Определение по дело №1833/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1101
Дата: 16 юли 2021 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180701833
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

                                                              

                                      ОПРЕДЕЛЕНИЕ  № 1101                                     

                                        гр. Пловдив, 16.07.2021 г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година  в състав:                                           

                              

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

като разгледа  административно дело № 1833 по описа за 2021  г.,  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.П.А., с ЕГН **********,***№ 15, чрез адв. К.М., против Националната агенция по приходите – гр.София, като са предявени обективно съединени  искове за обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, ИРМ град Стара Загора, за периода 21.10.2017 г. до 21.03.2021 г. вкл., в размер на 101 275,20 лв. имуществени вреди, както и в размер на 150 000 лв. неимуществени вреди, ведно със съответните лихви от датата на ИМ до окончателното изплащане на главниците.

Съдът намира предявените искове недопустими, предвид следното:

Чл.204 от АПК урежда допустимостта на иска /виж заглавието/. Съгласно чл.204, ал.1 от АПКИск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.“ Съгласно чл.204, ал.4 от АПК „Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.“

           Съобразно посчванията в исковата молба и т.нар.“поправена искова молба“  конкретната искова претенция е основана на един-единствен административен акт, отменен по съответния ред, а именно отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК изх. № С160024-159-0000263/ 01.12.2016 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив, който е отменен с Решение № 472/ 27.12.2016 г. на Директора на ТД на НАП   - Пловдив, като преписката е върната на ПИ да се произнесе по направеното искане, както и   на действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, ИРМ град Стара Загора.

         По отношение отменения акт следва да се отбележи, че в случаите, когато въпросът е предоставен на преценката на административния орган /ПИ/, съответно преписката е изпратена за ново разглеждане от административния орган, административното производство по съответния въпрос приключва едва тогава, когато административният орган се произнесе със законосъобразен акт и този акт влезе в сила. Когато административното производство не завършва с отмяната на акта /в случая с решението на горестоящия административен орган/, исковете за обезщетяване на вреди следва да се предявят след приключването на административното производство /евентуално изключение би могло да се мисли по отношение направени разноски за адвокатска защита в междинното производство, но в случая не се претендират такива вреди/.  Отмяната на един от издадените в хода на производството административни актове принципно не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди от вида на претендираните – пропуснати ползи и неимуществени вреди. Претендираните от лицето право или законен интерес се признават или отричат със съответните правни последици с влизане в сила на административния акт, с който органът решава въпроса по същество. Поради това в подобни случаи искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви след окончателното приключване на административното производство, ако реално има настъпили вреди в резултат на отложеното решаване на въпроса поради постановените при разглеждането на преписката незаконни актове. Макар законът (чл. 204, ал. 1 АПК) да не е формулирал по този начин условието за допустимост на исковите претенции, правилото следва да се изведе при тълкуване на разпоредбите, които характеризират отделните фази на административния процес. (Така Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г., III о.). В този смисъл претенция за пропуснати ползи,  основана на отменения  отказ за издаване на разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл.229 от ДОПК изх. № С160024-159-0000263/ 01.12.2016 г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив е процесуално недопустима, отделен въпрос е, че самият ищец сочи, че органът не се е произнесъл след връщането на преписката, при което обаче се е формирал мълчалив отказ, който не  е бил обжалван, което от своя страна самостоятелно сочи, че исковата претенция  е недопустима, тъй като на практика няма акт, отменен по съответния ред, на който ищецът да може да основе претенциите си. 

От друга страна претенцията се основава и на „действия и бездействия на публичен изпълнител“, каквито обаче могат да бъдат само фактически действия и/или бездействия, не и правни такива. В исковата молба не се сочи нито едно фактическо действие и/или бездействие, на което да се основава претенцията, а единствено се сочат правни такива, но това отново води до извод, че исковете са недопустими, предвид разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК и тъй като съдът по обезщетението не може да установява незаконосъобразност на правни действия и/или бездействия.

Поради изложеното и тай като няма акт, отменен по съответния ред, на който към настоящия момент ищецът да основе претенциите си, съответно не се иска установяване на незаконосъобразност на нито едно фактическо действие и/или бездействие на административен орган, както и предвид разпоредбата на чл.204 от АПК, озаглавена „Допустимост на иска“, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима исковата молба на И.П.А., с ЕГН **********,***№ 15, чрез адв. К.М., против Националната агенция по приходите – гр.София, с която се предявени обективно съединени  искове за обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, ИРМ град Стара Загора, за периода 21.10.2017 г. до 21.03.2021 г. вкл., в размер на 101 275,20 лв. имуществени вреди, както и в размер на 150 000 лв. неимуществени вреди, ведно със съответните лихви от датата на ИМ до окончателното изплащане на главниците, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на И.П.А., с ЕГН **********,***№ 15, чрез адв. К.М., против Националната агенция по приходите – гр.София, с която се предявени обективно съединени  искове за обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на публичен изпълнител по изпълнително дело № 24100003888 от 2010 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, ИРМ град Стара Загора, за периода 21.10.2017 г. до 21.03.2021 г. вкл., в размер на 101 275,20 лв. имуществени вреди, както и в размер на 150 000 лв. неимуществени вреди, ведно със съответните лихви от датата на ИМ до окончателното изплащане на главниците.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1833 от 2021 г. по описа на Административен съд  - Пловдив.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: