Р
Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Велико Търново, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - Светлана Иванова
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно адм. дело № 10 043/2023
година по описа на съда. При това, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г. с последващи
изменения/.
На касационна проверка е подложено Решение №1267/23.11.2022г., постановено по гр. дело № 1424/2022г.
на Районен съд Велико Търново. С този акт РС е отменил Протокол от 28.04.2022г.
за разпределение на имоти по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, издаден от Комисия, назначена със
Заповед 0 СА-02-05-3526/07.04.2022г. на кмета на Община Полски Тръмбеш.
Постановил е и връщане на преписката за ново произнасяне.
Делото е образувано по две касационни жалби, а именно:
1. КЖ подадена от името на Община Полски Тръмбеш,
представлявана от кмета, действащ чрез упълномощения адвокат. Последният
изтъква, че съдебното решение е необосновано, т.к. РС не се съобразил с
представените по делото писмени доказателства за притежаваните от участниците в
разпределението на пасищата животни. Поради това изводът му за по-голям брой
животни, отглеждани от „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД е неправилен. За Зп Й. Г. М. съдът не
съобразил, че не са предоставяни нови имоти, а само са увеличени площите в
наетите от него такива. Относно захрастената част от
имотите, предоставени на „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД
се следва освобождаването му от наем за тази част като посочи точната площ.
Като самостоятелно основание за порочност на Решението на РС
от Общината изтъкват обстоятелството, че дружеството „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД неправилно
е допуснато от Комисията да участва в разпределението, т.к. нямало процесуална
легитимация на заявител по преписката и
съответно правен интерес. Понеже считано от 28.04.2022г. със заповед №
731/28.04.2022г. на ОДБХ-ВТ е заличена регистрацията на животновъдния му обект
в системата на БАБХ и удостоверението за регистрация е обезсилено. При това
съдът вместо да санира неправилните действия на
Комисията неправилно приел, че допускането на дружеството в разпределението е
законосъобразно. Комисията не е знаела този факт. Изтъква и друг аргумент да се
прекрати производството спрямо „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД, че срокът на валидност на удостоверението
му за регистрация на животновъден обект е до 30.09.2021г. Освен това счита, че адм. процедура приключва със сключването на договори, а
такива не са подписани все още. Поради това връщането на преписката счита за
погрешно.
По изложените съображения моли АСВТ да отмени изцяло
Решението на РС. В о.с.з. не изпраща представител и не претендира разноски.
2.КЖ, подадена от името на Й.Г.М., действащ чрез
упълномощения адвокат. Последният намира решението на РС за неправилно, защото
съдът не взел предвид фактите, настъпили след образуване на делото. Настоява,
че към дата на съставяне на Протокола за разпределение и депозиране на жалбата
до РС дружеството „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД не е било правоимащо
лице по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. По делото е представена Заповед за обезсилване
на регистрацията на животновъдния обект на дружеството, т.к. срокът на
валидността на удостоверението му е изтекъл на 30.09.2021г. Обезсилва се
автоматично по силата на чл.138, т.3 от ЗВМД. Заповедта е влязла в сила и не
подлежи на обжалване. Освен това ПП счита, че РС неправилно е изчислил
декларираните от всеки от заявителите животински единици. Неправилно приел
по-голям брой ЖЕ на „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД. По отношение на доверителя й посочва, че
само са увеличени площите на наетите от него имоти, според броя на животните.
По тези съображения касаторът иска
от АСВТ да отмени Решението на РС и да се произнесе по същество като потвърди
оспорения Протокол. В о.с.з. се представлява от упълномощения адвокат, който
поддържа КЖ и претендира възстановяване на деловодните разноски.
Ответникът по касационната жалба - дружеството „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД ангажира писмен
отговор на КЖ. Намира същите за неоснователни, поради което моли АСВТ да бъдат
отхвърлени. ПП на дружеството намира за неоснователни тезата на касаторите, че жалбата на дружеството до РС е била
недопустима, поради липсата на регистрация на животновъдния му обект. Настоява,
че регистрацията на ЖО не е заличена,
поради което не може да бъде обезсилено удостоверението. Представя писмени доказателсва, че и към 03.09.2022г. регистрацията в
системата на БАБХ-ВЕТИС не е заличена. Моли съда да бъдат приети. Сочи, че е
обжалвал заповедта за обезсилване на удостоверението за регистрация на ЖО, за
което е образувано АД № 689/2022г. на АСВТ. Поради това правилно РС е приел
жалбата му за допустима и я е разгледал по същество. Споделя изводите на РС, че
в Протокола на Комисията няма изложени мотиви на каква база е извършено
разпределението на пасищата. Не е ясна нито общата площ на разпределение, нито
категорията и състоянието на имотите, нито колко декара се полагат на ЖЕ.
В о.с.з. се представлява от упълномощения адвокат, който
оспорва КЖ и поддържа изложеното в писмения отговор. По тези съображения моли
да бъде потвърдено Решението на първата инстанция. Претендира разноски.
Заинтересованата страна – „АЛЕКСАНДРА АГРОМИЛК“ЕООД, редовно
призована, не се представлява в о.с.з.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Споделя фактическите и
правни съображения на РС. Предлага Решението на РС да бъде оставено в сила.
Оплакванията в касационните жалби ВТАС квалифицира като
такива по чл.209, т.3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът в качеството
на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в касационните жалби, във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, настоящият състав
на съда прие за установено следното относно КЖ:
Всеки то касаторите има качеството
на страна, участвала в производството пред РС, за която съдебното Решение е
неблагоприятно. Предвид това, АСВТ намери всяка от касационните жалби за подадена в срок от
надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледани по същество и двете касационни жалби са ОСНОВАТЕЛНИ,
но по причини различни от изложените в тях касационни основания, поради
следните съображения:
Подложеното на проверка съдебно Решение №1267/23.11.2022г. по
гр.д. № 1424/2022г. по описана на РС Велико Търново всъщност е постановено в
производство по чл.145 и сл. от АПК, т.е. административно
такова, на основание § 19, ал. 1, изр. първо от ЗИД на АПК /обн.,
ДВ, бр. 39 от 2011 г., във връзка с чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ. Жалбата, депозирана
пред РС е насочена срещу ИАА/сбор от такива. Съгласно чл. 21
от АПК "Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или
изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган
или на друг овластен
със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични
функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде
такъв акт. "
В случая ИАА е обективиран в Протокол от 28.04.2022г./вж. л.6/, издаден от Комисия при Община Полски Тръмбеш за разпределени на пасища от ОПФ
в землището на село Обединение при
същата община. Актът е издаден от колективен
АО – Комисията за разпределение на имотите, назначена от кмета, на общината,
на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ. С тези
норми специалният закон възлага административни правомощия на Комисията, в хипотезата
по §1, т.1 от ДР на АПК.
Във връзка с горното, доколкото в специалния закон/ЗСПЗЗ или
ППЗСПЗЗ/ няма нарочни правила относно конституиране на страните следва да се
приложат тези по общия процесуален закон – АПК. Нормата на чл.153, ал.1 от АПК
предписва, че страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. В случая АО, издал АА е Комисията по чл.37и,ал.6 от ЗСПЗЗ, а
не Община Полски Тръмбеш.
В производството пред Районен съд като страна по делото е призована и участвала
Община Полски Тръмбеш, която не е административен орган, а ЮЛ, в чиято
структура е формирана Комисията за разпределение на пасищата. Комисията,
издател на процесния протокола, не е участвала в производството пред районния
съд, а именно с нейното участие е следвало да се проведе съдебното производство
при акт, издаден в процедурата по чл.
37и ал.6 ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК в съдебното производство като ответник следва да участва именно органът,
издал административния акт. В административното съдебно производство съдът, с
оглед на чл. 154, ал. 1 АПК, е длъжен да конституира страните служебно, а не
съобразно посоченото от жалбоподателя или административния орган. В
случа, че се оспорва именно протоколът на Комисията, назначена със Заповед № СА-02-05-3526/07.04.2022г.
на Кмета на Община Полски Тръмбеш. Поради това съдът е следвало да конституира
Комисията чрез поименния и състав, тъй като протоколът за разпределение на
площите като индивидуален административен акт изхожда от нея като колективен
орган, на който ЗСПЗЗ е придал административни правомощия. Същата следва да се
представлява пред съда, съобразно правилото на чл.17, ал.1 от АПК.
При проверката на съдебното решение на РС с оглед
установеното, касационната инстанция намери следното от правна страна:
Решението е постановено от законен съдебен състав, действащ в
рамките на предоставената му правосъдна власт. Решението е постановено в
писмена форма и е подписано от съдията, посочен в протокола от о.с.з., в което
е даден ход на устните състезания, който протокол на свой ред е подписан от
председателя и секретаря на състава. В този ред на мисли, провереното Решение
на РС В. Търново не е нищожен съдебен акт по смисъла на чл.209, т.1 от АПК.
Производството пред РС е инициирано от ТД с качеството на участник
в процедурата пред АО, поради което жалбата му е допустима. Същият притежава
надлежна процесуална легитимация да оспори Протокола, както правилно е приел РС.
Освен това, регистрацията на
животновъдния обект не е заличена в системата ВЕТИС.
Процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ доразвита в разпоредбите на
чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на
пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите
лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществява се в два етапа. През първият етап
Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат
площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко
землище. Етапът завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл.
37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта
на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или
аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите
лица въз основа на протокола на Комисията.
Процедурата
се развива с участието на собственици или ползватели на животновъдни обекти. Според
§2в, т.2 от ДР на ЗСПЗЗ, "Животновъден обект" е обект, регистриран по реда
на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат
пасищни селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху
имоти с начин на трайно ползване пасища и мери.“
В случая Заявлението на „ТЕДИ ЦВЕТ“ООД е депозирано с вх. №
СА-02-05-2468/10.03.2022г., като собственик на регистриран ЖО. Преди издаване
на заповедта на директора на ОДБХ за обезсилване на удостоверението за регистрация, която няма данни да е влязла в сила
и понастоящем. Поради това е ирелевантно обстоятелство за съда и Комисията. Освен това, нормата на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ
изисква пасищните животни да са регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ. В случая от ПП на ответника по касация се представиха
писмени доказателства, които
потвърждават наличието на това обстоятелство, вклч.
към 27.02.2023г. Тези животни съществуват, върху тях има ветиринарен
контрол и би било нехуманно да бъдат
оставени без храна/пасища/, поради издадената заповед на ОДБХ. Поради изложените
аргументи, АСВТ намира, че РС се е произнесъл по допустима жалба.
Съдът не се е произнесъл по незаявено оспорване или плюс петитум. Спазена е и родовата и местна подсъдност на
спора. Независимо от това Решението на
РС е недопустимо по смисъла на чл.209,
т.2 от АПК, т.к. е постановено при участието на ненадлежен ответник. Поради
това на основание чл.221, ал.3 от АПК следва да бъде обезсилено и върнато на РС
за ново разглеждане от нов състав. Предвид това инвокираните
оплаквания в КЖ, свързани с приложението на материалния закон не следва да се
обсъждат.
При този изход на спора, въпросът относно
разноските следва да бъде решен съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК -
от районния съд при новото разглеждане на делото.
Мотивиран така и на основание чл.221,
ал.3 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1,
изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от
2011 г./, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА, изцяло, Решение № 1267/29.11.2022г., постановено по
АД № 1424/2022г. на Районен съд Велико Търново, с което последният е отменил Протокол
от 28.04.2022г. за разпределение на имоти по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, издаден от Комисия, назначена от кмета
на Община Полски Тръмбеш и е постановил връщане на преписката.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС-Велико Търново, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: