№ 5924
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100502334 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.
С решение № 5899 от 06.06.2022 г., постановено по гр.дело № 58575/2021 год. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 82 с-в, е признато за установено по предявения от Ц. Т. Д., ЕГН
**********, против „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******, иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, че Ц. Т. Д. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД
сумите от 2003,68 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия за
периода 01.11.2006 г. - 30.04.2012 г. и 2913,58 лева - лихва за периода 01.01.2007 г. -
18.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.„*******.№ 152464 поради
погасяването им давност и липса на облигационно отношение, като погасени по
давност. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******,
да заплати на адв.Н. К., САК, личен № *******, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА сумата
500 лева - адвокатско възнаграждение по делото.
Срещу постановеното от СРС, 82 с-в решение е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Топлофикация София“-
ЕАД, гр.София, чрез юрк.Р.П., с искане същото да бъде отменено като неправилно, и
вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения
1
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, по кратки
съображения изложени в жалбата. Твърди се, че решението е неправилно, постановено
в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения изложени
в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна - ищец Ц. Т. Д., чрез пълномощника си адв.Н. К., оспорва
жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по
чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми
на закона.
Обжалваното решение е и правилно, като настоящата въззивна инстанция
напълно споделя изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, обосноваващи
окончателен извод за основателност на предявения от ищцата Ц. Т. Д. срещу ответника
„Топлофикация София” ЕАД, гр.София, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите от 2003,68 лева, представляваща главница за потребена топлинна
енергия за периода 01.11.2006 г. - 30.04.2012 г. и 2913,58 лева - лихва за периода
01.01.2007 г. - 18.06.2021 г. за топлоснабден имот в гр.София, ж.к.„*******.№ 152464,
поради погасяването им давност, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са
2
общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Като неоснователни следва да се преценят основните доводи на ответника
изложени във въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приел за
установено, че не е налице облигационна връзка между страните по делото. Противно
на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е приел за установено,
че вземането на ответника по отношение на ищцата за главница и мораторна лихва за
забава за исковия период от време е погасено по давност. Следва да се вземе в предвид
и обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът, чрез своя процесуален
представител изрично е изразил следното становище: „ не оспорваме, че към датата на
исковата молба всички вземания през исковия период, както е формулиран в исковата
молба са погасени по давност“. Поради това, и с оглед неоспореното от страна на
ответника погасяване на вземанията му срещу ищцата по давност, съдът е уважил
предявения от ищцата отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. От друга страна, въпреки направеното искане за
присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата
страна-ищец, предвид липсата на доказателства за тяхното извършване/ уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5899 от 06.06.2022 г., постановено по гр.дело №
58575/2021 год. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4