РЕШЕНИЕ
Номер 184 Година 2020 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
ХIIІ търговски състав
На четвърти март през 2020 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Милена Левашка
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 450 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.558, ал. 5
във вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. б.а от КЗ.
Ищците - З.К.К., ЕГН: ********** *** и С.С.К.,
ЕГН: ********** ***, двамата чрез адв. К.Н. твърдят, че са родители на К.З.К.,
загинал в автомобилно произшествие на 04.08.2016 г., извършено от С.Х.А., за
което последният е бил признат за виновен с влязла в сила присъда. Сочат, че на
04.08.2016 г., около обяд, З.К., заедно с 9-годишния си син К.К.и приятели
решили да отидат на пикник в района на Ловно стопанство „Тъмраш“, ДЛС „Тракия“
/Чекерица/, намиращо се в землището на с. Лилково, обл. Пловдив. Започнала организация
по пикника, но възникнала нужда от допълнителна посуда. На място, освен другите
лица, бил и С.Х.А., който бил работник в ловното стопанство. Същият решил да осигури
необходимата посуда като я вземе от намираща се в района вила и я донесе на мястото
на пикника. За целта С.А., макар че нямал правоспособност да управлява МПС, решил
да ползва намиращото се там такова, а именно Гатор „Джон Диър“ НРХ 4x4, дизел с
две места и товарен отсег - товарно МПС с висока проходимост, което подлежало на
регистрация по ЗДвП с категория N1G, който не бил регистриран по надлежния ред и
нямал регистрационни табели, нито за същия е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Детето
К.К.поискало да се повози, С.А. се съгласил, а бащата З.К. позволил. По обратния
път К.К.помолил С.А. да кара описаното МПС. А. се съгласил, детето седнало на
шофьорското място, а А. на седалката до него. Последният не поставил монтираните
на колата предпазни колани за шофьора и за пътника. Пътят, по който се движили,
бил черен, с неравности, като на едно място имало опасна денивелация и там, управлявайки
колата, детето К.К.загубило контрол над нея и я преобърнало на лявата страна. При
преобръщането К.бил притиснат в областта на шията от левия ролбар на колата. От
това получил тежка шийна травма изразяваща се в пълно прекъсване на гръбначния стълб,
гръбначния мозък, трахеята, хранопровода и шийната мускулатура на нивото на
диска между 5 и 6 шийни прешлени, черепно - мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане
на меките черепни покривки и оскъден кръвоизлив от меките мозъчни обвивки, оток
на мозъка и белите дробове, масивни охлузвания по кожата на лицето и шията, кръвонасядания
на предната гръдна стена, лявата мишница и лявото бедро. Тежката шийна травма се
оказала практически несъвместима с живота на детето и довела до настъпване сравнително
бързо и неизбежно на неговата смърт. Ищците твърдят, че по случая е било образувано
наказателно производство срещу С.Х.А. за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“, пр.1,
вр. ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК, което е приключило с Присъда №
98/22.11.2017 г., влязла в сила на 18.02.2019 г.. С посочената присъда, С.А. е
бил признат за виновен в това, че на 04.08.2016 г. на път на територията на ДЛС
„Тракия“, ловно стопанство „Тъмраж“, в землището на с. Лилково, обл. Пловдив при
управляване на МПС Гатор „Джон Диър“ НРХ 4х4, дизел, без регистрация като неправоспособен
водач, в нарушение на чл. 102 от ЗДвП е предоставил управлението на това МПС на
неправоспособния водач К.З.К., поради което и поради непредпазливост е причинил
смъртта на последния.
Ищците твърдят, че от така настъпилото
ПТП са претърпели, понастоящем търпят и ще продължават да търпят до края на
живота си огромни неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и
страдания, произтичащи от трагичната и нелепа смърт на единствения им син.
Посочват, че доколкото обсъжданото ПТП е настъпило по вина на неправоспособен
водач, посредством подлежащо на задължителна регистрация МПС, за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
вместо съответния застраховател, задължен по чл. 519, ал.1., т. 1 от КЗ да
изплати обезщетение на правоимащите лица е Гаранционния фонд. Ето защо, на
17.05.2018 г. ищците подали до Гаранционен фонд Уведомление с вх. № 24-01-362
от същата дата за настъпилото събитие, като всеки от тях е предявил претенция
за изплащане на обезщетение за причинени
му неимуществени вреди от смъртта на детето му в размер на 200 000 лв.
Твърдят, че с писмо, изх. № 24-01-362/26.07.2018., Фондът е одобрил претенцията
им до размер от 120 000 за всеки от тях. Същевременно е приел, че
пострадалият е допринесъл за смъртта си, чрез бездействието да постави
обезопасителен колан, което е довело до 80 % съпричиняване в случая, с оглед на
което на 02.08.2018 г.. Гаранционния фонд е превел по банковата сметка на ищеца
- С.С.К. сумата от 48 000 лв., представляваща 20 % от одобреното
обезщетение общо за двамата родители.
С оглед изложеното ищците настояват да
бъде осъден ответника - Гаранционен фонд да им заплати по 176 000 лв. на
всеки от тях, представляващи разликата между претендираните суми от по
200 000 лв. за всеки от ищците и платеното от ответника на всеки от тях в
размер на 24 000 лв. - обезщетение за причинени им неимуществени вреди -
страдания, в резултат на деликта, престъплението, за което с влязла в сила
присъда е осъдено виновното лице - С.Х.А.. Претендират също и законната лихва
върху главниците, считано от 02.08.2018 г. до окончателното им плащане.
Претендират разноски.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил
отговор от ответника Гаранционен фонд с
адрес гр. София, 1000, ул. Граф Игнатиев № 2, представляван от гл. юристконсулт
Й.Ш., с който изцяло оспорва исковете, както по основание, така и по размер.
Твърди, че спорът е разрешен между страните извънсъдебно, доколкото между същите
е била постигната извънсъдебна спогодба с факта на изплащане от страна на
ответника на сумата в размер на 48 000 лв. и приемането ѝ от страна
на ищците. Отделно от това, ответникът счита, че претендираните с исковата
молба суми са прекомерно завишени. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците, който е пътувал в
процесното МПС без поставен обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП, както и че процесното ПТП е извършено при условията на независимо
съизвършителство. Сочи, че вредоносните последици са настъпили в резултат на
поведението на С.А., който е преотстъпил процесното МПС на малолетния и
неправоспособен водач К.К., чиито субективни действия с органите за управление
на МПС са довели до преобръщането му и настъпилата смърт на водача. Оспорва
претенциите за лихва, като сочи, че фондът не е делинквент, не е застраховател
и не изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и
след изпълнението на специална процедура, поради което съгласно разпоредбите на
КЗ, задължението за лихва възниква след изтичането на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Посочва,
че във връзка с процесното ПТП е
образувана щета № 210181/17.07.2018 г., по която ГФ се е произнесъл в законоустановения срок.
В депозираната по делото допълнителна
искова молба, ищците оспорват твърдението на ответника за постигната между
страните извънсъдебна спогодба. Оспорват възражението за прекомерност на
претендираните обезщетения, както и това за наличие на съпричиняване.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, с който поддържа твърденията и
възраженията, заявени с първоначалния отговор.
Третото лице помагач на ответника – С.Х.А.
ЕГН ********** с адрес *** оспорва исковете по основание и размер; оспорва
изложената фактическа обстановка, причини, механизъм и начин на настъпване на
ПТП-то. Твърди, че бащата на К.му е разрешил да се качи при него и му казал „…С…
дай му да кара на връщане…“. Въпреки разпоредбата на чл.300 ГПК сочи, че не
само той е причина за станалия инцидент и конкретно счита, че Б.Р.му
предоставил МПС-то и не се противопоставил на разпореждането дадено му от
бащата на малолетното дете на връщане да му даде да управлява машината. Затова
и твърди, че увреждането е причинено от неколцина – от Б.Р.който предоставил за
управление машината на неправоспособен водач и от З.К., който му разпоредил на
връщане да предостави същата машина да бъде управлявана от детето му и настоява
съдът да се произнесе с решаващи мотиви, които да обвържат солидано отговорните
съизвършители. Отделно навежда възражение за съпричиняване на резултата, което
свързва с твърдението, че ако „Юниленд“ ЕООД би организирал така дейността, че
веща бъде защитена от неправомерен достъп и неправоспособен водач, както и че
ако З.К. не бе позволил на малолетния си син да шофира, за което разпоредил и
на третото лице помагач да му „…даде да кара после на връщане…“, то счита, че
той не би разрешил на детето да управлява МПС-то, респ. не би се стигнало до
този неблагоприятен резултат. Оспорва размера на претендираните обезщетения
като счита същите за несъобразени с принципа, установен в чл.52 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ
във вр. с чл. 496 КЗ
във вр. с чл. 380 КЗ,
като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу Гаранционен фонд е изтичането на тримесечен рекламационен
срок от сезиране на Гаранционен фонд по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и последния по повод
плащане на дължимото обезщетение. В конкретният случай ответникът е сезиран по
реда на чл. 380 КЗ
със застрахователна претенция, депозирана с уведомление вх. № 24-01-362 от 17.05.2018г.
/л.18/, по която на заявителите, като увредени лица, е определено обезщетение в
размер на по 120 000 лв., намалено с 80 % принос на увредения, тъй
като същия е управлявал МПС-то без предпазен колан или в размер на по
24 000 лв. за всеки от ищците. Сумата от 48 000 лв. е преведена с
платежно нареждане от 02.08.2018г. по сметка на упълномощения адвокат – л.20.
Съгласно чл. 558, ал.5 КЗ, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако Гаранционият фонд не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с изплащане на
определеното обезщетение от Гаранционен фонд, с чийто размер ищците са очевидно
несъгласни, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 558, ал.5 КЗ.
С влязла в законна сила присъда,
постановена по НОХД № 1356/2017г. по описа на ПОС С.Х.А. е признат за виновен в
това, че на 04.08.2016г. на път на територията на ДЛС «Тракия», Ловно стопанско
«Тъмраш» в землището на с. Лилково, обл. Пловдив при управление без да има
необходимата правоспособност и като водач на МПС Гатор «Джон Диър» НРХ 4х4,
дизел, без регистрация е нарушил правилата за движение, а именно чл.102 ЗДвП
като е предоставил МПС на неправоспособния водач К.З.К. ЕГН ********** и по
непредпазливост е причинил смъртта на К.З.К., за което му е
наложено съответно наказание.
Няма спор, а последното се
установява и от представеното Удостоверение за наследници изх. № 30 от 04.06.2019
на Община Родопи, обл. Пловдив, с. Храбрино и удостоверение за раждане № 111070
от 10.10.2006г. на Община Пловдив, че ищците са родители на починалия на 04.08.2016г.
К.З.К..
Събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на св. Е.З., които съдът кредитира като преки и
непосредствени и същевернно незаинтерисовани от изхода на спора установяват, че
С. преживява много тежко смъртта на детето, постоянно говори за него и ходи на
гроба му. Свидетелката сочи, че въпреки изминалите години от смъртта на К.
родители му са неутешими в мъката си. Твърди, че в началото С. категорично е
отричала възможността да има друго дете, но от скоро започнала да говори, че
иска второ детенце, опитите, за което били безуспешни и по твърдения на лекаря
причината за това е психическа, тъй като липсва физически проблем. Свидетелката
уточнява, че К.бил «много хубаво, много умно дете, много забавен» и го определя
като «много възпитано и много живо дете».
В аналогичен смисъл са и
показанията дадени от другия разпитан по делото свидетел Д.А., които съдът
кредитира като преки и същевременно без данни за заинтерисованост от изхода на
спора. Свидетелят твърди, че е бил заедно със З. и К.на пикника през
м.08.2016г., както и че присъствал на момента, в който К. тръгнал със С., за
когото никой не знаел, че не притежава правоспособност да управлява УТВ.
Твърди, че детето искало да се повози, но не е разбрал да е искало да кара
колата, както и че след около 15 минути С. се върнал и казал, че е «станала
беля». Тогава всички тръгнали и станали свидетели на ужасна трагедия – УТВ се
било обърнало върху детето и въпреки, обаждането на телефон 112 К.починал.
Твърди, че след случилото се З. и С. са различни – преди се събирали и се
веселяли, а след инцидента З. му споделял, че му е много тежко и мъчно. Твърди,
че от З. знае, че правят опити да имат друго дете, но не се получава, въпреки
липсата на конкретна физиологична причина, поради което и считат, че причината
е преживения стрес или тя е от психологически характер.
От приетата
от съда и без възражения от страните комплексна Автотехническа и
съдебномедицинска експертиза се установява, че най – вероятен от техническа
гледна точка е следния механизъм на станалото ПТП, а именно: след като С.А. е
придоставил управлението на К.К., 10г., последния е задвижил „Джон Диър“ по
черен път в м. „Тъмраш“ в посока от север на юг, като в един момент МПС-то се е
отклонило наляво и така е напуснало черния път от ляво и поради съществуваща
денивилация се е преобърнало, при което рамката му е затиснала К.К.. Като
основна причина за ПТП-то е посочено обстоятелството, че водача, който е бил 10
годишен е загубил контрол върху управляваното от него МПС. Според експертите, констатираните
травматични увреждания на пострадалия са вследствие притискане с твърд тъп
предмет в областта на главата и шията, което е станало при преобръщане на
МПС-то на лявата му страна и изпадане на К.К.от седалката и притискане от
рамката на машината. Установените травматични увреждания не сочат по
категоричен начин да са получени в резултат на употреба на предпазен колан от
пострадалия. Според вещите лица наличието на поставен предпазен колан би
задържало К.К.към седалката и не би позволило изпадането му и притискането му
от рамката на МПС-то, като уточняват, че нито в протокола за оглед, нито във
фотоалбума е посочено наличието на предпазни колани на двете седалки на „Джон
Диър“.
Въз основа на коментираните
доказателства, съдът приема за установени описаните в исковата молба болки и
страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между
тях и процесното ПТП. Установява се също, че в резултат на причиненото
противоправно деяние, извършено от С.А. – нарушение на чл. 102 ЗДвП и
настъпилата, вследствие същото смърт на К.К.ищците търпят болки и страдания с
висок интензитет и с постоянен характер. При това положение е налице
фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя им.
От
ответника не се оспорва факта, че към датата на настъпване на произшестието
гражданската отговорност на водача на МПС «Джон Диър» НРХ 4х4 не е била
застрахована, както и че С.А. към посочения момент не е бил правоспособен водач.
Предвид изложеното следва да се приеме, че Гаранционен фонд се явява
материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове.
От
ответника е заявено и подържано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, което същия свързва с факта, че К.К.е бил без
предпазен колан. Наличието на предпазни колани в процесното МПС не е
категорично установен факт, в който смисъл са данните в приетата
автотехническата експертиза, поради което и посоченото възражение следва да се
приеме за недоказано, тъй като страната, която се позовава на него – ответника
не е установила същото, в който смисъл е и приетото в Решение № 27 от
15.04.2015г. по т.д. № 457/14г. По описа на ВКС – II т.отд. и Решение № 19 от 08.02.2017г. – по т.д. № 50177/2016г. По описа на
ВКС – IV гр.отд..
Неоснователно е и възражението за съпричиняване заявено от третото лице
помагач, което според него се изразява в това, че „Юниленд“ ЕООД не е организирал
така дейността си, че веща бъде защитена от неправомерен достъп и неправоспособен
водач, както и че ако З.К. не би позволил на малолетния си син да шофира, за
което разпоредил и на третото лице помагач да му „…даде да кара после на
връщане…“, то счита, че той не би разрешил на детето да управлява МПС-то, респ.
не би се стигнало неблагоприятния резултат. Следва да се има предвид, че
наличието на принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД може да се търси и
съобразява единствено по отношение действията и бездействията на пострадалия,
но не и трети лица. Неоснователно е искането на третото лице помагач съдът да
се произнесе с решаващи мотиви по отношение на съизвършителството, тъй като
съгласно чл. 223, ал.2 ГПК установителното действие на мотивите се формира
едниствено по отношение на третото лице помагач и привляклата го страна.
Казаното до тук означава, че отговор следва да се даде на възражението за
съпричиняване, което според третото лице помагач се изразява в това, че ако З.К.
не бе позволил на малолетния си син да шофира, за което разпоредил и на С.А. да
му даде да кара на връщане, до неблагоприятния резултат не би се стигнало.
Вярно е, че задължение на родителя е да полага грижи за малолетното си дете, в
т.ч. и да осигурява постоянен надзор по отношение на същото, в който смисъл е
разпоредбата на чл. 125, ал.3 СК. В конкретният случай не се установява това
родителско задължение да не е било изпълнено. От показанията на св. Д.А.,
присъствал на момента, в който на детето
е разрешено да се повози със С.А., се установява, че „.. нито на него, нито на З.К.
е било известно, че С. няма правоспособност да управлява УТВ“. Следва да се има предвид и обстоятелството,
че отговорността на родителите по чл. 48 ЗЗД е презумтивна и представлява
гражданско правна санкция за недобре изпълнен родителски дълг по възпитанието и
контрола на ненавършилите пълнолетие деца, в който смисъл е и посоченото
разбиране в Определение № 1157 от 11.11.2014г. по гр.д. № 3569/2014г. III гр. отд. на ВКС и същата отпада при условията на чл. 48, ал.2 ЗЗД, когато
децата се намират под надзора на други лица, които могат да отговарят за
тяхното поведение и то при конкретна вина на тези лица. Именно такава е и
настоящата хипотеза – малолетното дете е под контрола на възрастен, за който
нито се твърди, нито се установява да е неспособен да се грижи за последното, а
обстоятелството дали му е „разпоредено“ от родителя да „даде на малолетното
дете да кара на връщане“ е без никакво значение за неговата отговорност като
възрастен и разумен човек, която следва безспорно да бъде ангажирана именно в
това му качество. Затова и без да подценява тяхната обективност и
безпристрастност, съдът не коментира показанията на св. Т.Т., които счита, че
не установяват релевантни за спора факти. По изложените съображение като
неоснователно е преценено от съда искането за събиране на допълнителни
доказателства – вж. молба вх. № 8889 от 13.03.2020г. от третото лице помагач,
които да установят дадени ли са такива разпореждания от родителя, защото дори и
установени тези факти не могат да освободят, респ. да намалят отговорността на възрастния, под чийто надзор е малолетното
дете, който е длъжен и може да прецени както действията, така и последиците от
тях.
Относно
размера на обезщетението.
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат от съда. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт
са фактите, при които е настъпил вредоносния резултат – внезапност на
събитието, възрастта на увредения - едва 9 годишно дете, определено като «много
хубаво, умно, забавно и живо дете...», отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени
вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от близки на увредения, вследствие на настъпилата
смърт, която фактическа обстановка се установи по-горе. Налице са доказателства
за интензитета на негативните емоции, преживяни от ищците, като следва да се посочи, че дори
и да не са налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид невъзможността
да се обективират болките и страданията, доколкото последните са част от
психичния живот на личността. Затова и преценявайки внезапността на събитието,
причинило смъртта на К.К., неговата невръстна възраст и
обстоятелството, че същият е дете на ищците, загубата на което се отразила в негативен аспект за всеки
от тях, съдът
счита, че справедливия и дължим размер на обезщетение е от по 170 000 лв. за всеки от ищците.
С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта
на института за репарация на търпените от ищците
неимуществени вреди, като от посочената сума следва
да се приспадне доброволно изплатената от ответника сума от по 24 000 лв.
на всеки от ищците или да се присъди сума от по 146 000 лв., а за разликата до пълния размер исковете ще се отхвърлят като
неоснователни.
Съгласно чл. 558, ал.1 КЗ Гаранционният фонд отговаря за
лихви, които се изчисляват и изплащат при спазване на чл.
497 от КЗ. Последно посочената разпоредба сочи, че застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
По така изложените съображения съдът приема, че ответника
дължи да заплати законна лихва върху главниците, считано от 02.08.2018 г. –
датата, на която е заплатил определеното от него обезщетение, от която дата се
и претендира законната лихва от ищците.
От ищците е направено искане за присъждане на разноски,
което съдът намери за неоснователно, тъй като липсват доказателства за
направени такива. До приключване на устните състезания по делото не са
представени доказателства за реално направени от ищците разноски, за които да
бъде ангажирана отговорността на ответника. Приложеният към писмената защита
договор за правна защита и съдействие е процесуално действие извън срока за
това - до приключване устните
състезания и затова като несвоевременно и ненадлежно упражнено
процесуално действие не следва да се взема предвид.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на
ВСС, представляваща държавна такса в размер на 11 680 лева, както и сумата от 400 лв., представляваща разноски по
заплащане от бюджета на съда възнаграждения на назначени вещи лица.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд с адрес гр. София, 1000, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати сумата от 146 000 лв. на З.К.К.,
ЕГН: ********** *** и сумата от 146 000
лв. на С.С.К.,
ЕГН: ********** ***, които суми представляват обезщетение за причинените
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на К.З.К. ЕГН **********,
настъпила, в резултат на състояло се на 04.08.2016 г. ПТП на път на територията
на ДЛС «Тракия», Ловно стопанство «Тъмраш» в землището на с. Лилково, обл.
Пловдив, виновно причинено от С.Х.А., ЕГН **********, който при
управление, без да има необходимата правоспособност като водач на МПС Гатор
«Джон Диър» НРХ 4х4 дизел, без регистрация и без сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите” като е предоставил МПС-то на неправоспособния водач К.К.е причинил неговата
смърт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.08.2018 г. до
окончателното им изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 176 000
лв..
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ответника – С.Х.А. ЕГН **********
с адрес ***.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд с адрес гр. София, 1000, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати държавна такса в размер на 11 680 лева, както и сумата от 400 лв., представляваща разноски по
заплащане от бюджета на съда възнаграждения на назначени вещи лица по сметка на ВСС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: