№ 218
гр. Русе , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло А. Йорданов
при участието на секретаря Радостина И. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200349 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „РИКИ А ТУР“ ЕООД, депозирана против
наказателно постановление № 38-0001954/05.11.2020г., издадено от
Директора на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл.
92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за
нарушение на чл. 7б, ал. 1 ЗАП.
С жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се приетата за установена
фактическа обстановка. Моли се да бъде постановено решение, с което да
бъде отменено оспореното наказателно постановление.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния
си представител поддържа депозираната жалба. В допълнение към същата
излага доводи, касаещи нарушения във връзка със съставения констативен
протокол от проверката. Релевират се доводи, касаещи нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като текстът на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 ЗАНН
1
поставя общи рамки и не е посочено и анализирано кое точно от
изискванията не е било изпълнено, както и не е посочено коя категория на
водача липсва за управление на съответното МПС, а така също не става ясно,
как водачът не е квалифициран, след като има СУМПС, издадено в Украйна,
Сертификат за професионална квалификация от международен пътен
транспорт, карта на водач, издадена в Украйна, Удостоверение за
квалификация на водач от Р. Полша, които са представени още на
30.09.2020г., както и че от 05.11.2020г. водачът, вече има и издадена карта за
квалификация на водач на МПС от Р. България и
административнонаказващия орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4
ЗАНН, като не е преценил представените доказателства и не е извършил
проверка на спорните обстоятелства. Релевират се доводи, че документите за
квалификация на водача, издадено от Р. Украйна и Р. Полша имат еднаква
доказателствена сила на територията на Р. България. На последно място се
инвокират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. Претендират се
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение
на което е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана
е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване
наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
2
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 280481/15.10.2020г. от длъжностни лица при РД
„АА” град Русе, за това, че при извършена на 15.10.2020г., комплексна
проверка на транспортното предприятие „Рики А Тур“ ЕООД, притежаващо
Лиценз на № 0061 за международен превоз на пътници, валиден до
31.12.2026г., било установено, че на 20.08.2020г., дружеството е допуснало
извършването на совалков превоз на пътници, с маршрут на движение град
Созопол, Р. България – град Киев, Р. Украйна, с водач М. С., с ЛНЧ ******,
който не отговоря на изискванията за квалификация на водача – водачът не
притежава карта за квалификация, съгласно извършена справка в база данни
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, което е
субсумирано от актосъставителя като нарушение по чл. 7б, ал. 1 ЗАП.
АУАН бил е подписан с възражения от представляващия
дружеството, че водачът има карта за професионална компетентност,
издадена от Р. Украйна.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
нарушението идентично с посоченото в АУАН и на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е
наложена имуществена санкция в размер на по 3000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления,
съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои
отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
3
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като
описание на нарушението е посочено, че превозвачът е допуснал
осъществяването на совалков превоз на пътници с водач М. С., който не
отговаря на изискванията за квалификация на водача, тъй като не притежава
Карта за квалификация.
Съгласно дадената от страна на административнонаказващия орган
правна квалификация на приетите за осъществили се факти от обективната
действителност, дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че е
допуснало водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Първичният документ, който пряко удостоверява придобитата от
водача квалификация, е удостоверението за професионална компетентност, а
не картата на водача, както е посочено и прието в АУАН и оспореното НП. В
съображение 7-мо от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. относно начална квалификация и
продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за
превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85
на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета, изрично е предвидено, че „За да докажат, че водачът
на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-членки трябва
да издадат на водача на превозно средство удостоверение за професионална
компетентност, наричано по-долу „УПК“, което удостоверява неговата или
нейната начална квалификация или продължаващо обучение“.
Картата за квалификация на водача има вторична удостоверителна
4
функция, тъй като не удостоверява пряко квалификацията на водача, а
удостоверява, че същият притежава удостоверение за професионална
компетентност. Този извод следва и от буквалното тълкуване на разпоредбите
на чл. 7б, ал. 6 ЗАП и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията
и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на
пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация.
В този смисъл е Решение от 22.06.2020 г. на Адмистративен съд –
Русе, постановено по к. а. н. д. № 148/2020 г.
Неспазването на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се явява съществен порок на наказателното
постановление, налагащ неговата отмяна, тъй като води до нарушение на
правото на защита на санкционираното лице да бъде запознато с всички
приети за осъществили се факти от страна на административнонаказващия
орган, които факти субсумирани под хипотезиса на правната норма, да сочат
на осъществен състава на административното нарушение, за което е
ангажирана и отговорността на нарушителя.
Липсата на ангажирани фактически твърдения в АУАН и НП,
досежно факти включени в предмета на доказване, очертан, чрез
фактическото описание на нарушението лишава съда от възможността да
извърши дължимата по закон преценка на фактите, които
административнонаказващият орган е приел, че са се осъществили, а оттам и
да бъде даден и отговор на въпроса, дали е осъществен състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател, касаещи
допуснати нарушения във връзка със съставения протокол от извършената
проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставянето на
АУАН и именно това е момента, от който следва да бъдат съблюдавани
процесуалните права на санкционираното лице и се извършва проверка за
5
допуснати процесуални нарушения в хода на вече образуваното
административнонаказателно производство.
Във връзка с доводите на процесуалния представител на
дружеството жалбоподател по същество на спора, касаещи липса на
осъществен състав на нарушение, същите са основателни.
Водачът притежава Удостоверение за професионална квалификация
№ 3345/2019/OD/684 от 22.11.2019г., издадено от Република Полша (лист 47
от делото), което обосновава извод, че към датата на извършване на превоза
водачът М. С. е притежавал УПК, издадено от държава членка на ЕС.
Както беше посочено, съгласно съображение 7-мо от преамбюла на
Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници за доказването, че
водачът на превозно средство изпълнява своите задължения, държавите-
членки издават на водача на превозно средство удостоверение за
професионална компетентност, каквото в случая водачът е притежавал.
Към датата на превоза, същият не е имал статут на постоянно
пребиваващ, тъй като видно от представеното по делото разрешение за
пребиваване (лист 29), такова му е издадено на 14.09.2020г.
По изложените мотиви съдът намира наказателното постановление
за незаконосъобразно и като такова същото подлежи на отмяна, поради
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването
на НП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК в полза на дружеството жалбоподател следва да бъдат
присъдени и направените от същото разноски в хода на съдебното
производство, в размер на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение, а именно 650 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001954/05.11.2020г.,
издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на „РИКИ А ТУР“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление град Разград, ул. „Абритус“ № 13, вх. А,
ап. 18, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 1 ЗАП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 7б, ал.
1 ЗАП.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ ДА ЗАПЛАТИ на „РИКИ А ТУР“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление град Разград, ул. „Абритус“
№ 13, вх. А, ап. 18, на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК
СУМАТА в размер на 650,00 (шестстотин и петдесет) лева, представляваща
разноски в хода на съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град
Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7