№ 4283
гр. София, 27.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110149626 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Т. М. против „М.К.“ АД. Препис от исковата
молба и приложенията е връчен на ответника, който не е подал отговор на исковата молба.
Искането на ищеца за приемане на писмени доказателства е основателно.
Основателно е и искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза по въпросите, поставени в исковата молба.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект на доклад на
делото:
Ищецът М. Т. М. твърди, че на 15.11.2022 г. сключила с ответното дружество
договор за паричен заем № ........., по силата на който получила сумата от 1500 лв. при
фиксиран годишен лихвен процент от 40,47 %, без да бил посочен ГПР. Твърди се, че към
договора бил сключен и договор за допълнителни услуги, по силата на който ищцата
следвало да заплати възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 1592,16 лв.
Развива доводи, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, тъй като не съдържал посочване на действителния лихвен процент и условията за
прилагане на възнаградителната лихва, а посоченият фиксиран лихвен процент от 40,47%
бил заблуждаващ, защото потребителят имал задължение да заплати възнаграждение и за
допълнителни услуги, което представлявало скрита възнаградителна лихва и следвало да се
включи към лихвения процент. Бил нарушен и чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в
1
съдържанието на договора не бил включен размерът на лихвения процент на ден. Твърди, че
не му били предоставяни и не бил подписвал общи условия, с което се нарушавал чл. 11, ал.
2 ЗПК. Навежда съображения, че с уговорения фиксиран годишен лихвен процент се
накърнявали добрите нрави, тъй като се надвишавал трикратният размер на законната лихва.
Посочва, че уговорката за възнаградителна лихва била нищожна и като неравноправна, тъй
като потребителят бил заблуден за действителната финансова тежест, която поема. В тази
връзка поддържа, че кредиторът в нарушение на принципите на добросъвестността и
справедливостта не е уведомил потребителя за реалния размер на възнаградителната лихва.
На следващо място, ищцата поддържа, че уговорката от договора, предвиждаща
заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги, била нищожна, поради нарушение
на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Било налице и противоречие с добрите нрави, тъй като се
нарушавали принципите за еквивалентност, справедливост и добросъвестност, доколкото
отпуснатият кредит бил в размер на 1500 лв., а задължението за допълнителни услуги - в
размер на 1592,16 лв. Развиват се доводи, че с уговорката за възнаграждение за
допълнителни услуги се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като пакетът от
допълнителни услуги представлявал разходи по кредита, които следвало да бъдат включени
в ГПР, но това не било сторено, за да не се надвиши законоустановеният размер на този
процент. Навеждат се съображения за неравноправност на посочената уговорка, тъй като
осигурявала скрито допълнително възнаграждение за кредитора в нарушение на забраната за
неоснователно обогатяване. Подробно се аргументира, че клаузата не е индивидуално
уговорена, както и че е неприложим чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Цитира разпоредби от правото на
Европейския съюз и практика на СЕС във връзка с ГПР. Ищцата посочва, че е заплатила
главницата по договора за кредит, като ответникът продължавал да претендира вземания за
възнаградителна лихва и допълнителни услуги. Счита, че последните са недължими на
основание чл. 23 ЗПК. Ето защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожен договор за паричен заем № ......... от 15.11.2022 г., а в условията на
евентуалност - да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от
1592,16 лв., представляваща възнаграждение за допълнителни услуги, поради нищожност на
клаузите, предвиждащи заплащането на такова възнаграждение. Претендира разноски.
Ответникът „М.К.“ АД не е подал отговор на исковата молба.
Съдът намира, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцата, че нейна е тежестта да докаже фактите, от които извежда
твърденията си за нищожност и правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск – претендиране от ответника на възнаграждение за допълнителни услуги.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже валидно правно основание за
претендиране на възнаграждение за допълнителни услуги.
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи по исковата
молба при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок.
2
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.С.С., гр. София, бул. „..............“, №, .., ВХ. .., АП...,,
тел.: ......., ............; моб. тел.: .............., която да се призове за съдебно заседание след
представяне на документ за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за
разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за 13.03.2024 г. от 16:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3