Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Силвия Николова | |
Производството е образувано по искова молба /поправена на л. 20от делото/, подадена от М. С. К. с ЕГН [ЕГН] и В. С. К с ЕГН [ЕГН] с общ адрес: Б., ул. „, с която срещу Е. С. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. „; С. С. К с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ЖК „С; Л. С. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. „; А. Б. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: С., бул. „ и В. И. К. с адрес: Б., ЖК „”, [жилищен адрес] е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на право на строеж върху имот с идентификатор 04279.613.200 по Кадастралната карта на Б., с административен адрес: Б., ул. „, както и на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нот.акт за покупко-продажба № 88,т. І, рег.1425, дело №79 от 27.04.2007г. на нотариус М. Г. – К., с район на действие РС – Б. Сочи се в исковата молба, че по силата на Нотариален акт № 144, дело № 1563/1992 г., ищците са собственици на втория жилищен етаж от сградата, построена в горецитирания имот, както и на Ѕ идеална част от тавана и мазето на същата сграда, както и на Ѕ идеална част от терена, върху който е построена сградата. Ищците твърдят, че впоследствие придобили и останалата Ѕ идеална част от терена и станали собственик на целия поземлен имот с идентификатор по Кадастралната карта на Б., с административен адрес: Б., ул. „. Твърди се в исковата молба, че С. П. К /чиито наследници са ответниците Е. С. И., С. С. К и Л. С. И./ била признат за собственик на третия жилищен етаж, ведно с таванските стаи и едно мазе, от процесната жилищна сграда.Ответниците А. Б. П. и В. И. К. били собственици на самостоятелен обект в процесната сграда – с идентификатор 04279.613.200.1.1 – на първия жилищен етаж от сградата, като съгласно нотариалния акт, легитимиращ ги като собственици, притежавали и „съсобствени идеални части от правото на строеж върху мястото”.Ищците сочат, че правният им интерес от предявяването на настоящия иск произтича от обстоятелството, че при евентуално погиване на сградата /която е в изключително лошо състояние и необитаема поради течове от покрива и незаконен строеж на първия етаж, който е нарушил носещата й способност/, теренът, върху който е построена същата, ще се освободи и върху него ще може да строи единствено К., като единствен собственик на терена. Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмени отговори /с изключение на ответника С. А. С./, с които са оспорили предявения иск. Ответниците Е. С. И., С. С. Ки Л. С. И., чрез адвокат М. Б., са посочили в отговора си, че не оспорват правото на собственост на ищцата върху втория жилищен етаж от процесната сграда, както и на съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.Сочи се в отговора, че искът е недопустим или предявен преждевременно, тъй като правото на строеж в процесния недвижим имот е реализирано, като е изградена процесната жилищна сграда, която не е съборена и се намира в добро състояние. Твърди се, че същият е и неоснователен, тъй като ищцата може да е собственик на недвижимия имот, върху който е построена сградата, но това не означава, че тя е собственик изцяло и на правото на строеж върху целия имот. Постъпил е и писмен отговор от ответниците А. Б. П. и В. И. К., чрез адвокат Р. Б., в който се излагат съображения за неоснователност на иска. Сочи се, че ищцата е придобила право на собственост върху земята, върху която е изградена постройката много време, след като сградата е била построена, т.е. когато е учредено правото на строеж и изградена сградата, ищцата не е била собственик на земята и не е могла да учредява право на строеж, което не притежава. Сочи се, че съгласно чл.181,ал.1 и ал.2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждане се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. Сочи се, че в конкретния случай правото на строеж е реализирано и преминало в собственост върху самостоятелни обекти в сградата, защото сградата е завършена преди повече от 80 години и не е налице хипотезата на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ , а именно сградата да не е завършена в груб строеж и да не е поставен покрив, правото на строеж се трансформира в право на собственост върху обекта. Сочи се, че такъв иск би бил допустим, ако процесната сграда е понастоящем съборена и не съществува. Твърди се, че в настоящия случай сградата съществува, не е съборена, намира се в добро състояние, a твърдението на ищците, че е нарушена носещата способност на сградата са недоказани с оглед липсата на доказателства издадени от съответните държавни органи (РДНСК и др.), които установяват такива обстоятелства. Твърди се в отговора още, че ответниците А. П. и В. К. са добросъвестни купувачи, придобили собствеността върху първия жилищен етаж от процесната сграда, ведно с правото на строеж върху мястото.Ответниците излагат възражения, че ищците са собственици само на съответната ид. Част от правото на строеж върху място, защото те са собственици само на втори жилищен етаж, а не на цялата сграда, както и че това е станало след като е вече било реализирано строителството. В съдебно заседание , се явява само ищцата лично и с процесуален представител, като ищецът В. К се представлява от процесуален представител, като поддържат иска по съображенията, изложени в исковата молба и доразвити в писмена защита. Ответниците А. П. и В. К., чрез процесуалния им представител, оспорват иска по съображенията, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена защита. Ответниците Е. И., Л. И. и С. К, чрез процесуалния им представител, оспорват иска по съображенията, изложени в исковата молба и доразвити в писмена защита. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на анализа на които, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, че ищците са собственици на втория жилищен етаж на сграда с идентификатор 04279.613.200.1, ведно с Ѕ идеална част от тавана на същата сграда, както и на Ѕ идеална част от терена, върху който е построена сградата, видно от представения - /Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том ІV, дело № 1563/1992 г. на л. 25 от делото и схема на самостоятелен обект в сграда на л. 44 от делото/, както и че по време на брака на двамата ищци/факт за които страните не спорят/ по силата на обективраното в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том І, рег. № 1488, дело № 80/2010 г. /на л. 26 от делото/, ищците са придобили в режим на съпружеска имуществена общност и останалата Ѕ идеална част от процесния поземлен имот с идентификатор 04279.613.200. Не е спорно също, че собственици на първия жилищен етаж от сградата са ответниците А. П. и В. К. /Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том І, рег. № 1425, дело № 79/2007 г. на л. 27 от делото/, както и че третият жилищен етаж от същата сграда е собствен на наследниците на С. П. К и В. Н. К - Е. С. И., С. С. К и Л. С. И. - техни дъщери /удостоверение за наследници на л. 50 от делото/ .С оглед въведените възражения от страна на ответниците Е. С. И., С. С. К и Л. С. И., легитимиращи се, като собственици на самостоятелен обект в сградата, в качеството им на наследници на С. П. К , същите се позовават на издаден по реда на обстоятелствена проверка Нотариален акт № 62, том I, дело №63/1975 г. /л. 31/ по силата на който праводателят им е признат за собственикединственона трети жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 04279.613.200.1.3, ведно с тавански стаи и мазе. Видно от цитираният документ за собственост е, че наследодателят на ответниците е признат за собственик само по отношение на самостоятелният обект, представляващ трети жилищен етаж от сградата, като не притежава право на собственост по отношение на земята, върху която е построена същата, нито притежава други вещни права, включително и право на строеж върху имота. Установи се от обективираното в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 88, том І, рег. № 1425, дело № 79/2007 г. /на л.27 от делото/, по силата на който собствеността на първия жилищен етаж е прехвърлена от Г. К. К. и съпругата му И. В. К. – К., на ответниците А. П. и В. К., че ведно с първия етаж от жилищната сграда и ј идеална част от мазето, се прехвърлят и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.Прехвърлителите по посочената сделка – Г. К. и И. К. – К. се легитимират, като собственици на прехвърления имот по силата на покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том V, рег. № 12791, дело № 904/2005 г. /на л. 28 от делото/. В същия е посочено, че С. С./сестра на ищцата/ продава на Г. К. единствено първия жилищен етаж от процесната сграда, ведно с ј идеална част от мазето, праводателят на който /С. С./ придобила имота по договор за дарение от родителите си, като станала собственик на първия жилищен етаж и ј идеална част от мазето по силата на договор за дарение, видно от обективираното в Нотариален акт за дарение на недвижими имот № 150, том ІІІ, дело № 824/1991 г. /на л. 30 от делото/. Установи се, че и в този нотариален акт, и в гореописания - № 149, том V, рег. № 12791, дело № 904/2005 г., никъде не е посочено, че ведно с първия жилищен етаж и ј идеална част от мазето, се продават, респ. даряват и идеални части от правото на строеж върху мястото. Във връзка с наведените твърдения от първите трима ответници за придобиване правото на строеж по силата на наследствено правоприемство, както и тези за придобиване правото на строеж и на друго самостоятелно основание - по силата на давностно владение, и за което се твърди, че наследодателите им са упражнявали от 1965 год. , същите не се установиха и доказаха, като от събраните по делото доказателства не се установиха елементите на изтекла нито в полза на наследодателите, нито в полза на самите ответници придобивна давност. Твърдението, че наследодателят им владее третият жилищен етаж от сградата, респ. и ограниченото право на строеж от 1965 год. насам, не се установи, нито от представените по делото писмени доказателства, нито от изслушаните свидетелски показания в тази насока. От представеното от Архива на Община Б. строително разрешение се установи единствено, че същото е издадено през 1960 год. но не и че тогава действително е било извършено строителството на третия жилищен етаж, за който ответниците претендират владение. Строежа на въпросния етаж е завършен едва през 1974 год., което обстоятелство се потвърди и от протокола от 05.04.1974 год на БРС., с който са поделени етажите от жилищната сграда.Обсъдени в съвкупност данните изведени от писмените и гласните доказателства установяват, че към тази дата цялата къща е била обща съсобственост на братята Д. А. Ю. и С. А. Ю., който е баща на М. С. К.. Не се установи от показанията на разпитаните свидетели, че ответниците са ползвали имота от 1965 г., а напротив, установи се, че строежът-надстройка на трети етаж е завършен окончателно от Д. и С. Ю., от които единият е баща на ищцата, а другият неин чичо, като техните права и обем на правото на собственост върху поземленият имот и части от постройката са прехвърлени на ищцата чрез разпоредителна сделка/ покупко-продажба/. Установи се още, че от обективраното в писмен документ от Протокол за делба от 05.04. 1974 г. ,че строежът -надстройка е завършен през 1974 г.В този Протокол двамата собственици на цялата къща пускат С. К на третият етаж, като ползватели, като с факта на настъпилата смърт на С. и В. К , правото им като ползватели се погасило. В хода на производството остана неизяснено , като ответниците не установиха от кой момент е започнала да тече в полза на наследодателят им придобивната давност, по силата на която същият е придобил право на строеж върху имота.Издаденият в полза на наследодателя на ответниците, на основание придобивна давност документ за собственост - Нотариален акт № 62, том I, дело №63/1975 г. е съставен и издаден, като не е спазен предвидения в чл.79 от ЗС срок една година преди изтичането му, като с него липсва и учредено право на строеж върху мястото. Не се установи от разпитаните свидетели водени от тези ответници и останалите предпоставки на придобивна давност на която се позовават, тъй като нито техните наследодатели, нито самите те през претендирания период са осъществявали фактическа власт върху имота.От изслушаните свидетели става ясно, че техните наследодатели не с аупражнявали фактическа власт върху процесния имот/свид. М. сочи, че същите са живели в [населено място], което е в единство и с посоченото от свидетелите на ищцовата страна затова, че от 1973г. единствено ищците са обитавали построената в имота сграда. При така установеното съдът приема от правна страна следното: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – да се признае за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на право на строеж върху процесния имот с идентификатор 04279.613.200 по Кадастралната карта на Б.. Настоящият състав в съотвествие с разрешения с ТР № 8/2012г. на ОСГТК въпрос за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, намира, че искът е допустим, по следните съображения: Правният интерес при отрицателния установителен иск се обуславя от наличието на спор относно конкретно субективно материално право. Изложените в исковата молба обстоятелства обосновават интереса на ищците, като собственици на процесния терен и собственици на втория етаж от жилищната сграда, да искат съдебното отричане на смущаващото нормално упражняване на правата им, претендирано от ответниците право на строеж върху същия терен. Доколкото ищците твърдят, че са собственици на терена и че останалите ответници не притежават право на строеж върху същия, то не може да бъде отречено правото им да бранят правото си на собственост чрез предявения установителен иск. Правото на строеж ограничава правото на собственост върху терена, затова за собственика съществува правен интерес да установи, че правото на строеж не съществува или се е погасило. Според настоящия състав, искът се явява и основателен, по следните съображения: Съгласно нормата на чл. 92 от ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. С тази разпоредба е регламентирано приращението, като първичен способ за придобиване право на собственост. Съгласно посочения текст, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Това означава, че ако лице, на което не е учредено право на строеж, построи сграда или пристройка към сграда или засади трайни насаждения, то собственикът на земята ще стане собственик и на постройките и насажденията. Всичко това, с което се увеличава стойността на имота, принадлежи на собственика на земята, ако не е уговорено друго. Този принцип на приращението се изключва само в изрично предвидени от закона случаи – например в чл. 63, ал. 1 от ЗС, който предоставя правна възможност на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята – в петгодишния срок по чл. 67 от ЗС. В настоящата хипотеза правото на строеж върху процесния терен е реализирано и не е необходимо да се провежда изследване кой /кои/ са били първоначалните собственици на терена, на кого са прехвърляли идеални част и т.н. Към момента правото на собственост на целия терен принадлежи на ищците. В тази връзка и предвид това, че правото на строеж, като ограничено вещно право произтича от правото на собственост, като неговият носител има право да построи сграда върху чужда земя и да придобие собствеността на постройката, както и да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Съгласно чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. След това разпореждането се извършва с цялата сграда или със самостоятелни части от нея. С оглед установеното от фактическа страна по делото и разпореденото в цитираната норма, съдът намира, че тъй като върху процесния терен е изградена сграда /без значение кога и в какво състояние е същата в момента/, правото на строеж, учредено на различни лица /без да е необходимо по този въпрос да се изследват съответните сделки/, е реализирано и към настоящия момент единствено ищците, като собственици на целия терен, притежават правото на строеж върху същия като ограничено вещно право, произтичащо от правото им на собственост върху терена, в неговата цялост и единство на отделните правомощия. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че в нотариалния акт по покупко-продажбата на ответниците А. П. и В. К., е посочено, че ведно с първия етаж от жилищната сграда и ј идеална част от мазето, се прехвърлят и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, тъй като праводателите им не са били собственици на идеални части от правото на строеж. По изложените съображения, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. В тази връзка и предвид отправеното до съда искане необосновано и недопустимо е искането на ищците, на основание чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на обективираната покупко-продажба в нотариален акт № 88,т. І, рег.1425, дело №79 от 27.04.2007г. на нотариус М. Г. – К., с район на действие РС – Б транслативна сделка. В този случай съдебната практика е последователна и безспорна, че по този ред се отменят актове, издадени по реда на охранителното производство, които засягат правата на трети лица по повод спор за гражданско право, т.е. по предявен иск за право на собственост, при който отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право, “Отмяната” на двустранни сделки, какъвто е настоящия случай, се извършва по друг ред и на друго основание. Предвид изхода от спора и направеното в тази посока искане, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците, сторените от тях в настоящото производство разноски, в размер на 1000 лева за ищцата М. К. и в размер на 600 лева за В. К, представляващи за възнаграждението адвокат. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от М. С. К. с ЕГН [ЕГН] и В. С. К с ЕГН [ЕГН] с общ адрес: Б., ул. „, че ответниците - Е. С. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. „; С. С. Кс ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ЖК „; Л. С. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. „; А. Б. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: С., бул. „ и В. И. К. с адрес: Б., ЖК „”, [жилищен адрес] не са собственици на право на строеж върху имот с идентификатор 04279.613.200 /нула четири хиляди двеста седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, двеста/ по Кадастралната карта на Б., одобрена със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра с административен адрес: Б., ул. „. ОСЪЖДА Е. С. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. „; С. С. К с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ЖК „; Л. С. И. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: Б., ул. „; А. Б. П. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: С., бул. „С и В. И. К. с адрес: Б., ЖК „”, [жилищен адрес] да заплатят на М. С. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1000 /хиляда / лева, представляваща сторени от последната в производството разноски/адвокатско възнаграждение/, и на В. С. К с ЕГН [ЕГН] с общ адрес: Б., ул. „ - сумата от 600/шестстотин / лева, представляваща сторени от последния в производството разноски/адвокатско възнаграждение/. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |