РЕШЕНИЕ
№ 299
Сливен, 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен - VII състав,
в съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
|
Съдия:
|
ГЕОРГИ БОЗУКОВ |
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ БОЗУКОВ административно дело № 123 / 2023 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124
от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба
на К.Й.Й., подадена против Заповед № 686/17.03.2023 г.
на Директора на Агенция "Митници",
с която на оспорващия, е наложено дисциплинарно наказание "порицание".
В жалбата са изложени
съображения, че заповедта е изцяло незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че
не са обсъдени доводите му, които е дал и писмено по реда на чл. 93 от ЗДСл и
устно в присъствието на самия дисциплинарно наказващ орган. В заповедта е
посочено единствено, че писменото му обяснение не съдържало нови факти,
обстоятелства и доказателства освобождаващи го от дисциплинарна отговорност.
Така била изключена възможността държавния служител да може да се защитава
относно правилната оценка на фактите и по правото. Твърди, че ако
административния орган е обсъдил задълбочено обясненията му и от фактическа и
от правна страна, то категорично би стигнал до извода, каквато е и обективната
истина, че в случая Й. изобщо не е извършил нарушение на служебната дисциплина.
Счита, че заповедта е издадена при липса на сочените в нея фактически
основания, тъй като е изпълнил всичко изискуемо от него по повод нарежданията
на горестоящите органи, регламентираното в
длъжностната му характеристика, както и регламентираното във всички други
нормативни актове и общозадължителни и вътрешноведомствени. Твърди, че от друга
страна дори и да се приеме, че всички или част от фактите посочени в заповедта
действително са се осъществили то същите не изпълват фактическите състави на
посочените от административния орган нарушения на служебната дисциплина, тъй
като посочените нормативни административни актове предоставят на митническия
служител определена оперативна самостоятелност, в рамките на която той е
действал, с цел да изпълни точно правомощията си, за да не настъпят вреди,
както за фиска на страната, за трета страна и за
други лица. Завява, че дори и формално посочените във заповедта на директора на
АМ факти да са налице и, че те осъществяват състав на дисциплинарно нарушение,
т.е. налице са фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание, наложеното
такова е несъразмерно по тежест с евентуалните нарушения на служебната
дисциплина. Прави искане за отмяна на оспорената заповед изцяло и претендира
разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли за уважаването и ангажира
доказателства и претендира разноски по списък. В ход по същество поддържа, че
заповедта е издадена при съществено нарушаване на адмнинистративнопроизводствените
правила обусловило нейната необоснованост, издадена е в нарушение на
процедурните правила по ЗДСл, включително и по отношение изискванията за форма
и съдържание на реквизити, липсвало каквото и да е обсъждане на елементите
индивидуализиращи наложеното наказание, както и конкретно описание на
извършените нарушения, което препятствало правото му на защита. Заповедта била
издадена в нарушение на материалния закон, тъй като от събраните доказателства
не се установявало той да е извършил дисциплинарно нарушение.
Ответникът – Директор
на Агенция "Митници", чрез
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. С доводи,
изложени в съдебно заседание и доразвити в представена по делото писмена
защита, поддържа, че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон,
при спазване на процесуалните правила,
както и че дисциплинарното обвинение е надлежно формулирано, извършването му е
доказано и че е правилно определено по вид следващото се за него дисциплинарно
наказание. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното по административно-правния
спор:
По делото не се
оспорва, че жалбоподателят е служител в Агенция "Митници" към датата на издаване на оспорената заповед, както
и към настоящия момент е заемал и заема длъжността "с. и. в Териториална
дирекция (ТД) на Агенция "Митници"
- Митница Бургас, Митническо бюро (МБ) Сливен.
От оспорената в
производството заповед се установява, че с нея на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – „порицание“. Пак видно
от заповедта, за да наложи това наказания на жалбоподателя дисциплинарно
наказващия орган (ДНО) – Директора на Агенция Митници е приел, че К.Й. е
осъществил дисциплинарно нарушение като не е изготвил отговори по искания рег.
№ 32-123438/14.04.2022 г. и рег. № 32-120490/12.04.2022 г. от „Феникс Груп БГ“
ЕООД, в нарушение на резолюции на началника
на МБ Сливен, поставени на 26.04.2022 г. с поставени задача по искането от
14.04.2022 г. „за проверка и отговор К. Й.“ и по искането от 12.04.2022 г.
„насочване за запознаване – до К.Й. за проверка и отговор.“. Прието е също така,
че К.Й. е нарушил т. ІІ.1.2.1.5 от „Правилата за организация на работа в
митническите учреждения при изпълнение на контролните
действия свързани с приключването на режим съюзентранзит/общ
транзитен режим и изпълнението на процедурите по запитване и събиране на
задължението“ дадени с писмо рег. № 32-308140/03.11.2017 г. на директора на
Дирекция МДМ с ЦМУ, което деяние било извършено след предоставяне от титуляря
на режима пред митническите органи на отправящото митническо учреждение (ОМУ) алтернативно доказателство за завършване
на режим транзит – писма рег. № 32-100757/28.03.2022 г. горепосочените две и
рег. № 32-427742/08.12.2022 г., което е могло да бъде прието за такова по
смисъла на чл. 312 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от
24.11.2015 г. като е прието, че К.Й., който бил отговорен за приключването на
транзитната операция служител в ОМУ е следвало да изпрати до съответното ПМУ в
Р. Турция, представеното от титуляря на режима алтернативно доказателство за последваща проверка с формуляр ТС 21, като по този начин К.Й.
не бил изпълнил служебните си задължения по т. V.3, т. V.21 и т. V.23 от длъжностната му характеристика, с
което бил нарушил чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, чл. 6 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020 г., т. 23
от Кодекса за поведение на митническия служител, утвърден със Заповед №
ЗМФ-109/09.02.2016 г. на МФ, чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ и чл. 28, ал. 1 от ЗДСл.
Производството по
издаване на оспорената в настоящото дело заповед е започнало по повод писмо на
директора на ТД Митница Бургас, рег. № 32-6282/06.01.2023 г. Извършена е
проверка приключила със съставяне на доклад рег. № 32-50370/07.02.2023 г. на Централно митническо
управление (ЦМУ). На жалбоподателя е връчено писмо рег. № 32-62899/16.02.2023
г. с което е поканен да се запознае с този доклад и материалите, приложени към него, да бъде изслушан от ДНО,
както и да представи писмени обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. На 22.02.2023
г. К.Й. се е запознал с доклада и материалите към него, като на същата дата е
проведено и изслушването му, за което е съставен протокол, в който не е
удостоверено нищо от дадените устни обяснения на Й.. На следващия ден – 23.02.2023
г. К.Й. е представил с рег. № 32-72867/23.02.2023 г. своето писмено обяснение
по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, в което сочи: „Във връзка със започналата проверка и
производство Ви уведомявам, че потвърждавам написаните от мен обяснения, както
и казаното от мен в разговора между нас
проведен на 22.02.2023 г.“. Текста на обяснението съдържа препратка към по-рано
дадени от оспорващия обяснения. В административната преписка единствения друг
наличен документ съставен от жалбоподателя с характер на обяснения е рег. №
32-28653/23.01.2023 г. и е озаглавен „разяснения“, което налага извода, че с обясненията
си от 23.02.2023 г. Й. препраща към представените от него по-рано „разяснения“.
Не се спори от
страните по делото, че на 02.02.2022 год. в МБ Сливен
с митническа декларация (МД) с МРН 22BG001009АА243610 за режим на износ с износител
„Камекс Комерс“ ЕООД, ЕИК ********* и получател „BOSPHORUS
YATIRIM VE DIC TIC“
– Турция, и последващ режим съюзен транзит Т2 с МНР 22BG00100920021060 са оформени стоки с
описание „отпадъци от алуминий – 23000 кг. Насипно“ с код по ТАРИК ********** и
произход Р. България. Титуляр по режима на транзит по МД с МНР 22BG00100920021060 е „ФЕНИКС ГРУП БГ“
ЕООД ЕИК *********, като същия е приел задължението да представи стоката в
получаващото митническо учреждение (ПМУ) TR 341300 в Р. Турция в срок до
09.02.2022 г. Безспорно е също така, че превозвач по транзитната операция е „Симперто 1“ ЕООД с идентификация на превозното средство **************. Транзитната декларация е приета от
жалбоподателя на 02.02.2022 год. и той е разрешил
режима веднага. На 03.02.2022 год. превозно средство с рег. № *************** е
напуснало територията на Съюза през МП Лесово. Не е спорно, че до 09.02.2022
год. в ОМУ, т.е. МБ Сливен не са получени документи по транзита задействан с МД
с МНР 22BG00100920021060
и информационната система автоматично е задействала процедура по запитване,
като е изпратила „Съобщение за запитване“ на 16.02.2022 г. Освен това на
04.03.2022 год. от МБ Сливен е изпратен формуляр ТС 20А „Известие за запитване“
до ПМУ Истанбул TR341300.
Това известие е получено в ПМУ на 14.03.2022 г. и не е получен отговор на
запитването. На 04.03.2022 г. Началникът на БМ – Сливен е изпратил до „ФЕНИКС
ГРУП БГ“ ЕООД, като титуляр на режим транзит оформен с МД с МРН 22BG001009АА243610 писмо относно липсата
на доказателство за приключване на режима, като е указал в срок от 28
календарни дни да се представят доказателства за завършване на режима и
всякаква друга информация, свързана с промяна на ПМУ и/или митническите учреждения по транзита. Писмото не е получено от „ФЕНИКС
ГРУП БГ“ ЕООД.
На 29.03.2022 г. от МБ – Сливен по
телефона са се свързали с е.с. на капитала на „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД - Т. М., при който разговор проведен от жалбоподателя
от страна на МБ – Сливен първия е бил запознат със съдържанието на писмото от
04.03.2022 г до дружеството, дадени са му разяснения и му е отговорено
на поставените въпроси. С рег. № 32-100757/28.03.2022 г. от „ФЕНИКС ГРУП БГ“
ЕООД са представени в МБ – Сливен следните документи според описанието в
писмото МРН 22BG00100920021060
транзитна декларация (с мокър печат), задействан нов транзит от Р. Турция с МРН
22TR22130000002972 и декларация за
внос с МРН 22330100ІМ00007427(в оригинал)
в Р. Турция. Тези документи са били регистрирани в деловодната система от
жалбоподателя и на същия ден св. В. - Н.
на МБ Сливен е възложил на жалбоподателя да работи по случая. На 12.04.2022 г.
„ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД са поискали да им бъдат върнати документите представени с
писмото от 28.03.2022 г., като са посочили, че впоследствие шофьора при влизане в Р. Турция е задействал нов
транзит. На това писмо са поставени две резолюции от началника на МБ Сливен:
„г-н К. Й. е било нужно да Ви даде възможност за запознаване и изпълнение“ и
„Насочване за запознаване – до К.Й. за проверка и отговор“. На 14.04.2022 г.
„ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД е подало ново искане, с което потвърждават, че са подали
цялата информация, която да послужи като алтернативно доказателство, като
отново информирали, че шофьорът е задействал нов транзит при влизане в Р.
Турция и твърдят, че прилагат декларация за внос с печати, с която доказват, че
са направени всички вземания. На това писмо Началникът на МБ – Сливен е положил
резолюция – „За проверка и отговор К. Й.“. Резолюциите на последните две писма
са поставени на 26.04.2022 г.
На 17.05.2022 год. жалбоподателят е
представил на Директора на ТД Митница Бургас с рег. № 32-159720 докладна
записка, в която е изложил обяснения, че поради липса на заверки от
митническите власти на Р. Турция в клетка ПМУ не става ясно дали транзитната
операция е приключила, че наречената и представената от „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД турска митническа декларация е фирмена бланка без
заверка от турски митнически власти, което навежда на мисълта, че се прави опит
да се заблуди МБ Сливен, че не са представени никакви допълнителни
доказателства за това, че стоките са представени на турските митнически власти
и се прави опит да се прикрие нарушение на режим транзит, че представените от
„ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД документи не можели да бъдат приети като алтернативно
доказателство, тъй като не били заверени от митническите власти на Р. Турция.
Докладната записка е представена за сведение и разпореждане. По делото няма
данни за това дали и кога по докладната записка на К.Й. има предприети действия
и дадени разпореждания.
На
28.06.2022 год. с рег. № 32-213873 от св. Г. е изпратено ново съобщение ТС 20А
но този път до ПМУ TR 330100 – гр. Мерсин, Р. Турция, касаещо транзитна декларация 22TR22130000002972, като и по това съобщение не
е получен отговор от турските митнически власти. МД с МРН 22BG00100920021060 на 11.08.2022 год. е
преминала в състояние „Препоръчва се събиране на вземанията“. Два месеца след
последната дата „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД е подало ново искане този път до
директора на ТД Митница Бургас, като са представили хронологията на техните
искания до МБ Сливен и отново представят документи, които сочат като доказателства
за приключване на режима. По това искане на 16.11.2022 е изготвена докладна
записка от Началник отдел „Митническа дейност“ в ТУ на ТД Митница Бургас до
заместник директора на същата ТД, в което се казва, че режим транзит може да
бъде приключен само когато доказателствата за неговото приключване са налице,
като предоставените алтернативни доказателства трябва да съдържат реферетния номер на транзитната декларация, да са заверени
от митническите органи, в тях да са описани съответните стоки и то да
удостоверява, че те са били представени. Изразено е становище, че представените
документи към писмото на „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД
от 11.11.2022 г., заверени от митническия
орган на получаващата държава, идентифицират стоките и удостоверяват, че те са
били представени пред ПМУ. Изрично обаче е обърнато внимание, че с цел
приемането на същите доказателства, като алтернативни доказателства за
завършването на режим транзит същите следва да бъдат представени в МБ Сливен в оригинал
или заверени с мокър печат. На 24.11.2022 г жалбоподателя подготвил докладна
записка рег. № 32-406548 до началника на МБ – Сливен, в която заявява, че към
този момент не са представени категорични факти и доказателства за
приключването на транзитната операция и същата е в състояние „препоръчва се събиране
на вземанията“. По докладна записка от 16.11.2022 г. на Началник отдел
„Митническа дейност“ в ТУ на ТД Митница Бургас е поставена резолюция от
заместник-директор на ТД Митница Бургас със задача „За предприемане на действия
съгласно посоченото в докладната записка“. На 29.11.2022 г. св. В. в качеството
му на Н. на МБ Сливен е поставил задача „За изпълнение К. Й. На 30.11.2022 г.
от МБ Сливен е изпратено писмо до „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД като са изискани
заверени с мокър печат или оригинални документи, които да послужат като
алтернативно доказателство за завършване на режим транзит. На 08.12.2022 г. „ФЕНИКС
ГРУП БГ“ ЕООД е представило в МБ Сливен копия от документи: транзитна
декларация задействана в Р. България, транзитна декларация задействана в Р.
Турция и декларация за внос в Р. Турция, които са заверени от дружеството с
печат „вярно с оригинала“. На 12.12.2022 г. началникът
на МД Сливен е изпратил служебна бележка на началника на МП Лесово с искане за
информация по транзитната операция задействана от жалбоподателя. На 20.12.2022 г. е получено писмо от „Симперто 1“ ЕООД, с което превозвачът по транзитната
операция представя заверени от получателя на стоката – товарителница, CMR и МД с МРН 223301001М00007427
за внос в Република Турция. На 21.12.2022г. началникът на МД Сливен по това
писмо е поставил резолюция до
жалбоподателя, с която е указано да се приложи към преписката и да се изготви
доклад с пълен опис на всички приложени документи. На следващия ден е постъпила
служебна бележка от началника на МП Лесово, от която става ясно, че транзитната
декларация не е открита, защото архивът не е подреден за текущата година, като
обаче е приложена информация, от която е видно, че МПС с рег. № ***************
е напуснало Република България на 03.02.2022 г. На 23.12.2022 г. с докладна
записка до директора на ТД Митница Бургас св. В. предвид получените документи е
предложил, ако същите бъдат приети за достатъчни като алтернативни
доказателства, да бъде извършено ръчно снемане от отчет на транзитната операция
по МД с МРН 22BG00100920021060.
По делото няма данни по това предложение да са предприети действия. На
11.01.2023 г. жалбоподателят съставя докладна записка, която е съгласувана със
св. В., с която мотивирано предлага на директора на ТД Митница Бургас събраните
по преписката документи да се считат за алтернативни доказателства за ръчното
снемане от отчет на същата транзитна операция. След одобряване на предложението
и резолюция от заместник директора на ТД Митница Бургас ръчното снемане от
отчет се възлага на св. В., който като Н. на МБ Сливен насочва задачата за
изпълнение към жалбоподателя, св. Г. и С.Ж.. Към 23.01.2023 г. в МИСИ и МИСТ
Транзитната Т2 с МРН 22BG00100920021060
и съответната декларация за износ са в състояние „снет от отчет“ и „износ
осъществен“.
По делото бяха събрани гласни
доказателства, чрез разпита на трима свидетели, а именно Н. на МБ Сливен – В. и
служителите в същото бюро Г. и С..
Св. В. е п. Н. на жалбоподателя.
Същия заявява, че му е известна транзитната операция по МД с МРН 22BG00100920021060, тъй като това е
единствения подобен случай и няма как да не му е известен, както и му е
известно, че по повод същата операция на жалбаподателя
е наложено дисциплинарно наказание. Във връзка с поставените от него резолюции към
жалбоподателя за отговор по писмата от „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД същия заявява, че
няма установена форма на отговор към заинтересованите лица и в практиката по
повод такива резолюции е да се дава или писмен или устен отговор, включително и
срещи със заинтересованите лица. Заявява, че без да е присъствал му е известно,
че с лицето представител на „ФЕНИКС ГРУП БГ“ ЕООД са провеждани срещи,
включително и знае, че има изготвен протокол за уведомяване на лицето, относно
ситуацията по телефона. Счита, че жалбоподателят е изпълнил дадените резолюции
и е дал отговори на съобразно разпореденото с тях.
Заявява, че по транзитната операция с МД с МРН 22BG00100920021060 е започнало издирване в 9
месечния срок, „по една конвенция“, която определя и срока за приключване от 3
години. Изяснява процедурата, като посочва, че след изискване на алтернативни
доказателства от задълженото лице, че транзита е приключен, МБ Сливен
предоставя с докладна записка всичко, което е събрано на заместник-директора и
на директора, които извършват проверка и дават съответни разпореждания относно
приключването му или отказа да бъде приключен. Разяснява, че лицето, което
обезпечава транзита е дало банкова гаранция и Агенция Митници запорира тази част, която е евентуално дължима и докато не се
приключи операцията гаранцията не се освобождава. В конкретния случай транзита бил
свързан и с износна декларация, която пък се приключва след като се приключи
транзитната. Заявява, че жалбоподателят е бил командирован в Митница
Свиленград, което допълнително довело до забавяне, но въпреки това според
свидетеля срока за приключване на митническите процедури бил спазен. Практиката
е такава, че когато има транзит получаващата митническа организация, тоест в
случая турската, да изпращат обратно уведомление, че този транзит е приключен,
тоест стоката е представена пред тях и там са заведени формално всички
митнически документи, като тогава и в самата системата транзита се приключва.
За конкретния транзит обаче липсвало такова уведомление от турска страна, което
не било необичайно защото в практиката на свидетеля откакто бил тук – в МБ -
Сливен, нито едно потвърждение от турска страна не са получили до настоящия
момент. След като не получили отговор от страна на турските си колеги, те
изпратили писмо до изходящо митническо учреждение Лесово,
от където бил получен отговор, че товара по МД с МРН 22BG00100920021060 е напуснал страната.
Отделно били изпратили писмо и до фирмата, която е превозвач. От тях също получили
отговор и представени доказателства и заверено ЧМР, че са го доставили. На МБ –
Сливен не е станало ясно: защо влекача е сменян преди границата като никой не ги
е уведомил за това, и защо е сменено получаващото митническо учреждение и фирмата получател в Турция, като и двете
обстоятелства касателно митническите задължения
нямали пряко отношение, защото най-важно било стоката да напусне територията на
ЕС, но въпреки това биха могли да породят съмнение у съответния митнически
служител, че нещо не е наред, тъй като това са неща, които се случват много
рядко, въпреки че са възможни. Превозвачът бил длъжен най-малкото да даде
някаква информация по тези обстоятелства, с цел митническото учреждение да е наясно със ситуацията, без свидетеля да
твърди, че има нормативно установено такова задължение за превозвача. Свидетелят
заявява, че е виждал копия на документите, които отговорното лице по транзита е
представило в качеството им на алтернативни доказателства. Според свидетеля всеки
митнически служител отговаря лично за своето си мнение и за това какви решения
взема и това било негово право. Изяснява, че документите - алтернативни
доказателства, са изброени много точно в Регламента за изпълнение, се
представят когато няма потвърждение от получаващата митническа организация, че
тази стока е отишла там. Когато се представят алтернативни доказателства МБ ги събира и с докладна записка ги изпраща на
директора на ТД, тоест МБ дава предложение, дали според него представените
алтернативни доказателства са достатъчни,
или не. В тези случаи МБ изразявало мнение и давало предложение, но решението се
вземало от ТД. Свидетелят заявява, че е участвал в създаването на докладната и
събирането на всички приложения към нея. Твърди, че освен представените от
отговорното лице документи, които после същото си е взело към предложението до
ТД били приложени и потвърждение от гранично митническо учреждение,
че стоката е напуснала територията на ЕС и предоставени документи заверени от
превозвача и предвид тези допълнителни алтернативни доказателства в докладната били
предложили да бъде закрит транзита, което се нарича ръчно снемане от отчет. Според
свидетеля конкретни случай с транзита оформен МД с МРН 22BG00100920021060 е липсвал печат на
турска митническа администрация, който да доказва, че стоките са пристигнали
там и по тази причина са събирани алтернативни доказателства. Има
процедура, която предвижда да се изпрати още едно допълнително запитване, което
се нарича ТС21, но тъй като те ПМУ не е
отговорило според свидетеля, не следвало да им изпращат допълнително
запитване ТС21. Заявява, че не е виждал в оригинал представените от „Феникс
Груп БГ“ ЕООД документи. Не знае кой ги е регистрирал, но това можело да се
разбере и регистратора трябва да ги е видял задължително, защото той не може да
регистрира писмо без да има документ вътре. Според свидетеля ако МД е оригинално
заверена с мокър печат, можела да се приеме като алтернативно доказателство.
Свидетелят знаел, че документите на „Феникс Груп БГ“ ЕООД са върнати, което е
удостоверено с отбелязване „получих на ръка“, като в МБ Сливен са останали
копия.
Според св. Г. обичайно
служителя, който е задействал процедурата по освобождаване на износа, след
разрешение на териториалния директор, ако този транзит не се приключи, започва събирането
на алтернативни доказателства и ако всички тези алтернативни доказателства са
събрани се пише докладна до директора на Териториалната дирекция, който давал
разрешение за сваляне. Няма пречка ако този служител отсъства, поради
командировка или по друга причина, друг служител да поеме неговите функции и не
е необходимо спрямо втория да бъде издавана изрична заповед за това. В случая той
– св. Г. поискал алтернативните доказателства. Алтернативните доказателства се
искали от ПМУ на турските митнически власти. На по-късен етап разбрали, че има
задействан втори транзит, затова не е приключен първия и стоката е отишла в
друго турско получаващо митническо учреждение.
Тогава жалбоподателят бил в командировка или отпуска едно от двете и Г. написал
документа ТС20, с който поискал от турските колеги алтернативно доказателство,
че стоката е пристигнала при тях и те са я обмитили. Отговор не бил получен,
тъй като „турските им колеги са над тези неща“, т.е. те не отговарят почти
никога. Самият свидетел имал случай - изпратил бил ТС20, ТС21, каквато е
процедурата, накрая се наложило чрез вътрешно министерство да се пишат „едни
големи писма“ и така принудили турските митнически власти да заверят документа.
Според този свидетел първоначално представените доказателства от задълженото по
транзита лице не са били достатъчни, което се е наложило събирането на
алтернативни. Алтернативно доказателство означавало да им изпратят вносна
турска декларация, заверена с мокър печат. Г. по-скоро знаел, че на жалбоподателя
не била изпратена такава декларация и за това той изпратил повторно искане до
турската митническа администрация. Не е виждал в оригинал представените от
отговорното лице документи. Печата на турското митническо учреждение е бил кръгъл печат с червено мастило.
Казва, че не знае, че представената от отговорното лице митническа декларация е
в оригинал и не е в оригинал, ако няма мокър печат. Счита, че щом
жалбоподателят не е приел представената от отговорното лице турска митническа
декларация най-вероятно не е била
заверена, с мокър печат. За да бъде приета такава декларация като алтернативно
доказателство тя би следвало да е заверена с печат на турско минтическо учреждение. Според
свидетеля в случаите, когато е необходимо да се събират алтернативни доказателства
за приключване на транзитния режим е необходимо да се изпраща формуляр ТС20 до
получаващото митническо учреждение за
представяне на такива доказателства, а ТС21 било за да се проверят и потвърдят събрани
вече алтернативни доказателства. Г. твърди, че е изпращал ТС20 по транзита МД с МРН 22BG00100920021060 но не и ТС21. В срока,
в който той е изпълнявал действия по същия транзит било нужно да се изпрати ТС20,
а когато му предоставят документи
в потвърждение на това, че е извършено освобождаването в заверени копия свидетелят
ги приема и ги завежда в системата. Ако постъпили документи с писмо, в което
пише, че „представям документи в оригинал“, а те всъщност са копия на тези
документи, той ги завежда в системата, но взема предвид, че са копия и евентуално
можело да не ги кредитира, но бил длъжен да заведе всеки един документ, който
му се представя.
Свидетелят С.
заявява, че представителят на „Феникс Груп БГ“ ЕООД няколко пъти лично е идвал в МБ
Сливен, като той и оспорващият са го посрещали и му е обяснявано какви са
необходимите доказателства, които той трябва да представи. Според този свидетел
представителя на „Феникс Груп БГ“ ЕООД изобщо не се е отнесъл сериозно към
въпроса. Имали протоколиран разговор. Процедурата при тях била да поискат писмено
доказателство. Жалбоподателят е изпратил до „Феникс Груп БГ“ ЕООД писмено
искане с обратна разписка, обратната разписка била върната с отбелязване, че
пратката е непотърсена. След това жалбоподателят е решил да проведат с „Феникс
Груп БГ“ ЕООД телефонен разговор, който да бъде протоколиран и в който запознаят
дружеството, чрез неговия представител какви документи са необходими да се представят,
за да може да се приложат към въпросния транзит и той да бъде приключен. Такъв
разговор бил проведен от жалбоподателя в присъствието на свидетелят и бил
съставен протокол. От страна на представителя на „Феникс Груп БГ“ ЕООД относно
исканите доказателства за приключване на транзита имало реплика „Отидете в
Турция и си ги вземете“. Според свидетеля имало 2 или 3 разговора между
жалбоподателя и представителя на „Феникс Груп БГ“ ЕООД. По принцип служителите
в МБ Сливен били в отделни стаи, но те не се затваряли и се чувало всичко. Представителя
на „Феникс Груп БГ“ ЕООД бил въведен двата пъти в общата стая. Свидетелят
присъствал на част от единия разговор между жалбоподателят и „Феникс Груп БГ“
ЕООД. Документите, които последния представил не били необходимите
доказателства, те не удовлетворявали, турската вносна декларация била без мокър
печат, не била заверена от турското митническо учреждение.
Това станало на първия разговор – февруари или март 2022 г. Нито едно от
представените доказателства не било правилно оформено и достатъчно, за да
докаже транзита от турска страна, че получаващото турско митническо учреждение е получило стоката, за да се приключи
операцията. След този случай, е имало и други срещи между жалбоподателя и
представителя на „Феникс Груп БГ“ ЕООД. Свидетелят отчасти чул и тези
разговори, при които К.Й. обяснявал какви са необходимите документи и какво
трябва да се представи, за да може да има достатъчно доказателства по
приключване на въпросния транзит. Според свидетелят лицето отново не приело
обясненията и исканията на жалбоподателя на сериозно и пак не представило
необходимите доказателства. „Феникс Груп БГ“ ЕООД не са представили други
доказателства освен тези представени при първото им посещение. Те са ходили в
МБ Сливен с едни и същи документи. Според свидетеля документът може да бъде
представен в копие, но самият печат за заверка трябва да е в оригинал - трябва
да има мокър печат. Заявява, че на л.179
се намира декларация, на която няма
мокър печат от турско митническо учреждение. Имало
положен печат на граничен пункт, но не на турско митническо учреждение. Печатът бил на граничен пункт Хамзабейли - Лесово, което свидетелят не приемал за
мокър печат на турско митническо учреждение.
Според свидетеля ако доказателствата са
не достатъчни изискват доказателства, че транспортното средство е напуснало
пределите на страната на ЕС, в случая и съответно ЧМР от превозвача. Отделно от
това, са изискали с формуляр ТС20 информация от турското учреждение. Турските власти не са върнали отговор по този
формуляр. Заявява, че не може да се изпрати формуляр ТС21 при положение, че не
е върнат отговор по формуляр ТС20.
Съдът кредитира
свидетелските показания относно възприетите лично от свидетелите факти и
извършените лично от тях действия. Същите са безпротиворечиви
по между взаимнодопълващи се и не се опровергават от
безспорните писмени доказателства. Спорен по делото относно фактите е въпросът
дали от „Феникс Груп БГ“ ЕООД са представени оригинали или надлежно заверени
копия на документи за завършена транзитна операция – стоката е представена пред
турско ПМУ или не. В тежест на административния орган е да докаже положителните
факти твърдени от него и като част от фактическите основания на издадения
административен акт. По делото липсват представени оригинали или надлежно
заверени копия на документите, които отговорното по транзитната операция лице твърди
в писмото си от 28.03.2022 г., че е представило, което препятства съдът да
приеме, че действително същите документи са били представени в изискуемия вид.
Следва да се отбележи, че и съгласно докладната записка от 16.11.2022 г.
„алтернативните доказателства“ следва да са оригинали или заверени за вярност
от митническо учреждение. В случая наличието на
специални норми изключва в митническата процедура възможността да се представят
копия на документи със заверка от друг субект – извън митническото учреждение издало документа. Поради това съдът кредитира
свидетелските показания, в които се заявява, че „Феникс Груп БГ“ ЕООД не е
представило оригинали или надлежно заверени копия на документите описани в
писмото му от 28.03.2022 г.
Въз основа на така установената след извършен анализ на
събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, фактическа
обстановка и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт съгласно чл.
168, ал. 1, във връзка с чл. 146
от АПК съдът намира от правна страна следното:
Оспорването на К.Й.Й., против Заповед № 686/17.03.2023 г. на Директора на
Агенция "Митници", с която на
първия, е наложено дисциплинарно наказание "порицание", като насочено
срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
административен акт, от процесуално легитимирано лице, адресат на акта и за което
този акт се явява неблагоприятен, в законоустановения
14 дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Оспорваната
заповед е издадена от материално компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Съгласно чл.
92, ал. 1, предл. първо от ЗДСл, дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването, а в случая не се спори, че
орган по назначаването на жалбоподателя като държавен служител се явява
Директорът на Агенция "Митници".
Съдът
намира, че заповедта е издадена в преклузивния срок
по чл.
94, ал. 1 от ЗДСл. В случая на жалбоподателят е наложено дисциплинарно
наказание за нарушения на служебната дисциплина по повод конкретна транзитна
операция започнала с оформянето на МД с МРН 22BG00100920021060 на 02.02.2022
г., а заповедта за налагането му е издадена на 17.03.2023 год. Въпреки това и
доколкото във фактическото описание на извършените нарушения се сочи
неизпълнение на нареждания на прекия ръководител от 26.04.2022 г. и
неизпълнение на служебни задължения по повод документи предоставени от „Феникс
Груп БГ“ ЕООД най-рано на 28.03.2022 г. то очевидно издаването на оспорената
заповед е в рамките на една година от извършване на твърдените от
административния орган нарушения. Спазен е и двумесечния срок по посочената
разпоредба. Дисциплинарното нарушение се смята за открито в момента, в който
информацията за фактите и обстоятелствата за извършването му е станала
достояние на органа по назначаването. В процесния
случай нарушението следва да се счита за открито с представянето пред
наказващия орган на доклад рег. № 32-50370/07.02.2023 г. на Централно митническо
учреждение, когато са събрани всички фактически данни,
въз основа на които ДНО е формирал изводите си. Предварителното наличие на
данни за дисциплинарно нарушение е основание за провеждане на регламентираната
в закона процедура по неговото установяване и едва след получаване на доклада
Директорът на Агенция "Митници"
е разполагал с всички данни и доказателства относно поведението на служителя и тогава
може да се приеме, че дисциплинарно-наказващият орган е открил нарушението.
Двумесечният срок за налагане на наказанието следва да се отчита от този момент
и не е изтекъл към датата на издаване на заповедта.
Оспорената заповед е
издадена в съответствие с изискванията на закона за писмена форма и съдържание
от гледна точка на посочване на фактическите и правни основания, възприети от
органа за налагане на дисциплинарно наказание.
Формално
и частично обаче са „спазени“ установените в закона процедури по чл. 93 от
ЗДСл, приложими при наказание от вида на наложеното. Доказано е, че на
жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае с материалите по
преписката и същия е изслушан от ДНО, дадена му е възможност да представи и към
преписката са приети писмените му обяснения. Съдът намира обаче, че същите не
са възприети и обсъдени от ДНО с достатъчна задълбоченост, поради което
изпълнението на изискванията на чл. 93 от ЗДСл е извършено формално и в разрез
със смисъла на закона. В процесната заповед по повод
обясненията на оспорващия единствено е отбелязано, че в тях липсват нови факти,
обстоятелства и доказателства освобождаващи го от дисциплинарна отговорност.
Действително в самото писмено обяснение по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, дадено на
23.02.2023 г. Й. не излага нищо конкретно освен това, че препраща към по-рано
дадените от него писмени обяснения и проведеното изслушване. Както бе посочено,
по-рано дадените от оспорващия обяснения са озаглавени от същия „разяснения“ и
са регистрирани в системата на АМ с рег. № 32-28653/23.01.2023 г. В конкретния
случай ДНО изобщо не е направил опит да анализира обясненията дадени от
оспорващия на 23.02.2023 год. и ако му възникнат съмнения, към кои точно други
обяснения препращат тези от 23.02.2023 г., да изиска съответното уточнение,
след което да събере, оцени така сочените доказателства и да обсъди доводите на
субекта на дисциплинарна отговорност. ДНО се е ограничил единствено до това да
посочи, че оспорващия не е посочил нови факти, обстоятелства и доказателства
освобождаващи го от дисциплинарна отговорност, без дори никакъв коментар
относно препращането в тези обяснения към други такива по-рано дадени от Й..
Така извън полезрението на органа изцяло са останали „разясненията“, доводите и
твърденията на оспорващия в тях за конкретни факти, обстоятелства по случая с
транзитната операция. ДНО по този начин изцяло е игнорирал обясненията на Й.
дадени в „разяснения“ от 23.01.2023 г., и които съгласно волята на последния са
и негови обяснения по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Съответно на липсата на
възприемане на „разясненията“ от 23.01.2023 год. в процесната
заповед липсва анализ, проверка и обсъждане на сочените в тях фактически и
правни твърдения.
Обратно
на твърдяното в процесната заповед в „разясненията“
оспорващия е формулирал конкретни и фактически и правни твърдения, които е
следвало да бъдат проверени и преценени от ДНО и при необходимост да бъдат
събрани доказателства, преди налагане на дисциплинарното наказание. Така
например в „разясненията“ оспорващия сочи, че с докладна записка още на 17.05.2022
г. е уведомил както началника на МБ Сливен, така и Директора на ТД Митница
Бургас, че в предвидения в закона едномесечен срок не са представени
необходимите доказателства за приключване на транзитната операция, на която
последния орган изобщо не е реагирал, че неколкократно
е изпращал писма и до превозвача да представят доказателства за завършване на
операцията, че продължително време е бил извън работното си място –
командировка, законоустановен отпуск, и др., които обстоятелства
при обсъждането им от страна на ДНО, може да формират друга воля в този орган
относно извършване на нарушение от страна на жалбоподателя изобщо или да
формират различни изводи за тежестта на същото и съответно да повлияят върху
вида на налаганото наказание.
В процесната заповед „разясненията“ дадени от оспорващия
изобщо не са споменати и съответно не са били предмет на обсъждане, въпреки
препращането към тях в обясненията дадени на 23.02.2023 г. Съдът счита, че
доколкото законът не съдържа императиви относно форма и съдържанието на
обясненията по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл няма пречка държавния служител вместо
отново да излага писмено това, което е посочил в друг документ съставен от
него, с който ДНО разполага да препрати към този друг документ. Императивно
обаче е изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, че ДНО е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за
писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, като императивността на разпоредбата се извлича от ал. 2 на с.
ч., която постановява, че ако ДНО не е изслушал държавния служител или не е
приел и обсъдил писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. Изброяването в чл. 93, ал.2 от ЗДСл не е кумулативно т.е.
неизпълнението, на което и да е от посочените там действия е самостоятелно
основание за прилагане на последиците уредени в разпоредбата – отмяна на
заповедта без разглеждане на спора по същество. Формалното/бланкетно
изпълнение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, без конкретно да са
разгледани доводите на държавния служител, да са събрани и оценени сочените от
него конкретни доказателства и да е формирана конкретна воля спрямо тях
представлява по същността си неизпълнение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 и
ал. 2 и се явява основание за прилагане на последиците по ал. 2 на същия член.
Разпоредбата
на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл изисква държавния служител да бъде изслушан от ДНО. В
случая такова изслушване е проведено, за което е съставен протокол, в който
обаче не е отразено нищо от казаното от Й.. Така съдът е поставен в
невъзможност да прецени дали ДНО е изпълнил изискванията на чл. 93, ал. 1 и ал.
2 от ЗДСл, по повод изложеното от оспорващия при изслушването му, тъй като не
може да се установи какво е казал държавния служител и дали е извършена
преценка, проверка и обсъждане на това, което той е казал. Този начин на
процедиране нарушава и правото на защита на държавния служител, тъй като същия
бива лишен от възможността да се позове и докаже нарушение на чл. 93, ал. 1 от
ЗДСл. Видно от заповедта в нея също липсва конкретика
относно изложеното от Й. при изслушването му, както и липсва обсъждане на
казаното от него. Предвид това изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и в тази
част са изпълнени формално без да е постигнат резултата, който се цели с
извършване на действията – проверка, оценка и обсъждане на фактическите и
правни доводи на субекта на дисциплинарна отговорност, с цел формиране на
законосъобразни изводи относно наличието на нарушение, неговата тежест и
съответно налагането на справедливо наказание.
Допуснатите
нарушения на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на основание ал. 2 от с. ч. препятстват съда
да изложи мотиви относно съществото на спора – има ли или не извършено
дисциплинарни нарушения от страна на Й., като тези описани в процесната заповед и съответства ли наложеното
дисциплинарно наказание на тежестта и последиците от тях. Доколкото обаче не
представлява разглеждане по същество на тези въпроси, съдът намира, че
заповедта е издадена и при съществено нарушаване на
административно-производствените правила. ДНО в заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания дължат мотиви обосноваващи вида и размера на наложеното
дисциплинарно наказание с оглед тежестта на вмененото дисциплинарното нарушение,
последиците от него, формата на вината и цялостното поведение на държавния
служител – чл. 91 от ЗДСл. Изискването за мотивиране на заповедта с оглед тези
обстоятелства е императивно, тъй като в правомощията на съда е да провери дали
е спазен чл. 91 от ЗДСл при определяне на дисциплинарното наказание като вид и
размер. В настоящия случай ДНО не е изпълнил и това си задължение или по-скоро
отново го изпълнява формално с бланкетни фрази.
Изцяло липсват конкретни мотиви защо в случая се налага второто по тежест
наказание, а не първото от предвидените в закона, както и защо не се налага
по-тежко такова. Словосъчетанията „оцених всички събрани доказателства“,
„отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици“, с които се
изчерпват мотивите на ДНО относно вида на наложеното наказание, без да е налице
конкретен анализ на тежестта на нарушението и последиците от него и другите
посочени в закона обстоятелства не изпълняват изискването за мотивиране на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание с оглед на чл. 91 от ЗДСл. В
този случай – при липса на мотиви относно тежестта на извършеното дисциплинарно
нарушение, последиците от него, формата на вината и цялостното поведение на
държавния служител и съответствието на наложеното дисциплинарно наказание с
тези обстоятелства заповедта се явява незаконосъобразна поради нарушаване на
административно-производствените правила, тъй като съдът е поставен в
невъзможност да прецени дали и защо наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно съгласно критериите на чл. 91
от ЗДСл. В случая в процесната заповед липсва каквато
и да е констатация дори относно формата на вината.
Извън обсъждането на
спора по същество е и това, че в процесната заповед
са описани два фактически състава, които според Съдът и ДНО осъществяват две
различни дисциплинарни нарушения, а е наложено едно наказание. В чл. 197, ал. 3 ЗМВР е регламентирано, че на държавен служител, който е извършил две
едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган,
след като определи наказание за всяко,
може да наложи: по-тежкото от определените наказания, когато за
санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания; едно общо наказание за
максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията
са предвидени еднакви по вид наказания. Подобна разпоредба в ЗДСл няма.
Очевидно принципа е, че за всяко отделно нарушение на служебната дисциплина
следва да се налага отделно дисциплинарно наказание. Дори и в изключението по
чл. 197, ал. 3 от ЗМВР е изискуемо да се определи за всяко нарушение отделно
наказание, след което да се извърши нещо подобно на познатото в наказателното
право определяне на общо наказание или „кумулация“.
В случая за двете
нарушения е наложено едно наказание без да е посочено дали и за двете поотделно
се налага това наказание или е наложено за едното от двете нарушения описани в
обстоятелствената част на заповедта като фактически състави. Дори само на това
основание заповедта е изцяло незаконосъобразна, тъй като с определянето на едно
дисциплинарно наказание за две отделни дисциплинарни нарушения правото на
защита на държавния служител съществено се ограничава, тъй като той е поставен
в невъзможност да разбере за кое от вменените му нарушения му е наложено това
наказание. В същото състояние е и съдът при преценка на законосъобразността на процесната заповед от тази гледна точка.
По тези съображения
съдът намира жалбата за основателна, а оспорената Заповед № 686/17.03.2023 г.
на Директора на Агенция "Митници",
с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за незаконосъобразна, като издадена при
допуснати съществени нарушения на чл. 93, ал. 1 и ал. 2, чл. 97, ал. 1, т. 4
самостоятелно и, във вр. с чл. 91 от ЗДСл, поради
което с настоящото решение следва да я отмени.
Предвид изхода на
делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, Агенция "Митници"
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по
делото в общ размер на 1010 лева, от които 1000 лева реално заплатено съгласно
представения договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение и
10 лева заплатена държавна такса. Съответно по същите съображения Съдът намира
за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника по
жалбата искане за присъждане на деловодни разноски. Намира за неоснователно и
искането за присъждане на средства за командировка средства пътни и дневни, тъй
като същите според настоящия състав нямат характер на деловодни разноски.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – гр. Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на К.Й.Й., ЕГН **********,***, Заповед №
686/17.03.2023 г. на Директора на Агенция "Митници",
за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Агенция "Митници" да заплати на
К.Й.Й., ЕГН **********,***сумата от 1010 /хиляда и десет/
лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
На основание чл. 124,
ал. 1, изр. 2 от ЗДСл настоящото решение НЕ подлежи на касационно обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: