№ 19025
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110103389 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/,
представляващи неизплатеното застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „...” на МПС, сключено с ответното дружество, ведно с лихви и
разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за
имуществена застраховка „...“ на автомобил, собствен на ищеца. В срока на
действие на договора за застраховка, на ...г., настъпило застрахователно събитие –
ПТП, при който бил увреден застрахования при ответника автомобил. При
ответното дружество била заведена щета, във връзка с която застрахованият
изпълнил всички задължения по застрахователния договор. Застрахователят обаче
не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил застрахователно
обезщетение.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че в конкретния
случай вредите са причинени от водача на застрахования автомобил, който не
положил дължимата грижа за съхранение на застрахованото имущество. Твърди,
че стойността на вредите била завишена, не са представени и разходо
1
оправдателни документи за извършен ремонт. Твърди освен това, че в случая е
налице тотална щета, при което следвало да бъде приспадната стойността на
запазените части на автомобила, че автомобилът е подзастрахован поради което
следвало да се приложи т.48 от ОУ и размерът на обезщетението да бъде намален
пропорционално. Претендира разноски
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следнотоот фактическа и правна страна:
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ се
предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването
от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена
застраховка; настъпване на описаното от ищеца застрахователно събитие и щетите
по застрахованото имущество, причинната връзка между тях и размера на
вредите, за които се търси застрахователно обезщетение.
В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си, наведени с
отговора на исковата молба, в частност, че е налице изключен риск, алтернативно,
че дължимото се застрахователно обезщетение е платено.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение „...“ относно
лек автомобил „...“ с рег. № ..., обективирана в застрахователна полица № ..., с
период на застрахователно покритие ... г. до ... г., както и настъпването на
застрахователно събитие на ... г. – увреда при ПТП на застрахования при
ответника автомобил.
По делото няма спор относно механизма на настъпване на ПТП – на ...г.,
около 03.00 часа през нощта, на второстепенен път ... около 300 м. от разклона на
с...., водачът на лек автомобил „...“ с рег. № ..., при предприета маневра за
възникнала опасност на пътното платно – поява на куче, губи управление над
МПС-то и реализира удар в страничната еластична предпазна ограда на пътя, в
резултат от което са настъпили увреди по автомобила.
Основният спор между страните се свежда до това дали е налице основание
за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвид възражението на
ответника за проявена груба небрежност, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
2
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на
опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки,
а съгласно ал. 4 при настъпването на застрахователно събитие застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в
договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от
неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено
като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали
застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.
Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е значително с
оглед интереса на застрахователя. В съдебната практика се приема, че се касае до
такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на
риска, върху обхвата и размера на вредите (Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д.
№ 1262/2013 г., II т.о. и др.). В случая ответникът се е позовал на общите условия
към договора (т. 10.11.,т. 76.1., т. 76.2 и т. 3.14.), които в застрахователната полица
е отбелязано, че са неразделна част от него. В т. 76.1. от ОУ е предвидено
задължение за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на
добър стопанин, а в т. 10.11 е предвидено, че застрахователят не покрива вреди
причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС
лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали
застрахователно събитие.
Предвид това, за да обоснове наличието на основание за отказ да заплати
застрахователно обезщетение, ответникът следва да докаже, че процесното ПТП е
настъпило следствие на проявена от водача на застрахованото МПС груба
небрежност, с което поведение последният е нарушил задължението си да пази и
ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин.
В съдебната практика няма съмнение по въпроса, че неспазването на
правилата за безопасност на движението по пътищата може да обоснове груба
небрежност, но не всяко нарушение съставлява груба небрежност. Преценката
3
следва да се извърши конкретно като се съобрази дали в съответния случай дори и
най-небрежният и невнимателен водач би се съобразил с такива основни правила
за движение по пътищата, чието спазване е от значение, за да се обезпечи
полагането на минимална грижа за неговата безопасност и сигурност.
В настоящия случай от показанията на свид. В. - водач на увреденото МПС,
се установява, че процесното ПТП е настъпило в три часа сутринта по
републикански път ..., с посока на движението от гр. ... към гр. ... в района на 300
метра от разклона за с. ..., когато внезапно на пътното платно, в което се движи
водача изскача куче, което се движи от дясно наляво и което водачът възприема
едва на разстояние от 20 метра, поради заслепяване от светлините на насрещно
движещ се автомобил, предприема спасителна маневра завой наляво, след което
автомобила завива надясно и се удря челно в мантинелата.
Пресъздадената от свидетеля В. фактическа обстановка е възприета от
вещото лице по приетата без възражение САТЕ като възможна и логична. От
заключението на вещото лице, което съдът намира за обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК, се установява, че
съгласно телеметричните данни, свалени от увредения автомобил, непосредствено
преди настъпване на процесното ПТП, водачът се е движим със скорост от 128
км/ч, след което е задействал спирачната система, като е завъртял волана първо
наляво, след това надясно и после отново наляво, което отговаря на опит за
заобикаляне на препятствие на пътя. Вещото лице допълва в открито съдебно
заседание, че телеметричните данни не могат да бъдат манипулирани, че същите
са на първично ниво и с никакъв софтуер не могат да бъдат променяни, като те са
зададени във всички нови съвременни автомобили и до пет секунди преди
настъпване на удар се записват. В допълнително заключение посочва, че като се
вземат предвид свидетелските показания на водача, че е възприел кучето на 20
метра и същото се движело от дясно наляво, произшествието е било
непредотвратимо при всяка скорост по-висока от 24 км/ч. Посочва още, че при
движение със скорост от 90 км/ч при направени изчисления, при внезапно
изскочило куче на пътното платно, от дясно наляво по свидетелските показания на
водача, ударът е непредотвратим за водача на лекия автомобил и ПТП е щяло да
настъпи.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол за
ПТП № ... от ... г., се установява, че водачът на увреденият автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
за което му е съставен АУАН № .... По делото не са представени доказателства, а и
4
от ищецът не са наведени твърдения, актът да е обжалван, поради което съдът
приема за доказано, че водачът е извършил нарушението.
Установява се още, вкл. от показанията на водача, че видимостта е била
добра, не е имало мъгла и пътните условия са били нормални. Няма данни за
мокра настилка. Следва да се има предвид, че на водача на увредения автомобил
не е взета проба за алкохол или наркотици, видно от представения по делото
протокол за ПТП (макар свидетелят Х. да твърди обратното, точно поради което
съдът не кредитира показанията му, доколкото в тази част протоколът се ползва с
доказателствена сила). Установява се безспорно и че водачът се е движил със
скорост над 30 км/ч над въведеното законово ограничение, че към датата на
процесното ПТП е имал шофьорски стаж от около 10 месеца, както и че
процесното събитие е настъпило в малките часове на денонощието.
Предвид това съдът прие, че при управление на повереното му МПС
водачът на застрахования автомобил е проявил груба небрежност. Същият, като
не е съобразил поведението си с пътната обстановка, а именно движение с
несъобразена скорост ( чл. 20, ал. 2 ЗДвП) е допуснал извършването на нарушение
на правилата за движение по пътищата. Обстановката, в която е извършено
нарушението - тъмната част от денонощието, по-конкретно малките часове,
насрещно движещ се автомобил, движение с превишена скорост, която е напълно
несъобразена с опитността на шофьора и го лишава напълно от възможността за
адекватна реакция при възникване на опасност, очевидно сочат на извода, че
водачът с поведението си прекомерно е увеличил риска от настъпване на
застрахователното събитие. В случая е нарушено задължение – при избиране
скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, и да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие,
което пряко въздейства върху размера на риска от настъпване на застрахователно
събитие и е значително с оглед интереса на застрахователя по смис. на чл. 408, ал.
1, т. 3 КЗ, поради което може да обоснове отказ за плащане на застрахователно
обезщетение, доколкото същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на застрахователното събитие. Поведението на водача на превозното
средство се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, поради
което съставлява и нарушение на предвиденото в договора задължение на водача
да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин. Ето защо
следва да се приеме, че са налице всички предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
5
поради което в полза на ответника съществува право да откаже плащане на
застрахователно обезщетение по заведената щета.
За пълното на изложеното следва да се отбележи, че не се установява по
делото дали действително рязко извършените маневри от страна на водача са
извършени поради внезапно изскочило на пътя куче, доколкото тези твърдения са
единствено наведени от водача на лекия автомобил в свидетелските му показания,
които в голямата си част ( с оглед скоростта на движение) не кореспондират на
останалия събран по делото доказателствен материал. Не е без значение и това, че
при движение със съобразена скорост, а не с движение от над 120 км/ч при липса
на опит, водачът би имал възможност да възприеме възникнала опасност на
пътното платно „куче“ на много по-далечно разстояние и да има време за реакция.
Отделно от това, по делото не се установяват вредите, които биха настъпили при
липса на противоправно поведение от страна на водача. Вещото лице обаче сочи,
че при движение с 90 км/ч дори и при челен сблъсък с куче, уврежданията биха
били по-малки от процесните.
Предвид това предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорната претенция за лихва за забава, която също подлежи на отхвърляне.
При този оглед изхода на делото разноски на ищеца не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ответника разноски в размер на 700
лева – депозит за ВЛ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.,
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ..., против ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...
искове по чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати
сумата от 18 722.50 лева - застрахователно обезщетение по щета № ..., ведно със
законната лихва от 23.01.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от
452.40 лева - лихва за забава за периода от 28.10.2022 г. до 22.01.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., да заплати
на ..., с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ... на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 700.00 лева – разноски по делото.
6
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7