РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Перник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500535 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 453 / 29.04.2022 г. по гр. д. № 5619 / 2021 г. Пернишки районен съд, 6
състав е прогласена по предявените искове от В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН
**********, чрез Адвокат Н. Р. Н. срещу „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК:
********* и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK ********* нищожността на
Арбитражно решение № 798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на
арб. съд„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н С. В. М.), прогласена е нищожността
на Арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към
представения Договор за револвиращ заем № ***г.; прогласена е нищожността на Договор
за револвиращ заем №***г., който се твърди да е сключен между цедента „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* и ищците В. П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН
**********, и на осн.чл.439 ГПК е прогласено, че липсва право на принудително
изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20138410410828 от 2013 г. на ЧСИ Н.
М. и липсва правото на вземане от 11 036,56 лева, ведно със законната лихва от
10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 670, 73 лева
юрисконсултско възнаграждение, 85 лева разноски и 50 лева заплатена държавна такса за
изп. лист, в полза на първоначалния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, спрямо В.
П. Д. с ЕГН **********, и П. Д. П. с ЕГН **********, поради настъпили факти след
издаване на изпълнителното основание - постановяване на Заповед № *** г. на КЗП,
разваляне на договора за револвиращ заем на основание чл. 68м ЗЗП, КАКТО И евентуално
- поради изтекла давност. Със същото решение ответниците „Профи кредит България“
1
ЕООД, с ЕИК: ********* и „Кредит Инкасо Инвсстмънт БГ“ ЕАД с ЕИK ********* са
осъдени да заплатят салидарно на В. П. Д. и П. Д. П. разноски в размер на 521.40 лева –
държавна такса, депозит вещо лице 200 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900
лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх.№ 10151/20.05.2022г. от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, който го обжалва с оплаквания за недопустимост, неправилност
и незаконосъобразност, поради което счита, че следва да бъде обезсилено. Твърди, че
Районен съд Перник е постановил един недопустим краен съдебен акт, тъй като настоящия
спор не е от компетентността му. Така неправилно първоинстанционният съд е приел, че
разполага с компетентност за собствено произнасяне по заведените искове като не е
съобразил изложеното в отговора на исковата молба възражение за подсъдност на
настоящия спор, уредена в Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Съгласно
разпоредбата на чл. 47 ЗМТА компетентен да отмени (прогласи нищожността на)
арбитражно решение, съответно всички произтичащи от него последици, е само и
единствено Върховен касационен съд, поради което намира постановеното от Районен съд
Перник решение, с което е разрешен настоящия спор за недопустимо. Всички възражения
досежно действителността на арбитражното решение и дължимостта на присъдените с него
суми, се явяват недопустими и съдът не е следвало да ги разглеж.да. Въпросът, изследващ
валидността на арбитража, валидността на арбитражното споразумение, както и това дали
арбитражното производство е било проведено законосъобразно или не, е предмет на иск по
чл. 47 от закона за международния търговски арбитраж, което производство е подсъдно на
Върховен касационен съд и установяването на тези факти не би могло да се извърши пред
районните съдилища, с оглед на което първоинстанционният съд се е произнесъл по
въпроси, които не са от неговата компетентност. Твърди, че като последица от необразувано
производство по отмяна на влязло в сила арбитражно решение по реда на Закона за
международния търговски арбитраж в преклузивния тримесечен срок по чл. 48 от ЗМТА е
преклудирало правото на ищците да упражнят това право на по-късен етап, поради което
имущественият спор между ищците и кредитора е решен с влязло в сила решение.
Арбитражното решение се приравнява по правни последици на съдебното решение, като
поражда процесуални последици, които се състоят в сила на пресъдено нещо и в
изпълнителна сила. Същото подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите
държавни органи, както съдебното решение (така Ж. С., Българско гражданско процесуално
право, 2006 г. , с. 703). Арбитражното решение, постановено срещу ищците в настоящото
производство, представлява процесуална пречка за съществуване правото на иск и повторно
решение по спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим. Посочва, че
пропускането на преклузивния срок за предявяване на иск за отмяна на арбитражно
решение, довежда до неговото стабилизиране и формиране на сила на присъдено нещо,
независимо дали то е правилно или не. Твърди, че по никакъв начин интересите на
потребителя не са накърнени, тъй като същият е бил предварително запознат с общите
условия, в които са определени няколко арбитражи и е уговорена самата арбитражна
процедура. В подкрепа на казаното цитира практика на ВКС, относно арбитражния процес.
Намира още за неправилни и доводите в обжалвания акт, че кредиторът недобросъвестно е
събирал суми по силата на ДРЗ без да е спазен закона и формата за действителност на
договора за потребителски кредит, като потребителят не се е съгласил с параметрите и
условията на договора. Също така не приема и мотивите на съда относно правото на ищците
да развалят процесния договор за кредит на основание чл. 68м, ал.1 от ЗЗП с оглед влезли в
сила заповеди на Председателя на КЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП
потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на
използваната нелоялна търговска практика и да претендира за обезщетение по общия ред,
когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на КЗП има
влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава. В
разпоредбата на чл. 68м, ал. 1 ЗЗП законодателят е изключил от обхвата на проверката на
гражданския съд косвения съдебен контрол на самия административен акт, т.е. проверката за
валидност и спазване изискванията на материалноправните предпоставки за издаването на
2
административния акт. В обхвата на съдебната проверка обаче е преценката доколко в
процесния случай е обективирана конкретна нелоялна търговска практика. Освен това
съгласно гражданското право при разваляне на договор, всяка от страните следва да върне
това, което е получила. Твърди още, че неправилен е също така и извода на съда, че липсва
право на принудително изпълнение на ответника върху вземането, установено за
дружеството по арбитражното решение, както и по издадения изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано и изпълнителното дело № 828/2013 по описа на ЧСИ Н. М..
Твърди, че по посоченото изпълнително дело в периода 2013 — 2018 г. регулярно са
постъпвали суми, поради което същото не е погасено и по давността. С оглед изложеното
моли съда да обезсили обжалваното Решение № 453/ 29.04.2022 г., постановено по гр. д. №
5619/2021 г. по описа на РС — Перник, VI състав, като недопустимо и да прекрати
производството, респ. моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли всички
предявени искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
С въззивна жалба с вх.№ 10783/30.05.2022г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ” ЕАД обжалва постановеното от първоинстанционният съд решение, с твърдения, че
неправилно е било прието, че Пернишкият районен съд разполага с компетентност за
собствено произнасяне по предявените искове. Първоинстанционният съд се е произнесъл с
решение, с което е прогласена нищожност на процесното арбитражно Решение №
798/10.01.2013 г. по в.арб.дело № 798/2013 г. и арбитражното споразумение, което е
недопустимо и неправилно, тъй като за оспорване на арбитражни решения е създадена
нарочна процедура по ЗМТА и компетентен да се произнася по спорове относно нищожност
на арбитражно решение е Върховният касационен съд. Счита, че постановеното арбитражно
решение не е нищожно, тъй като не е постановено по неарбитрируем спор, с оглед правната
му същност и с постановяването му е сложен край на съществуващия спор и то породило
присъщите му процесуалноправни последици — сила на пресъдено нещо и изпълнителна
сила. На следващо място, излага, че решението на Пернишкия районен съд, по предявения в
условията на евентуалност иск, относно недължимост на процесното вземане, поради
изтекла погасителна давност е постановено без никакви мотиви, респ. без обсъждане на
извършените изпълнителни действия по образуваното изп. дело № 10828/2013 г. по описа на
ЧСИ Н. М.. В тази връзка моли съда да отмените Решение № 453/29.04.2022 г. по гр.д. №
5619/2021 г. по описа на Районен съд-Перник, като недопустимо, неправилно,
незаконосъобразно, както и постановено в противоречие с практиката на ВКС и
съдилищата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. П. Д. и П. Д. П., чрез адв. Н. Н.- САК, в срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК, оспорва въззивните жалби и моли съда да потвърди атакуваното решение като
правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбите,
а така постановеното решение на първоинстанционния съд намира за правилно и допустимо.
Счита, че процесното арбитражно решение страда от тежки пороци, поради което същото не
би могло да се ползва с присъщата правна сила на Решение. В продължение го намира за
нищожно, въз основа на което същото не би могло да породи задължения никому. Препраща
към изложените аргументи в депозираните по делото писмени бележки, където е отбелязана
и релевантна практика на СЕС, чрез която е посочено задължението на българския съд да
осигури прилагане на правото на ЕС и защита на потребителя. Моли да се постанови
решение, с което да бъде потвърдена правилността на първоинстанционното решение.
Претендират разноски.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Пернишкият окръжен съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и
чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира за установено
следното:
С исковата молба първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В. П. Д. и
П. Д. П. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ АД
3
установителни искове са за прогласяване нищожността на арбитражно решение №
789/10.01.2013г. по вътрешно арбитражно дело № 798/2012 на “Арбитер Юстициарум“ СНЦ;
за прогласяване нищожността на Арбитражно споразумение от чл.13 от ОУ към договор за
револвиращ заем № *** г.; за прогласяване нищожността на договор за револвиращ заем №
*** г. и на основание чл.439, ал.1 от ГПК – установяване недължимостта на сумата от
11036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013 г., 670,73 лева – юрисконсултско
възнараждение, 85 лева – разноски по и.д. № 20138410410828 на ЧСИ Н. М..
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която първостепенният
съд се е произнесъл по искове при квалификацията на чл. 47 и сл. ЗМТА за прогласяване
нищожност на Арбитражно решение №798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело №
798 / 2012 г. на арб. съд„Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н С. В. М.), и на
Арбитражното споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към
представения Договор за револвиращ заем № ***г. Съгласно чл.47, ал.1 ГПК Арбитражното
решение може да бъде отменено от Върховния касационен съд, ако страната, която иска
отмяната, докаже някое от предвидените основанията от т.1 до т.6. Контролът за валидност
на арбитражното решение, упражняван от ВКС, е на практика контрол върху валидността на
арбитражното споразумение, съгласно законовите основания по чл. 47, ал. 1,т. 1, т. 2, т. 5, т.
6 и ал. 2 от ЗМТА. С изменението на чл. 47 ЗМТА е създадена ал. 2, съгласно която
арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на
решаване от арбитър, са нищожни, като това изменение е направено с ДВ бр. 8/2017 г., а с
влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр. 8/2017 г. и съгласно § 6, ал. 2 ПЗР, производствата по
неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде
постановено арбитражно решение, но тази норма е процесуална и действа занапред, като не
засяга вече постановените арбитражни решения, които са връчени на страните. В случая,
арбитражно Решение № 798 / 10.01.2013 год., постановено по арбитражно дело № 0798 /
2012 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“, гр. С., арбитър С. М. не е
отменено по реда на чл. 47 ЗМТА и е влязло в сила преди изменението на ГПК, поради
което то е валидно, тъй като съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/
обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична
разпоредба, а в случая такава няма. В подкрепа на това е и § 6, ал. 2 ПЗР ГПК, в който е
посочено, че започналите до влизане в сила на посоченото изменение арбитражни
производства приключват по досегашния ред, с изключение на производствата по
неарбитрируеми спорове, които се прекратяват.
В решение № 151/19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 553/2011 г., IV г. о., е прието, че е
недопустимо гражданският съд инцидентно да преценява арбитруемостта на съдебния спор,
по който има произнасяне от арбитражен съд, както и да приеме за разглеждане по ГПК
същия спор, щом арбитражното решение е влязло в сила и не е отменено по предвидения за
това ред. В случай, че арбитражното решение е порочно, отмяната му може да бъде
постигната по исков ред - по повод на предявен иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА, пред ВКС, който е
компетентен да разгледа делото по правилата на родовата подсъдност – чл. 47 и сл. от
ЗМТА.
В настоящият казус е безспорно, че арбитражното решение не е отменено по този ред,
влязло е в сила, а за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че възможността да се
инициира производство по отмяна на арбитражното решение на някое от посочените в
разпоредбата на чл. 48 ЗМТА основания, не е пречка за изпълнение на арбитражното
решение, което изрично следва от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 и чл. 48, ал. 2 ЗМТА.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че решението в частта по
исковете за прогласяване нищожността на Арбитражно решение № 798 / 10.01.2013г., по
4
вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на арб. Съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ (с
арбитър г-н С. В. М.), и прогласяване нищожността на Арбитражното споразумение,
обективирано в клауза 13 от Общите условия, към представения Договор за револвиращ
заем № ***г. следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено и
изпратено по компетентност на ВКС.
По отношение предявения иск за за прогласяване нищожността на договор за
револвиращ заем № *** г. настоящият състав намира следното:
Налице е влязло в сила арбитражно решение по спора между страните относно
валидността на договора за заем между страните и дължимостта на заемната сума по него.
Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА с връчването на арбитражното решение на една от страните, то
става задължително за страните - поражда правни последици, които се състоят в сила на
пресъдено нещо и в изпълнителна сила на решението. Доказателства за връчване на
решението на страните са представени по делото. Силата на пресъдено нещо на
арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на
съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане от държавните
съдилища и другите държавни органи като съдебното решение. В разглеждания случай
арбитражното производство е приключило с арбитражно решение. Арбитражното решение е
окончателно и слага край на спора - чл. 38, ал. 4 ЗМТА. От това следва, че страните са
длъжни да съобразят поведението си с постановеното от арбитража, да преустановят спора,
като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл.
299, ал. 1 ГПК /така в Решение № 151 от 19.06.2012 г. по гр. дело № 553/2011 г. на ВКС, IV
Г. О. /. Арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и
сроковете по чл. 47 ЗМТА – по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд.
Поради гореизложеното се налага извода, че вземането на настоящите въззивници и
ответници в първоинстанционното производство, от което същите извеждат качеството си
на кредитор на въззиваемите и ищци в първоинстанционното производство е установено със
сила на пресъдено нещо, поради което тази искова претенция е недопустима и решението и
в тази част следва да бъде обезсилено.
В хипотезата на чл. 439 ГПК длъжникът в изпълнително производство може да
оспори чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуване на задължението
му, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от присъединеното търг. дело № 4385/2013 г. на Софийски градски съд, в
производството по 405, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. чл.404, ал.1 ГПК и чл. 51, ал. 1 от
Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА), образувано по молба на "Профи
Кредит България" ЕООД срещу ответниците В. П. Д. и П. Д. П. и въз основа на влязло в
сила арбитражно решение № 798/10.01.2013 г., постановено по адр.дело № 798/2013г. по
описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ с разпореждане от 18.07.2013г. съдът е
разпоредил издаването на процесния изпълнителен лист и такъв е издаден на същата дата.
Видно от мотивите на арбитражно решение № 798/10.01.2013 г., С. М., сумите по
арбитражното решение са претендирани и присъдени въз основа на договор за револвиращ
заем № *** г. и общите условия на кредитора, представляващи неразделна част от договора.
По делото е приложен препис от изпълнително дело № 20138410410828 по описа на
ЧСИ Н. М. с рег. № *** в КЧСИ, което е образувано по молба на взискателя „Профи кредит
България“ ЕООД от 17.10.2013 г. въз основа на изпълнителен лист от *** г., издаден по
търг. дело № 4585/2013 г. на Софийски градски съд в полза на "Профи Кредит България"
ЕООД срещу ответниците В. П. Д. и П. Д. П. за сумата 11 036,56 лева, ведно със законната
лихва от 10.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 670,73 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, сумата 85,00 лв. - разноски по арбитражното производство
и сумата 50, 00 лв. – заплатена държавна такса в производството по издаване на
5
изпълнителен лист.
Съдебният изпълнител е извършил редица изпълнителни действия. Изпълнителното
производство е образувано на 17.10.2013г., като на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл.18 ЗЧСИ, и е поискано и налагането на запор върху банковите сметки
на длъжниците. Видно от кориците на изпълнителното дело на ***г. са изплатени покани за
доброволно изпълнение до длъжниците, връчени чрез работодателите им. На същата дата са
изпратени запорни съобщения до работодателите „АНГРО-Х. и С-ИЕ" СД и „ЕМУ - П."
ЕООД. Изпратени са запорни съобщения до множество банки във връзка с разкрити на
имената на длъжниците банкови сметки. Впоследствие, на *** г. е бил вдигнат запорът
върху банковите сметки на П. Д. П., разкрити в „Уникредит Булбанк“ АД. На ***г. е
наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на П. Д. П.. На *** г. е отново са
били изпратени запорни съобщения до осем банки, както и до работодателя „ЕМУ - П."
ЕООД. На *** г. е постъпила молба по делото от взискателя „Профи кредит България“ООД,
с която е направено искане за насрочване на опис на движими вещи. На ***г. е изпратено
запорно съобщение до „Вас Про“ ЕООД върху трудовоно възнаграждение на В. П. Д.. На
***г. е насрочен опис на движими вещи на В. П. Д., за което е изпратена и призовка за
принудително изпълнение. На *** г. по изпълнителното дело е депозирана на молба за
конституиране на нов взискател от „Кредит инкасо инвестмънт“ ЕАД, като с нея е
направено искане за насрочване и извършване опис на движими вещи. Отделно от горното в
хода на изпълнителното производство, видно от направените от ЧСИ Н. М. отбелязвания са
постъпили над тридесет вноски, представляващи регулярно удържани суми във връзка с
наложените на длъжниците запори за периода от 25.10.2013г. до 09.11.2017г.
Настоящият съдебен състав не споделя направения от първоинстанционния съд
извод, че при за посочените вземания е настъпила погасителна давност, тъй като всяка
постъпила сума прекъсва
течащата погасителна давност, както и давността е прекъсвана с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнител способ. В т.10 на тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК /чл.330, ал.1,
б.”д” ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ : насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е също, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Съгласно Постановление №3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/80г. на
Пленума на ВС погасителната давност за вземането не тече, докато трае изпълнителния
процес относно принудителното осъществяване на вземането. С решение №170 от
17.09.2018г., постановено по гр.д. № 2382/2017г., ВКС, четвърто г.о. е даден отговор на
въпроса : от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година и т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК. Т.10 от
ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР,
като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
6
това. В конкретния случай с извършване на гореописаните изпълнителни действия не е
настъпила перемпция, респ. изпълнителното производство не е прекратено по силата на
закона. На следващо място, в настоящия случай доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване
на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г.
С оглед даденото разрешение в цитираното постановление погасителната давност се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с подаването на
молбата за образуване на изп.дело взискателят е прекъснал теченето на давностния срок,
като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година
на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респективно от тази дата започва да тече давност по материалното
правоотношение, която е петгодишна, по арг. от чл.117 от ЗЗД. Същата към датата на
приключване на делото във въззивната инстанция не е изтекла.
По довода на ищцата, че арбитражното решение е постановено по неарбитруем спор
и следователно е нищожно. От доказателствата по делото е видно, че договорът за
потребителски кредит е сключен на *** г., като в този смисъл възникналото
правоотношение между страните и клаузата в чл. 13, ал. 1 от общите условия, уреждаща
постигнатото между тях съгласие за отнасяне на споровете пред конкретно посочени
арбитражни съдилища предхожда по време влизането в сила на разпоредбата на чл. 19, ал. 2
от ГПК. В същата процесуалноправна разпоредба се съдържа забраната за постигане на
съгласие за разрешаване от арбитражен съд на спорове между страните по договори, по
които едната от тях има качеството на потребител. Безспорно е качеството на ищцците на
потребители, с оглед възникналото между страните правоотношение и предоставените по
него стоки и услуги и съобразно законовото определение по § 13 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно което "потребител" е
всяко физическо лице, придобило стоки и услуги не с цел ползването им за развиване на
своя търговска или професионална дейност.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че към момента на действие на договора
между страните, включително и относно предвидената в договора арбитражна клауза, не е
била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ГПК, изменена със ЗИД на ГПК,
обнародвана в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. Неприложима е и установената хипотеза в § 6, ал. 2
ПЗР на ЗИД ГПК, съгласно която започналите преди влизане на закона в сила арбитражни
производства по неарбитруеми спорове, какъвто е спорът с участието на потребител, следва
да бъдат прекратени.
Алтернативна възможност за защита е предвидена в чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, като
съгласно нея постановените решения по непрекратените производства на арбитражния съд
(при наличието на предпоставките на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИД ГПК), са нищожни. В настоящия
случай не са налице предпоставките и на тази хипотеза относно недействителността на
решението, тъй като същото е било поставено преди влизане в сила на ЗИД на ГПК. Към
момента на постановяването му е била действаща нормативно уредената възможност за
страните да сключат арбитражна клауза във връзка с уреждане на възникналите спорове
помежду им, поради което кредиторът е заявил исковата си претенция пред надлежнен
арбитражен съд. Съгласно даденото разяснение с решение № 9 от 24.10.2002 г. по
конституционно дело № 15/2002 г. на Конституционния съд, защитата в рамките на
арбитражния процес се осъществява на два стадия, като първият се изчерпва с приключване
на производството пред арбитражния съд, а вторият – с изчерпване възможността за
защитата по реда на чл. 47 от ЗМТА, при подадено искане за отмяна на арбитражното
решение, като вторият стадий е факултативен. В случай, че процесът се намира в своя втори
стадий при постановено арбитражно решение и това се явява заварено производство,
компетентният да разгледа искането за отмяна Върховен касационен съд следва да
констатира този порок на решението, като бъде прогласена неговата нищожност, в случай,
7
че са налице предпоставките за това.
По доводите за наличие в договора за кредит на нищожни клаузи, които
противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, липса на
ясна методика за начисляване на годишен лихвен процент и годишен процент на разходите
и начисляване на същите с цел неоснователно обогатяване.
Тази група доводи не се обхваща от приложното поле на чл. 47 от ЗМТА и по
същество доводите представляват правоизключващи и правопогасяващи възражения, които
са обхванати от силата на пресъдено нещо на постановеното арбитражно решение, поради
което не са новонастъпили обстоятелства, не могат да бъдат предмет на обсъждане в
настоящото производство по чл. 439 от ГПК и не могат да обусловят извод за недължимост
на процесните суми. Процесните вземания са установени със съдебно арбитражно решение.
В изпълнително дело са извършвани редица изпълнителни действия, с които е прекъсвана
давността. Последиците от всички изпълнителни действия, извършени до постановяване на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. следва да бъдат преценявани съгласно
разясненията, дадени с ППВС № 3/1980 г., тъй като тълкувателните актове на Върховния
(касационен) съд нямат обратно действие във времето. С оглед гореизложените
съображения предявените искове за недължимост на сумите по изпълнителния лист се
явяват неоснователни и поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд то обжалванато решение в тази част следва да бъде отменено, а
предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 11 036,56
лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането,
както и за сумата от 670, 73 лева юрисконсултско възнаграждение, 85 лева разноски и 50
лева заплатена държавна такса за изп. лист от 18.07.2013г., отхвърлени като неоснователни.
Предвид изхода на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателите се следват
сторените по делото разноски пред първоинстанционната и въззивната инстанция. Съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно общият размер на
разноските на жалбоподателите за въззивното производство възлиза в размер на сумата от
по 461,00 лева, от която сумата от по 261,00 лева – заплатена държавна такса и сумата от по
200,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно правилата на чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На жалбоподателите с оглед изхода
на спора следва да бъдат присъдени и разноски в първоинстанционното производство в
размер на сумата от по 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 453/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 05619 / 2021г. по
описа на РС Перник в частта, с която е прогласена нищожността на Арбитражно решение
№798 / 10.01.2013г., по вътрешно арбитражно дело № 798 / 2012 г. на арб. съд„Арбитер
Юстициарум“ СНЦ (с арбитър г-н С. В. М.) и нищожността на Арбитражното
споразумение, обективирано в клауза 13 от Общите условия, към представения Договор за
револвиращ заем № ***г. по предявените от В. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес
***, и П. Д. П. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Н. Н. искове против „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрсе на управление: *** и цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, с пр.осн.чл.47, ал.2 ЗМТА, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част, като ИЗПРАЩА същото на ВКС по компетентност.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 453/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 05619 / 2021г. по
описа на РС Перник в частта, с която е прогласена нищожността на Договор за револвиращ
8
заем №***г., по предявените от В. П. Д. с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН **********
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част, като недопустимо на осн.чл.299 ГПК.
ОТМЕНЯВА Решение № 453/29.04.2022г., постановено по гр.д. № 05619 / 2021г. по
описа на РС Перник в частта, по предявените от В. П. Д. с ЕГН ********** и П. Д. П. с
ЕГН ********** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, с която на осн.чл.439 ГПК е
признато за установено, че липсва право на принудително изпълнение по образуваното
изпълнително дело № 20138410410828 от 2013 г. по описа на ЧСИ Н. М. и липсва правото
на вземане за сумата от 11036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 670, 73 лева - юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 85,00 лева разноски и 50,00 лева заплатена държавна такса за изп.
лист, в полза на първоначалния взискател „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК
********* и цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, и П.
Д. П. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Н. Н. искове против „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрсе на управление: *** и цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, установителни искове с пр.осн.чл.439 ГПК за установяване недължимостта
на сумата от 11 036,56 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2013г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за сумата от 670, 73 лева - юрисконсултско
възнаграждение, сумата от 85,00 лева разноски и 50,00 лева заплатена държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист от ***г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20138410410828 по описа на ЧСИ Н. М., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК В. П. Д. с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН
********** да заплатят на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от
661,00 лева – сторени разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК В. П. Д. с ЕГН ********** и П. Д. П. с ЕГН
********** да заплатят на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД с ЕИК ********* сумата
от 661,00 лева – сторени разноски пред първоинстанционния и въззивния съд.
Решението в частта, с която се обезсилва първоинстанционното решение, подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9