№ 287
гр. Русе, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Аглика Гавраилова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500344 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„Ве енд ве инвест“ООД със седалище и адрес на управление гр.Русе
обжалва Решение № 405 от 29.03.2023г, постановено по гр.д.№ 5008/22 по
описа на РРС в частта, в която е отменена Заповед № 539 от 10.08.2022 за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на С. И. К., същата е
възстановена на заеманата от нея длъжност ****. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1
КТ и е отменил дисциплинарната заповед само на това основание без да
разгледа спора по същество. Счита, че работникът съзнателно е препятствала
работодателя си в усилията му да изиска от нея обяснения и тя не желае да
даде такива, а в същото време не се е явявала на работа след 13.06.2022г,
поради което е приложима нормата на чл.193, ал.3 КТ. Заповедта за
уволнение следва да се разгледа по същество. Издадената заповед е правилна
и законосъобразна. Същата е ясна и мотивирана. При издаването й са
съобразени изисканията на КТ. Иска от въззивният съд да постанови
решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната
част и се отхвърлят предявените искове за отмяна на заповедта за
дисциплитарно уволнение и иска за възстановяване на заеманата от К.
длъжност преди уволнението ****. Претендират се разноските пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата С. И. К. чрез пълномощника си адв.Я. П. в съдебно
заседание счита, че жалбата е неоснователна
С. И. К. обжалва Решение № 405 от 29.03.2023г, постановено по гр.д.№
5008/22 по описа на РРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея иск
1
за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода, в които е
останала без работа вследствие на уволнението. Счита, че решението в тази
част е неправилно и необосновано и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд при извършване
на доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест не е дал
указания, че е в тежест на ищцата да докаже факта, че е останала без работа
за процесния период.
Във въззивната си жалба К. прави отказ от иска за възстановяване на
работа, тъй като на 22.03.2023г е подписала трудов договор с работодател в
Република Франция. Този отказ от иск се поддържа и в хода на процеса в
съдебно заседание.
„Ве енд ве инвест“ООД със седалище и адрес на управление гр.Русе в
писмен отговор счита въззивната жалба на К. за неоснователна, а
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска за
заплащане на обезщетение по чл.225 КТ за правилно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Между С. И. К. и „Ве енд ве инвест“ООД е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 297 от
14.05.2020г, по силата на който К. е изпълнявала длъжността „ сервитьор“.
Със Заповед № 539 от 10.08.2022 на К. е наложено дисциплинарно наказание
„ уволнение“ за неявяване на работа от 13.06.2022 до 09.08.2022- на
основание чл.330, ал.2,т.6 КТ и трудовото й правоотношение е прекратено,
считано от 10.08.2022г. Заповедта и е връчена лично с обратна разписка на
24.08.2022г.
К. е представила болничен лист за периода от 13.06.2022 до 15.06.2022,
издаден на 14.06.2022, който видно от представена разписка е получен от
лице И. чрез куриерска фирма „Спиди“ на 16.06.2022г.
По делото е представена покана от работодателя от 13.07.2022, с която
на основание чл.193 КТ, я канят да даде обяснение за допуснатото от нея
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа за
периода от 13.06.2022г до 13.07.2022г. Поканата е изпратена до адреса й
посочен в трудовия й договор, но е върната като непотърсена.
Според представена по делото докладна записка от 28.08.2022г от
Т.К.Т.-А на 20.06.2022 това лице е провело телефонен разговор с К. за това, че
трябва да се яви на работното си място, да напише обяснение за ситуацията,
случила се по-рано в месеца и същата била уверена от К., че последната ще се
отида до 2-3 дни. На 24.06.2022 г същото лице по поръчение на управителя
отново и звъняла многократно, но К. не вдигала телефона си. Успели да се
свържат с нея чрез друг служител Л.А, за да я уведомят, че трябва да се яви
на смяна. Такъв разговор е проведен и с управителя, но К. не се е явила на
работното си място. Т.А е потвърдила изложеното в докладната разписка при
разпита й като свидетел по делото. Според тази свидетелка тя нанася
корекции в графика , ако се налага някакво разместване като ако някой
отсъства управителя определя заместник и тогава графика се коригира.
Според свидетелката тя не е изпращала пряко график на ищцата.
Свидетелката не знае във фирмата да е получаван болничен от С. К..
На 23.06.2022г С. К. е поискала да й бъде съобщен в писмен вид
2
графикът й, тъй като от представеният й такъв не й е ясно дали е в
продължителна почивка или за периода от 13.06.2022 до 03.07.2022
работодателят я компенсира за извънреден труд.
Според отговор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе по повод
подаден сигнал от К. от 30.06.2022, според графиците и отчетни форми за
явяване/неявяване на работа за периодите 13.06.2022 до 17.06.2022,
20.06.2022-24.06.2022 и 27.06.22-30.06.2022 работодателят води
„самоотлъчка“. На ДИТ не са представени молби и заповеди за неплатен
отпуск във връзка с твърденията и до тази институция, че в периода от
13.06.22-19.06.22 е била в неплатен отпуск. Не е установено същата да е
полагала извънреден труд.
На 13.07.2022г е съставен констативен протокол, според който К. е
следва да се яви на работа на 13.06.2022 в 9.00часа в ******, но същата не се
е явила и към 13.07.2022г същата продължава да не идва на работа.
Констативният протокол е подписан от двама свидетели.
Според св.С.Л, който живее на семейни начала с ищцата, от повече от
година живеят на адрес *******, а неговият баща Х.Л живее в ******. Те с
ищцата не живеели заедно с неговия баща, както и че той не е давал
разрешение на баща си да получава кореспонденция, адресирана до някой от
тях. Според свидетеля нито той, нито ищцата са съобщили за новия си адрес.
Същият е потвърдил, че след като ищцата се сбила с нейна колежка на
работно си място, ищцата не е ходила на работа.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира за
доказано, че на 12.06.2022г С. К. е била на работа и на 13.06.2022г също е
следвало да бъде на работа, но не е явила. В периода от 13.06.2022г до
издаването на заповед за прекратяване на трудово правоотношение поради
дисциплинарно уволнение-10.08.2022г К. не е била на работа като въпреки
писмената й кореспонденция с работодателя, телефонни разговори с различни
служители и сигнала, който е отправила до ДИТ, същата не се е явила на
работното си място. Дори и болничният лист за периода от 13.06.2022г до
15.06.2022г същата е изпратила на работодателя си чрез куриер, а не лично,
въпреки, че е предприела тези действия по уведомяване на работодателя си за
болничен в последният ден от неговия срок.
От друга страна съдът намира за установено, че заради неявяването на
К. на работа в продължителен период от време, работодателят й на 13.07.2022
с покана е поискал от нея да даде писмени обяснения в срок от три работни
дни за неявяването й в периода от 13.06.2022 до 13.07.2022г като изрично е
посочил, че това обяснение се иска във връзка с нормата на чл.193 КТ във
връзка с нарушение на трудова дисциплина. По делото е установено, че тази
покана не е връчена като непотърсена от страна на ищцата като работодателят
е изпратил същата до адреса, фигуриращ в трудовия договор, сключен с К..
Този адрес същата е сочила, както в писмените си искания до работодателя,
така и при изпращане на болничния лист, в сигнала до ДИТ. Този адрес
ищцата е сочила и в настоящото исково производство. Следва да се отбележи,
че на този адрес ищцата лично е получила заповедта за уволнение. В същото
време от показанията на св. Т.А се установява, че през м.юни 2022г са
проведени телефонни разговори с ищцата, както от страна на свидетелката,
така и от други служители, в които К. е била уведомена както че трябва да се
яви на работа, така и че трябва да даде обяснения във връзка с неявяването й
на работа. Установено е също така, че след като ищцата е била уведомена за
3
горното, същата е преустановила да вдига телефона си. При така
установените факти въззивният съд намира, че обяснения от страна на
работника не са била дадени или изслушани по негова вина/ чл.193, ал.3 КТ/,
а работодателят е изпълнил вмененото му от закона / чл.193, ал.1 КТ/
задължение да изиска такива обяснения от К. като и е дал достатъчен срок, в
който същата да даде такива. Съгласно императивната норма на чл.193 КТ
работодателя има задължението преди налагане на дисциплинарното
наказание да изиска обяснения от страна на работника или служителя.
Същият обаче не носи отговорност ако работникът или служителя не даде
такива. В случая съдът намира, че работодателят е изпълнил задължението
като от една страна е отправил писмена покана за даване на такива обяснения,
която е изпратил на адреса, който ищцата е посочила в трудовия си договор и
в цялата си кореспонденция с работодателя за времето, през който е действал
трудовия договор. Дори и св. С.Л, който живее на семейни начала с ищцата,
макар и да твърди, че двамата живеят на друг адрес, е заявил, че не са
уведомили никого за тази промяна в адреса. Следва да се отбележи, че и
понастоящем ищцата продължава да сочи този адрес като свой. От друга
страна съдът намира, че е установеното от показанията на св. А., че ищцата е
била уведомена и по телефона, че следва да даде такива обяснения, както и да
се яви на работа. При това положение съдът намира, че работодателят е
изпълнил задължението си по чл.193 КТ, за да изиска преди налагане на
дисциплинарното наказани „уволнение“ писмени обяснения от страна на К. и
липсата на такива е по вина на работничката, а не на работодателя. Изводите
на първоинстанционния съд в обратния смисъл са неправилни.
Издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ отговоря и на изискванията на чл.195 КТ.
Дисциплинарното наказание е наложено с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. От друга страна
в процеса по категоричен начин е установено, че от 13.06.2022 до момента на
издаване на заповедта за наказание-10.08.2022г К. не се е явила на работното
си място, за да полага труд по сключеният от нея с работодателят си трудов
договор. Същата не е твърдяла в процеса и обратното. За този период от
време същата единствено за периода от 13.06.2022 до 15.06.2022г е била в
отпуск поради временна нетрудоспособност, а за периода след изтичането му
липсват каквито и да било доказателства за наличие на уважителна причина
за неявяването й.
По тези съображения въззивният съд намира, че Заповед № 539 от
10.08.2022, с която на С. И. К. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл.330, ал.2,т.6 КТ за неявяването й на работа в
периода от 13.06.2022 до 09.08.2022 и на това основание и трудовото й
правоотношение е прекратено, е правилна и законосъобразна. Исковете за
отмяната й-чл.344,ал.1,т.1 КТ, както и за заплащане на обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението-чл.344, ал.1,т.3 КТ вр чл.225 КТ
са неоснователни и следва да се отхвърлят. Първоинстанционният съд е
постановил решение в обратния смисъл по отношение на иска с правно
основание чл.344, ал.1 т.1 КТ, което е неправилно в тази част и следва да се
отмени. Решението в частта за разноските в първата инстанция с оглед изхода
на спора е неправилно. С оглед изхода на спора в тежест на К. са направените
от работодателя разноски в първата инстанция в размер на 710лв.
Решението в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание
4
чл.344, ал.1,т.3 вр чл.225, ал.1 КТ като краен резултат е правилно и следва да
се потвърди
Във въззивната инстанция С. И. К. е направила отказ от иска си за
възстановяване на работата, която е изпълнявала преди уволнението ****-
чл.344,ал.1,т.2 КТ и производството по отношение на този иск следва да се
прекрати на основание чл.233 ГПК, поради което първоинстанционното
решение в тази част следва да се обезсили.
В тежест на С. И. К. са направените от „Ве енд ве инвест“ООД
разноски във въззивната инстанция в размер на 605лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 405 от 29.03.2023, постановено по гр.д.№
5008/22 по описа на РРС в частта, в която е отменена Заповед №
539/10.08.2022 на управителя на „Ве енд ве инвест“ООД, с която е прекратено
трудовото правоотношение със С. И. К. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
поради дисциплинарно уволнение, както и в частта за разноските и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. К. с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ за
отмяна на Заповед № 539/10.08.2022 на управителя на „Ве енд ве
инвест“ООД, с която е прекратено трудовото правоотношение със С. И. К. на
основание чл.330,ал.2,т.6 КТ поради дисциплинарно уволнение като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ****** от гр.Русе да плати на „Ве енд ве
инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Борисова“ № 37, бл.Орхидея, вх.Б, ет.2 сумата от 710лв разноски в
първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405 от 29.03.2023, постановено по гр.д.
№ 5008/22 по описа на РРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от С.
И. К. срещу „Ве енд ве инвест“ООД иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ
за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ за периода, в който е останала
без работа поради уволнението.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на
предявеният от С. И. К. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяването й на заеманата от нея длъжност **** поради отказ от иска
във въззивната инстанция и
5
ОБЕЗСИЛВА Решение № 405 от 29.03.2023, постановено по гр.д.№
5008/22 по описа на РРС в частта, в която е уважен иска са правно основание
чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на С. И. К. на заеманата от нея длъжност
**** поради отказ от иска във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН ****** от гр.Русе да плати на „Ве енд ве
инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе,
ул.“Борисова“ № 37, бл.Орхидея, вх.Б, ет.2 сумата от 605лв разноски във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6