава необичайни
трудности за подсъдимото лице, но следва и да е достатъчен, за да създаде
нужната мотивиция за постигане на целите по чл.57 НПК. В случая,
гаранционният размер от 10 000 лева е съобразен с всички обстоятелства на
чл.56,ал.3 НПК, включително с имущественото състояние на подсъдимия и
обществената опасност на престъпленията, за които е внесен обвинителен акт.
Поради това не се споделят доводите на СНС за прекомерност и
неадекватност на възможностите на подсъдимия. Същественото тук е, че
3
определената гаранция е внесена и отсъстват нови обстоятелства, които да
обуславят намаляването й. Въззивният съд няма основания да се разграничи
от вижданията, разивити в определение от 20.01.2022 г. по в.н.ч.д. №17/2022
г., в което е посочено, че договорът за потребителски кредит, сключен от
майката на подс. В., не е сред основанията за намаляване на размера на така
определената му гаранция. Необходимо е да се отбележи и обстоятелството,
че процесуалното положение на подс. В. вече е било облекчено с отмяната на
забраната за напускане на пределите на Република България, като мярката за
неотклонение „парична гаранция“ остава към момента единствената
процесуална принуда, която следва да обезпечи участието на подсъдимия в
съдебното производство. С оглед на горните съображения, въззивната
инстанция намира за неправилен акта на първостепенния съд в частта му, с
която е намален размерът на паричната гаранция на подсъдимия В..
Що се касае до подсъдимия Й. Ж. Г., въззивният съд не споделя
становището на държавното обвинение, изразено в протеста, че към
настоящия момент от развитието на производството е наложително
подсъдимият да продължава да търпи последиците, свързани с изпълняваната
спрямо него мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Република България“, наложена с постановление на СП от
21.10.2019 г. Изминалият период от над две години и половина неминуемо
рефлектира върху опасността от укриване, включително и извън пределите на
страната. Спрямо подс. Г. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“
в размер на 5000 лева, която съдът приема за достатъчно процесуално
ограничение за нуждите на производството по внесения обвинителен акт и
вменената му деятелност. При тази преценка следва да бъдат взети предвид и
данните за подсъдимия Г., който има постоянно местоживеене в страната на
установен адрес, семейни ангажименти, демонстрирал е добро процесуално
поведение и не е създавал пречки за приключване на делото в разумен срок.
Следователно в тази част - по отношение отмяна на ограничението по чл.68
ал.1 от НПК спрямо подсъдимия Г., атакуваното определение се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.02.2022 г. на СНС, 22-ри
състав, в частта в която е изменен размерът на мярката за неотклонение
„парична гаранция“ на подсъдимия М. Г. В. от 10 000 на 5000 лева, като
вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия М. Г. В. за
намаляване на размера на мярката за неотклонение „парична гаранция“.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5