Видинският
окръжен съд наказателно
отделение,
в
разпоредително заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател:
Л.Л.
при
секретаря.......................................................................и
с участието
на
.........................................прокурора.................... изслуша
докладваното от СЪДИЯТА ЛЛ
ЧНД№ 279 по
описа за
2019г., и за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.68, ал.6 от НПК.
С
постановление №2176/2019г. от 18.12.2019г. на Окръжна прокуратура-Видин, на
основание чл.68, ал.1 от НПК, на ПЛ Д. /P.G./-
унгарски гражданин е наложена забрана за напускане пределите на Република
България.
Против
постановлението на Окръжна прокуратура-Видин, от адвокат Ц.
И., в качеството му на защитник на обвиняемия Партия Д.
е подадена жалба. В жалбата се развиват съображения, че атакуваното постановление
е необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на
Закона. Иска се да бъде отменена наложената забрана по чл.68, ал.1 от НПК.
Жалбата
е подадена в срок от активнолегитимирано лице и е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Видно от
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
01.12.2019г., П. Д. е привлечен като обвиняем по ДП №
168/2019г. по описа на ТО на ВРР Дунавска, за това че: на 30.11.2019г. на ГКПП
Видин - Дунав мост 2, без знанието и разрешението на митниците, при излизане от
Република България, с товарен автомобил марка „********",
модел „********", с .......
per. № *********, направил
опит да пренесе през границата на страната стоки за търговски цели в големи
размери, представляващи изделия от жълт метал с печат на тях „*******", наподобяващи златни накити, с
общо тегло около 10,034 кг, на тойност около 481700 лева - престъпление по
чл.242, ал.1, б. „д" във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
За
посоченото престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода" от 3
до 10 години и „глоба" от 20000 до 100000 лева.
Видно е,
че обвинението е за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, съобразно
което прокурора е действал в унисон с чл.68, ал.1 от НПК.
Обвиняемия
Д. е с мярка за неотклонение „гаранция" в размер на 2000 лева.
Съдът
намира, че в случая не може да се изключи опасността обвиняемия да се укрие и
да осуети приключването на наказателното производство, която опасност произтича
от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Мярката по чл. 68 от НПК е вид мярка за процесуална принуда, която
има за задача да осигури приключването на наказателното производство чрез
законово ограничаване на определени права на обвиняемия, а също цели да
обезпечи явяването му пред разследващия орган и изключване на възможността
обвиняемия да се укрие. С наложената мярка за процесуална принуда се ограничава
правото му за свободно придвижване, което към настоящия момент е законно и
оправдано, с оглед повдигнатото му обвинение, спецификата на престъплението и
степента на обществена опасност на деянието. Предвид тежестта на повдигнатото
обвинение- за тежко умишлено престъпление и с оглед липсата на трайна
обвързаност на обвиняемия с територията на страната ни, която по един
убедителен и непоколебим начин да го мотивира да не напуска пределите й, е
налице реална опасност той да се укрие извън пределите на страната и по този
начин да осуети наказателното преследване спрямо него. Поради това и с оглед на
обстоятелството, че в интерес на обществения ред и обществената сигурност
/които в случая имат приоритет пред личните права и интереси на обвиненото
лице/ е да се предотврати и ограничи възможността за отклонение на обвиняемия
от наказателното преследване, наложената мярка за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на Република България", към настоящия момент, е
правилна, законосъобразна и необходима.
Наказателното
производство е на фаза ДП, образувано преди по-малко от месец, по което
предстои извършването на още процесуално-следствени действия. Атакуваната мярка
за процесуална принуда е отскоро и определено не надхвърля срокове, съобразени
с разума и Закона. Освен това, обвиняемия има възможността да иска разрешение
по чл.68, ал.1 от НПК, т.е. да напусне страната, при конкретна и обоснована
необходимост, за каквато не са посочени данни от защитата. Доводите, основаващи
се на съображения на САС за изменение МНО спрямо подсъдимия в „гаранция",
са неосноватени в конкретното производство, предмет на което е различна, по-лека
мярка за процесуална принуда- забрана за нарускане пределите на Република
България. Освен това, правомощията на Съда по чл.68, ал.6 от НПК, включват
възможност, а не императив да стори нещо при наличието на регламентираните
условия.
Предвид
горното, Съдът
ПОТВЪРЖДАВА
постановление №2176/2019г. от 18.12.2019г. на Окръжна прокуратура-Видин, с
което на основание чл.68, ал.1 от НПК, на П*
Д.
/P* G*/- ....... гражданин е наложена забрана за
напускане пределите на Република България.
Определението
е окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :