М О Т И В И:
Обвинението е против М.Р.П. за това, че:
- На
10.04.2016г. в гр. Плевен около 17.20 часа причинил лека телесна повреда на гр.
ищец Г.А.В., изразяваща се в причиняването на болка и страдание без разстройство
на здравето вследствие на нанесен удар с юмрук в областта на лицето –
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК.
- На
10.04.2016г. в гр. Плевен около 17.20 часа казал на гр. ищец Г.А.В. „***“ в
негово присъствие, като му е причинил обида – престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
- На 10.04.2016г. в гр. Плевен около 17.20
часа се заканил на гр. ищец и ч.о. Г.А.В. с престъпление против неговата
личност и имот, и против личността на неговите ближни с думите: „Ще те потроша
целия! Няма да можеш да ходиш! Ще те хвърля през терасата да полетиш! Ще ви
запаля всичките у вас! Живи няма да ви оставя!“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.1
от НК
Частния тъжител Г.В., поддържа тъжбата
си.
Повереникът му адвокат Д.Ц. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, след кратко описание на фактическата обстановка, счита че обвинението по отношение на М.П. е доказано и
следва съдът да уважи тъжбата, като му наложи справедливо наказание, както и да
уважи предявения граждански иск.
Подсъдимият М.П. не признава вината си,
счита че не е извършил престъплението.
Защитникът на подсъдимия адв. А.К. от Плевенска адвокатска колегия, интерпретира
фактическата обстановка в полза на подсъдимия, като твърди, че подзащитният й не е извършил престъплението в което е
обвинен, поради което съдът следва да го оправдае.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански искове предявени от Г.А.В. против подсъдимия М.Р.П., за
сумата от 5000 лв. за всяко едно от трите посочени престъпления, или общо
сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за причинени на Г.В.
неимуществени щети, изразяващи се в болки и страдание, причинената обида, както
и страх за живота му, имота и живота и имота на неговите ближни, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и
процесуално представителство за адвокат.
Съдът като прецени показанията на свидетелите М.П., В.В., Я.М., Р.Т., И.Т., Р.П., В. В. и Г. Г., както и заключението
на вещото лице д-р Евелина Й. - В. по назначените и изготвена съдебно
медицински експертизи, приложените писмени доказателства и установеното от
проведения следствен експеримент, намира за установено следното:
Частният тъжител Г.В. и подсъдимият М.П., както и
техните семейства били съседи в жилищен блок ***, в гр. Плевен на ул. „***”. В.
и неговото семейство живеели в апартамент №7 на полуетаж между ет.2 и ет.3, а
на следващия етаж * се намирали апартаментите *на подсъдимия М.П. и * на
свидетелката М.П.. Между семействата на В. и свидетелката Р.Т. от
една страна, и на П. от друга, съществували разнородни конфликти свързани с
управлението на етажната собственост, но разразилия се в случая конфликт бил
свързан с това, че П. държал да бъдат отворени вратите на терасите към стълбищните площадки.
На 10.04.2016г., около 17.00 часа, в описания жилищен
блок на стълбищната
площадка, на която се намирал апартамента на ч. тъжител В., подсъдимият П.
шумно с удар отворил вратата на терасата. Стреснат от шума ч.тъжител В., който
гледал двугодишната си внучка, отворил вратата на апартамента. Подсъдимият П.
констатирал присъствието му, грубо го издърпал на стълбищната
площадка до радиатора и му нанесъл юмручен удар в лицето, в резултат В. на
момента получил кръвотечение, защото боледувал от заболяването ***. Тези
действия на подсъдимия били констатирани от
наблюдателната съседка 75 годишната М.П., която след като чула шума от удара на
вратата, напуснала жилището си от стълбищната
площадка, възприела действията на подсъдимия и се развикала за помощ. Поради
разликата в теглото, физическото състояние, изненадата, причинения стрес и
заболяването В. не могъл да се защити, като отговори на агресията на П. и се
прибрал в апартамента си. Уведомил по телефона за случилото се своята съпруга
свидетелката В.В., която в този момент се намирала
извън града, и тя от своя страна съобщила за случилото се на свидетелката Я.М.
– нейна снаха, която веднага се отправила към дома на В. притеснена основно за
състоянието на двегодишната си дъщеря.
На 12.04.2016г. пред гаражите на жилищната сграда се
намирал ч.тъжител заедно със сина си В. В.. Към ч. тъжител се приближил
подсъдимия П., който подигравателно се обърнал към него с репликите: „Още ме
боли ръката от удара, който ти шибнах. Мен никой досега не ме е бил, не ме е
побеждавал”. А свидетелката Р.Т. на 15.05.2016г. станала свидетел на конфликт
между свидетеля Р.П., ч. тъжител и неговата съпруга, като в конфликта се
намесил подсъдимият П., който се приближил към тях и се обърнал с репликата:
„Много обичам да ви бия вашето семейство”.
Така установената по делото фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелката М.П. – очевидец на случилото се,
показанията на свидетелите В.В., Я.М., Р.Т., В. В..
Безспорно при проведения следствен експеримент беше
установено, че свидетелката М.П. е имала възможност да възприеме случилото се
между подсъдимия П. и пострадалия В., като констатираното противоречие относно
мястото където се е намирала по време на случилото се /дали е била на входната
врата на жилището си или на стълбищната площадка/
съдът отдава на притеснението на свидетелката. Налице е и друго противоречие в
нейните показания, което не позволява на съда да постанови осъдителна присъда
за другите две престъпления по чл.144, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК, именно
в показанията си депозирани в хода на съдебното следствие л.4 от проведеното
съдебно заседание на 08.11.2016г. или л.41 от съдебното производство,
свидетелката си противоречи относно това имало ли е отправена обидна реплика и
закана от П. спрямо В., като първоначално твърди, че по отношение на
пострадалия са отправени репликите : „Ще те убия, ще те хвърля през терасата”,
впоследствие при конкретен въпрос на съда за отправени реплики, свидетелката твърди, че П.
„ …направо се е нахвърлил без думичка,
без нищо, после твърди, че е започнал да го псува, да го дърпа и ще го убие”.
Именно това противоречие не позволява на съда да направи категоричен извод за
наличието на закана против личността и клевета от страна на подсъдимия спрямо
ч.тъжител. Налице е съмнение в тази насока, породено от възрастта, психическото
състояние на свидетелката М.П. и екстремалната ситуация в която се е намирала,
което не позволява съдът да направи категоричния извод за наличието на тези два
престъпни състава извън безспорно установения за причинената лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК. За наличието на този престъпен състав
безспорно освен показанията на свидетелката М.П. са налице и други доказателтсвени средства, а именно свидетелката В.В., която непосредствено след случката, макар и в телефонен
разговор е възприела разказаното от ч.тъжител, който разказ е мотивирал
свидетелката да уведоми своята снаха – свидетелката Македонска, която пък е
възприела към 18.30 часа състоянието на своето дете и непосредствено е добила
възприятие за състоянието на ч.тъжител В., обективирано
с репликите: „Видях много кръв, салфетки, тампони, кърпи. Детето плачете. Паникьосах се. Опитах се да помогна. Кръвта беше от носа на
свекъра ми, той лежеше на леглото и видимо от там беше кръвта.” За наличието на
конфликт между В. и П. свидетелства и Р.Т., която твърди че при придвижване към
дома на майка си М.П. е видяла кръв на стълбищната
площадка, пред апартамента на В.. От майка си е възприела разказ за случилото
се, а на 15.05.2016г. е чула П. да отправя реплика към ч.тъжител и съпругата му
- „Много обичам да ви бия вашето семейство”, което по същество представлява
признание от страна на П. за нанесен побой над В..
В тази насока са и показанията на свидетеля В. В., който два дни след побоя на 12.04.2016г. е
чул пред гаражите на жилищната кооперация П. да отправя към баща му
подигравателни реплики: „Още ме боли ръката от удара, който ти шибнах. Мен
никой до сега не ме е бил, не ме е побеждавал”.
Тези доказателствени средства, които съдът възприема
като единна доказателствена група по отношение на повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, защото ги намира за логични, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, разгледани през поредицата от събития изразяваща се в
разговор между ч.тъжител и съпругата му, последващ
разговор между В.В. и нейната снаха Я.М. от една
страна, и идентичния характер на възприемане на фактите от свидетелката Р.Т.,
след разказ от майка й М.П., и личните наблюдения на последната и на Т., която
допълва фактологията с установяване на мястото на
случилото се по следите от кръв. Отделно от това, след случилото се подсъдимият
П. се е заяждал с В. и му се е подигравал за побоя, който му е нанесъл, като е
възприето независимо един от друг, през периоди от време от свидетеля В. В. и
свидетелката Р.Т.. Въпреки роднинството между ч.тъжител и сочените свидетели,
непосредствеността на разказа на свидетелите относно възприемане на фактите, не
пораждат в съда съмнение за тяхната достоверност от една страна и от друга
твърденията на В. В. и В.В., и Я.М. се подкрепят
независимо от показанията на свидетелите М.П. и Р.Т.. За последните не е
констатирано да се намират в приятелски отношения със семейството на В., а
единствено е установено само, че са в конфликтна ситуация с подсъдимия П., за
когото съдът намира, че със своето поведение се стреми да доминира над
останалите съжители във входа на жилищната сграда, която обитават.
Тук следва да бъдат разгледани като противопоставима на горната група свидетелски показания,
показанията на свидетелите Р.П., Г. Г. и И.Т.. Тези свидетелски показания,
следва да внушат на съда, че е налице мирно съжителстване във входа, като то се
смущава от поведението на свидетелката М.П., която вика без причина, видно от
показанията на свидетеля И.Т., Р.П. и Г. Г.. В своите показания свидетелите Р.П.
и Г. Г. говорят за агресивно поведение на В. спрямо М.П., изразяващо се в
бутане и обида с думата „***”, като след тези действия В. е блъснал П., и той
се е ударил в рамката на вратата. Тези показания звучат нелепо.
От заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза и представените медицински документи по делото се
установява, че ч.тъжител В. в резултат на заболяването си е с изключително
лесно ранима кожа и при незначителни въздействия от
физичен характер върху нея, епидермиса се отлепва от дермата
и се образуват мехури образувани с течност, които много лесно се разпукват и
откриват широки, трудно заздравяващи ерозивни повърхности, които са входна
врата за вторични инфекции. Установява се още, че заболяването не е излечимо, а
за симптоматичното му лечение е необходима ежедневна грижа, със специални не
залепващи превръзки и епитализиращи кремове.
Последното изречение на експертизата е свързано, освен с това и със
заключението че е необходимо указване на психологическа и социална подкрепа на
болните и техните близки. Като изготвилото заключението вещо лице е самостоятелен
автор на публикации за заболяването, от което боледува ч.тъжител В..
Поради което съдът приема същото за
компетентно изготвено. При наличието на това заболяване, от която
симптоматика В. страда лично, като това
се отразява както на физическото и на психическото състояние видно от
заключението на вещото лице, същият не би рискувал по незначителен повод да
влиза в конфликт с „***” М.П., а още по-малко освен вербална агресия да отправи
и физическа такава, на която би могъл да очаква, с оглед цялостното доминиращо
поведение на П. /установено от цитираните подигравателни реплики/, да му бъде
отвърнато по начин, който ще застраши здравето му. Поради липсата на логичност
в твърденията на Р.П. и Г. Г., съдът не приема техните показания за достоверни,
още повече, че от показанията на свидетелката М.П. се установява, че още при
започването на конфликта там не са присъствали други лица.
С оглед анализа на тези доказателства съдът приема за
безспорно доказано извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК от страна на М.П.
спрямо Г.В., като са налице признаците
от субективна и обективна страна на престъпния състав, изразяващи се в засягане
на здравето на Г.В., чрез нанасянето на юмручен удар в лицето му, които
действия са извършени с пряк умисъл от страна на подсъдимия П..
При наличието на установените предпоставки на чл.78а,
ал.1 от НК и процесуалната възможност на чл.305, ал.5 от НПК, съдът признава
подсъдимия М.П. за виновен по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 от НК
и му наложи административно наказание Глоба в полза на държавата в размер на
1000 лева. Това наказание е съобразено с характера на нанесената телесна повреда,
като за причиненото увреждане не може да бъде доказано знанието на П., за
заболяването на В., което би било отегчаващо отговорността обстоятелство и
именно, поради това съдът наложи минимално наказание.
Относно предявения граждански иск, с оглед характера
на телесната повреда, съдът намира, че е справедливо същият да бъде уважен за
сумата от 300 лева.
По отношение на другите две обвинения за престъпления
по чл.144, ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК, съдът не намира, че са налице
доказателства за което обоснова този си извод и липсата на категоричност
обуславя постановяване на оправдателна присъда, и отхвърляне на гражданските
искове в останалата част до 15000 лева.
Предвид изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият М.Р.П., следва да бъде осъден да заплати на гр. ищец Г.А.В.
сумата от 900.00 лева за направените разноски за адвокатско възнаграждение и
сумата от 130.00 лева за направените съдебно-деловодни разноски, както и
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50.00 лева по сметка
на ПлРС.
С оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: