О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260407
гр.Добрич
21.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и първи декември 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №986 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.3
изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от
„Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу определение №373/31.01.2020 г. по
гр.д.№2884/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение
молба на частния жалбоподател за изменение на определение №3471/03.12.2019 г.
по същото дело в частта за разноските.Настоява се за отмяна на атакуваното
определение като незаконосъобразно.Претендира се присъждане на сторените в
настоящото производство разноски.
Писмен отговор на жалбата не е подаден
от насрещната страна-от конституираните като ищци на мястото на починалия първоначален ищец А.В.В.негови
наследници по закон С.Щ.В.,Р.А.Н.,С.А.А. и Л.А. ***,които не изразяват становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Като постави на разглеждане частната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Частната жалба е процесуално допустима
поради следните съображения:
Същата е насочена срещу определението на
ДРС по чл.248 ал.3 изр.1 от ГПК,постановено по молба по чл.248 ал.1 от ГПК на „Енерго-Про
Продажби“АД-гр.Варна с вх.№26442/20.12.2019 г. за изменение на прекратително
определение №3471/03.12.2019 г. на ДРС в частта за разноските.С последното определение
районният съд е прекратил производството по гр.д.№2884/2019 г. по отношение на
горното дружество поради отказ от иска срещу него,като е осъдил първоначалния
ищец А.В.В.да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 360 лв с
ДДС адвокатско възнаграждение.За прекратителното определение частният
жалбоподател е уведомен на 18.12.2019 г.,като на 20.12.2019 г. в рамките на
срока по чл.248 ал.1 от ГПК /едноседмичния срок за обжалване на прекратителното
определение/ е подадена и молбата за изменение на определението в частта за разноските,по
повод на която е постановено обжалваното определение.
Подадената частна жалба е допустима като
насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 изр.1 от ГПК,за който
процесуалният закон /чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК/
предвижда изрично обжалваемост и самостоятелен инстанционен контрол за
законосъобразност.Частната жалба е подадена в рамките на указания от районния
съд двуседмичен срок за обжалване,тъй като частният жалбоподател е получил
съобщение за обжалваното определение на 13.02.2020 г. /виж съобщението на лист 110
от делото на ДРС/,а жалбата е подадена чрез куриер на 20.02.2020 г. при изтекъл
срок за въззивно обжалване на 27.02.2020 г.Същата изхожда от активно
легитимирано лице-страна по делото /ответник/ с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него определение.
Гр.д.№2884/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба,с която е предявен от А.В.В.от гр.Добрич срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.Варна отрицателен установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост от ищеца на сума от 4754,63 лв на ответника.На 29.08.2019 г.
е връчен на ответника препис от исковата молба,а на 01.10.2019 г. /изпратен чрез
куриер на 30.09.2019 г./ е подаден от същия отговор на исковата молба в рамките
на срока по чл.131 ал.1 от ГПК.На 01.10.2019 г. ищецът подава молба,с която
настоява за изменение на предявения иск чрез замяна на ответника с друг
ответник-„Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна.Районният съд не допуска
исканата замяна /определение от 07.11.2019 г./,но с определение
№3471/03.12.2019 г. прекратява производството по делото срещу първоначалния
ответник „Енерго-Про Продажби“ АД поради отказ от иска срещу него,заявен с
молбата на ищеца от 01.10.2020 г.Със същото определение в полза на „Енерго-Про
Продажби“ АД е присъдено на основание чл.78 ал.4 от ГПК адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 360 лв,което е редуцирано и под размера
на действително платеното от страната и под размера на минималното адвокатско възнаграждение
по Наредба №1/09.07.2004 г.,като районният съд излага съображения,че
процесуалното представителство на горния ответник по делото се е ограничил
единствено до подаване на бланкетен отговор на исковата молба.След преценка за
липса на правна сложност на спора и съобразяване с принципа,че разноските не
следва да служат като средство за неоснователно обогатяване на страна в
процеса,съдът присъжда горния размер адвокатско възнаграждение.Със същите
съображения е оставена с атакуваното определение №373/31.01.2020 г. без
уважение и молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД по чл.248 ал.1 от ГПК за
изменение на прекратителното определение в частта за разноските.
Въззивният съд намира обжалваното определение
за недопустимо.Същото е постановено по допустима молба по чл.248 ал.1 от ГПК
/депозирана в законоустановения срок и от активно легитимирано лице при
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК,сторено с молба
вх.№19644/03.10.2019 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД/.Произнасянето на
първоинстанционния съд обаче е по отношение на несъществуващ правен субект.Първоначалният
ищец по делото А.В.В.е починал в хода на първоинстанционното производство на
27.10.2019 г. /препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници
на листи 103 и 104 от делото на ДРС/.Производството по чл.248 от ГПК се е
развило при положение,при което ищецът А.В.В.е починал,а правоприемниците му не
са конституирани като ищци в процеса на основание чл.227 от ГПК.Същият вече е
бил починал и към датата на постановяване на прекратително определение
№3471/03.12.2019 г.,с което именно починалият В.е осъден да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД 360 лв с ДДС разноски по делото.Молбата по чл.248 ал.1
от ГПК е подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД на 20.12.2019 г.,като препис от
същата е бил връчен с право на отговор на починалия ищец чрез процесуалния му
представител на 15.01.2020 г. /съобщение на лист 96 от делото на ДРС/.Обжалваното
определение е постановено на 31.01.2020 г. спрямо починал правен субект след
смъртта на ищеца А.В..Наследниците на последния са конституирани като ищци в
процеса с определение на ДРС от открито съдебно заседание на 20.02.2020 г.,т.е.
на същите не е бил връчен препис от молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД по
чл.248 ал.1 от ГПК с право на отговор в срока по чл.248 ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното атакуваното
определение следва да бъде обезсилено като недопустимо,а делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне по молбата по чл.248 ал.1
от ГПК след изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК по връчване на
препис от същата с право на отговор на конституираните наследници по закон на
починалия първоначален ищец.
Тъй като въззивният съд не се произнася
по същество на частната жалба,не следва да се произнася по искането на частния
жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство,доколкото
отговорността за разноски зависи от изхода от спора.По това искане се дължи
произнасяне от първоинстанционния съд при разглеждане по същество на молбата по
чл.248 ал.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение №373/31.01.2020 г.
по гр.д.№2884/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е оставена без уважение
молба вх.№26442/20.12.2019 г. на „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна за изменение
на определение №3471/03.12.2019 г. по същото дело в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за
ново произнасяне по молба вх.№26442/20.12.2019 г. на „Енерго-Про Продажби“
АД-гр.Варна след изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК по връчване на
препис от същата с право на отговор на конституираните като ищци по делото наследници
по закон на починалия първоначален ищец.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1 предл.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.