№ 116
гр. Стара Загора, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. Стефанова
Красимира Дончева Стоянова
при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Р. Т. Р.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500600533 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 45/05.05.2022 г., постановена по НОХД № 2215/2020 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият Ж. Н. Ж., ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 15.10.2019 г., в град Стара
Загора, в съучастие, като извършител с Г. Т. ИВ., причинил на Т. П. Н. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на левия
долен крайник, с разкъсване на делтоидната връзка, което е причинило
трайно затруднение в движението на левия крак за срок по-дълъг от 30 дни,
поради което и на основание чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 във връзка с чл.54
от НК е осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият Г. Т. ИВ., ЕГН ********** е
признат за виновен в това, че на 15.10.2019 г., в град Стара Загора, в
съучастие, като извършител с Ж. Н. Ж., причинил на Т. П. Н. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на левия долен
крайник, с разкъсване на делтоидната връзка, което е причинило трайно
1
затруднение в движението на левия крак за срок по-дълъг от 30 дни, поради
което и на основание чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 във връзка с чл.54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
С присъдата подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ. са осъдени да
заплатят солидарно на Т. П. Н. сумата от 1500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 2200
лв., представляваща реализирано адвокатско възнаграждение, като в
останалата част - до размера на 5000 лв., гражданският иск е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ. са осъдени да заплатят солидарно
в полза на Държавата, по бюджета на Съдебната власт, сумата от 60 лв.,
представляваща държавна такса върху размера на уважената част от
гражданския иск.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният от пострадалата Т. П. Н. против подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г. Т.
ИВ. граждански иск за сумата от 2000 лв., представляващи имуществени
вреди, разноски за лечение.
Подсъдимият Ж. Н. Ж. е осъден да заплати направените по делото
разноски: 184.80 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора и 335 лв. в полза
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Стара Загора.
Подсъдимият Г. Т. ИВ. е осъден да заплати направените по делото
разноски: 184.80 лв. по сметка на ОД на МВР – Стара Загора и 335 лв. в полза
на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – Стара Загора.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана
от подсъдимия Ж. Н. Ж. – чрез защитника му адв. П. К. П..
В жалбата е повдигнато и развито оплакване за доказателствена
необоснованост на приетите от първоинстанционния съд факти.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото срещу му обвинение.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана
2
от подсъдимия Г. Т. ИВ. – чрез защитника му адв. Е. Д. Е..
В жалбата е повдигнато и развито оплакване за доказателствена
необоснованост на приетите от първоинстанционния съд факти.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото срещу му обвинение.
Частният обвинител и граждански ищец Т. П. Н. чрез повереника си
и представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора застъпват
становището, че тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на
обжалвания съдебен акт, същият следва да бъде потвърден.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК,
прие следното:
Във внесения за разглеждане в Районен съд – Стара Загора
обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 2215/2020 г.,
приключило с постановяването на обжалваната присъда, всеки от двамата
подсъдими – Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ., е предаден на съд за престъпление по
чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК за това, че на
15.10.2019 г., в град Стара Загора, в съучастие, като извършител с другия
подсъдим, е причинил на Т. П. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на малкопищялната кост на левия долен крайник, с разкъсване на
делтоидната връзка, което е причинило трайно затруднение в движението на
левия крак за срок по-дълъг от 30 дни.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба за доказателствена
необоснованост на фактически приетото от първоинстанционния съд,
Окръжен съд – Стара Загора извърши самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства и прие за установено следното:
Към време на инкриминираното деяние, подсъдимият Ж. Н. Ж. бил
собственик и управител на „***“ ЕООД, град Стара Загора, което дружество
стопанисвало заведение за хранене в град Стара Загора - *** „***“. В това
заведение другият подсъдим - Г. Т. ИВ., работел като готвач.
В началото на м.август.2019 г. работа в заведението - като
сервитьор - започнала свидетелката М.Р.П., при все, че между нея и
3
работодателя й не бил сключен трудов договор.
Свидетелката М.Р.П. е дъщеря на пострадалата Т. П. Н., която
познавала подсъдимия Ж. Н. Ж., тъй като през 2018 г., няколко дни и тя
работила като сервитьор в горепосоченото заведение.
По времето, през което свидетелката М.Р.П. била сервитьор в
заведението, в същото работили подсъдимият Г. Т. ИВ. (готвач), свидетелите
К.Д.С.а (сервитьор), И.Т.Н. (барман), И.Р.С. (сервитьор), В.Х. П.а
(сервитьор), М.И.С. (сервитьор).
Горепосочените обстоятелства не се оспорват от подсъдимите.
Установяват се от показанията на горепосочените свидетели, както и от
наличните в досъдебното производство разпечатка от регистър на трудовите
договори с осигурител „***“ ЕООД, град Стара Загора, предоставена от
НОИ, ТП – Стара Загора (л.107 ДП) и справка за актуалното състояние на
всички действащи трудови договори за периода 01.10 - 30.10.2019 г. с
работодател – същото дружество, предоставена от ТД на НАП – Пловдив,
офис Стара Загора ( л.102 ДП).
Скоро след като свидетелката М.Р.П. започнала работа в
заведението, работните отношения между нея и готвача - подсъдимият Г. Т.
ИВ., се обтегнали. Последният имал оскърбително поведение към колежката
си, отправяйки по различни поводи обиди спрямо нея. Тези си проблеми на
работното място с подсъдимия Г. Т. ИВ. свидетелката М.Р.П. споделила с
майка си - пострадалата Т. П.а Н..
При поредната конфликтна ситуация между свидетелката М.Р.П. и
готвача Г. Т. ИВ., която се оказала и последна, този подсъдим заявил на
младото, осемнадесетгодишно момиче: „Ще те изнасиля и ще те направя
проститутка!“. Въпреки, че свидетелката М.Р.П. не възприела тези негови
думи като реална заплаха, те я наранили и затова, обидена, тя потърсила
помощ от собственика на заведението - подсъдимият Ж. Н. Ж.. Разбирайки за
случилото се, за да тушира конфликта, той отстранил подсъдимия Г. Т. ИВ.
от работа.
Когато се прибрала вкъщи, свидетелката М.Р.П. разказала на майка
си за случилото се - пострадалата Т. П.а Н., споделяйки облекчението си, че
вече няма да се налага да работи с подсъдимия Г. Т. ИВ..
4
Няколко дни по-късно, подсъдимият Ж. Н. Ж., преосмислил
решението си да отстрани подсъдимия Г. Т. ИВ. и информирал свидетелката
М.Р.П. за намерението си да го върне на работа. Това негово решение я
разстроило и когато се прибрала у дома споделила с майка си притесненията
си, че отново ще работи с подсъдимия Г. Т. ИВ.. Пострадалата Т. П.а Н., на
своя глава, решила да помогне на дъщеря си като проведе разговор с
работодателя й – подсъдимият Ж. Н. Ж. относно намерението му да върне на
работа готвача Г. Т. ИВ..
На 15.10.2019 година, около 14.30 часа, без знанието на дъщеря си,
която по това време не била на смяна, пострадалата Т. П. Н. отишла в
заведението, в което работела дъщеря й. В ранния следобеден час в
заведението все още имало много клиенти.
Свидетелката Т. П. Н. помолила сервитьорката К.Д.С. да извика
собственика - подсъдимият Ж. Н. Ж., за да разговарят. Последният бил в
заведението и двамата започнали разговор, който първоначално бил спокоен.
Свидетелката Т. П.а Н. съобщила причината за идването си и помолила
подсъдимия Ж. Н. Ж. да преосмисли решението си да върне на работа
подсъдимия Г. Т. ИВ.. Подсъдимият Ж. Н. Ж. обаче не се съгласил. Тъй като
свидетелката Т. П. Н. била особено настоятелна, подсъдимият Ж. Н. Ж. се
ядосал и й заявил, че сам решава кого ще назначава на работа. В крайна
сметка, подсъдимият Ж. Н. Ж. по настояване на свидетелката Т. П. Н. извикал
подсъдимия Г. Т. ИВ., който по това време работел в кухнята на заведението,
за да се постигне някакво разбирателство по случая. След като пристигнал
подсъдимия Г. Т. ИВ., свидетелката Т. П. Н. започнала да го укорява за
начина, по който се е държал с дъщеря й и настояла да се извини за
поведението си. Той отказал. Пострадалата се разгневила и заявила на
двамата мъже, че ще подаде жалба в Полицията - срещу подсъдимия Г. Т. ИВ.
за поведението му спрямо дъщеря й, а срещу подсъдимия Ж. Н. Ж. за това,
че толерира такова поведение. Разговорът вече се водел на висок тон и
започнал да привлича вниманието на клиенти на заведението. По тази
причина подсъдимият Ж. Н. Ж. хванал свидетелката Т. П. Н. за ръката, в
областта около лакътя и я повел към изхода на заведението. Пострадалата се
съпротивлявала, опитвала се да се отскубне. На всеослушание започнала да
вика, че отива в Полицията, за да подаде жалба. Към усилията на подсъдимия
5
Ж. Н. Ж. да изведе пострадалата от заведението, се присъединил
подсъдимият Г. Т. ИВ., който също подканил жената да напусне
заведението. В крайна сметка двамата подсъдими извели свидетелката Т. П.
Н. от заведението, където разправията между тримата продължила. На
улицата пострадалата продължила да вика, сипейки закани, че ще подаде
жалба в Полицията. Ядосан, подсъдимият Ж. Н. Ж. й нанесъл удар с ръка по
лицето. За да не отвърне пострадалата на удара, подсъдимият Г. Т. ИВ.
застанал зад нея и обгръщайки жената, захванал ръцете й през гърба.
Пострадалата се съпротивлявала и не спирала да вика. Подсъдимият Ж. Н. Ж.
отново ударил с ръка пострадалата по лицето. Подсъдимият Г. Т. ИВ.,
освободил от захвата си пострадалата и също й нанесъл няколко удара с ръка
в областта на лицето. По време на боя, пострадалата паднала на земята и
тогава подсъдимият Ж. Н. Ж. чрез удар с крак я сритал няколко пъти. Един
от тези удари попаднал в левия крак на свидетелката Т. П. Н., в областта на
глезена. Този удар причинил силна болка на жената, която, за да възпре
биещите я мъже, се обърнала към подсъдимия Ж. Н. Ж. и му заявила: „Удари
ме още един път и отивам да си вадя медицинско!“. След тези думи на
пострадалата подсъдимите преустановили боя и влезли в заведението, където
подсъдимият Ж. Н. Ж. се извинил на клиентите за случилото се.
По време на инцидента в ресторанта се намирал свидетелят Е.М.А.,
който виждайки конфликта, сигнализирал за случващото се на телефон 112.
Въпреки, че едва стъпвала на краката си, изпитвайки силна болка в
областта на глезена на левия крак, пострадалата станала от земята и тръгнала
да си върви. Не подала сигнал на тел.112, защото телефонът й не бил платен.
Спряла преминаващ таксиметров автомобил (неустановен в хода на
разследването) от водача на който поискала да я закара в УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ Стара Загора. Там, в спешния кабинет, свидетелката Т. П.
Н., около 15.40 часа била приета и прегледана от свидетеля И.Г.И., лекар-
ординатор. Пациентката, която била видимо ядосана и напрегната, му
обяснила, че е пострадала при битов скандал, в някакво заведение,
„защитавайки достойнството на дъщеря си“. При все, че състоянието й
изисквало хоспитализация и оперативно лечение, тъй като не била здравно
осигурена, пострадалата отказала да остане на болнично лечение. След
направена рентгенография, мануална репозиция, гипсова имобилизация и
6
контролна снимка след гипса, пациентката била изпратена за домашно
лечение.
По повод постъпилия сигнал на ЕЕН 112, след 15.00 часа, на
мястото на произшествието пристигнал полицейски екип от Първо РУ на
МВР - Стара Загора, в състав - свидетелят Н.Г.Н. и К.М. П.. При пристигането
си, двамата полицаи заварили подсъдимия Ж. Н. Ж., който тъкмо потеглял с
автомобила си. Питайки го какво знае за инцидент в района на заведението,
подсъдимият им обяснил, че мъж и жена са се скарали, но вече са си тръгнали
и всичко е спокойно. След обход на района около заведението, при който не
установили лица да нарушават обществения ред и въз основа на
информацията, получена от собственика на заведението, двамата полицаи си
тръгнали.
Гореизложените фактически обстоятелства припокриват в общ план
установеното от първоинстанционния съд, с тази съществена отклика, че
първостепенният съд е приел, че и двамата подсъдими са сритали
пострадалата, нанасяйки й удари с крака, като освен това, приемайки тази
фактология, районният съд се е въздържал от посочване – при все наличните
данни по делото - кой от двамата подсъдими е причинил съставомерното
травматично увреждане на свидетелката Т. П. Н..
Първоинстанционният съд е дължал значително по-задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства.
Съображенията на въззивния съд, за да приеме гореизнесената
фактология на случилото се, са следните:
Фактът за наличие на конфликт между пострадалата Т. П. Н. и
подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ., разразил се в ранния следобед на
15.10.2019 г. в заведение „***“ град Стара Загора, освен чрез показанията на
пострадалата (които ще бъдат коментирани по-долу), се установява и чрез
показанията на сервитьорката К.Д.С. (л.127 нохд) и бармана И.Т.Н. (л.129
нохд), като показанията и на двамата свидетели, дадени в хода на
досъдебното производство – на л.29 ДП, съответно на л.30 ДП, са четени на
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК. И
двамата посочени свидетели и понастоящем продължават да работят в
посоченото заведение (видно от показанията им и горепосочената справка от
ТД на НАП – л.102 ДП) или иначе казано подсъдимият Ж. Н. Ж. е все още
7
техен работодател. Това обяснява защо в показанията им, между които, като
дадени по време, по-близко до случилото се, по-подробни са тези от
досъдебното производство, които въззивният съд кредитира и всеки от
свидетелите поддържа, ожесточеността на конфликта е принизена до
обикновена разправия. Все пак в показанията си пред разследващия орган
свидетелката К.Д.С. признава за физическо съприкосновение между
пострадалата и подсъдимия Ж.Н. Тодоров, който „съвсем леко“ избутал
жената с ръце навън.
Това, че е имало ожесточен конфликт, както вътре в заведението,
така и отвън, е видно от показанията на свидетеля Е.М.А., клиент в
заведението, дадени в хода на съдебното следствие - л.156 нохд и в хода на
досъдебното производство (л.33), четени на основание чл.281, ал.4 във връзка
с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, където свидетелят е бил значително
по-обстоятелствен. Свидетелят поддържа показанията си пред разследващия
орган, те са дадени във време по-близко до случилото се и отсъстват
основания за дискредитирането им. Свидетелят не е имал поглед към
случващото се вън от заведението („Излязоха отвън и отвън карането
продължи, но не съм видял какво е станало, само забелязах, че излязоха и
хора от персонала, за да се намесят. Около 5-6 минути бяха отвън…“), но
естеството на конфликта е било толкова сериозно, че свидетелят Е.М.А. е
счел за необходимо да сигнализира на ЕЕН 112 за случващото се. Към
инкриминираната дата този свидетел е ползвал служебен телефон на „*** 7“
ЕООД, на което дружество е бил управител, с номер ***. Посоченото
качество на свидетеля Е.М.А. и принадлежността на телефонния номер са
видни и от съдържащите се в досъдебното производство справка от „Теленор
България“ ЕАД изх. № 3205/27.11.2019 г. (л.68) и извлечение от Търговския
регистър (л.69). Обаждането на свидетеля Е.М.А. е регистрирано на
15.10.2019 г., в 14.55 часа, което се установява от писмото на Дирекция
„Национална система 112“ – л.62 ДП, с приложен към същото компакт диск
със запис на разговора. При изслушване от въззивния съд на посочения запис
се установи, че, сигнализирайки за случилото се на тел.112, свидетелят е
заявил, че в заведение „***“ Стара Загора „.. се бият, трепят..“.
Регистрираното обаждане до ЕЕН 112 дава информация и за времето
на конфликта в заведението.
8
Свидетелите М.И.С. (л.129 нохд), И.Р.С. (л.154 нохд), като внимание
заслужават показанията им от досъдебното производство, защото са по-
подробни - на л.37, съотв. на л.36 – четени на основание чл.281, ал.4 във
връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, а още и свидетелката В.Х. П.а
(л.175 нохд) – и тримата от обслужващия персонал на заведение „***“ Стара
Загора, към време на инцидента не са били на работа. Разказаното от тях е
преразказ на чуто и подразбрано. Фактът обаче, че, след като са застъпили на
смяна, веднага са били уведомени от колегите си за случилото се, също е
показателен за сериозността на конфликта в заведението.
Същевременно в показанията на свидетеля М.И.С. се съдържат
данни за лошите отношения между дъщерята на пострадалата – свидетелката
М.Р.П. и подсъдимия Г. Т. ИВ., довели до конфликта от 15.10.2019 г., при все,
че не са причина за настъпването му.
Това, което се извлича като общо от показанията на всички
горепосочени свидетели е, че пострадалата Т. П. Н., е провокирала скандала,
прераснал в ожесточен конфликт. Ядосана от реакцията първо на подсъдимия
Ж. Н. Ж. в отговор на настояването й да не връща на работа подсъдимия Г. Т.
ИВ., а после и от реакцията на последния, който е отказал да се извини за
поведението си спрямо дъщеря й, стремейки се да привлече вниманието на
клиентите на заведението, така, че да компрометира подсъдимите като
работещи в същото, пострадалата е крещяла и отправяла на всеослушание
заплахи, че ще се оплаче в Полицията.
Горепосоченото обстоятелство се установява включително и от
показанията на самата пострадала Т. П. Н. от досъдебното производство
(л.25), приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.1,
т.1 и т.2, предложение второ от НПК, в които тя признава, че се е развикала
пред клиентите, за разлика от показанията й от хода на съдебното следствие
(л.150 нохд), където се опитва да омаловажи ролята си за случилото се в
заведението.
Времето на обаждане на свидетеля Е.М.А. на тел.112 (в 14.55 ч.)
хронологично отговаря на времето (15.40 ч.) когато пострадалата Т. П. Н. е
била приета от лекаря-ординатор И.Г.И. в Спешния травматологичен кабинет
на УМБАЛ – Стара Загора. Същото се установява, освен от показанията на
този свидетел от хода на досъдебното производство (л.35), четени на
9
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, още
и от съдържанието на съставения от него Лист за преглед на пациент в
ДКБ/СО № 273/15.10.2019 г. (л.75 ДП). Същевременно, съобщените от
свидетеля И.Г.И. обстоятелства – като отсъстват каквито и да е основания
този свидетел да бъде укорен в пристрастие – относно емоционалното
състояние на пациентката му („..личеше обаче, че е ядосана и напрегната.“) и
относно информацията, получена от нея за начина на причиняване на
травмата („..вследствие на битов скандал.“; …“защитавайки достойнството на
дъщеря си..“; „.в някакво заведение в град Стара Загора..“) припокриват
същината на разказа на пострадалата за случилото й се при отиването й в
заведение „***“.
Два дни след направената й от свидетеля И.Г.И. гипсова
имобилизация на долния ляв крайник, на 17.10.2019 г., видно от съдържащото
се на л.9 ДП Медицинско удостоверение на живо лице № 31-III/2019 г.,
свидетелката Т. П. Н. е била прегледана от съдебен лекар – д-р Т.Г.П.. От
обстоятелствената част на посочения документ се установява, че освен
травмата на левия долен крайник, при прегледа е установено охлузване на
кожата, покрито с пергаментна кафеникава коричка, разположено на площ с
диаметър 1.5 см в областта на брадичката на лицето на пострадалата, предно,
срединно, за което същата съобщила, че изпитва болка и трудност при
затваряне на устата от страна на дясната междучелюстна ставна област. При
прегледа от съдебния лекар, пострадалата посочила, видно от съдържанието
на удостоверението, че на 15.10.2019 г., около 15.00 часа, пред заведение
„***“ в град Стара Загора й бил нанесен побой от едно познато по
физиономия за нея лице, като била ударена с юмрук и ритната в областта на
левия долен крайник.
В съдебномедицинското удостоверение е изведено заключение, че
при извършения преглед са установени: счупване на малкопищялната кост на
левия долен крайник с разкъсване на делтоидната връзка; охлузване на лицето
с контузия на междучелюстната ставна област. Д-р Т.Г.П. е посочил, че
описаните и установени от него травматични увреждания добре отговарят да
са от действието на твърди, тъпи предмети и могат да бъдат получени по
начина и времето, съобщени при прегледа. Съдебният лекар е заключил, че
счупването на малкопищялната кост на левия долен крайник с разкъсване на
10
връзки е причинило трайно затруднение в движението на долния ляв крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са причинили болка.
В хода на делото са назначени общо три съдебномедицински
експертизи, две от които в хода на досъдебното производство, като отсъстват
основания за съмнение в добросъвестното изготвяне на която и да е от тях.
Вещото лице д-р Е.Н.Б. заключава следното в изготвената от него
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 387/2019 г. (л.42 ДП), а
именно, че от пострадалата Т. П. Н., на 15.10.2019 г. е претърпяно счупване на
лявата малкопищялна кост, което увреждане е довело до трайно затруднение
на движенията на левия й крайник за повече от 30 дни, с очаквана
продължителност на възстановителния процес около 1.5 - 2 месеца.
Относно механизма на получаване на горепосоченото травматично
увреждане, д-р Е.Н.Б. сочи, че е причинено от действието на твърди, тъпи
предмети и е възможно да бъде получено по времето и начина, съобщени от
пострадалата. Пояснява, че от представената медицинска документация не
става ясно къде е разположено счупването и дали е съпроводено с други
увреждания. Обяснява, че счупването на малкопищялната кост може да се
реализира по директен механизъм, какъвто е ритник, както се сочи от
пострадалата, но и че счупването може да се получи и по индиректен
механизъм, при усукване например.
След предоставяне от УМАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД
Стара Загора с писмо рег. № 195900-22677/12.12.2019 г. (л.74 ДП) на
заверени, четливи копия на медицинската документация (л.75-78 ДП) относно
проведеното лечение на пострадалата, е изготвена още една
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 1/2020 г. (л.50) от
вещото лице д-р Т.Г.П.. Вещото лице заключава, че пострадалата Т. П. Н.
при инцидента на 15.10.2019 г. е получила следните травматични увреждания:
счупване на лявата малкопищялна кост с разкъсване на делтоидната връзка и
охлузване на брадата и контузия в дясната половина на лицето. В
заключението е изложено експертно становище, че описаните травматични
увреждания са от действието на твърди, тъпи предмети и отговарят да са
получени по времето и начина, съобщен от пострадалата; че счупването на
лявата малкопищялна кост с разкъсване на делтоидната връзка е причинило
трайно затруднение на движенията на левия крак за срок от около 1.5 - 2
месеца, при правилно протичане на оздравителния процес.
В хода на съдебното следствие – за изясняване на механизма на
причиняване на претърпените от пострадалата телесни увреждания, е
назначена допълнителна Съдебномедицинска експертиза по писмени данни
(л.205 нохд), възложена на вещите лица д-р Е.Н.Б. и д-р Т.Г.Т.. В посоченото
заключение, вещите лица потвърждават вида и естеството на претърпените
от пострадалата Т. П. Н. травматични увреждания, като относно механизма
им на получаване аргументирано поясняват следното, а именно:
11
-че претърпените травматични увреждания са от действието на
твърди, тъпи предмети и е възможно да са били получени по времето и
механизма, съобщен от пострадалата, като допълнително обясняват, че
счупването на малкопищялната кост и разкъсването на делтоидната връзка
може да се реализира по директен механизъм, какъвто е ритникът;
-че уврежданията не са специфични, което изключва възможността
за повече конкретика и в тази връзка обясняват, че освен съобщеният от
пострадалата механизъм, хипотетично са възможни и други начини на
получаването им, като в тази връзка в заключението поясняват, че счупването
на посочената кост и разкъсването на връзката може да се получи и по
индиректен механизъм, при усукване например, а в съдебно заседание, при
изслушване на изготвената от тях експертиза допълват, че класически начин
на получаване на това телесно увреждане е стъпване накриво, на външната
повърхност.
На въпроса възможно ли е охлузването на брадичката да е
причинено при падане, вещите лица отговарят, че брадата е достъпна за
контакт с терена при падане.
На въпроса в каква поза или положение се е намирала пострадалата
в момента на причиняването на уврежданията – права или паднала на земята,
в заключението си вещите лица сочат, че е възможно да се получат и в право
положение, и в легнала позиция върху терена.
Показанията на пострадалата от хода на съдебното следствие (л.150)
и от досъдебното производство (л.25 ДП), приобщени към доказателствата по
делото чрез прочитането им на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2, предложение
второ от НПК, не са еднозначни относно механизма на претърпяване на
установените травматични увреждания. В показанията си и от двете фази на
наказателното производство, обаче, свидетелката Т. П. Н. не твърди да са й
били нанасяни удари с крак от подсъдимия Г. Т. ИВ.. Поради това,
направеният от първоинстанционния съд – при излагане на установените
факти по делото - фактологичен извод, че и двамата подсъдими са нанасяли
удари с крака на пострадалата, е произволен, защото е без доказателствена
опора.
Според съобщеното от пострадалата в досъдебното производство,
докато е била на земята, съборена по време на побоя, подсъдимият Ж. Н. Ж. й
нанесъл няколко ритника с крак, единият от които удари попаднал в левия й
крак, в областта около глезена. Участието на подсъдимия Г. Т. ИВ. в побоя
над нея се изразявало в това, че „ме хвана за ръцете през гръб, за да не
отвърна на Ж.“, а после и, че я е ударил няколко пъти в лицето, с юмрук.
В показанията си пред районния съд пострадалата твърди, че
паднала на земята, след като е била ритната от подсъдимия Ж. Н. Ж. в крака.
В съдебно заседание свидетелката Т. П. Н. е колеблива относно това кога – в
хода на побоя – преди или след като е обрамчил тялото й през гърба, за да не
отвръща на ударите на подсъдимия Ж. Н. Ж., подсъдимият Г. Т. ИВ. я е
12
ударил.
Обстоятелството, че пред съда пострадалата твърди, че е бил
травмиран не левият й крак, а десният, съдът не отчита като съществено
противоречие, а отдава същото на объркване и смущение, имайки предвид
това, че фактът на претърпяване на 15.10.2019 г. от пострадалата на
травматично увреждане на левия крайник е безспорно и категорично
установен.
След прочитане на показанията й, дадени пред разследващия орган,
свидетелката Т. П. Н. потвърждава истинността на съобщеното от нея в
първия етап на наказателното производство. Пояснява, че „имаше удари и от
двете страни, но Г. повече ме държеше.“
Констатираните съществени противоречия в показанията на
пострадалата от двете фази на наказателното производство и
обстоятелството, че е възможен и друг механизъм на претърпяване на
съставомерното травматично увреждане, освен чрез удар с ритник -
преценени на фона на установеното чрез останалите доказателства - не са
основание да се приеме за недостоверно твърдението на пострадалата, че й е
бил нанесен побой, резултат от който са установените телесни повреди.
Съобщените от вещите лица възможни хипотези на претърпяване на травмата
по долния ляв крайник на пострадалата не изключват като реален и напълно
осъществим механизма, съобщен от пострадалата – чрез удар с ритник, било
то, когато тялото й е било в легнало или в право положение, а що касае
констатираните несъответствия в разказа й, следва да се има предвид, че
интервалът от време между показанията на свидетелката от досъдебното
производство (22.11.2019 г.) и съдебното следствие (11.10.2021 г.) е почти
две пълни години.
Времето на сигнала до тел.112 - в 14.55 ч. (при това, подаден преди
конфликтът да се пренесе и достигне апогея си вън от заведението), отнесено
към времето на прием - в 15.40 ч., на пострадалата в спешния кабинет,
емоционалното й състояние пред лекаря-ординатор и обясненията й като
пациент за произхода на травмата на долния ляв крайник, определят като
недостоверна тезата свидетелката Т. П. Н. да си е самопричинала травмата,
същевременно измисляйки начин да уличи другиго за нанасянето й, а в по-
късен етап – пред съдебния лекар, да съобщи и такъв механизъм на тази
травма (чрез ритник), че той да е напълно реално възможен.
Освен това, травмата на долния ляв крайник, претърпяна от
свидетелката Т. П. Н. не следва да бъде разглеждана изолирано от
установените охлузване на брадата (предно, срединно) и контузия в дясната
половина на лицето.
Всяко от установените травматични увреждания, разгледано
поотделно, е възможно да бъде получено по различен от съобщения от
пострадалата начин, но съчетани заедно, всички травматични увреждания –
отчитайки вида на всяко от тях, местоположението му по тялото на
13
пострадалата, факта на причиняването им по едно и също време и възможния
механизъм на претърпяването им - определят разказа на пострадалата да са
получени при нанесен й побой чрез удари с ръка в лицето и чрез ритник в
областта на левия й глезен за достоверен.
Тъй като показанията на свидетелката Т. П. Н. пред разследващия
орган са дадени по време, близко до случката, за която разказва и, тъй като в
хода на съдебното следствие свидетелката потвърждава истинността им,
въззивният съд прие, че тези й показания, спрямо съобщеното от нея в хода
на съдебното следствие, обрисуват по-точно и вярно конфликта между нея и
подсъдимите.
Това, че на съдебния лекар, пострадалата е съобщила, че й „бил
нанесен побой от едно познато по физиономия за нея лице“, само привидно е
в разрез с разказа й, че е била бита и от двамата подсъдими. Обяснимо е с
обстоятелството, че този от подсъдимите, който пострадалата е познавала от
преди случилото й се в заведение „***“, е подсъдимият Ж. Н. Ж. и че именно
той й е причинил травматичното увреждане, изискало медицинска намеса и
съставляващо реалния повод за освидетелстването й.
При все, че въззивният съд установи различно – спрямо фактите,
изложени от първоинстанционния съд – участие на подсъдимите в побоя над
пострадалата, това обстоятелство не налага промяна в приетата от
първоинстанционния съд правна квалификация на извършеното от всеки от
тях деяние – по чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Претърпяната от свидетелката Т. П. Н. телесно увреждане -
счупване на лявата малкопищялна кост с разкъсване на делтоидната връзка -
по медикобиологичната си характеристика представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. И двамата подсъдими при побоя са
нанасяли удари на пострадалата, като всеки от тях е възприемал действията на
другия и е разбирал, че двамата си съдействат за постигане на един общ
резултат, с който е бил съгласен – причиняването на телесни повреди на
пострадалата, сигурното настъпване на които е било неминуемо. Без значение
е обстоятелството, че при побоя, осъществен спрямо пострадалата от двамата
подсъдими, средната телесна повреда й е била причинена в резултат на удара
с крак, нанесен й от подсъдимия Ж. Н. Ж.. Съгласно принципните,
обвързващи указания на ППВС № 2 от 1957, т.6, последователно поддържани
в съдебната практика (Р. № 332/03.07.2009 г. на ВКС по н.д. № 328/2009 г.; Р.
№ 586/02.12.1983 г. на ВКС по н.д. № 527/1983 г.; Р. № 198/25.04.1978 г. по
14
н.д. № 168/1978 г. и др.), при установяване на общ умисъл за телесни
увреждания или убийство, когато няколко лица нанасят удари на жертвата, е
налице съизвършителство, независимо от обстоятелството, че съставомерният
резултат е постигнат от един удар.
Първоинстанционният съд е наложил на всеки от подсъдимите – Ж.
Н. Ж. и Г. Т. ИВ., наказание от една година лишаване от свобода,
изтърпяването на което е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
И двамата подсъдими не са осъждани, видно от справките им за
съдимост (л.196 нохд – рег. № 1412/22.03.2022 г. и л.198 нохд – рег. №
1418822.03.2022 г.). Според характеристичните им справки (л.120, л.124 ДП)
отсъстват данни който и да е от тях да е с престъпни навици.
И двамата подсъдими са със средно образование. Всеки от тях е
трудово ангажиран и води уседнал начин на живот.
Подсъдимият Ж. Н. Ж. съжителства на семейни начала, има две
малолетни деца. Подсъдимият Г. Т. ИВ. не е семеен, няма деца. Вж.
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние – л.121,
л.125 ДП.
Извършеното от всеки от подсъдимите деяние въззивният съд
определи като такова със средна степен на обществена опасност, сравнена с
тази на престъпления от същия вид – извършено е на публично място, създало
е тревожност сред клиентите на заведението и в този смисъл съдържа някои
от признаците на хулиганство. Същевременно следва да бъде отчетено и, че
началото на конфликтната ситуация, приключила с побой над пострадалата, е
поставено от самата нея.
Имайки предвид горните обстоятелства, въззивният съд прие, че
наложеното на подсъдимите наказание от първостепенния съд съответства на
целите на чл.36 от НК. С оглед установената от втората инстанция по-висока
активност на подсъдимия Ж. Н. Ж. по време на побоя над пострадалата,
наложеното на същия наказание от една година лишаване от свобода дори е
занижено по размер, но, тъй като отсъства протест, въззивният съд, който
приема, че справедливият размер би бил една година и шест месеца, няма
правомощия да го увеличи.
15
Извършеното от подсъдимите деяние е не само наказателно
съставомерно, но ангажира и гражданската им отговорност пред пострадалата
на основание чл.45 от ЗЗД, като на основание чл.53 от ЗЗД отговорността е
солидарна.
Първоинстанционният съд:
-е осъдил подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ. да заплатят солидарно
на Т. П. Н. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част - до размера на
5000 лв., е отхвърлил гражданския иск като неоснователен и недоказан;
-е отхвърлил предявения от пострадалата Т. П. Н. против
подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ. граждански иск за сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, като неоснователен и
недоказан.
При все, че въззивният съд приема, че присъденото на пострадалата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е занижено по размер,
имайки предвид продължителността на оздравително-възстановителния
процес и търпените в хода му ежедневни неудобства, присъдата и в тази част
следва да бъде потвърдена, като необжалвана от гражданската ищца.
Неправилно първоинстанционният съд е осъдил солидарно двамата
подсъдими за дължимите на пострадалата разноски – 2200 лв. (платено
адвокатско възнаграждение), както и за дължимата в полза на Съдебната
власт държавна такса върху уважения граждански иск – 60 лв.
Разноските са дължими по равно от подсъдимите. В тази част
присъдата е постановена в нарушение на чл.189, ал.3, предложение последно
от НПК. В този смисъл Р. № 284/82 г. на ІІ н.о. на ВС на РБ, Р. №
429/28.10.2011 г. на ВКС по н.д. № 2009/2011 г., ІІ н.о., Р. № 292/25.06.2012 г.
на ВКС по к.н.д. № 887/2012 г., ІІ н.о.
Държавната такса също не е дължима солидарно. Разпоредбата на
чл.121, ал. 1 ЗЗД посочва, че солидарната отговорност може да възникне в
две хипотези - по силата на закон или ако е уговорена между двама или
повече длъжници. В случая солидарна отговорност за държавната такса не
следва от закона, нито пък такава солидарност е уговаряна между
16
подсъдимите при евентуалното им осъждане по предявения срещу им
граждански иск. Първоинстанционният съд е следвало да събере д.т. от по 50
лв. от всеки от подсъдимите, но с оглед забраната на правилото reformation in
pejus, следва да бъде запазен размерът на д.т., определен от първостепенния
съд – 60 лв., но поделен между подсъдимите.
Гореизложеното налага обжалваната присъда да бъде изменена, като
бъде отменена в частта относно разноските, вместо което всеки от
подсъдимите - Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ., бъде осъден да заплати на пострадалата
от по 1100 лв. разноски по делото, както и от по 30 лв. д.т. върху уважения
размер на гражданския иск, платима в полза на Съдебната власт, по
бюджетната сметка на Районен съд – Стара Загора.
Поради изложеното и тъй като не установи - при извършената
цялостна служебна проверка и по оплакванията във въззивната жалба -
други основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, освен в
частта относно разноските и държавната такса върху уважения размер на
гражданския иск, Окръжен съд – Стара Загора прие, че в останалата част
присъдата на Районен съд – Стара Загора следва да бъде потвърдена.
Всеки от подсъдимите - Ж. Н. Ж. и Г. Т. ИВ., следва да бъде осъден
да заплати на пострадалата от по 900 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, направени в хода на въззивното производство.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК,
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 45/05.05.2022 г., постановена по НОХД №
2215/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, както следва:
ОТМЕНЯ присъдата В ЧАСТТА, в която подсъдимите Ж. Н. Ж. и Г.
Т. ИВ. са осъдени солидарно да заплатят на Т. П. Н. 2200 лв. – разноски по
делото, както и В ЧАСТТА, в която са осъдени да заплатят солидарно
държавна такса от 60 лв., вместо което
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСЪЖДА подсъдимия Ж. Н. Ж. – с посочена в присъдата
самоличност – да заплати на Т. П. Н. 1100 лв. (хиляда и сто лева) – разноски
17
по делото, направени за адвокатско възнаграждение пред районния съд, както
и да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – Стара Загора сумата от 30 лв. (тридесет лв.), представляваща д.т. върху
уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Т. ИВ. – с посочена в присъдата
самоличност – да заплати на Т. П. Н. 1100 лв. (хиляда и сто лева) – разноски
по делото, направени за адвокатско възнаграждение пред районния съд, както
и да заплати в полза на Съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – Стара Загора сумата от 30 лв. (тридесет лв.), представляваща д.т. върху
уважения размер на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
ОСЪЖДА подсъдимия Ж. Н. Ж. – с посочена в присъдата
самоличност – да заплати на Т. П. Н. 900 лв. (деветстотин лева) – разноски по
делото, направени за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Т. ИВ. – с посочена в присъдата
самоличност – да заплати на Т. П. Н. 900 лв. (деветстотин лева) – разноски по
делото, направени за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18