РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и девети състав
На единадесети
март Година две хиляди и
двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД
№ 314
по описа на съда за 2021г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.Д.е.м.” ЕООД против Наказателно Постановление №
23-0001184/18.12.2020г. на Директора на Регионална Дирекция „Автомобилна
Администрация”-Варна, с което на„Е.Д.е.м.”
ЕООД е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
1000 лв. на основание чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози, за
нарушение по чл. 10, пар. 2 от Регламент 561/2006г. на Съвета на Европа вр.
чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.
Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка и моли отмяна на НП. Жалбоподателят редовно призован не се явява в
съдебно заседание, но се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, чрез процесуалния си представител не се явява, не се представлява.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: на: 05.05.2020 г.в около 00:09 ч. (UTC) в обл.Варна, гр.Игнатиево,
м-ст "Клиса Баир", УПИ 044002, дружеството притежаващо Лиценз на
Общността за превоз на товари № 10276, не е организирало труда на водача Григор
Зарчев Захариев с ЕГН: **********, при извършване на международен превоз на
товари, видно от информация от дигитална карта на водача и CMR, с
влекач марка "Скания" от кат. N3, с per. №
СВ3839КМ, с монтиран в него дигитален тахограф марка "Stoneridge Electronics",
тип SE5000,
№ 621381, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, по такъв начин,
че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл. 8, параграф 2, изр. 2,
във връзка с чл. 4, буква "ж", второ тире от Регламент (ЕО) 561
/2006, а именно - За 24-часовия период на управление, започващ в 03:05ч. (UTC) на дата 04.05.2020г. на
водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа,
като му е осигурена почивка от 08 часа и 05 минути (в периода от 16:04ч.(1)UТС)
на 04.05.2020г. до 00:09ч.(UTC) на 05.05.2020г.), като намалението на намалената
дневна почивка е с 55 минути.
За констатираното нарушение бил съставен
АУАН, който бил предявен на водача и подписан от него. При издаване на НП АНО
приел безусловно констатациите в АУАН и издал атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание
Имуществена санкция в размер на 1000 лв.
на основание чл. 104 ал.1 от ЗАвП, а деятелността била квалифицирана като
нарушение на чл. 10, пар.2 от Регламент № 561 / 2006г.вр.чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.
В хода на съдебното производство бяха
разпитани свидетелят К., чиито показания съдът кредитира като дадени
безпристрастно и обективно. Съдът намира, че същите са последователни, логични и
непротиворечиви на другите доказателства по делото. Липсва и заинтересованост
от тяхна страна от изхода на делото, поради което и не е налице основание да се
приеме недостоверност на съобщеното от тях.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
АНП, и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които
преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни,
поради което съдът ги кредитира.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна и е приета от
съда за разглеждане като по същество е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна съгласно заповед на Министъра на транспорта и съобщенията.
Съдът намира, че неправилно АНО е приел, че е било извършено нарушение на
чл.10 пар.2 от регл. №561/06г., като не е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. - Съгласно чл. 8 от
ЕВРОПЕЙСКА СПОГОДБА за работата
на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни
превози (AETR), ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на Република
България на 17 март 1995 г. ДВ. бр. 28 от 1995 г. в сила от 8 ноември 1995 г. -За всеки период от 24 часа водачът разполага с време за всекидневна
почивка най-малко от 11 последователни часа. Това време може да бъде намалено
до 1 минимум 9 последователни часа максимум 3 пъти седмично при условие, че
като компенсация ще бъде отпусната съответната почивка в края на следващата
седмица. Неспазване на разпорежданията на ал. 1 може да има в случай, когато при
превози на стоки или пътници водачът придружава превозното средство, превозвано
с ферибот или влак. Тогава всекидневната почивка може да се прекъсне
един-единствен път, ако са изпълнени следните условия: частта от всекидневната
почивка, ползвана на сушата, трябва да може да предхожда или да следва частта
от всекидневната почивка, ползвана на борда на ферибота или във влака; периодът
между двете части на всекидневната почивка трябва да е възможно най-кратък и в
никакъв случай не може да бъде повече от един час преди или след натоварването,
като митническите формалности са включени в товарно-разтоварните операции; по
време на двете части на всекидневната почивка водачът трябва да има на
разположение легло или кушетка. Съдът констатира, че в хода на административно наказателното производство са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.
4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, както акта за
установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление следва задължително да съдържат
описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. В настоящия случай в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е направен единствено извода,
че дружеството - превозвач не е изпълнило задължението си да организира
работата на водачите си по такъв начин, че да са в състояние да спазват
изискванията на глава ІІ от Регламент № 561/2006 г.
на Европейския парламент, свързани с автомобилния транспорт.
Факти, относими към твърдяното нарушение не фигурират, което води до
неяснота кое свое задължение превозвачът не е изпълнил, какво точно не е
сторил, с какво свое бездействие или действие е допуснал да не се спази
съответната почивка и дали това се дължи на липса на организация или на виновно
поведение на водача на моторно превозно средство. Описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено освен, че са задължителни
реквизити на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление,
индивидуализират пряко твърдяното нарушение, като непосочването им по ясен и
категоричен начин винаги представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Това е така, тъй като санкционираното лице е лишено от възможността да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
административното обвинение. В случая наказателното постановление е издадено
при липса на яснота от кои конкретни действия или бездействия на превозвача се
прави извода, че последният не е организирал работата на водача, като в тази
насока липсват както фактически твърдения, така и доказателства
за противоправно поведение от страна на превозвача. Следва да се
отбележи, че защитата се осъществява срещу факти, а не срещу правна
квалификация. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в
извършването на точно какво нарушение е обвинен, същите лишават и съда от
възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилна ли е неговата
квалификация, относима ли е приложената санкционна норма. Приобщени по делото са разпечатки от съдържанието
на дигитален тахограф, монтиран на управлявания от водача
автомобил посредством които по никакъв начин не може да се вмени нарушение, извършено
от страна на дружеството – жалбоподател . Те са доказателства единствено за движението на
автомобила на конкретна дата, но не и за организацията от страна на дружеството
на работата на водача. Гореизложеното е
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, но за
пълнота на изложението си съдът ще изложи съображения и относно материално -
правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
За да е налице съставомерност в
конкретния случай, следва дружеството – жалбоподател, като превозвач,
да организира работата на водачите по такъв начин, че последните да не са
в състояние да спазват глава ІІ от
Регламент (ЕО) № 561/2006 г., в
частност разпоредбите за работно време и почивки при извършване на обществен
превоз на пътници и товари.
От събраните по делото доказателства се установява
безспорно единствено обстоятелството, че водачът е управлявал товарния автомобил с обща
продължителност и прекъсвания, както и че същия е нарушил максимално допустимия период на непрекъснато
кормуване , на посочени в наказателното постановление дати, които нарушават
установените в чл. 8 от Регламент (ЕО) № 561/2006 правила, но не и че това се дължи на неправомерно
бездействие от страна на транспортното предприятие. Сама по себе си
тази констатацията, че водач на
дружеството - превозвач не е ползвал нормативно определения размер на дневна
почивка от 11 часа, не е достатъчна по безспорен и категоричен начин да
обоснове извод, че това нарушение е резултат единствено и конкретно на
неизпълнение на задължението на дружеството - превозвач да организира работата
на водачите по начин, че да са в състояние да спазват глава ІІ от Регламент (ЕО) 561/2006 г. Това е
така, тъй като е възможно въпреки създадената организация неползването на 11 -
часовата почивка в пълен размер, респ. на продължителността на непрекъснато
кормуване, това да е резултат от действията на самия водач, който не е спазил утвърдения график на работа с превозното
средство например. В случая видно от материалите по АНП този въпрос изобщо не е
бил изследван. В преписката не се съдържат каквито и да било доказателства
относно това дали дружество е изпълнило задължението си да изготви
предварителен график за управление на ППС от съответния водач, за почивките по
време на работа и за периодите когато водача следва да е на
разположение и т.н. още по-малко пък е установено, че такъв график е
налице и предвидените в него почивки не осигуряват спазването на правилата за
работното време и почивките на водачите. Поради това липсват данни
относно съставомерни признаци на нарушението и същото не може да се приеме за
доказано от обективна страна.
За да се наложи предвидената в тази разпоредба имуществена санкция
не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за почивките от
страна на един водач на предприятието, а следва да се докаже по несъмнен
начин, че това неизпълнение е в резултат
на действие или бездействие на превозвача,
че то е резултат от създадената
организация на работа или от липсата на такава. Поради това липсват
данни относно съставомерни признаци на нарушението и същото не може да се
приеме за доказано от обективна страна.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. за процесуално представителство. В конкретния
случай производството по делото продължи в едно съдебно заседание, разпитан е
един свидетел, делото не е с фактическа
или правна сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от
300 лв., определен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ДИТ Варна, тъй като
именно това е страната участвала в производството да заплати на
жалбоподателя сторените от него разноски
в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно Постановление № 23-0001184/18.12.2020г. на Директора на
Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация”-Варна, с което на „Е.Д.е.м.” ЕООД е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв. на основание чл.104 ал.1
от Закона за автомобилните превози, за нарушение по чл. 10, пар. 2 от Регламент
561/2006г. на Съвета на Европа вр. чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция „Автомобилна Администрация”-Варна да заплати на „Е.Д.е.м.” ЕООД разноски
представляващи адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: