РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Сливница, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100109 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Х. Г. А. против „***************“ АД, с която са
предявени искове за признаване за установено спрямо ответника, че клаузата на т. 11 от
Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129, предвиждаща заплащането
на неустойка при непредоставянето на обезпечение, във вр. с т. 10 от Приложение №1 към
Анекс №489279 от 11.07.2022 г към договор за кредит №475129, определяща размер на
неустойката в размер на 6.49 лева средно на ден, но не повече от 1% от главницата са
нищожни поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и поради неспазване на нормите на чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
както и за признаване за установено спрямо ответника, че и Приложение №3 към Анекс
№489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129, възлагащо на потребителя да
заплати сумата 60.00 лева възнаграждение за ВИП обслужване е нищожно, поради
противоречието му с чл. 10а, ал.2 ЗПК.
В исковата молба ищецът Х. Г. А. излага твърдения, че с ответника са обвързани от
сключен договор за потребителски кредит от разстояние №475129 от 11.07.2022 г.,
наименован Анекс към договор, при сключванто на който не са спазени изискванията на
чл.10 ЗПК. Поддържа, че съгласно т. 7 от Анекса в срок до следващия ден е следвало да
представи обезпечение по кредита – двама поръчители, отговарящи на определени условия
като съгласно т. 11 от Анекса в случай на непредставянето им потребителят дължи
неустойка в размер, посочен в Приложения №1 към Анекса. Поддържа, че уговорената
неустойка противоречи на множество императивни разпоредби на ЗПК. Счита, че с нея се
цели да бъде заобиколен чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждащ максимален размер на ГПР.
Размерът на неустойката, надхвърлящ позволения от закона ГПР, е бил включен в
погасителния план още със сключването на договора. Заявява, че неустоечната клауза е
изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е
индивидуално уговорена. Заявява, че Приложение №3 към Анекс №489279 от 11.07.2022 г.
към договор за кредит №475129, възлагащо на потребителя да заплати сумата 60.00 лева
възнаграждение за ВИП обслужване е нищожно поради противоречието му с чл. 10а, ал. 2
1
ЗПК, тъй като всички услуги са попод усвояване и управление на кредита. Претендира
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове с доводите, че неустойката за непредставено обезпечение не е
била начислявана и съответно не е била дължима и заплащана от страна на ищеца. Не
оспорва, че в договора за кредит се съдържа такава клауза за неустойка, но приложението е
дерогирано посредством подписано между страните Приложение №2 към договора, че
последният е сключен при промоционални условия. Посочва, че начисляването на
неустойката произтича от неизпълнението на задължения на кредитополучателя, поради
което не представлява разход, който да се включва при изчисляване на ГПР съгласно чл. 19,
ал. 3, т. 1 ЗПК. Счита, че размерът на неустойката от 6,49 лева на ден е съразмерен с
обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Посочва, че клаузата за
неустойка е индивидуално уговорена и същата не е включена в общите условия на
кредитора, а нейният размер се преценява във всеки отделен случай. По отношение на
предвидената в Приложение №3 такса посочва, че предоставените от кредитора услуги не
са свързани с усвояване и управление на кредита, а са такива, които подобряват позицията
на кредитополучателя спрямо останалите клиенти на дружеството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил и насрещна искова молба, с която са
предявени осъдителни искове с правно основавание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД
за заплащане на сумата 3000 лева - главница по Анекс №489279 от 11.07.2022 към договор
за кредит №475129 и за сумата 766.07 лева - възнаградителна лихва за периода 12.07.2022 г.
до 27.03.2023 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата от датата на насрещната
искова молба – 27.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението. В В насрещния
иск се излагат твърдения, че с Х. Г. А. са сключили договор за кредит №475129 от
27.04.2022 г., по който кредиторът е превел отпусната сума на кредитополучателя. Кредитът
е рефинансиран посредством сключването на Анекси към договора от 11.05.2022 г. и
06.06.2022 г. С последващ Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129
задължението на Х. Г. А. отново е било рефинасирано като е отпусната сума в размер на
3000 лева чрез системата „Изипей“ със срок на погасяване до 11.07.2024 г. Поддържа, че
след отпускането на кредита кредитополучателят не е заплащал никакви суми, поради което
и на основание чл. 12, б. „а“ от Общите условия на „***************“ АД предявявайки
насрещната искова молба обявява сумите по Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за
кредит №475129 за предсрочно изискуеми поради неизпълнеие на договора. Моли
предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника от деня на връчване на
насрещната искова молба на Х. Г. А. от съда. При тези твърдения претендира осъждането на
ответника да заплати процесните суми за главница и договорна лихва за периода 12.07.2022
г. до 27.03.2023 г. Претендира присъждането на разноски за производството.
Насрещните искове са приети за съвместно разглеждане с Определение от 04.10.2023
г.
В отговора на насрещната искова молба първоначалният ищец Х. Г. А. заявява, че
включвайки оспорената неустойка към ГПР, последният ще надвиши многократно
визирания в ЗПК размер, поради което счита, че целият договор за кредит е нищожен,
поради което следва да бъде върната единствено главницата. Поддържа, че договорът е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1 ,т. 10 вр. чл.. 22 ЗПК, както и на основание чл. 19, ал. 1
вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Заявява, че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случай че съдът приеме осъдителните
искове на първоначалния ответник за основателни прави възражения за прихващане със
сумата в общ размер 1525 лева, представляваща заплатени суми без основание (по нищожни
неустоечни клаузи) по 8 договора, сключени между страните. Поддържа, че при
сключването на всеки от тези договори за кредит при идентични условия кредиторът е
начислявал неустойка, която е заплатена от кредитополучателя при начална липса на
основание.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
2
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за неустойка за неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, предвидена в договора, поради заобикаляне
на закона и поради противоречие с добрите нрави– чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, както и иск
за нищожност на клаузата за възнаграждение за ВИП обслужване с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, вр. с чл.10а ЗПК
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД.
Предявено е възражение за прихващане с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
По исковете по чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че в
договора за кредит е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, твърдението си за недействителност на клаузата за неустойка,
уговорена клауза за възнаграждение за ВИП обслужване, нейната недействителност. В
тежест на ответника е да докаже валидно възникнало правоотношение по процесния договор
и валидни клаузи
С определение от 04.10.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили Анекс от 11.07.2022 г. към Договор за паричен заем №475129 за сумата 3000 лева
със срок на погасяване 11.04.2024 г., че отпусната по договора сума е предадена на
заемателя.
Не се спори и, че към Договора са подписани Приложение № 1 и Приложение № 2
със соченото от ищеца съдържание.
Ответникът не оспорва, че размерът на неустойката не е включен към посочения в
договора ГПР от 49.00 %.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „***************“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Видно от Анекс № 489279 от 11.07.2022 г. към договора за кредит № 475129 /л.12/ в
т.7 е уговорено задължение за потребителя да представи обезпечение в предвидените в
договора срокове и видове, а съгласно т.11 при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение потребителят дължи неустойка, чиито размер е посочен в т.10
от Приложение № 1 към анекса /л.15/, а именно 6.49 лева на ден.
На първо място следва да се изясни от съда, че същият не приема, че са предявени
два отделни искове за нищожност на клаузата по т.11 от Анекса и по т.10 от Приложението,
доколкото в двете клаузи се съдържа едно и също задължение за потребителя, а именно за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
като клаузата по т.10 от Приложение № 1 единствено конкретизира размера на тази
неустойка. С посочените клаузи не се въвеждат различни самостоятелни задължения, които
да обвързват потребителя и които същият да има интерес да оспори с два самостоятелни
иска.
3
В тази връзка съдът е дал указания на ищеца, с Протоколно определение от
21.11.2023 г., да обоснове правен интерес за предявяване на два отделни иска за нищожност
на клаузи, съдържащи едно и също задължение, като такъв не е обоснован.
С оглед изложеното съдът ще разгледа претенцията на ищеца като един иск за
нищожност на клаузата по т.11 от Анекса, във вр. с т. 10 от Приложение № 1, в която е
уговорено задължението за заплащане на неустойка, доколкото се касае за едно единствено
неделимо задължение, съдържащо се в тях, съответно за един иск.
Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка
заобикаляне на закона, а именно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, както и противоречие с
добрите нрави и заобикаляне на чл.33, ал.1 ЗПК, като съдът ще ги разгледа по реда по който
са обосновани в обстоятелствената част на исковата молба.
Наред с това при предявяване на иск за нищожност без да е посочено от ищеца
поредността, по която иска да бъде разгледани основанията за нищожност, съдът ги
разглежда като започва от най-тежкия посочен порок, в случая заобикаляне на закона и след
това противоречие с добрите нрави.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречие със
закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК:
Съдът счита, че така, както е уговорена, неустойката, същата е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора и би
следвала да бъде включен като разход по кредита в ГПР.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума и е предвидена като неустойка с единствената цел да бъде заобиколено
ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК, поради което същата се явява нищожна.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за неустойка по договора.
Доколкото съдът прие, че клаузата за неустойка е нищожна на първото, посочено от
ищеца основание, не дължи произнасяне по другите посочени такива.
По иска за нищожност на клаузата за възнаграждение за ВИП обслужване:
Видно от т.3 от Приложение 3 от 11.07.2022 г. /л.17/, страните са уговорили
възнаграждение в размер на 60 лева за пакет допълнителни услуги, изброени в чл.1 от
приложението – удължено работно време от 08.00 ч. до 20.00 ч., безплатно известяване за
падеж на вноска, информация за промоционални условия, включване в лоялна програма,
4
участие в томболи и награди, информация за актуален дълг и удостоверение за липса на
задължения.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК.
Услугите известяване за настъпване на падежа на вноска, както и информиране за
актуален дълг, по своята същност представляват дейности по управление на кредита, а
последната е и нормативно задължение за кредитора, а не негово право, което същият да
поставя като предмет на допълнителна възмездна услуга. С въвеждането на такова
възнаграждение кредиторът създава задължение за кредитополучателя да плаща за права,
които по закон той има.
Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, включване
в лоялна програма реално, не е предоставяне на допълнителна услуга, тъй като липсва
конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето
на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.
Не е предоставяне на допълнителна услуга и удълженото работно време, доколкото
това е обичайното работно време на кредитора, обявено в неговия официален сайт, както и
участието в томболи. За последното не е ясно каква конкретно услуга се предоставя на
потребителя.
Следва да се отбележи, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от
потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя,
което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща
възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.
С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за допълнителен пакет услуги,
противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК и като такава е недействителна, поради което и този иск се
явява доказан по основание и като такъв ще се уважи.
По насрещните искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че е предоставил на потребителя кредит в сочения
размер, при уговорена в договора възнаградителна лихва, в сочения размер, размера на
вземанията си, падеж. Ответникът следва да докаже, че е заплатила по договора всички
вземания за главница и договорна лихва в срок.
Между страните не се спори, че са сключили Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към
договор за кредит №475129 за сумата от 3000 лева със срок на погасяване 11.04.2024 г.,
както и че посочената сума е предоставена на потребителя. Не се спори, че в договора е
уговорена договорна възнаградителна лихва в общ размер на 1426.86 лева. Не се спори, че
потребителят не е заплащал нито една вноска за главница и договорна лихва, като са
настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Не се спори, че неплатените задължения към
5
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем са 3000 лева – главница и 766.07
лева - възнаградителна лихва за периода 12.07.2022 г. до 27.03.2023 г.
Спорно по тези искове е валидно ли е сключен договора за кредит. В тази връзка
ответникът е направил възражение, че договорът е недействителен на първо място поради
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ГПК, доколкото в ГПР не е включено вземането за
неустойка, което води като резултат липса на посочен ГПР.
Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е
неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя
за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява допълнително
възнаграждение за кредитора.
Като не е сторено това, не е включена стойността на неустойката към ГПР е
нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е неправилно посочен,
което води като последица до липса на посочен ГПР, поради което и на основание чл.22
ЗПК договорът за кредит се явява недействителен. В този изричен смисъл е Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022, III ГО на ВКС.
С оглед изложеното и на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност по кредита, а именно сумата от 3000 лева, която ответникът не доказа да е погасил
изцяло или частично, което е било разпределено в негова тежест за доказване. Поради
недействителност на договора чистата стойност на кредита се дължи веднага като отпадат
уговорки за разсрочено плащане.
Доказан е по основание и размер искът за главница в размер на 3000 лева, а искът за
възнаградителна лихва в размер на 766.07 лева ще се отхвърли като неоснователен.
С оглед уважаване на иска за главница съдът следва да разгледа и предявеното от
ответника, в условията на евентуалност, възражение за прихващане.
По възражението за прихващане по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
Не се спори между страните, а и от представените по делото договори се установява, че
между тях са сключени договор №387668/08.08.2020 г., договор №399643/13.11.2020 г.,
договор №434469/04.10.2021 г., договор №462489/23.02.2023 г., договор
№472666/12.04.2022 г., договор №475129/27.04.2022 г., договор №477647/11.05.2022 г. и
договор №482139/06.06.2022 г. /л.171-258/
„***************“ ЕООД признава, че Х. А. е платила:
1. по договор №387668/08.08.2020 г. – 700 лева –главница, 69.10 лева – договорна
6
лихва и 167.90 лева – неустойка,
2. по договор №399643/13.11.2020 г. – 800 лева – главница, 149.06 лева – договорна
лихва и 185.94 лева – неустойка,
3. по договор №434469/04.10.2021 г. – 400 лева – главница, 44.64 лева – договорна
лихва и 142.36 лева – неустойка,
4. по договор №462489/23.02.2023 г. - 700 лева – главница, 37.86 лева – договорна
лихва и 98.61 лева – неустойка,
5. по договор №472666/12.04.2022 г. -1000 лева – главница, 11.26 лева – договорна
лихва и 26.21 лева – неустойка
6. по договор №475129/27.04.2022 г. – 600 лева – главница, 9.46 лева – договорна лихва
и 21.86 лева – неустойка
7. по договор №477647/11.05.2022 г. – 1100 лева – главница, 31.17 лева – договорна
лихва и 78.37 лева - неустойка
8. по договор №482139/06.06.2022 г. – 1500 лева – главница, 58.29 лева – договорна
лихва и 151.03 лева – неустойка.
С молба от 09.01.2024 г. потребителят признава, че именно това са платените от него
суми по посочените договори, като иска прихващането да се извърши с платените
възнаградителни лихва и неустойки в общ размер на 1283.12 лева.
Съдът като разгледа съдържаните на описаните договори за кредит във всеки един от
тях е уговорена клауза заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, идентично със съдържание по обсъдения по-горе от съда
договор, предмет на насрещния иск.
По отношение на тези договори важи изложеното по-горе, а именно, че договорите
противоречат на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е неправилно посочен, доколкото в
него не е включена неустойката, която по начина по който е уговорена няма за цел да
санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а
представлява допълнително възнаграждение за кредитора, което съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с
§ 1, т. 1 ДР на ЗПК следва да е включено в ГПР. Горното води до последицата липса на
посочен ГПР.
Доколкото договорите са недействителни по тях се дължи само чистата стойност по
кредита, съгласно чл.23 ЗПК, а всички останали вземания, платени по тях в случая –
договорни лихви и неустойки в общ размер на 1283.12 лева са недължимо платени и
подлежат на връщане.
Тази сума, дължима на потребителя, ще бъде прихваната от вземането на кредитора в
размер на 3000 лева, до размера на по-малкото от тях.
След извършеното прихващане на ищеца по насрещния иск ще бъде присъдена
главница в размер на 1716.88 лева, а за горницата над този размер до пълния предявен такъв
от 3000 лева искът ще се отхвърли, като погасен чрез прихващане.
7
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се присъди и законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда –
28.03.2023 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено изрично в насрещната
искова молба.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за първоначалния ищец и за ищеца по насрещния иск и
за ответника по насрещния иск.
Ищецът Х. Г. А. е освободена от заплащане на такси и разноски по делото с
Определение от 07.02.2023 г., поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК разноските за
заплащане на държавна такса ще се възложат на ответника, с оглед изхода на спора.
Дължимата държавна такса по предявените от ищцата искове е в размер на 192.37 лева,
която ответникът ще бъде осъден да заплати в полза на РС – Сливница.
По делото ищецът се е представлявал от ЕАД „Д. М.“, което е поискало присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
Представен договор за правна помощ и съдействие /л.147/, съгласно който на ищеца е
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от ЕАД „Д. М.“. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.2, вр. с пар.2а от ДР от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съдът определя адвокатско възнаграждение за ЕАД „Д. М.“
по иска за нищожност на неустойката в размер на 929.90 лева с ДДС, а по иска за
нищожност на клаузата за възнаграждение за ВИП обслужване – в размер на 480 лева с ДДС
или общо 1409.90 лева, с оглед интереса, които ще му бъдат присъдени в пълен размер на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за регистрация по ДДС на ЕАД „Д.
М.“ /л.147 - гръб/
Ищецът по насрещния иск „***************“ АД доказа следните разноски: 150.64
лева, платена държавна такса и 1000 лева, платено адвокатско възнаграждение /л.153/ или
общо 1150.64 лева, от които съразмерно с уважената част от претенциите ще се присъди
сума в размер на 524.55 лева.
Ответникът по насрещния иск се е представлявал от ЕАД „Д. М.“. Последният е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, което съдът определя на
сума в размер на 811.93 лева с ДДС, въз основа на интереса и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, от което на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите ще се присъди сума в размер на 441.79 лева с ДДС.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, обективирана в т.11 от Анекс №489279 от 11.07.2022 г към
договор за кредит №475129 в размер на 6.49 лева средно на ден, но не повече от 1% от
главницата, сключен между Х. Г. А., ЕГН ********** и „***************“ АД, ЕИК
8
*********************, поради заобикаляне на закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга ВИП
обслужване по т.3 от Приложение №3 към Анекс №489279 от 11.07.2022 г. към договор за
кредит №475129, възлагаща на потребителя да заплати сумата 60.00 лева възнаграждение за
ВИП обслужване, сключен между Х. Г. А., ЕГН ********** и „***************“ АД, ЕИК
*********************, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
ОСЪЖДА „***************“ АД, ЕИК *********************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „А.С.“ № ***********, „Б. ц. У. М.“, ет.12 ДА ЗАПЛАТИ
НА Районен съд - Сливница, сумата в размер на 192.37 лева – дължима държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „***************“ АД, ЕИК *********************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „А.С.“ № *************, „Б. ц. У. М.“, ет.12 ДА ЗАПЛАТИ
НА ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ****************, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на
1409.90 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение по исковете за нищожност.
ОСЪЖДА Х. Г. А., ЕГН **********, с адрес: село Х., общ. Б., ул. „*************“
№ 12 ДА ЗАПЛАТИ НА „***************“ АД, ЕИК *********************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „А.С.“ № *************, „Б. ц. У. М.“,
ет.************ сума в размер на 1716.88 лева – чистата стойност на кредита по Анекс
№489279 от 11.07.2022 г. към договор за кредит №475129, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на насрещния иск в съда– 28.03.2023 г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 524.55 лева – разноски в производството по насрещния
иск, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над уважения размер до пълния
предявен размер от 3000 лева, поради погасяване чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане
на Х. Г. А., ЕГН ********** срещу „***************“ АД, ЕИК ********************* в
общ размер на 1283.12 лева - недължимо платени и подлежащи на връщане суми до размера
на по-малкото от насрещните вземания, както и искът за сумата в размер на 766.07 лева –
договорна възнаградителна лихва за периода 12.07.2022 г. до 27.03.2023 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „***************“ АД, ЕИК *********************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „А.С.“ № ***************, „Б. ц. У. М.“, ет.************
ДА ЗАПЛАТИ НА ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ****************, на основание чл.38 ЗА,
сумата в размер на 441.79 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение за защита по насрещния
иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
9