Решение по дело №1504/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава Х от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 225а и чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Делото е образувано е по жалбата на Д. П. Н. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица]против Заповед № КС-225А-10/ 30.05.2024 г. на кмета на район ** – Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Основен ремонт на част от покрив“ на част от сграда с идент. №*** по КККР на [населено място] с адм. адрес:[населено място], район **, [улица] 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта от жалбоподателя.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, тъй като според него не е налице незаконен строеж. През м.юни 2021 г. поради многото дъждове в подпокривното пространство е проникнала вода и е имало течове в помещенията на сградата, като се е появил и мухъл и цепнатини по кара-тавана. Това е наложило неотложен авариен ремонт на покрива по препоръка на инженер-контруктор В.Д., която е изготвила „Конструктивна експертиза с предписание за изпълнение на неотложен ремонт“, която е приложена към преписката. Не е извършен ремонт или реконструкция на целия покрив. Жалбоподателят е уведомил неколко кратно адм. орган, че не може да представи разрешение за строеж, както и че според нея ремонтът е текущ, съгласно хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, че не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. Издадения КАкт е съставен без да е изяснена в цялост фактическата обстановка – с какви материали е извършено строителството и с какъв обем. Няма описание на строежа. Не е установено състояние на покрива преди и след ремонта. Оспорената заповед е издадена и в противоречие на принципа за съразмерност. Покривът не е самостоятелен обект, а конструктивен елемент от сградата. Конструкцията на покрива е носещ елемент и от нея зависи сигурността на този конструктивен елемент на сградата. Поради това и поддържането му в изправност и подмяната на покривното покритие е текущ, а не основен ремонт. Покривът над сградата, чието премахване се иска, е част от друга сграда, независимо от уточнението, че става дума за част от покрив само над една от сградите. Те са свързани и така ще се причини по-голямо увреждане на съседната сграда.

В с.з. по делото, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Г.-Д. от АК – Варна, която поддържа жалбата и навежда доводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Представя списък за разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. В дадения от съда срок представя писмена защита с изложени доводи и за незаконосъобразност на процесната заповед.

Ответникът – кметът на район ** при община Варна, редовно призован, се представлява от ст. юрк. М. Д., редовно упълномощена, която изразява становище за законосъобразност на обжалваната заповед и отхвърляне на жалбата. Представя и писмени бележки в същия смисъл.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството е инициирано по сигнал от Х. Т. /сестра на жалбоподателя Н./ до РДНСК – Варна за извършено незаконно строителство в имота на жалбоподателя Н. от 11.05.2023 г. /адм.преписка/.

С Констативен протокол № А-000113/ 20.06.2023 г. служители от отдел „Контрол на строителството“ в дирекция „КСИД“ при район „**“ при община Варна на адм. адрес: [населено място], [улица]след осигурен достъп от жалбоподателя Н. описали находящите се в имота сгради /адм. преписка/ - дървена барака /преместваем обект/ с размери около 2, 30 м./ 3, 20 м. и височина 2, 20 м. и масивна жилищна сграда, изградена върху цокъл с височина 0, 60 м. с два входа с по три стъпала и общи размери 12 м./ 6, 5 м. по приложена окомерна скица / адм. преписка/.

С Констативен протокол от 22.01.2024 г. служители от отдел „Контрол на строителството“ в дирекция „КСИД“ при район „**“ при община Варна на адм. адрес: [населено място], [улица]след осигурен достъп от жалбоподателя Н. са установили многоскатен покрив с ремонт на част от покрива на съществуваща сграда с идетн.№ ** с приблизителни размери 4, 3 м./7м., и височина около 1, 5 м. Служителите са записали, че при направения оглед е видно, че е извършена подмяна на дървени ребра, положена е дъсчена обшивка от плоскости тип „OSB“, покрита с ондулин. Запазена е геометрията на покрива, наклона. Няма изграден надзид – предвид на стари тухли и полумеждуредия на старата плоча. Вътре не са променени конструктивни елементи от основната сграда. Таванът е запазен – каратаван, който в едната стая е напукан, подпухнал, а в другата част е обшит с гипсокартон. Ремонтът е довършен с битумни керемиди, нова дървена челна дъска и улук, като всичко това е върху половината сграда, видно от извършената проверка.

С Констативен протокол от 22.02.2024 г. служители от отдел „Контрол на строителството“ в дирекция „КСИД“ при район „**“ при община Варна на адм. адрес: [населено място], [улица]след осигурен достъп от жалбоподателя Н. са записали, че няма промяна във фактическата обстановка от констатираното в предходната проверка на 22.01.2024 г. Направен е снимков материал.

На 22.01.2024 г. е изпратено писмо от ДНСК /адм. преписка/, от което става ясно, че е спряно адм. производство по постъпилия сигнал на Х. Т. /сестра на жалбоподателя Н./ за незаконен строеж в имота на жалбоподателя до приключване на съдебното производство по гр.д. № 1848/ 2017 г. по описа на РС – Варна и гр.д. № 2172/ 2023 г. по описа на ОС – Варна с влязъл в сила съдебен акт.

От приложения Констативен акт № 3/ 22.02.2024 г. става ясно, че работна група от дирекция „КСИД“ при район ** в община Варна са извършили проверка на място и по приложени документи за строеж: „Основен ремонт на част от покрив“, изграден над част от сграда с идент. № **, находящ се в ПИ с идент. № *** по КККР на [населено място], с адм. адрес: [населено място], район **, [улица], който е собственост на жалбоподателя Н. и Х. Т., според [НА], том ХI , дело 4818 от 12.10.1984 г., Протокол за съдебна делба № 12972 от 06.06.1984 г. на РС – Варна и Определение № 238/02.06.2022 г. на ВКС. Служителите на район ** са записали, че извършител на строежа е жалбоподателя Н.. За строежа няма разрешение за строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, и проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му в нарушение на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, поради което е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По изпълнението на строежа служителите са записали, че строежът представлява „Основен ремонт на част от покрив“, изграден върху част от сграда с идент. № *** по КККР на [населено място]. Основният ремонт на част от покрива е изпълнен, като изцяло е подменена старата дървена конструкция, директно върху част от съществуващата сграда / без надзид/. Новият покрив е с обшивка от OSB плоскости, покрити с битумни керемиди, без бетонови елементи. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“, пр. 3 от ЗУТ и в условията на чл. 11 от Наредба№ 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

От приложения Констативен протокол от 28.02.2024 г., съставен от служители на район **/адм. преписка/, става ясно, че е бил направен опит за връчване на Констативен акт № 3/ 22.02.2024 г. на място в ПИ, собствен на жалбоподателя Н., която не е била открита на адреса и актът не е бил връчен.

На 27.03.2024 г. жалбоподателят Н. е подала възражение против Констативен акт № 3/ 22.02.2024 г. /адм. преписка/, като е представила Конструктивна експертиза с предписание за изпълнение на неотложен авариен ремонт от инж. В. Д. и становище относно извършен „Неотложен авариен ремонт“ на покрив на жилищна сграда с идент. № **, находяща се в ПИ с идент. № ***по плана на КК на [населено място], район **, [улица] /приложени в адм. преписка/.

На 30.05.2024 г. кметът на район ** при община Варна е издал процесната Заповед № КС-225А-10.В нея той е записал, че основният ремонт е изпълнен, като изцяло е подменена старата дървена конструкция и е монтирана нова дървена такава, директно върху част от съществуващата сграда, без надзид. Новият покрив е с обшивка от OSB плоскости, покрити с битумни керемиди, без бетонови елементи. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“, пр. 3 от ЗУТ във вр. с чл. 11 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Строежът е изграден без издадено разрешение за строеж, без одобрен ПУП за имота и без съгласувано проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му в нарушение на чл. 148, ал. 1, чл. 137, ал. 3 и чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 24.06.2024 г., според представената обратна разписка /стр. последна в адм. преписка/.

По делото по искане на жалбоподателя е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице строителен инженер.

По първия поставен въпрос съдебният експерт е дал заключение, че на посочения адм. адрес се намира сграда на един етаж със застроена площ от 80 кв.м. с предназначение – жилищна сграда, многофамилна, която се състои от два самостоятелни обекта: 1) обект с идент. № *** със застроена площ от 44 кв.м. с предназначение: жилище, апартамент, разположен в северната част на сградата; 2) обект с идент. № *** със застроена площ от 37 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, разположен в южната част на сградата. При огледа се е установило, че е извършен ремонт само над частта от сградата, обхващаща обект с идент. № *** (обект 2). При ремонта конфигурацията и височината на покрива са запазени в първоначалния си вид. От приложените снимки №№ 2 и 3 се вижда, че билото над обект № 1е продължено на същата височина до засичане на покрива с обект 2, като пресечните линии (улами) са идентични със стария покрив. Конфигурацията на покрива над обект 2 не е променена. Покривът е разположен перпендикулярно над покрива над обект 1 и се състои от било, външни ръбове (маи) и вътрешни ръбове (улами) в контактната зона с покрива в перпендикулярна посока.

На втория поставен въпрос вещото лице е дало заключение, че при ремонта е извършена частична замяна на конструктивни елементи (части от цялата покривна конструкция на сградата) само над обект 2. Изпълнените ребра, подложни столици, греди (майи, улама) са част от конструктивните елементи на покрива. Налице е замяна на конструктивни елементи от покривната конструкция. По данни на жалбоподателя Н. конструкцията на покрива е изпълнена от дървени греди, които са заменени със съществуващите нови. Износените материали са заменени с такива от същия вид. Изпълнена е отново дървена покривна конструкция. Не са извършени нови, различни по вид и материали конструктивни елементи. Няма изпълнена нова стоманено-бетонова плоча, нови стоманено-бетонови конструктивни елементи от покрива. Поради това ВЛ дава заключение, че извършения ремонт на част от покрива на жилищна сграда с идент. № *** представлява „текущ ремонт“ по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ.

На третия поставен въпрос съдебния експерт е дал заключение, че премахването на покрива над обект 2, конструктивно ще компрометира покривната конструкция и в останалата част на покрива над обект № 1, най-вече в контактната зона. Премахването на покрива над обект № 2 ще лиши тази част от сградата от покривното покритие и съответно ще бъде подложена на атмосферни условия – дъжд, сняг.Това ще доведе до навлизане на вода през гредореда и обшивката на тавана в помещенията. Силно компрометираната таванска обшивка ще се отлепи и падне. Ще се засегнат и помещенията на обект 1, тъй като в контактната зона покривът ще бъде открит по вертикала и няма да предотвратява попадане на вода в помещенията.

На последния поставен въпрос назначеното вещо лице е дало отговор, че новият покрив е изпълнен само в обхвата на обект 2. От КК за обекта е замерило графично външните размери на зидовете на обекта. От приложената скица са видни дължините над ограничаващите стени на обекта. Извършени са и контролни замервания и на място. Застроената площ е 36, 64 кв.м. Премахването на покрива над обект 2 ще наруши конструкцията на покрива на цялата сграда. При премахване на част от билната столица над обект 2 ще наруши устойчивостта на оставащата част от нея и от там на елементите на покрива, които стъпват върху нея.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като компетентно изготвено и го приобщава към събраните по делото писмени доказателства.

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 24.06.2024 г. Жалбата против нея е подадена в район ** при община Варна на 04.07.2024 г.

По делото е представена Заповед № 4152/ 28.11.2023 г. за делегиране на функции от кмета на община Варна на кметовете на райони при община Варна по чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ /адм.преписка/.

По делото е представена Конструктивна експертиза с предписание за изпълнение на неотложен авариен ремонт на жилищната сграда на жалбоподателя, изготвена от инж. В. Д. – проектант с ППП с рег. № 05137 на КИИП, както и писмено становище.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 215 от ЗУТ, с оглед на което съдът приема същата да процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Съдът намира, че издадения адм. акт е законосъобразен като издаден от адм. орган в кръга на неговите правомощия, предвид на представената Заповед за делегиране на правомощия на кметовете на райони при община Варна № 4152/ 28.11.2023 г. / адм. преписка/.

Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

По смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

По правилото на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Нормата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ предвижда, че не се изисква разрешение за строеж за текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. В изчерпателно изброените хипотези на чл. 151 от ЗУТ не са посочени основният ремонт и реконструкцията, поради което са тях се прилага общият разрешителен режим.

Текущият ремонт като вид СМР не включен в хипотезите на чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, които очертават кръга на изключенията, когато не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.

Според чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, същата се прилага за всички обекти, за които се изисква одобрен инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж.

Горната правна регламентация обосновава извода, че одобряване на инвестиционни проекти е необходима и задължителна предпоставка, в случаите когато е задължително издаването на строително разрешение. След като задължението за одобряване на инвестиционен проект обслужва необходимостта от издаване на строително разрешение, то в случаите когато последното не се изисква не е необходимо и одобряването на инвестиционен проект. Този извод се потвърждава и от граматическото тълкуване на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, в която законодателят е използвал съюз "и/или", т.е незаконен ще е всеки строеж, който се извършва без разрешение за строеж и/или без одобрен инвестиционен проект (при липса на която и да е от двете задължителни предпоставки) или без разрешение за строеж (когато проект не е необходим).

Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно легалните дефиниции в §5, т.41, т. 42, т. 43 и т. 44 от ДР на ЗУТ:

"Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане;

"Основен ремонт" на строеж е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

"Текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях;

"Реконструкция" на строеж е възстановяване, замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежите.

Според чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ пета категория строежи са: а. жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ [рег. номер]. м или с капацитет до 100 места за посетители; б. производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях; в. строежи от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория; г. реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна предназначението на строежите от тази категория. ..Правилото на ал. 4 от същ. правна норма изисква строеж, който по един критерий попада в една категория, а по друг - в по-висока, да се категоризира в по-високата категория.

Съобразявайки тази фактическа и правна установеност, съдът намира за безспорно, че покривът на жилищната сграда на жалбоподателя като обект на основното застрояване е V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б.“г“ от ЗУТ. В тази аспект, по правилото на чл. 137, ал. 4 вр. §5, т.38 от ДР на ЗУТ, извършените в същата ремонти следва да се категоризират в същата категория. Това налага извода, че ответният административен орган е издал оспорения адм. акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност. Производството по издаване на процесната заповед е стартирало въз основа на Констативен протокол № 3/16.05.2017 г. като същият е съобщен надлежно на оспорващия и му е осигурена възможност да подаде възражение, с което са спазени и административно-производствените правила.

В случая контролният орган е определил строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ - строеж извършван без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Приетата по делото експертиза еднозначно сочи, че в процесната сграда не е извършена замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации. Извършените СМР не засягат конструкцията на сградата, не променят натоварванията, не променят предназначението на помещенията.. Целта на ремонта на покрива в сградата на жалбоподателя е избягване на бъдещи течове от покрива поради компромениране на материалите, от които е изградена конструкцията на покрива.

В тази връзка съдът приема, че жалбоподателят е извършил обикновена подмяна на покривната конструкция на т.нар. обект 2 според заключението на ВЛ по назначената по делото СТЕ. Този извод следва и от факта, че не е била променена височината на покрива като пресечните линии (улами) са идентични със стария покрив според ВЛ. Не е променена и конструкцията на сградата, от което следва, че е налице „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т. 43 от ЗУТ.

По отношение на засягането на останалата конструкция на покрива от премахването на процесната част, съдът кредитира заключението на ВЛ изцяло, че премахването на покрива над обект 2 ще наруши конструкцията на покрива на цялата сграда. При премахване на част от билната столица над обект 2 ще наруши устойчивостта на оставащата част от нея и от там на елементите на покрива, които стъпват върху нея.

Не е за пренебрегване и обстоятелството, че жалбоподателят при извършване на ремонта на покрива се е обърнал за становище към инженер – проектант за което свидетелства представеното по делото Конструктивна експертиза с предписание за изпълнение на неотложен авариен ремонт. Според тази експертиза „....във всички помещения са се наблюдавали следи от течове, а по стените над мебелите и мухъл. …..покривът на сградата е бил частично ремонтиран през годините, като са извършвани предимно кърпежи с цименто-пясъчен разтвор, които в голямата си част са напукани. Множеството керемиди са начупени и разместени, като пролуките между тях не възпрепятства проникването на вода, при което каратаванът е бил овлажнен, натежал и следствие на това се е напукал. В този си вид и при бъдещи течове е възможно каратаванът да падне, с което да застраши живота и здравето на собствениците и ползвателите на сградата…“

Тези фактически констатации, отнесени към обсъдените по-горе легални дефиниции, налагат извода, че извършените в сградата СМР са ремонт, под формата на текущ ремонт, извън хипотезите на б. "а", "б", и "в" от §5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква издаването на разрешение за строеж. След като разрешителният режим в случая е изключен, то не е необходимо и одобряването на идеен проект, в която и да е от предвидените в Наредба № 4 от 2001 г. фази и части на проектиране. При това положение административният орган незаконосъобразно е определил извършеното строителство като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, без съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на жалбоподателя и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъдат присъдени на същия направените разноски по делото за юрк. възнаграждение в размер [рег. номер]., от които адв. възнаграждение [рег. номер]. определено по реда на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения, предвид на възражението за прекомерност на процесуалния представител на адм. орган, депозит за ВЛ от 800 лв. и внесена ДТ от 10 лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № КС-225А-10/ 30.05.2024 г. на кмета на район ** – Варна, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж: „Основен ремонт на част от покрив“ на част от сграда с идент. №** по КККР на [населено място] с адм. адрес:[населено място], район **, [улица] 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта от Д. П. Н. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица]

ОСЪЖДА Кмета на район** при община Варна да възстанови на Д. П. Н. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица]сторените по делото разноски в размер [рег. номер]., съставляващи адв. възнаграждение, депозит за ВЛ и внесена ДТ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.