Р Е
Ш Е Н
И Е № 260414
гр.Сливен, 15.07.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, граждански състав в съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3961 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен положителен
установителен иск за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът
е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Правното основание на предявения иск е чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу
ответната страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответникът дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 1118/2020
г. на СлРС, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че
между ищцовото дружество и ответника са сключени конкретно и подробно описани в
исковата молба договори за мобилни услуги. Подробно са посочени задълженията на ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1118/2020г.
на СлРС. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземанията, като се
претендират и разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е
представил отговор на исковата молба, като оспорва нейната основателност.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се
иска уважаване на исковата претенция.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител адв.И.Т. ***. Исковата претенция се оспорва като
неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2017г. и
на 19.02.2018г. между ищцовото дружество
и ответника Б.Р. са сключени договори за мобилни услуги и за лизинг.
Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството
му на кредитор е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника Р.. Въз основа на заявлението е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение №443/15.05.2020г. по ч.гр.д.№1118/2020г. на
СлРС за сумата 715,31 лева, както и за законна
лихва и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви
установителен иск.
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия положителен установителен иск.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не
са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото
писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Между страните са съществували валидни договорни
отношения за предоставяне на мобилни услуги и лизинг, като договорите са подписани
от ответника. Ищцовата страна е
изпълнила задълженията си по сключените договори, а ответникът не е изпълнил
своите задължения, поради което дължи сумата по заповедта за изпълнение.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №443/15.05.2020г.
по ч.гр.д.№1118/2020г. на СлРС, а именно-главница в размер на сумата 715,31 лева,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 03.04.2020г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането
на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по
заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по
ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите
възлизат общо на 1070 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.Р. с ЕГН-********** ***, представляван от
назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.И.Т. ***
ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №443/15.05.2020г. по ч.гр.д.№1118/2020г.
на СлРС, а именно- главница в размер на сумата 715,31 лева,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 03.04.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.А.Р. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата 1070 /хиляда и седемдесет/ лева, представляваща
разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: