Р Е Ш Е Н И Е № 260024
24. 02. 2021 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Чирпан, втори в
състав
На 22. 02. 2021 год.
В публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за
разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 709 по описа за 2020 година.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127а от СК.
Ищцата А.К.А., в качеството й на майка и законен представител на
малолетното й дете У. С.А. изнася в ИМ чрез процесуалния си представител адв.З. изнася в исковата молба, че с ответника С.Й.А. нямат и не са имали сключен граждански брак, но от
съвместното им съжителство в периода от месец септември 2016г. до месец януари
2017г. ищцата е забременяла и е родила детето У. С.А., с ЕГН: **********,
родено на ***г. - малолетно.
С Решение №311 от 23.10.2018г. постановено по гр. д.
№121/2017г. по описа на ОС - Стара Загора, влязло в законна сила на
20.11.2018г., бил признат за установен произходът по баща на детето на ищцата,
като баща бил именно ответникът С.А.. С оглед на това била постановена и
промяна в бащиното и фамилното име на детето, записано преди решението като У.
А. А., на У. С.А.. Със същото решение упражняването на родителските права по
отношение на детето било предоставено на майката, местоживеенето на детето било
определено на адреса на ищцата - гр. Ч, ул. „С“ №**, а на бащата бил определен
режим на лични отношения с малолетния У. С.А.. Ответникът бил осъден също така
да заплаща и издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител.
Обстоятелството, че родители на детето У. С.А. са
именно ищцата и ответникът се доказва по безспорен начин и от представеното
Удостоверение за раждане Дубликат от 27.12.2018г., издадено от Община Чирпан
въз основа на акт за раждане №0068 от 05.05.2017г.
съставен в гр. Чирпан.
От раждането си до настоящия момент детето У. А.
било отглеждано в дома на ищцата в гр. Ч, ул. „С“ №**, като помощ при
отглеждането му ищцата получавала и от своите родители. Още преди раждането на
детето ищцата и ответника прекъснали всякакви контакти. Бащата при
раждането не припознал детето, което било причина за завеждане на дело
за установяване на бащинство. Бащата на детето напълно се дезинтересирал от
сина си след раждането, никога не го бил виждал и не осъществявал по никакъв
начин и постановения от съда режим на лични отношения. Поради посочените
причини ищцата А.А. не можела да получи съгласието на
ответника С.А. както за пътуването на детето извън страната, така и за
издаването на необходимите му за това лични документи.
Ищцата А.А. желаела заедно
с детето да могат да пътуват до всички държави-членки на Европейския съюз и на
Европейското икономическо пространство, както и до Швейцария и Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, като изцяло в интерес на детето
било да пътува с майка си (или с упълномощено от нея лице), да опознава други
страни и култури, да разширява кръгозора и мирогледа си, което щяло да доведе и
до образователно развитие, усвояване на чужди езици и до по-широка възможност
за бъдеща реализация в живота. Предвид влошените отношения между страните и
липсата на контакт между тях, независимо от това дали детето ще пътува извън
границите на Република България във връзка с учебния му процес (олимпиади,
ученически екскурзии), във връзка с участие на спортни състезания, за лечение,
или на екскурзия или почивка с близки, същото следва да има възможност да стори
това свободно, без да са налице ограничения като липсата на съгласие за това от
неупражняващия родителските права родител. Поради липсата на какъвто и да било
контакт с бащата на детето, обаче, не можело да бъде взето неговото съгласие за
издаването на необходимите на детето документи и за пътуването му в чужбина.
Така, към настоящия момент А.А. не можела да пътува
със сина си извън страната и без необходимите за това документи. Издаването на
задграничен паспорт и разрешението за пътуването на детето У. А. до всички
държави-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство,
както и до Швейцария и Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия не
би довело до опасност за неговото здраве и живот или да застраши сигурността
му. Като подходящ в случая период от време, в който детето да може да пътува в
чужбина по силата на заместващия съгласието на неупражняващия родителските
права родител съдебен акт, счита този до навършване на пълнолетие от детето.
Счита, че от посочените предели на исканото от съда разрешение за пътуване на
детето У. А. в чужбина, категорично може да се приеме, че интересът му е
защитен в пълна степен - посочен е определяем кръг от държави, като е определен
и периодът от време, в който детето да може да пътува в чужбина без съгласието
на единия родител. Посоченият кръг от държави изключва възможността синът на
ищцата да бъде отведен в място на размирици, природни бедствия, или на което
българската държава да е лишена от всякаква възможност за контрол върху
действията на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските
права. По този начин счита, че е избегната възможността детето да бъде
поставено в риск. В конкретния случай искането на ищцата не целяло промяна на
местоживеенето на детето извън Република България. Искането е за краткосрочни
напускания и връщания в страната, като съгласно константната съдебна практика
(Тълкувателно решение №1/2016г. от 03.07.2017г. на ОСГК на ВКС) при пътуване на
дете в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение,
културни или спортни прояви, състезания, лечение и пр., съдът подлага на
преценка причината за искането и при липса на данни за съществуващ конкретен и
реален риск за детето, определя параметрите на разрешението. Сочи се, че в
случаите на краткосрочно пътуване на дете в чужбина, възможността да възникне
конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя, комуто не е
предоставено упражняването на родителските права, на лични отношения е
минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то
засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.
Моли съда, предвид липсата на съгласие между
родителите, да постанови решение, с което на основание чл.127а от СК, във вр. с чл.45 от ЗБЛД да даде разрешение, заместващо
съгласието на бащата С.Й.А., с ЕГН: **********,***, за подаване на документи за
издаване и получаване на лична карта и на международен паспорт за задгранично
пътуване на детето У. С.А., с ЕГН: **********, със съгласието на неговата майка А.К.А., с ЕГН: **********,***, или на упълномощено от нея лице.
Моли, на основание чл.127а от СК съдът да даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата С.Й.А., с ЕГН: **********,***,
детето У.
С.А., с ЕГН: **********, да напуска територията на Република България, за да пътува неограничен
брой пъти до всички държави-членки на Европейския съюз и на Европейското
икономическо пространство, както и до Швейцария и Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, и да пребивава извън страната с цел
екскурзия, почивка, посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви,
състезания, лечение, обогатяване на мирогледа и общата култура, за срок до
навършване на 18-годишна възраст от детето, придружавано от своята майка А.К.А., с ЕГН: **********,***, или от упълномощено от нея лице.
Моли, да й бъдат присъдени и направените по делото
съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за един адвокат.Моли на
основание чл.127а, ал.4 от СК да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Търгов взема
становище, че спор няма по отношение даване на
съгласие за пътуване на детето, но ответникът не е в България и няма как да го
даде. Същевременно в хода на устните състезания взема становище,че иска е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като моли да не бъде дпоускано предварително изпълнение на решението на съда.
От събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както и от становищата на страните по делото,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Настоящото производство е образувано по ИМ на А.К.А., действаща като майка и законна представителка на малолетното
си дете У. С.А. против С.Й.А., като предявения иск намира своето правно
основание в нормата на чл. 127а от СК, т. е. целта на ищцовата
страна е със съдебно решение да бъде разрешено на детето У. С.А. пътуване в
чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, както и разрешение
това дете да напуска пределите на РБългария
многократно, което съдебно решение да замести липсващо съгласие на бащата.
Съобразно
нормата на същия член въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Безспорно
установено е към настоящият момент, че ищцата и ответника са родители на детето
У., обстоятелство което се установява от представеното по делото У-ние за
раждане издадено въз основа на Акт за раждане № 0068/ 05.05.2017г.
, както и от приложеното по делото гр. д. №121/2017г. по описа на ОС - Стара Загора. Следва да бъде отбелязано, че родителите на детето нямат
сключен граждански брак.
Видно от представените по делото доказателства се установява, че
с Решение № 311 от 23.10.2018г. постановено по гр. д. №121/2017г. по
описа на ОС - Стара Загора, влязло в законна сила на 20.11.2018г., бил признат
за установен произходът по баща на детето на ищцата, като баща бил именно
ответникът С.А.. С оглед на това била постановена и промяна в бащиното и
фамилното име на детето, записано преди решението като У. А. А., на У. С.А..
Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на детето
било предоставено на майката, местоживеенето на детето било определено на
адреса на ищцата - гр. Ч, ул. „С“ №**, а на бащата бил определен режим на лични
отношения с малолетния У. С.А.. Ответникът бил осъден също така да заплаща и
издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител.
Видно от показанията на св. Ф. К. Е./
майка на ищцата /, ответникът живее трайно в чужбина / Кралство Великобритания
– Англия /. Прибирал се бил в страната,но
не се е срещал с детето У.. Ищцата не можела да се свърже с него за да
даде съгласие, както за издаване на задграничен паспорт на детето, така и за
извеждането му извън страната.
По тези
факти и обстоятелства не се спори между страните.
Съдът в конкретния случай счита, че следва да се
ръководи най- вече от интересите на детето, като тежестта на доказване тежи на ищцовата страна.
В хода на производството от показанията на свидетелката
Емилова се установи, че бащата на детето наистина се е дезинтересирал
от детето си, като последния бил извън страна с нова жена и дете от същата.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, тъй
като същите са логични, почиват на личните й възприятия, непротиворечиви са
помежду си и с останалия доказателствен материал.
Съгласно трайната съдебната практика на
ВКС, детето не следва родителя, на когото са възложени за упражняване
родителските права. Този родител може да взема самостоятелно само тези решения,
които според закона не е необходимо да бъдат вземани от двамата родители.
Съгласно чл.
12, ал.1 от СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето
от двамата родители, а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване
родителските права. Детето има право на свободно придвижване в т.ч. и в
чужбина, но до навършване на пълнолетие то не може да упражни това си право
нито само, нито само със съгласието на единия си родител. При заместващото
съгласие съдът е длъжен да се ръководи единствено от интересите на детето.
Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на
страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето.
Разрешение може да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания
през определен период от време, но също до определени държави. В този смисъл е
решение № 147/19.04.2011 г. по гр.д .№ 845/ 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение
№ 234 от 30.05.2012 г. ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При глобално дадено предварително
разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато
на територията на страната, държавата се лишава от възможността за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори
за правна помощ или които не са от европейската общност държавата не може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на
мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му извън страната. Това не е в интерес на детето.
Съгласно §1,
т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне най-добрия интерес
на детето следва да се преценяват желанието му и чувствата му, психическите и
емоционални потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение
към него.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва интересът на детето за пътуване в чужбина да се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. От текстът на чл. 127а СК се установява, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.
Законът не прави разграничение между различните хипотези на пътуване на дете в чужбина. То (пътуването) може да бъде краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя местоживеенето си извън Република България. Пътуването може да е и с цел промяна на местоживеенето на детето в чужбина. При кратковременно пътуване на детето (напр. екскурзия почивка, спортно състезание и др.) съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуването на конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В тези случай възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването е в интерес на детето, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата.
Когато разглежда въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно с издаването на необходимите лични документи за това, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване да води до промяна на местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна на местоживеенето на детето (ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС). В настоящия случай искането на майката съдът да разреши детето да пътува в чужбина до навършване на 18-годишна възраст, би довело на практика до промяна на местоживеенето на детето, както и на режима на лични отношения с другия родител, комуто не е възложено упражняването на родителските права. Такова искане за промяна, обаче не е било предявено. Недопустимо е, както е посочено по-горе, чрез искане по чл. 127а СК да се промени определеното от съда местоживеене на детето. В тази връзка следва да се посочи, че местоживеенето на детето не е "при майката", а е държавата, респ. града, в която е определено то да живее. Обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено на майката, а тя е променила своето местоживеене, не означава, че детето трябва да я следва.
Съд намира при извършен анализ на конкретната семейна ситуация и на отделните фактори от физическо, емоционално, психическо, материално и медицинско естество, включително и при преценка на интересите на всяка една от страните и преди всичко при преценка на интереса на детето, че то (детето) следва да комуникира с майка си, към която е привързано, колкото се може повече време. Не може обаче да бъде дадено разрешение пътуването му дори до Федерална Република Германия, където тя живее или иска да живее, за неограничено напускане на страната нито до навършване на 18-годишна възраст, нито за 5 години. За да стигне до този извод, съдът взе предвид освен, че това води до промяна на местоживеенето на детето, и обстоятелството, че детето е на сравнително ниска възраст; предстои му започване на предучилищно образование в Република България, което, съгласно нормата на чл.8, ал. 1 от ЗАКОНА за предучилищното и училищното образование , е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето; и че за него в РБългария се полагат адекватни грижи както от майката, когато тя е в страната, така и от бабата. Затова на детето следва да бъде дадено разрешение на пътува в чужбина, но през определени периоди от време. Това е времето на училищните ваканции, определени със заповед по реда на чл. 104 ЗПУО на Министъра на образованието и науката, както и по време на лятната ваканция с изключение на времето през лятото ,когато според режима на лични отношения детето трябва да бъде при баща си / виж Решение № 260084 от 25.11.2020 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 3219/2020 г./.
Направените по делото разноски следва да остават така, както са направени, тъй като производството е за спорна съдебна администрация, а съдебното решение изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното им дете и ползва и двамата родители.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК съдът може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. В тази разпоредба за разлика от случаите по чл. 242, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, където са визирани само осъдителни решения, законодателят е предвидил възможност и за допускане предварително изпълнение на акт на спорна съдебна администрация. Настоящият съдебен състав извършвайки преценката по чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК намира, че не следва да се допуска предварително изпълнение на решението, т. к. от една страна не би могло да се презюмира настъпването на значителни и непоправими вреди за молителката от закъснението на изпълнението, нито самото изпълнение би станало невъзможно, а от друга страна с оглед характера на спорното материално право такова предварително изпълнение не би следвало да се допуска, още повече, че в случая не са налице предпоставки, даващи основание на съда да приеме, че е налице необходимост и нужда у детето да напуска пределите на РБългария, преди влизане в сила на решението, заместващо съгласието на ответника за това. Ето защо искането за допускане на предварително изпълнение следва да се отхвърли.
Водим от
гореизложеното и на осн. чл. 127а от СК във вр.с чл.
235 от ГПК, вр. с чл. 259 ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата С.Й.А.,
с ЕГН: **********,***, за подаване на документи за издаване и получаване на
лична карта и на международен паспорт за задгранично пътуване на детето У. С.А., с ЕГН: **********, със съгласието на неговата майка А.К.А., с ЕГН: **********,***,
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата С.Й.А., с
ЕГН: **********,***, детето У. С.А., с ЕГН: **********, да напуска територията на Република България,
за да пътува до Федерална Република Германия през училищните
ваканции, времето на които се определят ежегодно със заповед на Министъра на
образованието и науката, както и през лятото, когато времето не съвпада с това,
през което детето трябва да бъде при баща си, придружавано от
своята майка А.К.А.,
с ЕГН: **********,***.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на основание чл. 127а, ал. 4 ГПК на предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: