№ 153
гр. гр. Добрич, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна В.
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.
като разгледа докладваното от Анна В. Въззивно гражданско дело №
20243200500168 по описа за 2024 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод подадена от П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б., чрез адвокат М. Я.,
въззивна жалба вх.№ 260252 от 21.06.2023г. по регистратурата на Районен
съд – Балчик срещу решение № 260003 от 25.05.2023г. по гр.д.№ 690/2020г.
по описа на Районен съд – Балчик, с което са отхвърлени изцяло предявените
от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 45 вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД срещу В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т., за сумата от 4000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
причинена средна телесна повреда на 17.01.2017г., ведно със законната лихва
от деня на деликта - 17.01.2017г., до окончателното изплащане, и за сумата от
540 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени
следствие нанесена му телесна повреда на 17.01.2017г. - заплатени
стоматологични услуги, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 18.12.2020г., до окончателното изплащане, и е
уважен частично предявеният от В. Г. И. ЕГН ********** срещу П. К. С.,
ЕГН:********** насрещен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 86, ал. 1от
ЗЗД за сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от нанесени телесни увреждания на 17.01.2017г. в град
Балчик - болки и страдания, както и психическо разстройство, вследствие на
причинения масивен стрес, ведно със законната лихва от момента на
увреждането - 17.01.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
Подадена е и частна въззивна жалба с вх.№ 260069/16.02.2024г. от П. К.
1
С. с ЕГН **********, чрез адвокат М. Я. срещу определение №
260002/23.01.2024г. по гр.д.№ 690/2020г. по описа на Районен съд – Балчик, с
което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на
решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалбата се съдържат оплаквания, че решението в
обжалваните му части е неправилно, поради необоснованост и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът изложил кратки мотиви
защо счита, че предявеният от П. С. иск следва да бъде отхвърлен, като в
разрез с разпоредбата на чл. 300 от ГПК придал на постановление за
прекратяване на ДП № 36/2017г. по описа на РУ Балчик значение на влязла в
сила присъда. В нарушение на процесуалните правила съдът не само
приобщил материалите от досъдебното производство като доказателства по
делото, но и приел констатациите, направени от наблюдаващият прокурор, че
е налице неизбежна отбрана. Съдът не направил необходимия анализ на
събрания в хода на делото доказателствен материал, не коментирал
показанията на свидетеля очевидец Д.Н.П., както и не обсъдил задълбочено
показанията на полицейския служител Г. Г., от които се установявало, че
ответникът (пешеходецът) е посегнал и е ударил шофьора на автомобила и че
по лицето на П. С. е имало кръв. Уврежданията и разходите за лечението се
потвърждавали от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
медицинската експертиза и приетата по делото фактура. Съдът много обрано
коментирал и събраните доказателства в обосноваване основателността на
насрещния иск. Кредитирал като последователни и непротиворечиви
показанията на трима свидетели; показанията на С.В. не кредитирал, защото
приел, че са в противоречие с останалите свидетелски показания и заради
обстоятелството, че същата живее на съпружески начала с П. С., но не
конкретизирал коя част от показанията й противоречат на останалите
свидетелски показания. Липсвало обсъждане на показанията на Д.Н.П..
Кредитирани били противоречивите на всички други показания на С.Е.С.,
които съдържали абсурдни и нелогични твърдения. Заключението на вещото
лице по съдебно-психологичната експертиза било извършено по метода на
„личностен въпросник", без съответна медицинска документация, поради
което констатациите в него имали твърде условен характер и не следвало да
се кредитират. Нямало доказателства за нарушения на темпо - ритмичната
организация на речта на ищеца по насрещния иск, нито непосредствено след
инцидента, нито към настоящият момент. Заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза отричало да има данни за увреждания при
ищеца в резултат на душене. Настоява се решението, като неправилно и
необосновано, да бъде отменено и вместо това да бъдат уважени в цялост
предявените от П. К. С. искове и отхвърлен в уважената част предявеният от
В. Г. И. насрещен иск.
В отговора си на въззивната жалба В. Г. И. счита същата за
неоснователна и въз основа подробен анализ на събраните доказателства
счита решението за напълно обосновано, като по доводи, излагани в
2
първоинстанционното производство, настоява актът, като законосъобразен и
обоснован да бъде потвърден изцяло.
П. К. С. обжалва като неправилно и незаконосъобразно определение №
260002/23.01.2024г., с което е оставена без уважение неговата молба по чл.
248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Намира
определението за немотивирано и съдържащо само бланкетно изложение на
движението на делото и реда за разглеждане на молбата. Общо съдът
посочил, че счита размера на присъдените в полза на ответника и ищец по
насрещния иск В. Г. И. разноски за правилно определен, но не обосновал този
свой извод. В жалбата са изложени подробни аргументи за основателност на
молбата по чл. 248 от ГПК, респективно на подадената жалба касателно
необходимото съдържание на списъка по чл. 80 от ГПК и невключването в
него на разходи, за които има представени по делото доказателства; за
невъзможността на страната да се запознае с тях; за това, че разноските не са
присъдени пропорционално на резултата по спора.
В отговора си по частната жалба В. Г. И. оспорва същата и настоява тя
да бъде оставена без уважение като частично недопустима (досежно
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение) и неоснователна.
Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Постановеното неизгодно за П. К. С. решение му е връчено на дата
05.06.2023г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването
на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК – на 19.06.2023г. (датата на пощенското клеймо), поради което
жалбата е допустима. Определението по чл. 248 от ГПК е съобщено на
жалбоподателя на дата 30.01.2024г. Жалбата срещу него е изпратена по
пощата на 13.02.2024г. и като подадена в срок, също е допустима.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която
насрещният иск е отхвърлен за разликата над 2 500 лв. до претендираните
5 000 лв.
При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269,
ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че
решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на
правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по
предявени допустими искове. По правилността му въззивният съд намира
следното:
Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от П. К. С., с която
против В. Г. И. са предявени искове за осъждане на ответника да плати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, влошаване на
психично състояние) в размер на 4 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди (платени стоматологични услуги) в размер на 540 лв., претърпени
следствие причинена на дата 17.01.2017г. в гр. Балчик средна телесна повреда
(след уточнение в съдебно заседание). В обосноваване на исковете си ищецът
3
е изложил обстоятелства, че на 17.01.2017г. около 12:30 часа се движел с лек
автомобил „Рено Клио“ с рег.№ *** ТХ по ул. „Христо Ботев“ в гр. Балчик в
посока към ул. „Варненска“. В автомобила били С.В.В., с която ищецът
съжителствал и двегодишното им дете. Точно преди завоя към ул.
„Варненска“ ищецът видял на тротоара от лявата страна на пътя да стои мъж,
който не давал някакви признаци, че иска да пресича пътното платно.
Минавайки покрай него и извършвайки маневрата завоя на ляво, мъжът
започнал да ръкомаха; ищецът го проследил в огледалото за задно виждане;
подминавайки мъжа, ищецът видял, че той тръгва след автомобила, при което
ритнал колата в задната част. Ударът се чул в купето много силно. Ищецът
спрял автомобила, слязъл от него и тръгнал към мъжа, за да го попита какъв е
проблемът, при което той започнал да крещи „Не се научихте да карате!“ и
започнал да псува ищеца. Крещейки, мъжът вървял към ищеца и изненадващо
го ударил с юмрук в лявата страна на лицето. Ищецът се стреснал и изблъскал
мъжа с ръце, за да не го удари отново, но последвал втори удар с юмрук в
дясната част на лицето, при което ищецът усетил много силна болка и
потекла кръв от устата му; усетил и някакви частици в устата си и се оказало,
че има счупен зъб. Бил много стреснат, защото не знаел с какво е предизвикал
такава реакция. Позвънил и повикал полиция, помолил мъжа да остане и да
изчака полицейските служители. Подал жалба в РУ Балчик и РП І Балчик и
била образувана пр.пр. 47/2017г. Веднага след инцидента посетил ЦСП в гр.
Балчик, казали му да се консултира със стоматолог. Посетил стоматолог,
който констатирал, че има хеморагия в областта на долен десен ъгъл на
устните, отток в областта на долните устни и счупен зъб, номер в зъбната
редица 55. На 18.01.2016г. извършил консултация със съдебен лекар в гр.
Добрич, чието заключение било, че е получил следните увреждания:
разкъсно-контузна рана по лигавицата на долната устна; ожулване по
лигавицата на двете устни; счупване короната на пети долен зъб в дясно,
което води до затруднение на дъвченето и говоренето. Първите дни след
инцидента чувствал силно безпокойство, напрегнатост, трудно заспивал,
сънят му бил неспокоен, пробуждал се изпотен и изплашен. Психическото му
състояние като цяло се влошило, тъй като постоянно си представял
моментите, при които му били нанесени удари. Това наложило на 19.01.2017г.
да се консултира с психиатър, чието заключение било, че инцидентът е
отключил паническото му разстройство, което дотогава било в ремисия и му
предписал антидепресанти и други медикаменти за лечение на тревожност. В
следващия месец ищецът нямал желание за работа, отказвал да излиза с
приятели и познати и се чувствал много потиснат. Въпреки изминалите две
години, не можел да забрави инцидента; когато шофирал, се притеснявал да
не попадне отново в подобна ситуация.
В писмения си отговор на исковата молба ответникът е оспорил
исковете. Посочил е, че фактическа обстановка е представена от ищеца
невярно, че липсват доказателства за претендираните имуществени вреди,
както и, че с влязло в сила постановление на прокурор наказателното
4
производство по ДП № 36/2017г. по описа на РУ на МВР – Балчик било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като било установено,
че ответникът е причинил твърдяните от ищеца телесни увреждания в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Навел е
възражението, че съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗД в този случай не дължи
обезвреда на причинените на ищеца вреди.
Едновременно с подаване на отговора ответникът В. Г. И. е предявил
насрещен иск за осъждане на П. К. С. да му плати сумата от 5 000 лева за
обезщетяване претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
следствие действията на ответника при същия инцидент. Претенцията си
ищецът по насрещния иск е обосновал с твърдения, съвпадащи отчасти с тези
в първоначалната искова молба – само по време, посочено като 17.01.2017г.
около 12:30 часа. В този ден и час ищецът, след като обядвал в ресторант
„Акапулко“ в гр. Балчик, се отправил пеш към паркинга на магазин СБА,
преминал през улица „Варненска“ и продължил по ул. „Христо Ботев“, където
предприел преминаване към отсрещния тротоар. При преминаването през
обозначеното за това място, намирайки се в средата на уличното платно, към
него се приближил управляваният от П. К. С. автомобил и му отнел
предимството, преминал в непосредствена близост до него, при което
настъпило леко съприкосновение между крака му и задната част на
автомобила. В момента, в който ищецът стъпил на отсрещния тротоар,
ответникът изминал няколко метра с автомобила, спрял на пътното платно в
средата на кръстовището, слязъл и тръгнал към ищеца, като го обиждал и
псувал. Ищецът бил стигнал почти до „Лафка“, когато ответникът го
настигнал, избутал го няколко пъти с ръце назад, хванал го с лявата си ръка за
шията и започнал силно да го стиска, като с дясната си ръка замахнал да го
удари в главата. Ищецът успял да се предпази от удара в главата, но
ответникът го стискал с ръка силно и все по-силно за гушата. Ищецът
започнал да се задушава, причерняло му и имал чувството, че всеки момент
ще припадне. Започнал да маха с ръце, за да се освободи от тази смъртоносна
хватка – ответникът бил по-едър и по-силен от него и щял да го удуши или да
му счупи гръкляна. В един момент ответникът пуснал ищеца, може би,
защото при ръкомахането с ръце да го отблъсне, ищецът го ударил. Ищецът
твърди, че не е нанасял умишлено удари на ответника. Бил силно уплашен,
целият треперел и се страхувал, че ответникът може пак да се нахвърли върху
него. По-късно дошли полицаи и братът на ответника, като полицаите
преустановили агресията на двамата (ответника и брат му) срещу него. С
деянието си – душене, ответникът причинил на ищеца неимуществени вреди –
болка и страдание, а също и психическо разстройство – от момента на
душенето и до настоящия момент заеквал; при придвижването си в гр. Балчик
изпитвал постоянно безпокойство, че ответникът, брат му или и двамата
могат да осъществят отправените към него закани да го очистят, да намерят
жилището му и да се саморазправят с него, а може би и със семейството му.
Страхът му бил основателен, поради агресията, която двамата проявили
5
спрямо него. Този постоянен стрес довел до постоянна тревожност, депресия,
която ищецът се стараел да подтиска, за да не тревожи близките си и скрито
от тях постоянно вземал успокоителни медикаменти.
Насрещният иск е оспорен от ответника по него като неоснователен с
подаден писмен отговор.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, заключения на
вещи лица и са приети материалите по ДП № 36/2017г. по описа на РУ на
МВР – Балчик.
Установено е, че с постановление от 21.02.2017г. на прокурор в РП –
Балчик е образувано досъдебно производство № 36/2017г. по описа на РУ –
Балчик, по което с постановление от 25.08.2017г. В. Г. И. е привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на
17.01.2017г. около 12:30 ч. в гр. Балчик в района на кръстовището на ул.
„Христо Ботев“ с ул. „Варненска“ е причинил средна телесна повреда на П. К.
С., изразяваща се в счупване короната на пети долен зъб в дясно –
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С постановление на прокурор
от 13.02.2020г. досъдебното производство е прекратено на основание чл. 24,
ал. 1, т. от НПК - деянието не съставлява престъпление, защото е извършено
при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Постановлението е
потвърдено с определение № 40/21.04.2020г. по ч.н.д.№ 72/2020г. по описа на
БРС, което е потвърдено с окончателно определение № 138/02.07.2020г. по
в.ч.н.д. № 144/2020г. по описа на ДОС.
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е
възприел фактическата обстановка такава, каквато е твърдяна от В. Г. И., като
е приел въз основа изводите на наказателния съд, потвърдил постановлението
на прокурора за прекратяване на досъдебното производство срещу него,
наличие на условия за неизбежна отбрана, респективно основание за
неотговорност на В. Г. И. за вредите от деянието. Посочил е, че съгласно чл.
300 от ГПК влезлият в сила краен съдебен акт по ДП №36/2017г. по описа на
РУ на МВР - Балчик има значението на присъда, която е задължителна за
съда, разглеждащ гражданско-правните последици от деянието.
Това е незаконосъобразно. Постановлението на прокурора за
прекратяване на досъдебното производство и определението на съда по чл.
243 от НПК не съставляват влязла в сила присъда по смисъла на чл. 300 от
ГПК. Понятието „присъда”, употребено в чл. 300 от ГПК следва да се тълкува
като съдебния акт, с който по надлежен ред едно лице е признато за
виновно/невиновно в извършването на престъпно деяние. С присъдата,
одобреното от наказателния съд споразумение по чл. 381 от НПК или с
решението по чл. 78а от НК фактическият състав на престъплението е
установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има
обвързващата сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд. В този смисъл -
мотивите към т. 15 от ТР 6/2012 на ОСГТК на ВКС и чл. 383, ал. 1 от НПК.
Констатациите и изводите в актовете на държавни органи по
6
предварителното/досъдебното производство не обвързват гражданския съд, за
който е задължителна само влязлата в сила присъда на наказателния съд
(съответно решението по чл. 78а от НК или одобреното споразумение) и то по
въпросите, изрично посочени в чл. 300 от ГПК - извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Само в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост
(по чл. 11 от ГПК) и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение
(по чл. 12 от ГПК). Принципът на непосредственост не допуска решението на
съда да се основава на доказателства, събрани в друго производство, в т.ч. в
досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации
и мнения на разследващите органи и пр. Няма последиците на влязла в сила
присъда определението на съда, постановено в производство по чл. 243 от
НПК, което означава, че на общо основание ответникът носи тежестта да
докаже в исковия граждански процес, че е действал в условия на неизбежна
отбрана, с което твърдение е обосновал своето правоизключващо възражение
срещу предявените от П. С. искове за обезщетения от деликт.
Допускането като доказателствено средство и събирането като
доказателство чрез прилагане по гражданското дело на приключила
прокурорска преписка или досъдебно производство не е процесуално
нарушение. Но в исковия граждански процес могат да се ползват като
доказателства само приобщените към тях като доказателства писмени
изявления на страните по делото, съставляващи признание на неизгодни за
самите тях факти и обстоятелства или съставляващи в хипотезата на чл. 165,
ал. 2 от ГПК изявления пред държавен орган, направени от другата страна по
оспорвано като привидно съгласие, или изхождащи от нея писмени
доказателства, щом правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.
Съставените в хода на досъдебното производство официални документи също
могат да се преценяват от съда с оглед разпоредбата на чл. 179 от ГПК.
Събраните в рамките на наказателното производство заключения на вещи
лица и свидетелски показания не могат да бъдат ценени като годни
доказателствени средства при решаване на гражданскоправния спор.
Както вече се посочи, когато няма влязла в сила присъда, в рамките на
предявения пред гражданския съд иск ответникът може да се брани с
възражение за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана,
защото в този случай по силата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗД деликтната отговорност
е изключена. Гражданският закон няма собствено определение на
неизбежната отбрана, поради което то се заимства от Наказателния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, не е обществено опасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Страните поддържат различни твърдения относно случилото се на
17.01.2017г., освен по времето – около 12:30 часа и мястото – в гр. Балчик,
7
като няма спор и по това, че въззивникът е управлявал лек автомобил „Рено
Клио“, жълт на цвят, по ул. „Христо Ботев“ в посока към ул. „Варненска“, а
въззиваемият се е намирал в ляво на платното за движение и е искал да
пресече пътното платно в посока паркинга пред магазин ЦБА, след като
преди това е пресякъл ул. „Варненска“. Не е спорно, че е имало
съприкосновение между крака на въззиваемия и автомобила, като според
въззивника то се изразявало в удар от ритане, а според въззиваемия
автомобилът минал в непосредствена близост до тялото му и се касаело за
незначително докосване. Според въззивника, когато минал покрай
пешеходеца, той бил на тротоара, а според последния той се намирал почти в
средата на платното за движение, като автомобилът го закачил със задната си
лява част. По делото е приета схема на организацията на движението към
процесната дата, представена от Община Балчик. Видно е от същата, че
движението по ул. „Христо Ботев“ е двупосочно, двете ленти са разделени от
прекъсната линия, в края на улицата е организирано кръстовище, преди него
има пешеходна пътека, предшествана от стоп-линия и знак Б2 „Стоп“. За да
предприеме завой на ляво към ул. „Варненска“, водачът на лекия автомобил е
следвало да се построи в дясно на платното за движение и ако в този момент
пешеходецът е бил на тротоара между автомобила и него би имало
разстояние, непозволяващо контакт. Въззивникът не е твърдял да е преминал
в непосредствена близост до левия тротоар. Според твърденията му в
исковата молба, докато минавал покрай пешеходеца и завивал, го видял да
ръкомаха и да тръгва след автомобила, при което той ритнал колата в задната
част.
В показанията си свидетелката С.В.В., която живее на съпружески
начала с въззивника и пътувала на предната дясна седалка в автомобила,
съобщава, че докато се движели по ул. „Христо Ботев“ видели мъж с тъмни
дрехи след магазина за плодове и зеленчуци на тротоара в ляво; завили към
ул. „Варненска“ и тогава тя чула шум от удар в ляво в колата, погледнала и
видяла И. до колата; водачът изминал още два-три метра от удара и слязъл,
попитал защо е ритнал колата. Човекът бил агресивен, спечкали се; И. ударил
С. с дясна ръка в лявата страна на главата; С. го изблъскал; И. се засилил и
ударил С. в дясната страна на лицето. Устата му била разбита, имал кръв по
устата и плюел кръв. После докторът казал, че зъбът е избит, трябва да се
извадят корените, да мине време за зарастване на мястото и да се постави
мост. През това време имал проблеми с храненето, говора, имало болка,
приемал антибиотик; след поставяне на импланта се възстановил. Когато
видяла човека до задната страна на автомобила, чула и реплики „Не се
научихте да карате. Не се научихте да спирате на пешеходни пътеки“. Ударът
в дясната страна на лицето бил нанесен от И. с дясната ръка. Пресичали
пешеходната пътека и завивали наляво, пешеходецът бил на тротоара в
дясната страна, тъкмо извивали и той дошъл; водачът спрял автомобила не в
кръстовището, а два-три метра нагоре след като бил завил наляво. Отчасти
нейните показания се припокриват с изнесеното от свидетеля Д.Н.П.. Той бил
8
на паркинга на магазин ЦБА и чул шум от удар „нещо като ламарина“,
обърнал се и видял как една жълта кола, след като е минала покрай „Лафка“,
завива наляво към Школата и спира малко след кръстовището, един мъж в
зелени дрехи, който бил от другата страна на „Лафка“, тръгнал към колата,
друг мъж слязъл от колата, почнали да се карат. Видял мъжът в зелените
дрехи да посяга и да удря другия мъж, после посегнал още веднъж, но
другият мъж го хванал за якето и го избутал, не успял да нанесе втори удар.
Чул реплики „що ми ритна колата“, нещо за отнемане на предимство,
говорели на висок глас, но той бил далеко и не се чувало много добре. Този
свидетел твърди да е имало само един удар, а вторият опит за нанасяне на
такъв бил отблъснат от водача на автомобила.
Разпитаният Г. В. Г. (служител в РУ на МВР – Балчик) посетил мястото
по сигнал за инцидент. Видял жълт автомобил марка „Рено“ спрял близо до
„Лафка“ до кръстовището и двете страни. Двамата спорели, единият имал
кръв по лицето; твърдял, че има избит зъб и бил по-афектиран, развълнуван;
отправял закани за саморазправа като „ще го подреди, ще го намери ще го
очисти“. Той казал, че другият мъж, който е пресичал, му ритнал колата,
спрял да попита защо и пешеходецът го ударил. Пешеходецът казал, че
пресичал, автомобилът не спрял, въпреки че водачът го видял, отнел му
предимството като колата щяла да мине през краката му и я ритнал в задната
част; колата подминала, водачът спрял, излязъл; оплакал се, че е бил душен и
блъскан. Пешеходецът бил спокоен, уравновесен, през цялото време мълчал,
не отговарял на нападките. Когато дошъл братът на водача, двамата му се
нахвърлили и се наложило полицаите да ги разделят на двата тротоара. По
автомобила нямало деформации от удар.
В показанията си Р.Б.Р. твърди, че имал уговорена среща по обяд с
ответника (двамата са колеги). Заварил ищеца и ответника на спирката, на
тротоара пред „Лафка“ и явно имало конфликт. И. бил раздърпан, зачервен,
почнал да пелтечи, изглеждал притеснен, опитвал се да се държи, говорел в
учтива форма. С. казал „Ти що ме удряш, бе“, И. отвърнал „К`во, да чакам да
ме удушиш ли“. След това дошли полицаите. В присъствието и на брат си С.
станал по-сигурен, отправял закани и обиди, включително към свидетеля;
било много неприятно, имало брутални, агресивни думи, реплики и закани.
След случая И. продължил малко да заеква, но после се пооправил. От
споделеното на място свидетелят разбрал, че И. пресичал улицата, според
него на пешеходната пътека, колата за малко да го блъсне и той ритнал
колата.
С.Е.С. от гр. Добрич бил в Балчик на 17.01.2017г. по повод среща с
жена за продажба на катерушка, срещата му била пред школата по обяд.
Тръгнал си за Добрич по ул. „Варненска“ в посока т-образното кръстовище
след магазин ЦБА. Времето било зимно, пътят бил сух. Когато бил след знака
„Път с предимство“ на самото кръстовище, един жълт автомобил излязъл
доста ненадейно и опасно на кръстовището, наложило се свидетелят да спре,
защото имало опасност да се блъснат (били на разстояние около десетина
9
метра). Жълтият автомобил спрял едва ли не в средата на кръстовището, едър
мъж излязъл от него и тръгнал в обратна посока към пешеходната пътека;
явно било, че човекът е доста афектиран, запътил се към човек в зелени
дрехи, размахвайки ръце и явно викайки към него. Свидетелят заобиколил
отдясно спрелия автомобил и продължил пътя си. Видял двамата да посягат
към лицата си, видял ги да „са се хванали за гушата“. Били в края на
пешеходната пътека близо до „Лафка“ или по самия тротоар, те останали в
дясно от свидетеля, който заобиколил спрелия жълт автомобил отдясно и
продължил по ул. „Черно море“.
Свидетелят Д.Н.П. не е бил в непосредствена близост до мястото на
инцидента – бил е на паркинга пред магазин ЦБА и въпреки, че страните
говорели на висок глас, не чувал много добре какво казват. Показанията му
противоречат на съобщеното от С.В.В. относно броя на нанесените от
ответника удари. Свидетелката В. съжителства на семейни начала с ищеца и
показанията й следва да се обсъдят критично с оглед нейната заинтересован
от изхода на делото. Свидетелите Г. В. Г. и Р.Б.Р. не са присъствали на самия
конфликт, но са възприели местоположението на автомобила и на
участниците в него и поведението на двамата непосредствено след него.
Единственият свидетел, който е бил в непосредствена близост до мястото на
произшествието, е С.Е.С.. Начинът, по който този свидетел е узнал за
необходимостта от събиране на показания за изясняване на ситуацията (от
пост във Фейсбук на П. С.) е без значение за достоверността на съобщеното
от него като свидетел под страх от наказателна отговорност. Неговите
впечатления са най-преки – намирал се е в непосредствена близост до
мястото, на което автомобилът е спрял и до мястото на инцидента; няма
обстоятелства, които да обосновават заинтеросованост от изхода на делото.
Съобщеното от него, че при заобикаляне на двамата те са се намирали в дясно
кореспондира на казаното от Г. В. Г. и Р.Б.Р., които са заварили страните на
тротоара пред „Лафка“, а автомобилът – също паркиран там (св. Г.). Ако
инцидентът се е случил два-три метра след кръстовището, т.е. на ул.
„Варненска“, то и автомобилът би следвало да е спрян там. Ето защо съдът
възприема като достоверни показанията на свидетеля С.С. и въз основа на тях
и съответните им показания на Г. Г. и Р.Р. по делото се установява, че В. Г. И.
е пресичал улица „Христо Ботев“ и когато е бил в средата на платното за
движение пред него е преминал управляваният от П. К. С. автомобил; В. Г. И.
е ритнал автомобила в задната лява част; П. К. С. е изминал няколко метра и е
спрял автомобила в средата на кръстовището, препречвайки пътя на
свидетеля Стоянов, излязъл е от автомобила и е продължил в обратна посока
към пешеходната пътека, в чийто край пред „Лафка“ се е намирал В. Г. И..
Двамата са били един срещу друг, разменили са реплики, посягали са към
лицата и са били в непосредствен контакт.
Ищецът е представил фиш за оказана спешна медицинска помощ от
17.01.2017г. и бележка за извършен преглед от стоматолог на същата дата. В
последната е отразена констатация за: хеморагия в областта на долен десен
10
ъгъл на устните; оток в областта на долните устни; счупен зъб, номер в
зъбната редица 55; диагноза Фрактура дентис пет. Съгласно съдебно-
медицинска консултация от съдебен лекар, изготвена на 18.01.2018г., П. К. С.
е получил следните увреждания: разкъсно контузна рана по лигавицата на
долната устна; ожулване по лигавицата на двете устни; счупване короната на
пети долен зъб в дясно. Уврежданията са резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както
сочи пострадалият – на 17.01.2017. бил ударен с юмрук;счупването на пети
долен в дясно зъб води до затруднение на дъвченето и говоренето, а
останалите увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При прегледа съдебният лекар установил: рана по
лигавицата на долната устна с неравни кръвонаседнали ръбове, дължива 2 см;
по лигавицата на двете устни в дясно ожулвания с диаметър 2-2,5 см; пети
зъб долу в дясно е отчупен на нивото на венец, с неравна „назъбена“
повърхност.
Според съдебно-медицинска консултация от съдебен лекар, изготвена
на 18.01.2018г., В. Г. И. е получил следните увреждания: две кръвонасядания
на шията в дясно, разположени едно под друго с диаметър от по 1-1,5 см, на
отстояние от 1 см, с червеникав цвят. Установените увреждания биха могли
да се получат по време и начин, както сочи пострадалият – при притискане с
върха на пръсти.
Прието е заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза,
което страните не са оспорили. То е изготвено въз основа събраните по
делото доказателства и амбулаторни листи от 21.01.2013г., 20.04.2015г.,
28.03.2017г. относно зъбния статус на П. К. С., както и фактура №
39/20.09.2017г. за извършени стоматологични услуги приложена по
досъдебното производство). Вещото лице е дало заключение, че счупването
на короната на пети зъб (втори предкътник) на долната челюст при П. К. С.
води до затруднение в дъвченето във фаза сткриване на храната.
Дъвкателната способност при счупване на короната на зъба не се
възстановява по естествен път. Счупването на короната е до нивото на венеца
и в такъв случай може да има или да няма кървене, като при правилно
лечение – вадене на зъбни корени, заздравяване на алвеолата и поставяне на
имплант, болка и неудобства при дъвчене са изключени. В конкретния случай
зъбът е бил увреден от наличието на дълбок кариес с поставена амалгамна
пломба и при това негово състояние не се изисква особено голяма сила за
счупването на коронката. Веднъж разрушен, постоянен зъб не се възстановява
спонтанно. Вещото лице е посочило, че по делото няма данни за проведено
лечение на пострадалия зъб, респективно за направени разходи във връзка с
него – приложената фактура е за поставяне на три броя металокерамични
корони без да е посочено мястото на поставянето им. В съдебно заседание
вещото лице е разяснило, че при прегледите от стоматолог и от съдебен лекар
не са констатирани признаци за прясна травма - кръвонасядане по бузата или
по венеца, оток, каквито се очаква да има при такава травма – фрактура на
11
короната на зъба следствие от удар. Другите увреждания са в различна област
– ъгъла на устата и увреждане в тази част няма връзка с фрактурата на втория
предкътник, който е доста встрани от ъгъла на устата. При тежко увредения
зъб счупването на короната е можело да настъпи и следствие на сравнително
лек по сила удар или при други обстоятелства, без връзка с инцидента.
Според вещото лице, уврежданията по шията на В. Г. И. са следствие
притискане на шията с върха на пръстите, без да са установени при прегледа
на 18.01.2017г. травми, сочещи, че натискът е бил продължителен по време.
Според вещото лице, кръвонасяданията е възможно да бъдат причинени и от
удар. Тези увреждания не са в резултат на душене, въпреки, че по принцип
активно душене с една ръка е възможно. Натискът с два пръста от едната
страна на шията не може да постигне асфикция (задушаване). В съдебно
заседание експертът е пояснил, че наличието на кръвонасядания сочи, че
натискът или ударът е бил такъв, че е спукал подкожни кръвоносни съдове и
се е получил излив на кръв в околните рехави тъкани. При това положение
винаги има болка.
Въз основа показанията на свидетелите С.Е.С. (възприел
непосредствено събитията преди съприкосновението между страните), Г. В. Г.
и Р.Б.Р. (възприели непосредствено състоянието и твърденията на двамата
веднага след това), представената от Община Балчик схема на организацията
на движението към януари 2017г. и заключението на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза следва да се приеме, че П. К. С., провокиран от
нанесения от В. Г. И. удар по задната част на автомобила, е предприел
действия, които следва да се определят като непосредствено и противоправно
нападение, като е спрял автомобила, напуснал е същия и се е насочил
агресивно към И., като е притиснал същия силно в областта на шията, с което
е предизвикал болка и макар да няма данни за реална опасност от задушаване,
мястото на физическо посегателство и възникналата от същото болка
обосновава поставянето на лицето в опасност. Предприетите от нападнатия
отбранителни действия са били съответни на характера и интензитета на
предприетото спрямо него нападение, предвид настъпилите следствие от тях
увреждания - хеморагия в областта на долен десен ъгъл на устните; оток в
областта на долните устни; счупен зъб, номер в зъбната редица 55, чието
състояние преди това е било силно увредено, поради което и сравнително лек
удар е бил достатъчен да обуслови настъпилата фрактура на короната, без
предизвикване на кръвонасядане по бузата или венеца.
Въз основа горния анализ на събраните по делото доказателства
въззивният съд намира, че в опита си да се противопостави на агресията,
проявена от въззивника, въззиваемият е действал при условия на неизбежна
отбрана. Неговото поведение е имало за цел да отблъсне нападението, не да
го предизвика, доколкото по делото е изяснено, че П. С. е слязъл от
автомобила и се е насочил агресивно към В. И., като и при пристигането на
полицаите е продължил да отправя закани за саморазправа. В този смисъл
действията на И. са правомерни и се вместват в понятието "неизбежна
12
отбрана", дефинирано в чл. 12, ал. 1 от НК, а именно – да защити себе си от
непосредствено противоправно нападение. Когато насрещните действия на
пострадалия са правомерни и невиновни, не може да се приеме наличие на
основание за отговорност за причинените на нападателя вреди – така чл. 46,
ал. 1 от ЗЗД. Напротив, действалият в условия на неизбежна отбрана има
право на справедливо обезщетение за претърпените от него вреди, което е
дължимо от причинителя на увреждането.
При тези съображения правилно районният съд е отхвърли
първоначално предявените от П. К. С. искове. В тази част решението, като
законосъобразно по своя резултат, следва да бъде потвърдено.
При предприетото спрямо него физическо нападение В. Г. И. е
претърпял болка в областта на шията, както и уплаха от евентуални
неблагоприятни за него последици, включително от отправените закани за
саморазправа. Непосредствено след инцидента е бил притеснен и заеквал,
като последното скоро отшумяло – така показанията на св. Р.Б.Р.. На
24.01.2017г. той е посетил психиатър, който констатирал дистимия,
тревожност, повишено преработване на масивна психотравма и поставил
диагноза „Разстройство в адаптацията. Предписано било лекарство Тритико
ХР 150 мг вечер. Няма данни за последващо посещение при психиатър, за
прием на лекарства, няма събрани други доказателства, които обективно да
установят преживяванията на лицето в последствие, интензивността и
продължителността на промененото негово състояние в описаната в исковата
молба степен на постоянна тревожност и депресия в пряка причинна връзка с
осъщественото нападение. Действително, по делото е прието заключение на
вещо лице психолог, което определя нападението като масивна психотравма,
обусловила остра стресова реакция, последвана от потрахирана депресивна
реакция в рамките на оформилото се разстройство в адаптацията - субективен
стрес и емоционално разстройство, нарушаващо емоционалното
функциониране. Психологичното обследване обаче се основава само на
приложените от специалиста самооценъчни методики и субективните
сведения нот пострадалия, доколкото други доказателства по делото не са
събрани. По данни от заключението влошеното психично състояние на В. И. е
било поддържано и от факта на повдигнатото му обвинение в извършено
престъпление от общ характер, провежданите по него следствени действия,
отнетото му по този повод оръжие, засегнатия му авторитет на работното
място. Следователно не би могло да се приеме, че то е изцяло повлияно само
от действията на П. К. С. на 17.01.2017г. В този смисъл определеното от
районния съд обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
2 500 лв. не съответства на интензитета на същите, съобразно
доказателствения материал по делото и икономическата обстановка към
2017г. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 1 000 лв.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която П. К. С. е осъден да
плати на В. Г. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв. и
отменено в останалата част за горницата от 1 000 лв. до 2 500 лв. с отхвърляне
13
на иска в тази част.
П. К. С. е подал молба за изменение на решението в частта за
разноските, като е изложил съображения, че не е имал възможност да се
запознае с представените от насрещната страна доказателства за платено
адвокатско възнаграждение и респективно да направи възражение за
прекомерност на същото, че в представения от насрещната страна списък на
разноските е включена само сумата от 800 лв. за явяване в осем съдебни
заседания, както и че съдът не е спазил правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
изискващо разноските да се присъдят пропорционално на резултата от
делото, като е присъдил на В. И. изцяло платените от него адвокатски
възнаграждения. С постановеното определение № 260002/23.01.2024г.
районният съд е оставил искането без уважение. Определението се обжалва с
частна жалба, предмет на настоящото производство. В същото общо са
изложени съображения, че при разпределяне на отговорността за разноски
съдът е съобразил изхода от спора – отхвърлените искове на П. К. С. и
частично уважения иск на В. Г. И., поради което няма основание за изменение
на решението. Съдът е бил сезиран с искане за изменение на решението в
частта на присъдените в пълен размер в полза на В. Г. И. адвокатски
възнаграждения.
При проверката на определението въззивният съд съобразява
правилното разпределяне на отговорността за разноските съобразно
постановеното от първоинстанционния съд решение по съществото на спора.
С решението са отхвърлени предявените първоначални искове за суми от
4 000 лв. и 540 лв. и е уважен частично насрещният иск до размера от 2 500
лв. като за разликата над 2 500 лв. до претендираните 5 000 лв. този иск е
отхвърлен. В полза на П. К. С. разноски не са присъдени. В полза на В. Г. И.
са присъдени 115 лв. разноски (половината от внесената държавна такса по
насрещния иск и половината от внесен депозит за разноски на свидетел), като
в тази част искане за изменение на решението не е направено, както и 2 550
лв. платено адвокатско възнаграждение в пълен размер. Оплакванията на
жалбоподателя, че не всички суми са включени в списъка на разноските,
поради което той не е имал възможност да се запознае с размера им и да
направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, са
несъстоятелни. Списъкът по чл. 80 от ГПК има само информативен и
помощен характер, като дали страната е направила действително включените
или не в него разноски се установява от материалите по делото. В конкретния
случай се касае за адвокатските възнаграждения, за чийто размер страната е
представила доказателства в хода на делото – при подаване на отговора на
исковата молба за сумата от 850 лв. (договор и пълномощно на л. 33) и при
подаване на насрещната искова молба за сумата от 900 лв. (договор и
пълномощно на л. 51). При представяне на списъка с разноските в последното
заседание страната е представила допълнително разписка за платено
възнаграждение от 800 лв. за явяване на адвоката в осем съдебни заседания.
Насрещната страна е имала възможност да се запознае с доказателствата за
14
направените разходи за адвокатска услуга и своевременно да направи
възражение за прекомерност. Такова не е наведено и правилно не е обсъдено
от районния съд. Неправилна е обаче преценката на съда за това, че
адвокатското възнаграждение, платено от В. И. е дължимо от П. С. в пълен
размер. Отговорността за разноските се разпределя съобразно изхода от спора
– ищецът има право на съответната част от тях, съобразно уважената негова
претенция; ответникът има право на съответната част от тях, съответно на
отхвърлената срещу него претенция. При отхвърляне на първоначалните
искове ответникът има право на платеното възнаграждение за изготвяне на
отговор на исковата молба и защита по този иск в размер на 850 лв. Но при
частично уважаване на предявения насрещен иск ищецът по него има право
на съответната част, в случая на половината от платеното за защитата по този
иск адвокатско възнаграждение – 450 лв. (от платените 900 лв.). Доколкото
друго не е уговорено, платеното възнаграждение от 800 лева следва да се
разпредели поравно за защитата по първоначалния и по насрещния иск – по
400 лв. Така страната има право на 400 лв., относими към отхвърлените
първоначални искове и 200 лв. по уважения частично насрещен иск. Общият
размер на следващото се адвокатско възнаграждение възлиза на 1 850 лв.
Молбата на П. К. С. по чл. 248 от ГПК е била основателна, а постановеното по
нея определение № 260002/23.01.2024г. е неправилно. Същото следва да бъде
отменено, като първоинстанционното решение бъде отменено в частта на
присъденото в полза на В. Г. И. адвокатско възнаграждение над 1 850 лв. до
2 550 лв. В производството по чл. 248 от ГПК отговорност за разноски не се
разпределя, поради което искането на В. И. за присъждане на такива не следва
да бъде уважавано.
Предвид крайния изход по спора при въззивното обжалване на
решението въпросът за отговорността за разноски на страните подлежи на
преуреждане в рамките на отнесения пред окръжния съд спор. При отмяна
отчасти на решението по насрещния иск – за размера над 1 000 лв. до 2 500
лв., първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на
присъдените в полза на В. Г. И. разноски над 40 лв. до 115 лв. (на страната се
следват 40 лв. от присъдената държавна такса от 100 лв. при неоснователност
на жалбата до размера от 1 000 лв. и основателност на жалбата за разликата
над 1 000 лв. до 2 500 лв., а неизползваните разноски за депозит за свидетел
не следва да се възлагат в тежест на насрещната страна – те подлежат на
възстановяване на вносителя при поискване). По същите съображения от
определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 850 лв. (по повод
обжалването и отмяната на определението по чл. 248 от ГПК) за първата
инстанция в полза на В. И. се следват 1 510 лв. (850 лв. и 400 за защита по
първоначалните искове; 180 лв. и 80 лв. за защита по насрещния иск). Като
резултат от отмяната на определение № 260002/23.01.2024г. и частичната
отмяна в уважителната част на решението, последното подлежи на отмяна в
частта на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника за
разликата над 1 510 лв. до 2 550 лв. До размерите на присъдените 40 лв.
15
разноски и 1 510 лв. адвокатско възнаграждение решението следва да бъде
потвърдено.
За първата инстанция, съответно на частично отхвърления насрещен иск
след частичната отмяна на решението от въззивния съд, П. С. има право на
разноски, както следва: 90 лв. адвокатско възнаграждение (като платеното
такова от 600 лв. се разпределя поравно за първоначалните и за насрещния
иск и сумата се определя съразмерно на отхвърлената част от насрещния иск,
разгледан от въззивния съд,) и 116,25 лв. от общо 775 лв. депозити за вещи
лица (определени по аналогичен начин).
Във въззивното производство въззивникът е внесъл държавна такса в
размер на 155 лв. и е платил адвокатско възнаграждение от 1 200 лв. При
частично уважаване на жалбата относно единия от исковете въззивникът има
право на 20 лв. от внесената във връзка с този иск държавна такса от 50 лв.,
както и на адвокатско възнаграждение от 170,45 лв. Въззиваемата страна е
платила адвокатско възнаграждение в размер от 900 лв., от които има право
на 772,16 лв.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260003 от 25.05.2023г. по гр.д.№ 690/2020г. по
описа на Районен съд – Балчик в частта, с която е осъден П. К. С. с ЕГН
**********, гр. Б. да плати на В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т.
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили следствие на нанесените му
телесни увреждания на 17.01.2017г. в гр. Балчик, представляващи болки и
страдания, както и психическо разстройство, следствие на причинения
масивен стрес, за размера над 1 000 лв. до 2 500 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т., иск за
осъждане на П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б., да му плати обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили следствие на нанесените му телесни
увреждания на 17.01.2017г. в гр. Балчик, представляващи болки и страдания,
както и психическо разстройство, следствие на причинения масивен стрес, за
размера над 1 000 лв. до 2 500 лв.
В частта за отхвърляне на иска над 2 500 лв. до претендираните 5 000
лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 260002/23.01.2024г. по гр.д.№ 690/2020г. по
описа на Районен съд – Балчик и
ОТМЕНЯ решение № 260003 от 25.05.2023г. по гр.д.№ 690/2020г. по
описа на Районен съд – Балчик в частта, с която е осъден П. К. С. с ЕГН
**********, гр. Б. да плати на В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т., разноски
за горницата над 40 лв. до 115 лв. и адвокатско възнаграждение за горницата
16
над 1 510 лв. до 2 550 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003 от 25.05.2023г. по гр.д.№
690/2020г. по описа на Районен съд – Балчик в частите, с които: са
отхвърлени предявените от П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б. искове за
осъждане на В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т. да му плати сумата от 4000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
нанесена му средна телесна повреда на 17.01.2017г., ведно със законната
лихва от деня на деликта - 17.01.2017г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 540 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени следствие нанесената му средна телесна повреда на 17.01.2017г. -
заплатени стоматологични услуги, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 18.12.2020г. до окончателното
изплащане; е осъден П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б. да плати на В. Г. И.
ЕГН ********** от гр. Г.Т. сумата от 1 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили следствие нанесените му телесни
увреждания на 17.01.2017г. в гр. Балчик, представляващи болки и страдания,
както и психическо разстройство, вследствие на причинения масивен стрес,
ведно със законната лихва от момента на увреждането - 17.01.2017г. до
окончателно плащане на сумата; е осъден П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б. да
плати на В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т. разноски в размер на 40 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 1 510 лв.
ОСЪЖДА В. Г. И. ЕГН ********** от гр. Г.Т., да плати на П. К. С. с
ЕГН **********, гр. Б. разноски в първата инстанция: 90 лв. адвокатско
възнаграждение и 116,25 лв. депозити за вещи лица; разноски във въззивната
инстанция: 20 лв. държавна такса и 170,45 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. К. С. с ЕГН **********, гр. Б. да плати на В. Г. И. ЕГН
********** от гр. Г.Т. разноски за въззивното производство в размер на
772,16 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17