РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Варна, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседА.е на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900641 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано по обективно съединени искове
на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Московска“ № 19 за осъждане на длъжника З. А. Ш., гражданин
на Обединеното кралство, родена на ******г., с национален паспорт №
******, издаден от Великобритания на 22.08.2016г. за сумата от 114104,78
лева, представляваща предсрочно падежирала главница по договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от 24.02.2015г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба-
3.10.2022г. до окончателното издължаване на сумата, сумата от 8098,27 лева,
представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 28.09.2021г. до
02.10.2022г. и обезщетение за забава в размер на 373,57 лева за периода
28.10.2021г. до 02.10.2022г.
Ищецът се позовава на обвързаност на страните от валидни
облигационни правоотношения по договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 24.02.2015г.,
сключен при ОУ. По силата на който банката е предоставила финансиране на
ответника в размер на 86056,52 лева за заплащане на такси за обучение в МУ
"Проф. Д-р Параскев Стоянов" - гр. Варна. Срокът за издължаване на кредита
бил 120 месеца от изтичане на гратисния период, който обхваща времето от
първото усвояване, до изтичане на една година от първата дата за провеждане
1
на последния държавен изпит, или защита на дипломна работа. Твърди се, че
кредитът е усвояван на части, чрез преводи към висшето училище в началото
на всеки семестър в размер на дължимата такса, като по този начин била
усвоена цялата сума по кредита. Единствено първата такса, дължима за
първия семестър на обучението, е била предварително заплатена от
кредитополучателя, поради което Банката е превела тази сума по неговата
разплащателна сметка на 25.02.2015г. Излага се, че по договор дължимата
лихва е фиксирана 7% годишно, като се начислява върху усвоената част от
кредита, включително през гратисния период, като се капитализира годишно
и по този начин е формиран общият дълг по кредита от главница в размер на
114 104.78 лева, включваща усвоената част от кредита в размер 86 056,52 лева
и капитализираната договорна лихва, начислена през гратисния период.
Твърди се, че крайният срок за полагане на последния държавен изпит в
процесния случай е септември 2019 г., при което гратисният период е изтекъл
през септември 2021 г., от който момент за ответника е възникнало
задължение да заплаща дължимите главница и лихва по кредита. Кредитът е
следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски. Кредитополучателят не
извършил никакви плащания, поради което се поддържа, че се е породило
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 17. 2
от Общите условия, както и да начисли надбавка за забава в размер на 373,57
лева по чл. 17. 1 от ОУ, натрупана за периода 28.10.2021 г. - 02.10.2022 г.
След изтичане на гратисния период банката е начислила възнаградителна
лихва, дължима на основА.е чл. 7 от договора за периода 28.09.2021г. до
02.10.2022г. Началната датата на претенцията за възнаградителна лихва е
свързана с последно капитализираната на 28.09.2021г., начислена до
02.10.2022г. По изложените съображения настоява за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от юк. В.,
поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
За да се произнесе по спора, съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
За успешното провеждане на предявените искове с правно основание
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
2
облигационно отношение по силата на сключен договор за студентски кредит,
изпълнение на поетите от него задължения по договора, наличие на
действителна неустоечна клауза, настъпила изискуемост на задълженията и
техния размер по отделни пера.
По делото не е спорно валидното общо договаряне по договор за
целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
реда на ЗКСД от 24.02.2015г. Видно от съдържанието на договора, на
ответника З. А. Ш. е предоставено кредитиране в размер на 86056,52 лева за
финансиране обучение във висше учебно заведение. Уговорено е отложено
изпълнение на задълженията на кредитополучателя за връщане на дълга за
времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност (чл. 3 от
договора). Съгласно чл.8.2. от приложимите към договора ОУ през време на
гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница и
лихва.
Страните са уговори фиксирана възнаградителна лихва, която не може
да надхвърля 7 % годишно –чл. 7 от договора. В т. 10.2. на ОУ е предвидено,
че по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва,
която се капитализира годишно. В чл.17.1. от ОУ е предвидено, че при забава
в плащането, частта от погасителната вноска, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. В чл.17.2. от ОУ при допусната забава в плащанията на
главница и на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а
след тази дата – с надбавка за забава, равна законната лихва по чл.86 ЗЗД.
Договорът е подписан в двуезичен вариант- на български и на
английски език, поради което и при липса на въведени възражения, съдът
приема, че обективира валидно изразена воля на страните за договаряне.
Особеното при договорите за кредит, сключени по реда на ЗКСД е, че същите
съгл. чл. 7 от се сключват по образец, който е отнапред утвърден от
министрите на образованието и науката и на финансите. Целта на този типов
образец е да фиксира както условията за отпускане на заема, така и
задължителното съдържание на самия договор, сключван между банката и
студента или докторанта / чл. 7, ал. 2 от ЗКСД/. В този смисъл страните по
договора в известен смисъл са лишени от свободата да договарят помежду си
условията на кредитиране при санкцията по чл. 17, ал. 7 от закона
съглашението да се окаже недействително. Предвид тази специфика на
договарянето, изразяваща се в отнапред определяне на типизирано
съдържание на кредитното правоотношение, следва да се счита изключено
приложението на общите правила на ЗКП, поради наличието на специална
уредба. На общо основание, обаче и съгл. чл. 17, ал. 5 от ЗКСД по отношение
3
на разглежданото правоотношение следва да намерят приложение
разпоредбите на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите
При преценка относно съответствието на договора с правилата за
потребителска закрила съгласно изискванията на ТР 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът съобразява, че същият отговаря на типизираното съдържание
съгласно чл. 7 от ЗКСД, освен това договорният регламент съдържа
необходимата яснота по отношение отпуснатите заемни средства, реда и
начина на издължаване, включително относно гратисния период. В рамките
на дължимата служебна проверка за останалите основания за
недействителност по чл.143 от ЗЗП и по ТР 1/27.04.2022г. по т.д. 1/2020г. на
ВКС, съдът намира, че такива не се установяват от формална страна. Налага
се изводът, че процесният договор не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност.
Същевременно клаузата на чл. 10.2 от ОУ предвиждаща капитализиране
на начислената в срока на гратисния период възнаградителна лихва.
Уговорено е, че за гратисния период не се дължат главница и лихви за
гратисния период(чл. 8.2 от ОУ), а дължимата за периода възнаградителна
лихва се капитализира годишно/ по същество трансформирана в главница/ и
върху капитализираната лихва се начислява отново възнаградителна лихва. В
тайната практика се приема, че последващото олихвяване на
капитализираната възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основА.е чл. 294,
ал. 1 ТЗ. (в този смисъл решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, І
т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.).
Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната норма на чл.
24, ал. 1 ЗКСД, според която задължението на кредитополучателя след
изтичане на гратисния период включва главницата и лихва за срока на
договора, тоест уговорената възнаградителна лихва, но не и лихва върху нея.
С оглед на изложеното съдът приема, че следва да се отрече
приложението на договорното съдържание в частта му в която противоречи
на императивна законова уредба.
По същество:
От заключението на допуснатата по делото ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че отпусната сума в общ размер 86 056,52 лева е усвоена изцяло,
като сумата е преведена на вноски в полза на Медицински университет, гр.
Варна, в съответствие с изискването на 4.1 от договора за целево
финансиране на таксите за обучение.
Отново от експертизата става ясно, че по кредита не са извършвани
никакви погасявания.
4
Законът, а и чл.8.1. от ОУ, определя като край на гратисния период
изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит за съответната специалност. В случая от издадените от
учебното заведение удостоверения по реда на чл. 10, ал.3 от ЗКСД не
установява първата дата за провеждане на последния държавен изпит , но е
установен крайният срок за полагането му, а именно м. септември 2020 г. При
липсата на доказателства за по-ранна дата, следва изводът, че краят на
гратисния период е настъпил най-късно на 30.09.2021 г. Следователно
кредитополучателят е следвало да започне да погасява кредита на равни
месечни погасителни вноски в 10-годишен срок считано от 01.10.2021 г.,
когато е изтекъл уговореният в ОУ гратисен период. Тъй като след изтичане
на гратисния период ответникът не извършвал погасявания, за банката е
възникнала възможността да обяви целият кредит за предсрочно изискуем с
изтичане на 90 дни от допуснатата забава (чл. 17. 2 от ОУ).
Няма данни кредиторът да е упражнил преди завеждане на делото
правото си да обяви задълженията по кредита за предсрочно изискуеми.
Трайно е разбирането в практиката обаче, че такова правопроменящо
изявление страната може да направи и с депозиране на исковата молба, с
която се позовава на последиците от изискуемост преди срока. Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основА.е
чл. 235, ал. 3 ГПК /така решение № 10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на
ВКС, ТК, II т. о, решение № 600009/02.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на
ВКС, ТК, II т.
С оглед установената изискуемост на вземането за главница и предвид
заключението на вещото лице, следва да се уважи предявения иск до размера
на сумата от 86056,52 лева, като се отхвърли за горницата до 114104,78 лева,
предвид изложените по-горе съображения относно капитализиране на
възнаградителната лихва. Като законна последица от уважаване на иска, на
ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на сезирането.
След приключване на гратисния, тоест считано от 01.10.2021г.
ответникът дължи и възнаградителна лихва върну неиздължената главница в
уговорения размер от 7% на годишна база. Крайният момент, до който се
дължи възнаградителна лихва е до датата на предсрочната изискуемост (ТР №
8/2017 на ОСТК на ВКС). В случая, при съобразяване размер на изчисленията
на вещото лице / по приложение № 2 към експертизата/, съдът намира, че за
процесния период 01.10.2021г. до 2.10.2022г. възнаградителната лихва
възлиза на 8675,12 лева. Предявеният в размер на 8098,27 лева иск за
възнаградителна лихва следва да се уважи в цялост.
Предвид допусната забава в полза на ищеца се следва и мораторно
обезщетение върху приетия за основателен размер на главницата /86056,52
лева,/ в размер на 280,90 за периода 28.10.2021г. до 02.10.2022г., съответно
искът следва да се отхвърли за горницата до претендираните 373, 57 лева.
5
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца за производство в
пределите по чл. 25, ал. 1 вр. ал. 2 от Наредбата за правната помощ размер на
400 лева, съобразно цената на исковете, фактическата и правна сложност на
делото и процесуалната активност на представителя. Така определеният
размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца
съобразно уважената част от иска.
Ето защо, при уважен материален интерес от 94435,69 лева и общо и
признати разноски за държавна такса (4938,12 лева), възнаграждение за вещи
лица(550 лева), , за превод на съдебни книжа ( 850 лева ) и юрисконсултско
възнаграждение ( 400лева), съгл. списък на л. 200, ответникът следва да се
осъди да заплати разноски в размер на 5191,19 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. А. Ш., гражданин на Обединеното кралство, родена на
******г., с национален паспорт № ******, издаден от Великобритания на
22.08.2016г. на осн.чл. 430, ал. 2 от ТЗ ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Московска“ № 19 следните суми:
1. сумата от 86056,52 лв.(осемдесет и шест хиляди петдесет и шест лева
и 52 ст.), представляваща предсрочно падежирала главница по договор
за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по реда на ЗКСД от 24.02.2015г., ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба-3.10.2022г. до окончателното издължаване
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните
114104,78 лева;
2. сумата от 8098,27 лв.(осем хиляди деветдесет и осем лева и 27 ст.) ,
представляваща начислена възнаградителна лихва за периода 1.10.2021г.
до 02.10.2022г.;
3. сумата от 280,09 лв.( двеста и осемдесет лева и 09 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2021г. до
02.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирА.те
373,57 лева ;
4. сумата от 5191,19 лв.( пет хиляди сто деветдесет и един лева и 19 ст.)
лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
УКАЗВА на ответника, че присъдените с настоящото решение суми
6
могат да бъдат заплатени по банковата сметка на ищеца „Банка ДСК“ АД,
посочена в исковата молба, на осн.чл. 127, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7