Р Е Ш Е
Н И Е
№ 681
гр.Бургас, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 1805 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „***2006“ ООД с ЕИК: ***, чрез управителя Т.Ц., против Електронен фиш за налагане на
глоба (ЕФ) Серия Г № 0014529, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се
посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. На първо място се застъпва, че употребата
на техническо средство за установяване и заснемане на нарушенията по КЗ е
допустимо само в хипотезата на чл. 638, ал. 4 КЗ, а именно – при управление на
МПС, за което няма сключена застраховка „ГО“. Отделно от това се твърди, че
издаването на ЕФ би било законосъобразно само ако следва да се наложи глоба, а
не имуществена санкция, което е изводимо от препратката към чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Застъпва се, че управителят е узнал за изтеклата застраховка, едва при
връчване на ЕФ, като дружеството не е получавало уведомления за прекратена
регистрация.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. Т.У. – БАК, която поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Допълва, че освен всичко останало, дружеството е в
изключително затруднено финансово състояние, поради настъпилата криза, поради
което и санкцията се явява непосилна за него.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се заявява, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, а санкцията е правилно определена, поради което и се пледира
за потвърждаване на санкционния акт.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от отбелязването
на разписка на л. 21 фишът е връчен на Тодор Царев на 21.04.2020г., а жалбата
срещу него е депозирана на 29.04.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 11.12.2019г. в
10:17 часа в гр. Бургас, ул. „Транспортна“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта
– „САИРН m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, засякла и заснела автомобил „***“ с
рег. № ***. От направената справка се установило, че към датата и часа на
управление за товарния автомобил не е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на „***2006“
ООД.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0014529 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал.1, т. 2 КЗ била наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „САИРН
m*SpeeDet 2D” с фаб. № SD2D 0021, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.5) и Писмо (л.6).
Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил
съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката
снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
На първо място съдът счита, че в така издадения ЕФ нарушението е описано
по неразбираем начин, като неясно остава на кого точно АНО налага имуществената
санкция.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл.
647, ал.3 КЗ – електронният фиш трябва да съдържа териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Казано по друг начин – въпреки облекчената процедура по
санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде издаден ЕФ, в
същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно и ясно
описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и каква
санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това условие
не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така по следните
причини.
В ЕФ е посочено, че той е срещу: „като законен представител ЮЛ
собственик на МПС… не е сключил задължителна застраховка…“. Собственикът на
автомобила е юридическото лице /ЮЛ/ „***2006“ ООД, чийто законен представител е
Тодор Царев. От така описано не става ясно дали волята на АНО е да санкционира
законния представител на ЮЛ /физическото лице Тодор Царев/ или собственика на
автомобила, чието е и задължението да сключи застраховка /юридическото лице „***2006“ ООД/. По-надолу в ЕФ никъде не е посочено, в крайна
сметка на кого АНО налага имуществената санкция – на физическо лице или на
юридическо такова. Това объркване още повече се засилва от обстоятелството, че
като собственик е посочен „***2006“ ООД (юридическо лице) и веднага след това е
посочено физическото лице Тодор Царев, като законния представител на ЮЛ. По този начин не само, че не се внася
яснота относно субекта на административнонаказателната отговорност, а дори
объркването още повече се засилва. Точно преди квалифициране на деянието е
използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“ – което предполага
адресиране на ЕФ до физическо лице, а непосредствено след това е посочено, че
се налага „Имуществена санкция“, което пък предполага, че адресат е ЮЛ. Всичко
това по мнение на настоящия състав създава съществени противоречия в самия ЕФ,
водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са
описани по изчерпателен и разбираем начин, а дори не може категорично да се
разбере – кой е субектът, който се санкционира. Следва да се има предвид и че е
недопустимо волята на АНО да бъде извличана по пътя на формалната или правна
логика или по тълкувателен път. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на
процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали
след като е наложил „Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на
отговорността следва да е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и
точно описано в ЕФ. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
конкретни факти, обстоятелства и данни. При липса на конкретно посочен наказан
субект в ЕФ, той страда от съществен порок – липса на реквизит от императивно
посоченото съдържание, което пък от своя страна налага отмяна на санкционния
акт.
На второ място настоящият състав счита, че в хода на установяване на
административното нарушение също е допуснато съществено нарушение, водещо до
порочност на цялата процедура. Това е така, доколкото в процесния случай ЕФ е
издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство,
но към преписката не е представен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. Според
разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по
чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно
мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид
АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се
осъществява контролът, относно въведените ограничения, относно автомобила, на
който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на
Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към
него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението,
поради което обжалваният електронния фиш следва да бъде отменен само на това
основание.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, принципно разноски се
дължат на жалбоподателя, но той не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът няма как служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ)
Серия Г № 0014529, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.