Р Е Ш Е Н И Е
№ 108
21.02.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина
Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №520 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „Евротекс” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя Я.Е.П., подадена чрез пълномощника му адв.С.Ж., срещу Решение към
MRN 21BG002002046057R1/19.03.2021 г., с Рег.№32-145742/10.05.2021 г., на
Директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
В жалбата се твърди, че обжалваното Решение,
с което на дружеството е увеличена митническата стойност, съответно дължимите
държавни вземания за стоки по MRN 21BG002002046057R1/19.03.2021 г. на основание
чл.74, параграф 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл.140 от Регламент 2015/2447, било
незаконосъобразно и следвало да бъде отменено изцяло.
Излагат се съображения, че за да
пристъпят към определяне на по-висока стойност, митническите органи трябвало да
обосноват наличието на съмнения относно достоверността на митническата
стойност, и после да докажат, че са спазили процедурата по нейното увеличаване.
Твърди се, че в Решението пространно място било заето за описание на т.нар.
„справедливи цени“, дефиниция, вкарана в закона на 01.01.2020 г. с параграф 1,
т.40 от ДР на ЗМ, но въпреки всичко т.нар. „справедливи цени“ били
статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години,
но същите не можели да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали
в дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл.70 и 74 от МК. Следвало да
се има предвид, че съобразно изложената информация в таблицата на Решението на
стр.3 било видно, че държави като Румъния, Испания и Словения били с по-ниски
средни стойности за този тарифен номер, а цената във Великобритания била съвсем
близка до цената в България, поради което било неоснователно позоваването на
тези средни стойности, предвид това, че посочената цена в Решението като
„справедлива стойност“ била средното аритметично между стойностите на всички
държави – членки на ЕС.
Твърди се, че в Решението на стр.5
административният орган се позовал на Решение по дело №291/15 на СЕС, но в
същото се говорело за „договорна стойност, която е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки“ и
в тази връзка в Решението нямало изложени мотиви относно изчислена
средностатистическа стойност на сходни стоки и доказателства за това, че т.нар.
„справедливи цени“ касаят „сходни стоки“.
Според текста на стр.2 в Решението, основателни
съмнения можели да съществуват конкретно, когато декларираната стойност е
по-ниска от определената рискова прагова стойност. Единственият извод, който
можело да се направи от този текст бил, че определената рискова прагова
стойност, изчислена на базата на тези „справедливи цени“, всъщност
представлявала минимална митническа стойност, а съгласно чл.144 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено митническата стойност да се основава
на минимални митнически стойности. Не съществувал нормативен акт, който да
определя тези рискови прагови стойности.
Решението имало и противоречиви мотиви,
като от една страна се твърдяло, че с оглед наличните данни, процесните стоки
имат значително по-ниска стойност от средностатистическия размер на „сходни
стоки“, а от друга страна се твърдяло, че няма данни за сходни стоки, с които
да бъде сравнена процесната стока, и отделно от това се казвало, че чл.74,
параграф 2, б.„б“ от МК (определящ
сходните стоки), не можел да се приложи, тъй като нямало данни за
митнически стойности от внос от трети лица, които „да не са необичайно ниски“.
Последното по аргумент на противното означавало, че има стойности на трети
лица, но поради това, че са „необичайно ниски“, са неприемливи за митницата.
Това влизало в противоречие с чл.141, параграф 3 от Регламент за изпълнение
2015/2447 на ЕС, според който, в случай, че се намерят повече от една
договорена стойност на сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от
тях. Разпоредбата била императивна и касаела договорни стойности, без да има
значение дали са необичайно ниски или не.
Във връзка с описанието, възниквал и
въпросът как е определена като стойност тази „справедлива цена“, тъй като не
било достатъчно да има дефиниция в закона, а трябвало да бъдат посочени
конкретни стойности за всеки отделен артикул и в кой нормативен акт били
записани тези стойности. По повод цитираната система „THESEUS“
следвало да се има предвид, че нямало достъп до тази информация на официалния
сайт, нито имало заповед, която да определя тези стойности и съдът не можел да
провери как е формирана цената за стоките по тарифните номера, обхванати от
решението.
Относно митническата стойност в жалбата
се твърди, че в случая административният орган приложил разпоредбата на чл.74,
параграф 3 от Регламент 952/2013 г., вр. чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447.
Най-важното в случая било, че митническите органи трябвало да прилагат
последователно методите, предвидени в чл.74, параграф 2, и само ако не открият
договорни стойности за идентични и сходни стоки, за най-голямо сборно
количество от внасяните стоки на територията на ЕС, или стойност, която е
формирана след като са отчетени всички разходи за производството на такива
стоки, можело да се премине към определяне на стойност по чл.74, параграф 3 от МК.
Именно това условие не било спазено, тъй като имало събрани по делото писмени
доказателства за налични вносове на идентични или сходни стоки на територията
на страната, за което говорел и текстът на самото решение – на стр.5 от същото
било записано, че са намерени такива стойности, но понеже били необичайно
ниски, затова били отхвърлени.
В същото време чл.141, параграф 3 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС постановявал, че когато се намери
повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, се прилагала
най-ниската от тях. Тази разпоредба била императивна и не давала възможност на
митническите органи да я дерогират и да преминат към приложението на чл.74,
параграф 3 от МК. Митническите органи нямали право да преминават към определяне
на стойността по следващ способ, под претекст, че стойността на сходните стоки
била ниска, и това представлявало нарушение на правилата за определяне на
митническата стойност.
От друга страна не било ясно защо административният
орган е пристъпил към определяне на митническата стойност по чл.74, параграф 3
от МК, тъй като жалбоподателят бил представил на митническите органи фактура,
платежни документи за заплащане на цената на стоките, фактура за транспортните
разходи до страната, с което доказал декларираната митническа стойност.
Обратното, митническите органи не били извършвали проверка в счетоводството на
дружеството относно платената или подлежаща на плащане цена.
Претендира се обжалваното Решение да
бъде отменено изцяло.
Ответникът, Директор на Териториална
дирекция (ТД) Митница Варна
към Агенция „Митници“, правоприемник на ТД Северна морска към Агенция
„Митници“, чрез процесуалния си представител по делото излага становище за неоснователност
на жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена.
Административен съд – Хасково, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 08.03.2021 г. от жалбоподателя „Евротекс”
ЕООД, ***, чрез упълномощен митнически представител „Ес – Пи Консулт“ ООД, ***,
са декларирани пред митническите органи на
Митническо учреждение на внос Варна (получаващо
митническо учреждение BG002002) и представени документи за поставяне на
стоки под митнически режим „Допускане за свободно обращение“.
Регистрирана е митническа декларация MRN 21BG002002046057R1 за пристигнала с морски транспорт, с държава на
изпращане/износ – РК Пакистан и държава на получаване България, местонахождение
гр.Варна, стоки – 1 брой, бруто тегло 10620 кг., нето тегло 10440 кг., на обща
фактурна стойност 10853 USD (валутен курс 1.621750), с изпращач/износител ДЖИ ЕНД КЕЙ ТЕКСТИЛ ИНТ.,
гр.Карачи, и получател „Евротекс“ ЕООД ***.
В кл.31 на ЕАД-Внос е направено описание
на стоката, като „употребявани дрехи – 451 пакета“. В кл.33 е посочен Тарифен код
**********.
Съставен е Протокол за извършена
митническа проверка №21BG9940М010469, код
на МУ-9940/10.03.2021 г., за извършена на 10.03.2021 г. в гр.Девня, от
служители в МРР ОЗ и МП 2002, проверка по ЕАД №21BG002002046057R1/09.03.2021 г.
Според отразеното в протокола, от контейнерите е свалена пломба с видимо
ненарушена цялост, извършен е оглед в предната част на контейнера, при което са
установени прозрачни PVC чували с
поставени в тях дрехи, видимо употребявани. Поради естеството на стоките проби
не са взети.
До управителя на „Евротекс“ ЕООД е
изпратено писмо изх.№32-77972/09.03.2021 г. от Началник МП Варна Запад, с което същият се уведомява, че за нуждите на
допълнителната проверка на митническа декларация MRN 21BG002002046057R1/09.03.2021
г., съгласно чл.188 „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза и чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447
на Комисията, поради съмнения относно декларираната стойност на стоката, следва
в 7-дневен срок от връчване на писмото да представи подробно изброени документи
и информация, в подкрепа на декларираната митническа стойност. Писмото е
връчено на пълномощник Павлин Георгиев на 09.03.2021 г.
В отговор на изисканото, с писмо вх.№32-86555/16.03.2021
г. в ТД Северна морска, главният счетоводител на „Евротекс“ ЕООД представя
изброени документи и декларира обстоятелства за целите на проверката. В писмото
се сочи, че наложената практика в търговията с дрехи втора употреба била всяка
сделка да се сключва сама за себе си, поради невъзможността от страна на
доставчика да гарантира качествените характеристики на стоките, представляващи
дрехи втора употреба. Поради това се счита, че всяка фактура представлява
самостоятелен договор между страните и с нея са определени договорките между
тях – вид на стоките, количество и цени, срок на плащане. Видът и качеството на
стоки дрехи втора употреба варирал в много голям ценови диапазон, договарян за
всяка сделка отделно.
Във връзка с изискване на документи
относно извършени плащания към доставчика и към други лица, в т.4 от писмото се
сочи, че към 01.01.2021 г. „Евротекс“ ЕООД авансово надплатената сума в размер
на 5 785 USD, отразена по Доставчици по аванси: Джей енд К
Текстил и остатъчно задължение 55 USD. С
осчетоводяването на процесната фактура „Евротекс“ ЕООД има задължение към Джей
енд К Текстил в размер на 10 908 USD. След
прихващане на авансово платената сума в размер на 5 785 USD, остава
задължение за плащане в размер на 5 123 USD. Същото е платено на дата
07.01.2021 г. Приложени са хронология на сметки Доставчици и Доставчици по
аванси – Джей Енд Кей и Банково извлечение 4/07.01.2021 г. и SWIFT за конкретното плащане.
Посочено е също, че справедливите цени,
използвани от митническите органи за определяне на депозит, били многократно
по-високи от доставните цени, наложени в практиката, както и били по-високи от
продажните цени на дребно, наложени при търговията със стоки втора употреба.
Агенция Митници разполагала с цялата необходима информация и можела да установи
какви са средните доставни цени и средните продажни цени за дрехи втора употреба
МТК 63090000, като вземе под внимание тяхното качество.
От Началника на МП Варна запад до
Началника на Сектор „Митнически процедури“ Отдел „Митническа дейност“ в ТД
Северна морска, е изпратена Служебна бележка с дата на съставяне 18.03.2021 г.,
в която го уведомява, че за стока №1 по МД №21BG002002046057R1/09.03.2021 г. (вероятно вписването на номер на МД, различен от този
на изпратената, е резултат на техническа грешка),
описана като „Употребявани дрехи – 451 пакета“, 10440,00 кг./нето тегло, е активиран
рисков профил №9025-11/11/2020 и е посочено, че „Съгласно указания към Заповед
№ЗАМ-1746/27.11.2019 г. -32-341402, за стока в код по КН 63090000 за страна на
произход РК справедливата цена за ЕС за обезпечаване на вземанията е 7,75
лв./кг. нето тегло“.
До управителя на „Евротекс“ ЕООД,
гр.Димитровград, е изпратен писмо Рег.№32-107974/05.04.2021 г. от Директора на
ТД Северна морска, с което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) №952/2013, го
уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно митническа декларация с MRN: 21BG002002046057R1/09.03.2021 г. В писмото
се сочи, че са налице обстоятелства, които обосновават основателно съмнение
относно реалността на декларираната митническа стойност по цитираната
митническа декларация, поради което не следва да бъдат приложени разпоредбите
на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013.
В писмото е посочено, че за целите на проверката
на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка
на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни
години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф 1, т.40 от
допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Същите се предоставят на
разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research
Centre).
Посочено е също, че предвид
недостатъчните документи, касаещи проверката на декларираната митническа
стойност и които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката
са били договорени, какви са сроковете и начините за заплащането им, основателно
оставали съмнения относно реалността на декларираната митническа стойност за
Стока №1 по цитираната митническа декларация. Справедливата цена на ЕС била в
размер на 7,75 лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система се установило, че за периода
юни 2019 г. до февруари 2020 г. дружеството „Евротекс“ ЕООД регулярно внасяло
стока „употребявани дрехи“ от Пакистан, в приблизително същото количество и
били декларирани по-високи стойности за внасяната стока. Извършен бил анализ на
митническата стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във
всички държави членки за 2019 г., 2018 г. и 2017 г., изложени в табличен вид, като
е посочено, че в рамките на този тригодишен период средностатистическата
стойност за ЕС не се променя драстично: 4,40 EUR/kg,
4,55 EUR/kg и 4,44 EUR/kg.
Направен е извод, че декларираната
договорна стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм е необичайно
ниска в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при
сходни стоки в ЕС.
Подробно са развити съображения, че за
стока №1 по цитираната митническа декларация следва да се определи нова
митническа стойност в размер на 3.99 лв./кг., или нова митническа стойност по MRN
в размер на 41655,60 лв. (10440 кг.нето
тегло х 3,99 лв./кг.). На основание чл.101
от Регламент (ЕС) №952/2013 и
чл.54, ал.1 от ЗДДС, административният орган счита, че за декларираната стока
възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на
1274,90 лв. вносно мито и 5065,93 лв. ДДС, или общо 6340,83 лв.
С писмото дружеството се уведомява на
основание чл.26, ал.1 от АПК за започване на административното производство,
като му се предоставя възможност да се запознае с документите по преписката и
за изразяване на становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване
на писмото. Видно от представените Известия за доставяне, писмото е получено от
адресата си на 06.04.2021 г.
Под вх.№32-113085/08.04.2021 г. в ТД
Северна морска е регистриран подадения от „Евротекс“ ЕООД до Директора на ТД
отговор във връзка с така полученото писмо.
С процесното Решение към MRN 21BG002002046057R1
от 09.03.2021 г., с Рег.№32-145742/10.05.2021 г., подписано от Директора на
Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, на основание чл.84,
ал.1, т.1 от ЗМ, във връзка с чл.74, пар.3 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.
чл.140 и чл.144, пар.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с
чл.66в от ЗМ, чл.5, т.39 и чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.77, пар.1,
буква а), вр. чл.85, пар.1, вр. чл.101, пар.1, вр. чл.102 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ и чл.19, ал.7 от ЗМ, вр.
с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК, по митническа декларация MNR 21BG002002046057R1
от 09.03.2021 г. се отказва приемане на митническата стойност на декларираната стока
(№1 „употребявани дрехи – 451
пакета“ с код по ТАРИК **********, държава на произход Пакистан, 10620 кг.
бруто тегло, 10440 кг. нето тегло, декларирана митническа стойност в размер на 1,69
лв./кг., условие за доставка CIF Варна) и се определя нова митническа стойност
на тази стока в размер на 41655,60 лв., представляваща сумата от 3,99 лв./кг. –
база за формиране на митническата стойност. Разпоредено е да се коригират
данните в митническата декларация в определените части, да се вземе под отчет
начисления с решението размер на държавните вземания, и са установени за досъбиране
от длъжника „Евротекс“ ЕООД, ***: мита в размер на 1274,90 лв. и ДДС в размер
на 5065,93 лв., ведно с лихва за забава върху размера на дължимите вземания на
основание чл.114 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл.59, ал.2 от ЗДДС.
С писмо Рег.№32-146201/11.05.2021 г. на
Директора на ТД Северна морска, Решение №32-145742/10.05.2021 г. е изпратено до
„Евротекс“ ЕООД, ***, и видно от Известие за доставяне на Български пощи (л.15),
писмото е получено от адресата си срещу подпис на 12.05.2021 г.
Жалбата срещу Решението е постъпила на
20.05.2021 г. чрез ТД Северна морска, където е регистрирана под вх.№32-158348
от същата дата.
По делото са приети като доказателства
представените в превод на български език
документи от административната преписка, включително цитираните в
проверяваното решение.
По искане на оспорващия по делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от
вещо лице Л.Й..
В отговор на въпрос 1 да установи колко
е платената цена от дружеството жалбоподател за процесните стоки и има ли други
подлежащи на плащане суми по фактурата, приложена към митническата декларация,
вещото лице е посочило, че плащането на декларираните в митническата декларация
стоки е извършено от вносителя към продавача по сметка, което се потвърждава от
извлеченията, издадени от Райфайзен банк – сметка №83 от 23.11.2020 г., №4 от
07.01.2021 г. В процесната търговска фактура сумата по сделката е 10 853 USD,
която е отразена в счетоводните записвания на дружеството. От справките в
счетоводството е видно, че извършеният превод в размер на 20 000 USD е
послужил за плащане по изброени в табличен вид три фактури за внос на стоки,
регистрирани с посочени митнически декларации. Анализът на данните от
документите показва, че процесната доставка на стойност 10 853 USD е платена:
1.) със суифт от 07.01.2021 г. за сумата 5 123,00
USD и 2.) от сумата 20 000 USD са платени авансово за
доставката по фактура JK-4793-2021 от
02.01.2021 година (процесната), изцяло стоките по фактура JK-4751-2020 от
11.12.2020 г., която е на стойност 11 057,00 USD
и частично сумата 3 158,00 USD по фактура JK-4702-2020 от 17.11.2020 г.,
които са неотносими по това дело. Посочените в таблиците суми са отразени в
счетоводната документация на дружеството жалбоподател. Направено е заключение,
че платената цена от дружеството за процесните стоки е 10 853 USD и други подлежащи
на плащане суми по фактурата, приложена към митническата декларация, не се
установиха.
В отговор на въпрос 2 вещото лице отново
посочва по какъв ред е извършено плащането от банкова сметка ***.
Експертизата дава заключение, че в
процесната фактура се сочи цената на стоката в размер на 10 853 USD. Тази сума
е декларирана в процесната митническа декларация и се намира в документите,
показващи извършено плащане и регистрация на стопанската операция в
счетоводството на жалбоподателя. Следователно е налице съответствие между
платената цена на стоката и декларираната стойност по процесната митническа
декларация.
В отговор на въпрос 4 – Какви видове
стоки са внесени по процесната декларация и тази,
ползвана от митническите органи и на каква стойност, в
констативно-съобразителната част от заключението вещото лице анализира
съдържанието на процесната Митническа декларация MRN 21BG002002046057R1 от 19.03.2021
г. и на Митническа декларация MRN 20BG002002030003R7 от 22.05.2020
г. Сочи, че от жалбоподателя са получени подробни фактури за доставените стоки
по процесната митническа декларация и тази, използвана от митническите органи
за определяне на митническата стойност по процесната митническа декларация.
Анализът на данните показва, че артикулите по фактура JK-EXP-4793-2021/02.01.2021 г. са
аналогични (употребявани дрехи)
на тези по фактура 340/2019-20/10.03.2020 г., но се различават. В заключението е посочено, че видовете стоки са:
дамски и мъжки панталони, блузи спортни облекла, ризи, поли, рокли якета,
тениски, потници, пуловери и други. В подробните фактури са посочени описания
на стоките, съответно и единичните цени и стойностите за всяка стока. От
направения анализ на процесната фактура JK-EXP-4793-2021/02.01.2021 г. е видно,
че в нея са обхванати 19 артикули дрехи втора употреба, всеки с индивидуално
наименование, качество, посочена единична ценна, количество и стойност,
представени от вещото лице в табличен вид на стр.10 от заключението. Посочено
е, че от анализа на подробна фактура 340/2019-20 от 10.03.2020 г., приложена
към митническата декларация, използвана от митническите органи за сравнение и
определяне на митническата стойност в процесното решение, е видно, че са
обхванати 54 артикули дрехи втора употреба, всеки с индивидуално наименование,
качество, посочена единична цена, качество и стойност. След сравняване на двете
фактури експертизата установява, че е извършен внос на употребявани дрехи втора
употреба от два различни доставчика и не се намира съвпадение на наименованията
между отделните артикули, от което следва извода, че артикулите по фактура
JK-EXP-4793-2021/02.01.2021 г. са различни по качество и вид от тези по фактура
340/2019-20 от 10.03.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена при спазване
на 14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството – жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта,
за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт е издаден от Директора
на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на член 5, т.1 от Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент (ЕС) №952/2013).
Към датата на издаване на обжалваното Решение – 24.02.2021 г., същият спада към
митническата администрация на Р.България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ (редакция изм.ДВ, бр.98 от 2018
г., в сила от 07.01.2019 г.) изрично е предвидено, че решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С оспореното решение се извършва промяна
на обстоятелства в ЕАД във връзка с последваща проверка, от което възникват
задължения за дружеството жалбоподател и се определя размера на възникнало
данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при
внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се
взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, то актът и в
двете му части е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган.
Решението е валидно издадено по
прилагане на митническите разпоредби, поражда правни последици за адресата си и
представлява административен акт, който на основание чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи
на обжалване по реда на АПК.
Актът е обективиран в писмена форма и в
него са посочени фактически и правни основания за издаването му.
Като фактическо основание
административният орган е посочил установеното от него обстоятелство, че на 09.03.2021
г. с митническа декларация №21BG002002046057R1 от дружеството вносител
„Евротекс“ ЕООД, ***, са декларирани за режим „Допускане за свободно обръщение“
дрехи втора употреба, 451 колета, 10620 кг. бруто тегло, 10440 кг. нето тегло,
държава на износ Пакистан, с деклариран произход Пакистан, условие на доставка
CIF Варна. Към
митническата декларация за допускане за свободно обращение са приложени
изброени документи, между които и търговска фактура №JK-EXP-4793-2021
от 02.01.2021 г., от пакистанското дружество J AND K TEXTILE INTERNATIONAL PVT LTD на стойност 10853 USD.
В решението е посочено, че на база на
представената от дружеството информация и документи, и недостатъчните
документи, които биха дали информация за това какви цени на стоките в пратката
били договорени, какви са сроковете и начините за заплащането им, основателно
оставали съмненията относно реалността на декларираната митническа стойност и
нямало категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане
цена на стоката.
Посочено е, че след извършен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система, се
установило, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г. дружеството
„Евротекс“ ЕООД регулярно е внасяло стока „употребявани дрехи“, от Пакистан, в
приблизително същото количество, и са декларирани по-високи стойности за
внасяната стока.
Посочено е, че за целите на проверката
на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен сравнителен
анализ на база наличната информация в митническата информационна система,
митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава
членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно
нормата на параграф 1, т.40 от допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Основателни съмнения може да съществуват
конкретно, когато декларираната стойност е по-ниска от определена рискова
прагова стойност. За целите на управление на риска рисковата прагова стойност
може да бъде определена на базата на тези справедливи цени, същите се
предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“
(THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint
Research Centre). Справедливата цена на ЕС за процесната стока е в размер на 7,75
лв./кг. Извършен е анализ на митническата
стойност на стоки с код по КН 63090000 с произход Пакистан във всички държави
членки за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Предвид това, че декларираната договорна
стойност на стоката „употребявани дрехи“ за килограм (в
размер на 1,69 лв./кг.) e необичайно ниска
в сравнение със средностатистическия размер на митническата стойност при сходни
стоки в ЕС (която е 7,75 лв./кг.),
е прието, че не отпадат съмненията относно точността на митническата стойност
на внесените стоки, в подкрепа на което е и Решение С-291/15 от 16 юни 2016 г.
на Съда на Европейския съюз.
В мотивите на решението е вписано, че за
приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по
реда на член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 за „идентични стоки“. В случая били
открити стоки „употребявани дрехи“, с държава на износ Пакистан, получател
дружеството „Евротекс“ ЕООД, но не можело да се определи категорично, че се
касае за „идентични стоки“, които да са еднакви във всяко отношение.
Посочено е, че при изследване на метода
съгласно чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013, е направен
анализ в митническата база данни за декларации за допускане за свободно
обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“, като този
метод също е приет за неприложим, тъй като в описанието на стоките, посочени в
кл.6/8 на МД, липсвала изчерпателна информация за изделията, подлежащи на
остойностяване.
За неприложими са приети и методите за
определяне на митническата стойност на стоката, регламентирани в чл.74, пар.2,
буква „в“ от Регламент (ЕС) №952/2013 (трети вторичен) и в чл.74, пар.2, буква
„г“ от Регламент (ЕС) №952/2013 (четвърти вторичен), поради липса на данни
относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени и т.н.
Посочено е, че митническата стойност на
стоката се определя съгласно разпоредбата на чл.74, пар.3 от Регламент (ЕС)
№952/2013 и тя е в размер на 3,99 лв./кг., като е цитирана стока №1
Употребявани дрехи – MRN 20BG002002030003R7/22.05.2020 г. –
митническа стойност в размер на 3,99 лв./кг.
В Дял II, Глава 3 от приложимия
Регламент (ЕС) №952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за митнически цели“,
с член 69 е предвидено, че митническата стойност на стоките във връзка с
прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от
разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със
стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70 е регламентиран Метод за
определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, като в
параграф 1 е предвидено, че „базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост“, а в параграф 2, че
„действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която
купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е
платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3, букви „а“ до
„г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно, за да се
прилага договорната стойност.
В член 74 са регламентирани Вторични
методи за определяне на митническата стойност. Разпоредбата има следното
съдържание:
„1. Когато митническата стойност на
стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се
прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките.
Редът на прилагане на букви в) и г) от
параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.
2. Митническата стойност, определена в
резултат на прилагането на параграф 1, е:
а) договорната стойност на идентични
стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване;
б) договорната стойност на сходни стоки,
продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и
изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките,
подлежащи на остойностяване;
в) стойността, основаваща се на
единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза
най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или
сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или
г) изчислената стойност, която се състои
от сбора на:
i) разходите или стойността за
материалите и за производствените или другите операции, използвани при
производството на внасяните стоки;
ii) сума за печалба и за общи разходи,
равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от
същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са
произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза;
iii) разходите или стойността на
елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).
3. Когато митническата стойност не може
да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:
а) Споразумението за прилагане на член
VII от Общото споразумение за митата и търговията;
б) член VII от Общото споразумение за
митата и търговията;
в) настоящата глава.“
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3 на Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
(по-нататък Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
В член 140 „Неприемане на декларираните
договорни стойности“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са определени
подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно
параграф 1 на член 140, „Когато митническите органи имат основателни съмнения
дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща
на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат
от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В процесното Решение, за да мотивира
основателно съмнение, че декларираната от жалбоподателя договорна стойност на
стоката представлява общата платена сума, митническият орган се е позовал на
Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година по дело C‑291/15 Hungary Kft.
срещу Nemzeti Adó-és Vámhivatal
Nyugat-dunántúli Regionális Vám-és
Pénzügyőri Főigazgatósága. Цитираното
решение е постановено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за
определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Общността. Според диспозитива на същото, член
181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика
на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки
се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки – метод, който
фигурира в член 30 от Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97
на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г., когато бъде
преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки,
при положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото член 181а от Регламент (ЕИО)
№2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, то така направено тълкуване е приложимо и в настоящата
хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да сравняват
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и да
мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно определението, дадено в член 1,
параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, „сходни стоки“
означава – в рамките на определянето на митническата стойност – стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Според постоянната съдебна практика на
СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010 г. по дело С-354/09 Gaston Schul BV
срещу Staatssecretaris van Financiën и Решение от 19 март 2009 г. по дело
C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland, правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности.
При прилагането на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15,
параграф 1 от Регламент (ЕС) №952/2013, всяко лице, което участва пряко или
косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол,
предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове,
пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол.
На това принципно положение е основана и
процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
като се има предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията
непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа
стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора
допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с
възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008 г. на СЕС по дело
C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle Finanze,
Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението
за стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило
на член 22, параграф 7 от Регламент (ЕС) №952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение.
Въз основа на изложеното, в тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 – че
стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от
Кодекса, поради което я определя по вторичните методи на член 74 от Регламент
(ЕС) №952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Според изложеното от административния орган
в процесното решение, съмненията относно декларираната митническа стойност на
стоката произтичат от това, че декларираната договорна стойност на стоката
„употребявани дрехи“ за килограм е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на митническата стойност при сходни стоки в ЕС.
В решението е посочено, че за целите на
проверката на декларираната митническа стойност на внасяните стоки, освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани данни
на сходни стоки, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години – т.нар. „справедливи цени“ (съгласно нормата на параграф
1, т.40 от Допълнителните разпоредби на Закона за митниците). Посочено е, че
основателните съмнения може да съществуват конкретно, когато декларираната
стойност е по-ниска от определена рискова прагова стойност. За целите на
управление на риска рисковата прагова стойност може да бъде определена на база
на тези справедливи цени. Същите се предоставят на разположение на държавите
членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ (THESEUS) на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Посочено е, че за Стока
№1 по ЕАД, описана като „употребявани
дрехи – 451 пакета“ код по ТАРИК **********, държава на произход
Пакистан, справедливата цена на ЕС е в
размер на 7,75 лв./кг.
Въз основа на така изложените мотиви
може да бъде проверено дали в издадения акт митническите органи са обосновали
надлежно „основателни съмнения“ относно декларираната стойност на стоките,
съобразно разпоредбата на член 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447,
за да достигнат до извод за неприемане на тази декларирана договорна стойност.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза се посочва, че след сравняване
на обхвата на артикулите в двете номенклатури (ТАРИК тарифен код 6309 00 00 и
Theseus Product cote 63090000) е видно, че обхвата на артикулите в Theseus е
значително по-широк, като там се включват и одеяла и пътни одеяла домакинско
бельо и артикули за вътрешно обзавеждане и други, а процесният внос е само
употребявани дрехи.
Вещото лице приема, че доколкото
системата „ТЕЗЕЙ“ е предназначена за експертите за борба с измамите, а според
атакувания акт не са констатирани измами или други митнически нарушения, то
ползването на данни от тази система за целите на сравняване и определяне на
митническата стойност не би било приемливо. Такъв подход води до изкривяване на
информацията и невъзможност за обективна цена на конкретен продукт в конкретно
състояние.
Въз основа на така приетото заключение
на експертизата, което съдът кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно
изготвено, може да се направи извод, че митническите органи незаконосъобразно
са обосновали съмненията си с обстоятелството, че декларираната от дружеството
жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от предоставената чрез системата
THESEUS цена от 7.75 лв./кг. Тази цена, съгласно новата разпоредба на §1, т.40
от ДР на ЗМ, може да представлява „справедлива цена“, като средни цени за групата
стоки от продуктов код 63090000, но тя не може да се приеме за рискова прагова
стойност, нито за средностатистически размер на покупните цени при вноса на
сходни на декларираните стоки, за да бъде извършена преценка, че декларираната
договорна стойност е необичайно ниска в сравнение с нея. Освен това по несъмнен
начин от заключението на експертизата се установява, че извършеното сравняване
с цената от THESEUS води до изкривяване на информацията, тъй като същата е за
стоки от продуктов код, различаващ се по обхват от стоките от ТАРИК тарифен код
**********, каквито са процесните. При липсата на други изложени в Решението
данни, неприемането от страна на митническите
органи на декларираните договорни стойности на стоката, се явява немотивирано и
незаконосъобразно.
В приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза изрично се установява,
че плащането на доставчика на декларираните в митническа декларация MRN 21BG002002046057R1
от 19.03.2021 г. стоки, в размер на 10 853 USD, е извършено от банковата сметка
на жалбоподателя, подробно е описано последователно по какъв начин са извършени
плащанията, които са отразени в счетоводните регистри на жалбоподателя, същата
сума се сочи като цената на стоката във фактурата, като други плащания по
посочената фактура не са установени. С това заключение се опровергава като
неоснователно съмнението на митническите органи, че декларираната стойност на
стоките представлява тяхната действително платена цена при продажбата им за
износ с местоназначение в митническата територия на Съюза.
Като немотивирано е пристъпил към
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74 от
Регламент (ЕС) №952/2013, вместо на базата на договорната им стойност,
административният орган е постановил обжалваното Решение в нарушение на
материалния закон.
Настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че дори да се приемат за доказани предпоставките,
визирани в член 140 на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при които стойността
на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса, то
изложените по-горе съображения за немотивираност на административния акт са
относими и към тази част от процесното Решение, с която митническата стойност
на стоките е определена съгласно метода по член 74, параграф 3 от Регламент
(ЕС) №952/2013.
Споделят се изцяло наведените от
жалбоподателя възражения, че за да бъде определена митническата стойност на
основание член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013, следва тя да не може
да се определи съгласно параграф 1, което означава да се изчерпи неуспешно
последователното прилагане на букви от а) до г) от параграф 2. В процесния
случай мотивите в решението – за липса на данни, годни да доведат до прилагане
на някоя от хипотезите по изброените букви, са формални и не съответстват на
изискванията на материалния закон и събраните по делото доказателства.
Самият административен орган е установил
и вписал в решението си, че за периода юни 2019 г. до февруари 2020 г.
дружеството „Евротекс“ ЕООД регулярно внасяло стока „употребявани дрехи“ от
Пакистан, в приблизително същото количество и били декларирани по-високи
стойности за внасяната стока. Същевременно в
решението му е обективиран и извода, че за приблизително същия период не са
установени декларирани митнически стойности по реда на член 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. за
„идентични стоки“, като били открити стоки „употребявани дрехи“, държава на
износ и произход Пакистан, получател дружеството „Евротекс“ ЕООД, но не можело
да се определи категорично, че се касае за „идентични стоки“ с оглед
недостатъчното описание на стоките в кл.6/8 на МД. От друга страна липсата на
изчерпателна информация за изделията, подлежащи на остойностяване, в описанието
на стоките, посочени в кл.6/8 на МД е прието от административния орган и като
основание за неприлагане на метода за определяне на митническата стойност въз
основа на „договорната стойност за сходни стоки“. Така изложените от
административния орган взаимно изключващи се твърдения водят на извод за
основателност възражението на оспорващия за наличие на противоречие в мотивите
на оспорения акт. Установеното сочи и че необосновано административният орган е
пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на член 74, параграф
3 от Регламент (ЕС) №952/2013, без да изчерпи този по параграф 2 от същата
разпоредба, съобразявайки и предвидените в член 141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 хипотези на корекции. Т.е. с оспореното решение митническата
стойност на процесната стока е определена по реда на член 74, параграф 3 от
Регламент (ЕС) №952/2013, без да е налице ясна обосновка за приложение именно
на този резервен способ, като административният орган не е посочил конкретни
фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определянето ѝ по
някой от предходните методи, изключвани в установената последователност.
В случая не е извършен и какъвто и да
било анализ на разумните способи, изискуеми от приложената норма в различните
ѝ хипотези, при което не става ясно коя от хипотезите – на буква „а“,
„б“, или „в“ на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) №952/2013
административният орган е приел за относима, както и защо митническата стойност
на стоката е приета именно въз основа на стойността по цитираната в решението
декларация MRN 20BG002002030003R7/22.05.2019 г. Освен това експертизата е
извършила анализ на подробна фактура 340/2019-20/10.03.2020 г., приложена към
митническата декларация, използвана от митническите органи за сравнение и
определяне на митническата стойност в процесното решение, и след сравняване с артикулите
по фактура JK-EXP-4793-2021/02.01.2021 г. е установила, че в двата случая е
извършен внос на употребявани дрехи втора употреба от два различни доставчика и
не се намира съвпадение на наименованията между отделните артикули, от което
следва извода, че са стоките по двата вноса са различни по качество и вид.
По изложените съображения, оспореното
Решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.
Като немотивирано, постановено при липса на материалноправните предпоставки за
издаването му и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите
и действително извършени разноски за производството, платими от ответника.
Направени са разноски от 50 лева – внесена държавна такса, 400
лв.
– внесен депозит за вещо лице и 720 лева –
заплатено по фактура възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 14.05.2021 г.,
което по своевременно направеното възражение на ответника съдът не намира за
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
събрания обем доказателствен материал и осъщественото процесуално
представителство.
Водим от изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN 21BG002002046057R1
от 09.03.2021 г., с Рег.№32-145742/10.05.2021 г., на Директора на Териториална
дирекция Северна морска към Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на
„Евротекс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
направените по делото разноски в размер на 1170 (хиляда сто и седемдесет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: