№ 99
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500053 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д. № 189/2020 година на Окръжен
съд Плевен е отнета в полза на държавата от Д. Д. А. сумата 9 080 лева – парични средства,
намерени и иззети по досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР
(прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната прокуратура
София) съгласно Протокол за обиск от 28.03.2018 година и Протокол за претърсване и
изземване от 29.03.3018 година, одобрен по ЧНД № 317/218 година на Районен съд Плевен,
на основание чл. 142, ал. 2, точка 1, във връзка с чл. 147, чл. 141 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
С посоченото решение са отхвърлени исковете на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против Д. Д. А. по чл.
151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 1 и чл. 141 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане в полза на
държавата на имущество с обща цена 365 330.60 лева, а именно:
10 243 лева – вноски на каса от титуляря на многофакторен спестовен влог в лева
с IBAN BG93 UNCR 7000 45********, открит в „УниКредит Булбанк“ АД;
212 435.30 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по
1
многофакторен спестовен влог в лева с IBAN BG93 UNCR 7000 45********;
36 405.44 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна
сметка с IBAN BG36 PIRB 8077 46********* в „Банка Пиреос България“ АД;
14 035 евро с левова равностойност 27 450.07 лева – входящи преводи от трети
лица по спестовна сметка в евро с IBAN BG34 PIRB 8077 4********* в „Банка Пиреос
България“ АД;
78 796.79 лева – облага от престъпна дейност съгласно данни от наказателното
производство по прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната
прокуратура София (досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР
по полученото уведомление), като неоснователни.
Със същото решение са отхвърлени исковете на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против М. С. Г. за
отнемане в полза на държавата на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 5 и чл.
141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество за отнемане в полза на държавата на имущество с обща цена 26 307.54 лева:
4 627 лева – паричната равностойност на отчужден след периода лек автомобил
марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ЕН 47 ****;
564.92 лева – входящ превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с
IBAN BG94 UNCR 7000 1********** в „УниКредит Булбанк“ АД;
13 062.70 лева – погасителни вноски по кредит-овърдрафт по разплащателна
сметка в лева с IBAN BG47 PRCB 923********* в „Прокредит банк“ ЕАД;
2 296.28 лева – погасителни вноски по потребителски кредит по разплащателна
сметка в лева с IBAN BG47 PRCB 923********* в „Прокредит банк“ ЕАД;
100 лева – вноска на каса от титуляря по разплащателна сметка с IBAN BG47
PRCB 923********* в „Прокредит банк“ АД;
2 500 лева – входящи преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева с
IBAN BG47 PRCB 923********* в „Прокредит банк“ АД;
787.42 лева – погасителни вноски по Стоков потребителски кредит №
2787113/27.06.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД;
214.99 лева – погасителни вноски по Стоков потребителски кредит №
2746489/25.05.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД;
2 154.23 лева – погасителни вноски по Паричен потребителски кредит №
2886598/13.09.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, като
неоснователни.
С посоченото решение Д. Д. А. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд
Плевен, Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 363.20 лева на основание
чл. 157 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
2
придобитото имущество, във връзка с чл. 71 от ГПК.
Със същото решение Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на Д. Д. А. сумата 447.21 лева –
разноски по делото по компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
С посоченото решение Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на М. С. Г. сумата 500
лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Със същото решение Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на адвокат Г.С. Г. сумите:
1 819.23 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна
помощ на М. С. Г.; 4 060.67 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна помощ на Д. Д. А., на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
Закона за адвокатурата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество против Решение №
260093/12.05.2021 година по гр. д. № 189/2020 година на Окръжен съд Плевен в частите, с
които са отхвърлени претенциите. Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на извода на първостепенния съд за началната дата на установеното в хода на
проверката фактически съжителство на семейни начала между ответниците. В анализа са
намерили отражение имуществото, доходите, приходите и източниците на финансиране на
М. С. Г. за времето от 18.09.2014 година до 18.05.2018 година. Изтъкват се подробни
аргументи за погрешност на заключенията на състава на Окръжен съд Плевен относно
сумите, преминали по банковите сметки на ответниците, представляващи лични вноски,
вноски по кредити и вноски от трети лица общо в размер на 308 214.35 лева, които не са
налични. Касае се за хипотезата, регламентирана в чл. 151 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Направено е искане да се отмени Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д.
№ 189/2020 година на Окръжен съд Плевен в обжалваните части и да се постанови друго
такова, с което да се уважат претенциите на Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество; в полза на последната да се присъдят
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Г.Г., адвокат Б.Ц. – пълномощници на Д. Д. А., М. С. Г., в който се развиват доводи
за нейната неоснователност.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Г.Г., адвокат Б.Ц. –
процесуални представители на Д. Д. А., против Решение № 260093/12.05.2021 година по гр.
3
д. № 189/2020 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е уважен иска. Във
въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие
с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е
необосновано. Изтъкват се подробни съображения за неправилност на извода на
първостепенния съд за наличие на предпоставките за отнемане на сумата 9 080 лева от Д. Д.
А..
Направено е искане да се отмени Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д.
№ 189/2020 година на Окръжен съд Плевен в атакуваната част и да се постанови друго
такова, с което да се отхвърли иска за отнемане от Д. Д. А. на сумата 9 080 лева; да се
присъдят направените деловодни разноски и разходи за правна защита.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с който я оспорва.
Въз основа на въззивните жалби е образувано в. гр. д. № 381/2021 година по
описа на Апелативен съд Велико Търново. С протоколно Определение от 14.12.2021 година
производството по в. гр. д. № 381/2021 година на Апелативен съд Велико Търново е
прекратено; делото е изпратено на Окръжен съд Плевен за евентуално провеждане на
процедура по чл. 248 от ГПК.
С Определение № 260000/4.01.2022 година по гр. д. № 189/2020 година на
Окръжен съд Плевен е изменено Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д. № 189/2020
година на Окръжен съд Плевен в частта за разноските – Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на
адвокат Г.С. Г. вместо 1 819.23 лева дължимите 1 319.23 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за осъществена правна помощ на М. С. Г.; вместо 4 060.67 лева дължимите
8 836.61 лева – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена правна
помощ на Д. Д. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1 от
Закона за адвокатурата; за разликата до претендираните 15 000 лева адвокатски хонорар за
осъществената безплатна адвокатска помощ и съдействие на двамата ответници искането е
отхвърлено като неоснователно.
Не са постъпили частни жалби против Определение № 260000/4.01.2022 година
по гр. д. № 189/2020 година на Окръжен съд Плевен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на Д. Д. А., М.
С. Г. оспорва жалбата, депозирана от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество.
Процесуалният представител на Комисията за противодействие на корупцията и
4
за отнемане на незаконно придобитото имущество оспорва въззивната жалба на Д. Д. А..
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д. № 189/2020 година на Окръжен съд Плевен е
образувано въз основа на предявени от Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество против Д. Д. А., М. С. Г. искове по реда на
чл. 153, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
Направено е искане съдът да отнеме в полза на държавата:
от Д. Д. А.:
сумата 9 080 лева – парични средства, намерени и иззети по досъдебно
производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР (прокурорска преписка №
1924/2018 година по описа на Специализираната прокуратура София) съгласно Протокол за
обиск от 28.03.2018 година и Протокол за претърсване и изземване от 29.03.3018 година,
одобрен по ЧНД № 317/218 година на Районен съд Плевен, на основание чл. 142, ал. 2,
точка 1, във връзка с чл. 147, чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество;
на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 1 и чл. 141 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
изброеното по-долу имущество с обща цена 365 330.60 лева:
10 243 лева – вноски на каса от титуляря на многофакторен спестовен влог в лева
с IBAN BG93 UNCR 7000 45********, открит в „УниКредит Булбанк“ АД;
212 435.30 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по
многофакторен спестовен влог в лева с IBAN BG93 UNCR 7000 45********;
36 405.44 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна
сметка с IBAN BG36 PIRB 8077 46********* в „Банка Пиреос България“ АД;
14 035 евро с левова равностойност 27 450.07 лева – входящи преводи от трети
лица по спестовна сметка в евро с IBAN BG34 PIRB 8077 4********* в „Банка Пиреос
България“ АД;
78 796.79 лева – облага от престъпна дейност съгласно данни от наказателното
производство по прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната
прокуратура София (досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР
по полученото уведомление);
от М. С. Г. на основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, точка 5 и чл. 141 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
5
имущество посоченото по-долу имущество с обща цена 26 307.54 лева:
4 627 лева – паричната равностойност на отчужден след периода лек автомобил
марка „Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ЕН 47 ****;
564.92 лева – входящ превод от трето лице по разплащателна сметка в лева с
IBAN BG94 UNCR 7000 1********** в „УниКредит Булбанк“ АД;
13 062.70 лева – погасителни вноски по кредит-овърдрафт по разплащателна
сметка в лева с IBAN BG47 PRCB 923********* в „Прокредит банк“ ЕАД;
2 296.28 лева – погасителни вноски по потребителски кредит по разплащателна
сметка в лева с IBAN BG47 PRCB 923********* в „Прокредит банк“ ЕАД;
100 лева – вноска на каса от титуляря по разплащателна сметка с IBAN BG47
PRCB 923********* в „Прокредит банк“ АД;
2 500 лева – входящи преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева с
IBAN BG47 PRCB 923********* в „Прокредит банк“ АД;
787.42 лева – погасителни вноски по Стоков потребителски кредит №
2787113/27.06.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД;
214.99 лева – погасителни вноски по Стоков потребителски кредит №
2746489/25.05.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД;
2 154.23 лева – погасителни вноски по Паричен потребителски кредит №
2886598/13.09.2017 година, отпуснат от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД.
В исковата молба се излага, че с Решение № 2635/6.11.2019 година на Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е
образувано производство за установяване на незаконно придобито имущество срещу Д. Д.
А. въз основа на постъпило уведомление от Окръжна прокуратура Плевен за привличането
му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, точка 1, във връзка с чл. 198,
ал. 1, алтернативи първа и втора, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Престъплението попада в
обхвата на чл. 108, ал. 1, точка 7 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество.
Излагат се доводи за фактическо съжителство между Д. Д. А. и М. С. Г. за
времето от 18.09.2014 година до 18.05.2018 година. Периодът на проверката е 18.05.2008
година – 18.05.2018 година.
В исковата молба се посочват моторни превозни средства, придобити от М. С. Г.
и отчуждени; данъчно-осигурителна информация за проверяваното лице и лицето, с което е
съжителствал; информация от банки за сметки на ответниците; излагат се данни за
издръжката на проверяваното лице и жената, с която е съжителствал, сочат се задгранични
пътувания, заплатени публичноправни задължения. Описват се намерени и иззети парични
средства, част от които се съхраняват като веществени доказателства по НОХД № 3066/2019
година по описа на Специализирания наказателен съд. Прави се анализ по години на
доходите, приходите, източниците на финансиране, разходите на проверяваното лице и
6
жената, с която е съжителствал, както и за проверявания период като цяло. Заключението на
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество е, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице
по смисъла на чл. 107, ал. 2, във връзка с § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат Г.Г.
– пълномощник на Д. Д. А., в който излага съображения за нередовност на исковата молба,
оспорва периода на фактическо съжителство, наличието на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице съобразно с § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби
на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, изчисленията на доходите, приходите, източниците на финансиране,
обичайните и извънредни разходи.
Постъпил е отговор на исковата молба от адвокат Г.Г. – процесуален
представител на М. С. Г., в който изтъква подробни аргументи за нередовност на исковата
молба, недопустимост на иска (насочен спрямо ненадлежна страна), неоснователност на
претенциите.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалните представители на
Д. Д. А., М. С. Г. оспорват исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д. № 189/2020 година на Окръжен
съд Плевен е валидно и допустимо.
Исковете са предявени по реда на чл. 153 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Д. Д. А. е обвиняем за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, точка 3, ал. 1,
точка 2 и точка 5, предложение второ, във връзка с чл. 198, ал. 1, предложения първо и
второ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК по НОХД № 3066/2019 година по описа на
Специализиран наказателен съд.
Престъплението, за което е внесен обвинителен акт против Д. Д. А., е посочено в
чл. 108, ал. 1, точка 7 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество.
С Решение № 2635/6.11.2019 година на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество въз основа на постъпило
уведомление от Окръжна прокуратура Плевен с вх. № УВКПКОНПИ-508/30.04.2018 година
за привличането на Д. Д. А. като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1 от НК и доклад
7
на Директора на Териториалната дирекция Велико Търново е образувано производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу Д. Д. А..
Съобразно Решение № 229/12.02.2020 година на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са предявени искове
против Д. Д. А., М. С. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност
401 374 лева, изменени в хода на производството в съответствие с Решение №
824/31.03.2022 година на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. Претенциите по отношение на Д. Д. А. са на обща
стойност 374 410.60 лева, а спрямо М. С. Г. – 26 307.54 лева.
Със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество се уреждат условията и редът за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество при установено значително несъответствие между
имуществото и нетния доход на проверяваното лице. Имуществото включва: личното
имущество на проверяваното лице; имуществото, придобито общо от двамата съпрузи или
от лица във фактическо съжителство; имуществото на ненавършилите пълнолетие деца;
имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите
режим на имуществени отношения; имуществото на лицето, с което проверяваното лице е
във фактическо съжителство.
Периодът на проверката е 18.05.2008 година – 18.05.2018 година.
С оглед разпоредбата на чл. 269, изречение второ от ГПК относно обхвата на
дейността на въззивния съд настоящият състав обсъжда единствено фактите, за които са
направени оплаквания във въззивните жалби, но не и тези, за които липсват доводи в
същите.
В протокола за разпит на Д. Д. А. от 18.09.2018 година по досъдебно
производство № 71/2018 година по описа на Окръжна прокуратура Плевен е отразено:
„Живея на семейни начала с М.Г. от около 4 години. С нея живея от около две години на
квартира в гр. Плевен, **********. На адреса, на който ме задържа полицията. След
задържането ми в Следствения арест, Мариета е освободила квартирата.“
В Писмо с рег. № 316000-3670/28.01.2019 година на ОД на МВР Плевен е
посочено, че до задържането му през месец март 2018 година Д. Д. А. е съжителствал с
лицето М. С. Г.. Те поддържали връзка от месец октомври 2015 година („Данните относно
връзката между Д.А. и М.Г. са получени в хода на ежедневната работа на полицейските
органи на ОД на МВР Плевен и не претендират за категоричност и безспорност.“)
В декларацията на М. С. Г. по чл. 136 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е отбелязано, че тя е във
фактическо съжителство с Д. Д. А. от 2016 година до месец март 2018 година.
Пред първостепенния съд по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК М. С. Г. обяснява, че
живее на съпружески начала с Д. Д. А. от 27.12.2016 година (на тази дата нейният баща има
имен ден). Двамата направили новогодишно пътешествие, което се потвърждава от данните
8
за задграничните им пътувания. Имало е периоди, в които са били разделени.
Ответникът Д. Д. А. заявява, че се познава с М. С. Г. от 2014 година, но живеят
съвместно от края на 2016 година – началото на 2017 година.
Свидетелят С. Г. Л. – баща на М. С. Г., сочи че дъщеря му живее в едно жилище с
Д. Д. А. от месец декември 2016 година. Д. Д. А. представил М. С. Г. на свидетелите К. М.
Г., Х. И. И., с които е работил заедно, на събор в село Обнова през месец май 2017 година.
Свидетелят К. М. Г. заявява, че Д. Д. А. и М. С. Г. живеят в едно жилище от 2017 година.
Свидетелката Г. В. А. видяла Д. Д. А. заедно с М. С. Г. на своята сватба, състояла се на
7.05.2016 година, а преди това само е чувала за него.
От заключенията на експерта В. Б. В., които съдът приема за законосъобразни и
обосновани, се установява, че на 27.12.2016 година и на 23.01.2017 година от сметка с
титуляр М. С. Г. по сметка на К. Т. (наемодател съобразно изложеното в отговора на
исковата молба) са преведени по 210 лева (общо 420 лева).
Съгласно § 1, точка 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
„фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на
съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство,
представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при
което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.
Извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти, на каквото се
позовава представителят на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество, се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В
Протокола за разпит на обвиняем от 18.09.2018 година по досъдебно производство №
71/2018 година на Окръжна прокуратура Плевен е обективирано признание на Д. Д. А., че от
около две години поддържа общо домакинство с М. С. Г., макар да не сочи конкретна
начална дата. От протокола за разпит на обвиняем не може да се направи несъмнен извод, че
те са се грижили за общо домакинство четири години преди месец септември 2018 година.
Първоначално Д. Д. А. е заявил, че „живее на семейни начала“ с М. С. Г. от около четири
години, без да уточнява дали са обитавали едно жилище, но впоследствие е конкретизирал:
„С нея живея от около две години на квартира в гр. Плевен, **********.“
В Писмо с рег. № 316000-3670/28.01.2019 година на ОД на МВР Плевен е
отразено, че до задържането на Д. Д. А. през месец март 2018 година той е съжителствал с
лицето М. С. Г., но не и началната дата на тяхното съвместно живеене. Обстоятелството, че
по данни на ОД на МВР Плевен двамата са поддържали връзка от месец октомври 2015
година не е основание да се направи заключение, че оттогава те са били във „фактическо
съжителство на съпружески начала“ по смисъла на § 1, точка 18 от Допълнителните
разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество.
От показанията на свидетеля С. Г. Л. – баща на М. С. Г., които не се опровергават
9
от други доказателства по делото, е видно, че ответниците по исковете живеят в едно
жилище от месец декември 2016 година. Доказва се, че на 27.12.2016 година и на 23.01.2017
година от сметка с титуляр М. С. Г. по сметка на К. Т. (наемодател съобразно изложеното в
отговора на исковата молба) са преведени по 210 лева (общо 420 лева). Свидетелят К. М. Г.
обяснява, че Д. Д. А. и М. С. Г. живеят съвместно от 2017 година.
Като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че Д. Д. А. и М. С. Г. са съжителствали съвместно на съпружески
начала от месец декември 2016 година. Няма категорични данни преди това двамата да са се
грижили за общо домакинство. Твърдението на представителя на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за
фактическо съжителство между посочените лица от 18.09.2014 година не е установено при
условията на главно и пълно доказване. Краят на периода на проверката е 18.05.2018 година,
а на 28.03.2018 година Д. Д. А. е задържан от органите на МВР. С оглед на изложеното,
съдът смята, че фактическото съжителство на съпружески начала между ответниците по
претенциите не е продължило повече от две години съобразно § 1, точка 18 от
Допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. Следователно не може да се направи заключение, че се
касае за имущество, придобито от лица във фактическо съжителство по смисъла на Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Същевременно имуществото, което подлежи на отнемане по реда на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, трябва
да е налично в края на изследвания период в патримониума на проверяваното лице или
свързаните с него лица. Паричните суми, които не се намират в патримониума на М. С. Г. в
края на проверявания период, не подлежат на отнемане в полза на държавата. Тези суми
само са „преминали“ през имуществото през проверявания период – били са разходвани, без
да е доказано да са вложени, респ. трансформирани в друго подлежащо на отнемане
имущество (при условие, че са вложени за придобиването на такова имущество, то подлежи
на отнемане или неговата равностойност при отчуждаването му в предвидените от закона
случаи и то само при наличие на значително несъответствие по смисъла на специалния
закон). Парите са родово определени вещи и не се отнемат при липса на съответните
парични знаци.
По изложените съображения, съдът намира, че претенциите на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество спрямо
М. С. Г. са неоснователни и недоказани.
Първостепенният съд е възприел Вариант 4 по Приложение № 3 към
заключението на експерта В. Б. В., депозирано на 12.02.2021 година, при който е съобразено
фактическото съжителство между Д. Д. А. и М. С. Г. за времето от 27.12.2016 година до
28.03.2018 година (датата на задържане на проверяваното лице) и е констатирано
несъответствие между нетен доход и имущество (-) 420 420.94 лева. За целия проверяван
период вещото лице е изчислило доходи общо в размер на 62 379.27 лева; обичайни и
10
извънредни разходи – 92 591.23 лева; нетен доход – (-) 30 211.96 лева; придобито имущество
на обща стойност 390 008.98 лева.
Доходът на Д. Д. А. в размер на 21 545.10 лева за 2010 година е взет предвид от
вещото лице В. Б. В. при изготвяне на Вариант 4 по Приложение № 3, поради което
оплакванията във въззивната жалба на проверяваното лице за неговото несъобразяване са
несъстоятелни.
В исковата молба се твърди, че на 19.09.2014 година по разплащателна сметка с
титуляр М. С. Г. е постъпила сума в размер на 564.92 лева – вътрешнобанков превод от М.
Х. Ц.; на 22.07.2016 година по разплащателна сметка с титуляр М. С. Г. е преведена сумата
500 лева от В. В. Е.. Посочените суми не са съобразявани от експерта В. Б. В. при изготвяне
на Вариант 4 по Приложение № 3 – за 2014 година е отчетен превод по банкови сметки от
трети лица в размер на 100 лева, а за 2016 година не е отразена сума.
Във Вариант 4 по Приложение № 3 към заключението на вещото лице В. Б. В. не
е взето предвид придобиване на моторни превозни средства, включително лек автомобил
„Хонда“, модел „ЦРВ“, с рег. № ЕН 47 ****.
Съобразно Вариант 4 по Приложение № 3 към заключението на експерта В. Б. В.
през 2017 година са усвоени стоков кредит в размер на 964.59 лева, паричен кредит – 2 020
лева, отчетени са погасителни вноски по стокови кредити – 1 002.41 лева, погасителни
вноски по парични кредити – 1 617.56 лева за 2017 година и 541.09 лева за 2018 година. Във
въззивната жалба на Д. Д. А., представляван от адвокат Г.Г. и адвокат Б.Ц., е посочено, че
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество необосновано е приела за имущество, подлежащо на отнемане, погасителни
вноски по банкови кредити на М. С. Г. в размер на 21 550 лева. От изложеното по-горе е
видно, че претенциите на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество спрямо М. С. Г. са неоснователни и недоказани.
Исковете против М. С. Г. са отхвърлени от първостепенния съд. Същевременно освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред
съд (чл. 26, ал. 2 от ГПК), а в настоящото дело не е налице такава хипотеза (Д. Д. А. не може
да защитава правата на М. С. Г.).
По делото е представен препис от комисионен договор, сключен на 18.01.2011
година между „ФМК“ ООД, представлявано от Х. И. И. – доверител, и Д. Д. А. –
комисионер. Съгласно чл. 1 от договора доверителят поръчва на комисионера, а последният
приема срещу комисионно възнаграждение от свое име и за сметка на доверителя да
извърши сделки – сключване и изпълнение на договори за покупко-продажба на зърно и
фуражи, посочени конкретно в спецификации, двустранно подписани от страните.
Комисионерът има право да получи комисионна за извършената от него работа в размер на
2%. С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка
на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки (чл. 348,
ал. 1 от Търговския закон).
11
Свидетелят Х. И. И. заявява, че „ФМК“ ООД е осъществявало търговия със
зърнени култури и техни производни – брашно, кюспе, олио; подържало складове до края на
2014 година. Д. Д. А. работел като отговорник на складовите бази въз основа на трудов
договор. От името на дружеството е сключен и комисионен договор с проверяваното лице.
Свидетелят се уговорил с Д. Д. А. и други свои близки да открият банкови сметки, по които
да се превеждат суми за капариране на зърно на кооперации или производители, като се
оформят съответните документи. На проверяваното лице е заплащано комисионно
възнаграждение в брой в зависимост от сделката.
В отговора на исковата молба и във въззивната жалба не е конкретизиран размера
на възнагражденията, получени от Д. Д. А. по комисионния договор. От показанията на
свидетеля Х. И. И. се установява, че възнагражденията по комисионния договор са
заплащани на проверяваното лице в брой, а не по банкова сметка. Несъстоятелно е
твърдението, че превежданите суми по банкови сметки на Д. Д. А. в „Уникредит Булбанк“
АД и „Банка Пиреос България“ АД за сключване на сделки във връзка с комисионния
договор представляват доход на проверяваното лице. Договорите за покупко-продажба на
зърно и фуражи са сключвани за сметка на „ФМК“ ООД. Оплакването, че в анализа не са
включени преведени суми по банкови сметки от трети лица като доход, е неоснователно и
недоказано.
От доказателствата по делото е видно, че при извършено претърсване в жилище,
обитавано от Д. Д. А., във връзка с разследването по досъдебно производство № 71/2018
година на Окръжна прокуратура Плевен са намерени и иззети като веществени
доказателства сумите: 7 900 лева, 110 110.78 лева, 1 180 лева. Сумата 110 110.78 лева е
разпоредено да се върне на упълномощено лице от „ВИП Секюрити“ (Постановление от
1.10.2018 година на прокурор при Окръжна прокуратура Плевен). Няма данни наказателното
производство, водено против Д. Д. А., да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Само и
единствено въз основа на внесения обвинителен акт против Д. Д. А. не може да се направи
заключение, че сумата 78 796.79 лева (63 038.06 лева + 11 679.50 лева + 4 079.23 лева)
представлява „облага от извършено престъпление“. Разпоредено е намерените у Д. Д. А.
110 110.78 лева да се върнат на „ВИП Секюрити“. По изложените съображения, настоящият
състав приема, че сумата 78 796.79 лева не следва да се съобразява при определяне на
стойността на имуществото на проверяваното лице. Сумата 9 080 лева е иззета, не се твърди
и не се установява да е върната на лице, пострадало от престъпление, няма данни за
постановен акт за нейното отнемане, поради което следва да се вземе предвид като част от
имуществото на Д. Д. А.. След приспадане на сумата 78 796.79 лева стойността на
имуществото, изчислена по Вариант 4 от Приложение № 3 към заключението на вещото
лице В. Б. В., е 311 212.19 лева.
Относно пътуването на М. С. Г. до Италия през месец април 2016 година не са
начислени разходи от вещото лице В. Б. В. при изготвяне на съответните варианти, а е
отразено, че се касае за служебна командировка от „Техноком Трейд“ ООД. Това пътуване е
извън обхвата на Вариант 4 по Приложение № 3 към заключението на експерта В. Б. В.. За
12
пътуването на М. С. Г. през месец февруари 2018 година са взети предвид разходи в размер
на 713.88 лева. Първостепенният съд е приел препис от служебна бележка, издадена от
„Техноком Трейд“ ООД на 13.04.2020 година, от която е видно, че М. С. Г. е пътувала
служебно с цел обучение в Република Гърция за времето от 9.02.2018 година до 11.02.2018
година и разходите, включващи самолетни билети, нощувки и дневни, са покрити от
дружеството. Сумата 713.88 лева подлежи на приспадане от разходите, изчислени по
Вариант 4 на Приложение № 3 към заключението на експерта В. Б. В.. След извършване на
посочената операция разходите са в размер на 91 877.35 лева. Несъстоятелна е тезата, че
сумата 713.88 лева следва да се прибави към доходите на М. С. Г. за релевантния период. За
времето на командировката лицето е имало разходи, които са покрити от „Техноком Трейд“
ООД. Следователно посочената сума не представлява доход.
Във Вариант 4 по Приложение № 3 към заключението на вещото лице В. Б. В. не
са включени стойности за „направени разходи“ („В правния анализ са включени стойности
за направени разходи за:“) за вноски по сметка, вноски по сметка от трети лица, както се
излага във въззивната жалба на Д. Д. А.. В този вариант са съобразени като разходи
единствено погасителни вноски по кредити, усвоени преди периода на проверката, в размер
на 3 798.90 лева. Внесените суми за погасяване на кредит са разходи. Във въззивната жалба
на Д. Д. А. се изтъква, че в „правния анализ са включени стойности като „установено
имущество“, цитира се дефиницията, съдържаща се в § 1, точка 4 от Допълнителните
разпореди на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, но не се визират точни суми и не се изтъкват аргументи в
подкрепа на твърдението. Имущество и разходи са различни понятия. Оплакванията във
въззивната жалба касаят стойности за „направени разходи“, макар и с неуточнен размер.
Независимо от изложеното в съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 година пред
Окръжен съд Плевен, след обясненията на експерта В. Б. В. („Тука е кредит, не е работна
заплата. Получава кредит, връща кредит и има имущество. Овърдрафта не е включен в
имущество – 13 062 лв.“), зададен въпрос от адвокат Г. („На 65 страница отбелязали са го
имущество в т. ч. погасителни вноски по стокови кредити?“), адвокат Ц. – пълномощник на
Д. Д. А., е заявил изрично: „Параграф 1, точка 4 го пише това. Да разбираме, че това е
имущество, както е отразено от вещото лице.“
По Вариант 4 от Приложение № 3 към заключението на вещото лице В. Б. В. след
приспадане на сумата 78 796.79 лева стойността на имуществото е 311 212.19 лева; по
Вариант 4 от Приложение № 4, Вариант 4 от Приложение № 5 при извършени
преизчисления съобразно въпросите, поставени от пълномощниците на ответниците по
претенциите, след приспадане на сумата 78 796.79 лева стойността на имуществото е
308 051.13 лева.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че доходите, приходите и източниците
на финансиране на Д. Д. А. и М. С. Г. през релевантния период са 62 379.27 лева, разходите
– 91 877.35 лева (нетен доход – (-) 29 498.08 лева), имуществото – 311 212.12 лева.
Несъответствието между имуществото и нетния доход е 281 714.11 лева.
13
Съобразно § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
„значително несъответствие” е онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. В случая е
установено значително несъответствие между имуществото и нетния доход по смисъла на
цитираната норма (281 714.11 лева). По всички разновидности на Вариант 4 по приложения
с №№ 3, 4 и 5 към заключението на експерта В. Б. В. след извършване на посочените по-
горе корекции е налице несъответствие между имуществото и нетния доход, превишаващо
150 000 лева. Значителното несъответствие между имуществото и нетния доход касае
основателността на претенциите, а не тяхната допустимост.
В чл. 141 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество е визирано, че по реда на този закон се отнема в полза на
държавата незаконно придобито имущество. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи
имущество, а не приходи или доходи. Имуществото трябва да е налично в края на
изследвания период в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица.
На отнемане по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество подлежат парични средства, които са налице – такива
в икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства),
държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр, и са
осъществени останалите условия на закона за тяхното отнемане. В хипотезата, при която
тези средства не са налични – изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други
нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при
които не се реализира насрещна облага, налице в края на проверявания период, те не могат
да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи
получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Относно паричните суми като част от имуществото на проверяваното лице е неприложима
разпоредбата на чл. 151 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество. Не може да се претендира отнемане на парични суми,
неналични към датата на завеждане на иска за тяхното отнемане. Парите могат да бъдат
предмет на отнемане като родово определени вещи, поради което не се отнемат при липса
на съответните парични знаци.
Не се твърди и няма данни в края на периода на проверката в имуществената
сфера на Д. Д. А. да са налични:
10 243 лева – вноски на каса от титуляря на многофакторен спестовен влог в лева
с IBAN BG93 UNCR 7000 45********, открит в „УниКредит Булбанк“ АД;
212 435.30 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по
многофакторен спестовен влог в лева с IBAN BG93 UNCR 7000 45********;
36 405.44 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна
14
сметка с IBAN BG36 PIRB 8077 46********* в „Банка Пиреос България“ АД;
14 035 евро с левова равностойност 27 450.07 лева – входящи преводи от трети
лица по спестовна сметка в евро с IBAN BG34 PIRB 8077 4********* в „Банка Пиреос
България“ АД.
С оглед на изложеното, съдът смята, че посочените суми не подлежат на
отнемане в полза на държавата.
При извършено претърсване в жилище, обитавано от Д. Д. А., във връзка с
разследването по досъдебно производство № 71/2018 година на Окръжна прокуратура
Плевен са намерени и иззети като веществени доказателства сумите: 7 900 лева, 110 110.78
лева, 1 180 лева. Сумата 110 110.78 лева е разпоредено да се върне на упълномощено лице от
„ВИП Секюрити“ (Постановление от 1.10.2018 година на прокурор при Окръжна
прокуратура Плевен). Няма данни наказателното производство, водено против Д. Д. А., да е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Само и единствено въз основа на внесения
обвинителен акт против Д. Д. А. не може да се направи заключение, че сумата 78 796.79 лева
(63 038.06 лева + 11 679.50 лева + 4 079.23 лева) представлява „облага от извършено
престъпление“. Същевременно е разпоредено намерените у Д. Д. А. 110 110.78 лева да се
върнат на „ВИП Секюрити“. Сумата 78 796.79 лева не е съобразявана при определяне на
стойността на имуществото на проверяваното лице и с оглед постановеното връщане от
оправомощените органи на намерените у проверяваното лице 110 110.78 лева не подлежи на
отнемане в полза на държавата.
Сумата 9 080 лева е иззета по досъдебно производство № 71/2018 година на
Окръжна прокуратура Плевен, не се твърди и не се установява да е върната на лице,
пострадало от престъпление, няма данни за постановен акт за нейното отнемане, поради
което е взета предвид като част от имуществото на Д. Д. А.. Изтъкнатите във въззивната
жалба на Д. Д. А. оплаквания във връзка с отнемането на сумата 9 080 лева са
несъстоятелни. С оглед изземването на посочената сума, макар и по досъдебно
производство, съдът приема, че към настоящия момент същата е налична. При установено
„значително несъответствие” по смисъла на § 1, точка 3 от Допълнителните разпоредби на
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество сумата 9 080 лева подлежи на отнемане в полза на държавата. Не се доказва да се
касае за законно придобито имущество.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че предявените от
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество против Д. Д. А. по реда на чл. 153 от Закона за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество искове за отнемане в полза на държавата
на имущество с обща цена 365 330.60 лева, а именно:
10 243 лева – вноски на каса от титуляря на многофакторен спестовен влог в лева
с IBAN BG93 UNCR 7000 45********, открит в „УниКредит Булбанк“ АД;
212 435.30 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по
15
многофакторен спестовен влог в лева с IBAN BG93 UNCR 7000 45********;
36 405.44 лева – вноски на каса/входящи преводи от трети лица по спестовна
сметка с IBAN BG36 PIRB 8077 46********* в „Банка Пиреос България“ АД;
14 035 евро с левова равностойност 27 450.07 лева – входящи преводи от трети
лица по спестовна сметка в евро с IBAN BG34 PIRB 8077 4********* в „Банка Пиреос
България“ АД;
78 796.79 лева – облага от престъпна дейност съгласно данни от наказателното
производство по прокурорска преписка № 1924/2018 година по описа на Специализираната
прокуратура София (досъдебно производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР),
са неоснователни и недоказани. Не са налице при условията на кумулативност предвидените
в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество предпоставки за отнемане в полза на държавата на посоченото имущество.
Претенцията на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество против Д. Д. А. по реда на чл. 153 от Закона за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за отнемане в полза на
държавата на сумата 9 080 лева – парични средства, намерени и иззети по досъдебно
производство № 296/2018 година по описа на ГД БОП МВР (прокурорска преписка №
1924/2018 година по описа на Специализираната прокуратура София) съгласно Протокол за
обиск от 28.03.2018 година и Протокол за претърсване и изземване от 29.03.3018 година,
одобрен по ЧНД № 317/218 година на Районен съд Плевен, е основателна и доказана.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
съд. Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д. № 189/2020 година на Окръжен съд
Плевен е правилно – при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, във въззивната жалба не са изложени оплаквания, които да
обуславят неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да
се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество следва
да бъде осъдена да заплати в полза на адвокат Г.С. Г. сумата 10 155.84 лева (1 319.23 лева +
8 836.61 лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество следва да бъде осъдена да заплати в полза на Апелативен съд
Велико Търново държавна такса в размер на 7 832.76 лева на основание чл. 157, ал. 2 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
16
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260093/12.05.2021 година по гр. д. № 189/2020
година на Окръжен съд Плевен.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА
ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с адрес за призоваване:
гр. Ловеч, *********, сумата 10 155.84 лв. (десет хиляди сто петдесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки) – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА
ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, с адрес за призоваване:
гр. Ловеч, *********, да заплати в полза на Апелативен съд Велико Търново държавна такса
в размер на 7 832.76 лв. (седем хиляди осемстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки) на основание чл. 157, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17