РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Бургас, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БорЯ. Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от БорЯ. Анг. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20252000500298 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на И. Т. Т., ЕГН ********** от гр.Я., жк“В.
Л.“, бл.* вх.*, ет.*, със съдебен адрес: гр. Я., ул.“Ж. П.“№* ет.*, кантора №*, адв. М. Г.
против Решение №91/11.06.2025г., постановено по гр.д.№432/2024г. по описа на
Окръжен съд- Ямбол, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че солидарните длъжници Д. И. П. и И. Т. Т. не дължат на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 44 534, 09 лв., включваща
главница, лихви и разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1174/2013г. на Ямболския районен съд, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №1336/2023г. по описа на ЧСИ, рег.№878 на КЧСИ. Осъдени са да
заплатят и разноските за производството пред Ямболския окръжен съд.
Моли се за отмЯ. на решението на Окръжен съд- Ямбол като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и процесуалноправните правила.
Сочи се, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е
обсъдил събрания по делото доказателствен материал по отношение на всяка една от
ищците поотделно, поради което е достигнал до погрешни фактически констатации и
правни изводи по отношение на И. Т.. В тази връзка заявява, че спрямо нея е изтекъл
5- годишния давностен срок, както по отношение на главното, така и по отношение на
акцесорното вземане, тъй като последното валидно поискано и извършено
изпълнително действие спрямо нея, имащо за последица прекъсване на давността, е
наложеният на 16.03.2018г. запор на банковата й сметка.
Въззивницата твърди, че последното поискано от ответното дружество по
изпълнително дело № 1336/2023г. действие, е на 26.02.2019г. и касае другия длъжник-
Д. П., по отношение на която едва на 28.11.2023г. е наложен запор, в който случай
1
давността следва да се счита прекъсната поради проявено бездействие от страна на
съдебния изпълнител.
Като твърди, че ищците са задължени при условията на пасивна солидарност,
счита, че прекъсването на давността по отношение на длъжника П., не произвежда
действие спрямо нея като солидарен длъжник, тъй като последното поискано спрямо
нея действие е наложеният запор от 16.03.2018г., от която дата до датата на
предявяване на иска- 23.12.24г. е изтекъл петгодишният давностен срок.
Отговор на въззивната жалба не е постъпил по делото, но е постъпило становище
от ответната страна- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, докладвано в съдебно
заседание, с което се моли да се потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноските в настоящото производство и
се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно възнаграждението на процесуалния
представител на въззивницата.
Редовно призована за съдебното заседание е и Д. П., която не се е явила и не е
ангажирала становище.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока, посочен в закона, приета е за допустима и е
разгледана.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и след
цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание
чл.439 ГПК, предявен от Д. И. П. и И. Т. Т. за приемане за установено по отношение
на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр.С., че ищците като
солидарни длъжници не дължат сумата от 44 534, 09 лв., включваща главница- 54 624,
96лв., лихви- 4461,89 лв. за периода 20.05.2012г.- 21.05.2013г., законната лихва върху
главницата, считано от 21.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата и
сумата от 1806,26 лв.- разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№1174/2013г. по описа на Районен съд- Ямбол. Въз основа на него е било
образувано изпълнително дело №482/2013г. с взискател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 23.10.2023г. е образувано ново
изпълнително дело №1336/2023г. по описа на ЧСИ с рег. №878 на КЧСИ- И. Х., с
взискател „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, лигитимираща се като
кредитор на тези вземания въз основа на договор за цесия, сключен между нея и
„Уникредит Булбанк“ АД. По това изпълнително дело, на 28.11.2023г. е наложен запор
на банкови сметки на Д. П.. Според ищците, срокът на уредената в чл.110 ГПК
петгодишна давност е изтекъл по отношение на И. Т., тъй като от последното
изпълнително действие- наложеният на 16.03.2018г. запор на банкови сметки на И. Т.
до първото изпълнително действие по изпълнително дело №1336/23г.- 28.11.2023г. са
изтекли повече от пет години и вземанията- главно и акцесорни са погасени по
давност.
Ответникът е оспорил основателността на иска. Не спори, че е било образувано
изпълнително дело №482/ 2013г. по описа на ЧСИ Х., рег.№ 878 на КЧСИ срещу
ищците, по което в периода 23.12.2015г.- 01.02.2023г. били извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи многократно давността. Обръща внимание, че това
изпълнително дело е било образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г.,
поради което и в съответствие с Тълкувателно решение №3/2020г., ОСГТК на ВКС,
погасителна давност не е текла по време на изпълнителния процес относно вземането
до приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г., ОСГТК на
2
ВКС, т.е. до 26.06.2015г. Давността е започнала да тече от тази дата и е била
прекъсвана многократно, като към момента на подаване на исковата молба, ответникът
счита, че тя все още не е изтекла. В тази връзка сочи и подкрепя твърденята си с
цитирана практика на ВКС, съобразно която искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но е без значение ефективността от съответното изпълнително действие.
Давността представлява санкция за бездействието на кредитора в определен срок,
затова предприемането на изпълнителното действие по искане на взискателя прекъсва
давността без допълнителни условия. Позовавайки се на ТР №2/2015г. ответникът
счита, че погасителната давност на задължението е прекъсната с подаването на молба
от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, дори и да няма
данни такъв да е наложен от съдебния изпълнител. В този смисъл, ответникът сочи, че
юридическият факт, прекъснал давността е подаденото искане за налагане на запор, а с
множеството свои искания през процесния период са прекъсвали давността
многократно. Обръща внимание, че при решаване на поставения въпрос за
погасителна давност, в случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на ч.3, т.2
ЗМДВИП, според която за периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. давностни срокове не
текат.
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Тази разпоредба е
предоставена на длъжника в изпълнителното производство като възможност за
оспорване на вземането, предмет на изпълнението, позовавайки се само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Ищците, солидарни длъжници, са се позовали на
изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането като твърдят
факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на паричното вземане, за
което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Безспорно е установено по делото, че по ч.гр.д.№1174/2013г. по описа на
Районен съд- Ямбол е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417
ГПК по искане на „Уникредит Булбанк“ АД срещу солидарните длъжници И. Т. Т. и Д.
И. П. за сумата от 44 534, 09 лв., включваща главница- 54 624, 96лв., лихви- 4461,89
лв. за периода 20.05.2012г.- 21.05.2013г., законната лихва върху главницата, считано от
21.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 1806,26 лв.-
разноски по делото. Въз основа на тази заповед е издаден изпълнителен лист и на
04.07.2013г.образувано изпълнително дело №482/2013г. по описа на ЧСИ, рег.№878 на
КЧСИ, по което взискателят е посочил способи за изпълнение и е поискал
принудително изпълнение върху ипотекиран в полза на банката недвижим имот чрез
налагане на възбрана, опис, оценка и изнасянето му на публична продан, както и запор
върху банкови сметки на длъжниците и върху трудовите им възнаграждения. В
законоустановения срок от датата на редовното получаване на поканата за доброволно
изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, считано от 08.07.2013г., длъжниците
не са възразили и заповедта за изпълнение е влязла в законна сила след изтичане на
двуседмичния срок по чл.414, ал.2 ГПК, т.е. на 23.07.2013г. Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща сила
страните, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение /така напр.Определение №576/16.09.2015г. по ч.гр.д.№4647/2015г., ВКС,
Определение №443/30.07.2015г. по ч.т.д.№1366/2015г., ВКС и др./. Възможностите за
възражения по общия исков ред са преклудирани, с изключение на случаите по чл.424
ГПК и като настоящия- по чл.439 ГПК. При съществуването на парично задължение,
подлежащо на изпълнение, по силата на влязъл в сила съдебен акт, на основание
чл.117, ал.2 ГПК срокът на новата давност всякога е пет години.
Съгласно ППВС №3/80г. и Тълкувателно решение №3/2020г. по тълк.дело
3
№3/2020г. на ОСГТК на ВКС, приложимата за удостоверените с изпълнителния лист
вземания на кредитора „Уникредит Булбанк“ АД петогодишна погасителна давност
(арг. Чл.117, ал.2 ЗЗД), е прекъсната на 04.07.2013г. с образуването на изпълнително
дело №482/2013г. на ЧСИ и не е текла до датата на постановяване на ТР
№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.- 26.06.2015г., с което е обявено за изгубило сила
ППВС №3/80г. От 26.06.2015г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която
безспорно е прекъсната от изпратеното на 16.03.2018г. запорно съобщение на
въззивницата Т. за наложен запор. От изпълнителното дело се констатира обаче, че: на
26.02.2019г. е направено искане за налагане на запор на открита банкова сметка на И.
Т., наред с молбата на „Агенция за държавни вземания“ ЕАД за конституиране като
взискател в резултат на извършената цесия; На 01.02. 2023г. взискателят е поискал
налагане на запори върху притежавани от И. Т. МПС, възбрани върху нейни
недвижими имоти и запори на банковите й сметки. След прекратяване на изп.дело
№482/2013г., взискателят е поискал с молба от 23.10.2023г. образуване на ново
изпълнително дело и налагане на запор на банковите сметки и трудовите
възнаграждение на длъжниците. Запорно съобщение е било изпратено на съдлъжника
Д. П. на 28.11.2023г.
Няма данни по приложеното изпълнително дело, съдебният изпълнител да се е
произнесъл по искането на взискателя от 26.02.2019г. за налагане на запор на
банковата сметка на И. Т., нито по искането от 01.02.2023г. за налагане на запори върху
притежавани от И. Т. МПС, възбрани върху нейни недвижими имоти и запори на
банковите й сметки. А по искането от 23.10.2023г. за образуване на ново изпълнително
дело и налагане на запор на банковите сметки и трудовите възнаграждение на
длъжниците, запорно съобщение е било изпратено само на Д. П. на 28.11.2023г. За
давността е важно да се съобрази и чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение и §13 от ПЗР към Закона за здравето, обн.ДВ
бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г., според който давност не е текла в периода
13.03.2020г.- 20.05.2020г.
В отговор на оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не
е съобразил приложението на разпоредбата на чл.125 ЗЗД следва да се посочи, че
изпълнителните действия, предприети от взискателя в периода 26.06.2015г.-
23.12.2024г. по отношение на другия солидарен длъжник- Д. П., не са довели до
прекъсване на давността по отношение на въззивницата Т. предвид изричната
разпоредба на чл.125 ЗЗД, съгласно която прекъсването и спирането на давността
срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо другия, респ. при
множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело предприетите
изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници са без правно
значение и последици за останалите от гледна точка на давността (напр. Определение
№1718/03.06.2025г. по т.д.№2309/2024г, II г.о., ВКС).
Изложеното не променя изводите на първоинстанционния съд, че не е изтекла
петгодишната погасителна давност по отношение на вземането от И. Т. въз основа на
безспорно установената фактическа обстановка, като споделя мотивите, изложени във
връзка с многократното прекъсване на давността, към които препраща на основание
чл.272 ГПК.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудителни изпълнение( ТР 2/26.06.2015г. по
4
тълк.дело №2/2013г.)
В чл.116, б.“в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като същинско действие за
принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител или друг
орган на принудително изпълнение и то прекъсва давността, свързана с поведението на
кредитора. Затова, ако искането на кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичане на
давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена по
указания на органа на изпълнителното производство.“Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно- с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла(Решение №127/12.07.2022г. по гр.д.
№2884/2021г; Решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г..). В Тълкувателното
решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В случаите, когато искането
от взискателя за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно,
но то не е предприето от съдебния изпълнител преди изтичане на давностния срок по
причина, независеща от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с
искането, дори и в случаите, когато то е било нередовно, но съдебният изпълнител не е
дал указания за отстраняването им. Въпреки липсата на индивидуализация на имоти,
сметки и вещи, във връзка с които са направени искания за отделни изпълнителни
действия, чрез последващите действия по изискване на справки и др.подобни,
съдебният изпълнител е санирал нередовността на искането и няма установени по
изпълнителното дело причини, зависещи от волята на взискателя, които да са станали
причина за бездействието на съдебния изпълнител. Последният е този, който
предприема същинското действие по принудително изпълнение и то прекъсва
давността, но тя е свързана с поведението на кредитора. Затова, при своевременно
направено искане от кредитора, но бездействие от страна на съдебния изпълнител по
отношение на изпълнително действие преди изтичане на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
След молбата на кредитора от 26.02.2019г., впоследствие и след тази от 01.02.2023г. до
28.11.2023г., изпълнителни действия в рамките на посочените от него изпълнителни
способи по отношение на имуществените права на И. Т. не са предприети от съдебния
изпълнител и предвид гореизложеното, следва да се приеме, че давността е била
прекъсвана с тези исканията няколкократно.
Последното искане на взискателя за предприемане на изпълнително действие е
извършено от взискателя на 23.10.2023г. На 28.11.2023г. ЧСИ е наложил запор на
банковите сметки на длъжника П., но не е извършил своевременно поисканото
изпълнително действие по отношение на И. Т.. Предвид изложените по-горе мотиви,
давността се счита прекъсната на 23.10.2023г.- датата на заявеното последно искане на
взискателя, съответно за времето до датата на предявяване на иска- 23.12.20024г.
петгодишният давностен срок за погасяване на вземането от въззивницата не е
изтекъл.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се
потвърди.
Събразно изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат направените от нея
разноски в настоящото производство. Поискано е заплащането на държавната такса и
юрисконсултско възнаграждение. Последното е основателно в размер от 350 лв.,
5
определен по чл.25 от НПрП, съобразно извършената правна работа и фактическа, и
правна сложност на делото, но „Агенция за държавни вземания“ ЕАД не е заплащала
държавна такса в настоящото производство и не се дължи присъждане на такава.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №91/11.06.2025г., постановено по гр.д.№432/2024г.
по описа на Окръжен съд- Ямбол.
ОСЪЖДА И. Т. Т., ЕГН ********** от гр.Я., жк“В. Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, със
съдебен адрес: гр. Я., ул.“Ж. П.“№*, ет.*, кантора №303, адв. М. Г. да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С., район“ Л. *“, бул. „Д-
р П. Д.“№., сграда „Л.“, ет.*, офис * сумата от 350 (триста и петдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6