№ 82
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20214000500066 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260128/13.11.2020г. по гр.д. № 535/2020г. Плевенският окръжен съд
осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. ЗЛ. П., сумата от 8 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на незаконно
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдана с влязла в сила
присъда, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 25.11.2019г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до 35 000 лв. е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.
С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. ЗЛ. П.
деловодни разноски в производството в размер на 323 лв., а на адвокатите Д.Н. и П.Е. да
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 730 лв. за осъществено безплатно
процесуално представителство по гр.д. № 535/2020г. по описа на ПОС, съобразно уважената
част от иска.
Въззивна жалба против горното решение в отхвърлителната му част относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е подадена от ищеца М. ЗЛ. П., чрез
адвокат Д.Н. и адвокат П.Е., с оплакване, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Твърди
се, че при постановяване на решението е нарушен материалният закон, по прилагането на
критерия за справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 от ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението, първостепенният съд не е съобразил всички
установени по делото доказателства: не е отчел в достатъчна степен преживените
негативните изживявания от ищцата- продължителният период на наказателното
преследване, злепоставянето й пред обществото, което е дало отрицателно отражение върху
психическото и здравословно състояние на П.. Изтъкнато е в жалбата на ищцата, че
вследствие от преживения стрес тя се е разболяла от диабет тип 2, артериална хипертония,
1
депресивно разстройство тежък епизод, образувала й се бучка на гърдата. Според
жалбоподателката Златанова трите заболявания са в причинна връзка с обвинението на
прокуратурата, тежките съдебни заседания и психологическите й изживявания. Това ги е
отключило и довело да тяхното възникване, а не както е приел съда, че има косвена връзка с
воденото наказателно производство съгласно изложеното от вещото лице в съдебно
заседание. Направено е искане да се отмени решението в обжалваната част, като се
постанови ново, с което претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди
да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва, като бъдат присъдени изцяло и
сторените в производството разноски.
В писмения си отговор насрещната страна Прокуратурата на Република България
изразява становище за неоснователност на жалбата.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника Прокуратура на Република
България, подадена чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен. В жалбата се твърди,
че първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, което не
съответства на обективната действителност и на съдебната практика по сходни случаи.
Твърди, че наказателното производство е приключило в разумен срок, освен това на ищцата
е била наложена най-леката мярка за неотклонение “Подписка“ и по никакъв начин не са й
били ограничени конституционните права. Твърди се, че съдът неправилно е приложил
критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като присъдената сума в размер на
8 000 лв. е необосновано завишена с оглед доказателствата по делото. Направено е искане
обжалваното решение да бъде отменено изцяло или частично, като бъде редуциран размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
От ответната по жалбата страна М. ЗЛ. П. не е постъпил писмен отговор.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Въззивните жалби са постъпили в срок и са процесуално допустими.
Производството по гр. д. № 535/2020г. на Окръжен съд – Плевен е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от М. ЗЛ. П. против
Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинени от незаконно
обвинение неимуществени вреди в размер на 35 000 лв.
От представените по делото доказателства се установява следното:
На 24.01.2017г. е образувано ДП срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл. 234, ал. 1 от НК. На същата дата 24.01.2017г. е извършено претърсване и изземване от
разследващ полицай при РУ гр. Левски в присъствието на ищцата М.П. на имот в с. Обнова,
ул.“Вит“ № 14. С разпореждане № 69/25.01.2017г. протоколът е одобрен от съдия от
Районен съд-Левски.
С протокол от 13.02.2017г. на разследващ митнически инспектор-ищцата М.П. е
разпитана като свидетел. С постановление от 25.05.2017г. на Митница Свищов, П. е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 234, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, затова,
че на 24.01.2017г. в с. Обнова, в съучастие като съизвършител с В. Д. П. (син на ищцата) е
държала и продавала акцизни стоки-общо 236 литра алкохолни напитки на обща стойност
1 475 лв., без поставен български акцизен бандерол. Със същото постановление на ищцата е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. Видно от досъдебното производство В. Д. П. е
привлечен като обвиняем за същото престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
2
На 07.07.2017г. Районна прокуратура-Левски е внесла обвинителен акт срещу М.П. и
Владислав Петков, въз основа на който пред Районен съд-Левски е образувано НОХД №
254/2017г. С присъда на Районен съд-Левски № 21 от 03.05.2018г. постановена по НОХД
№254/2017г. М. ЗЛ. П. е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Оправдателната присъда е протестирана от Районна
прокуратура-Левски, въз основа на което пред Плевенския окръжен съд е образувано
ВНОХД № 528/2018г. С решение на ПОС № 143 от 13.06.2018г. постановено по НОХД №
528/2018г. по описа на същия съд, горепосочената оправдателната присъда на Районен съд-
Левски е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Пред Районен съд-Левски е образувано НОХД № 225/2018 по описа на същия съд. С
присъда на Районен съд-Левски № 20 от 25.07.2019г. по НОХД №225/2018г. по описа на
същия съд, М. ЗЛ. П., е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Оправдателната присъда е протестирана от Районна прокуратура-Левски, въз основа на
което пред Плевенския окръжен съд е образувано ВНОХД № 661/2019г. С решение на
Окръжен съд-Плевен № 205 от 25.11.2019г., постановено по НОХД №661/2019г. е
потвърдена присъда № 20/25.07.2019г. по НОХД № 225/2018 по описа на Районен съд-
Левски, като правилна и законосъобразна. Оправдателната присъда е влязла в сила на
25.11.2019г.
От показанията на свидетеля В. Д. П., син на ищцата, се установява, че същият е
присъствал при изземването на ракията от с. Обнова, имало е полицейски коли, в селото се
е разчуло за полицейската акция и хората са коментирали, че са престъпници, в резултат на
което, майка му е била много разстроена и обидена, а името на семейството опетнено.
Свидетелят твърди, че след като са им повдигнати обвинения в извършване на процесното
престъпление, майка му станала много притеснена, вечер гледала в една точка, плачела
безпричинно, изпаднала в емоционална нестабилност, ставала неспокойна с приближаване
датите на съдебните заседания, споделяла е, че не иска да живее и иска да сложи край на
всичко. Свидетелят твърди, че в резултат на безпокойството и депресията по време на
процеса, при майка му изведнъж са се отключили много здравословни проблеми-бучка в
гърдата, впоследствие оперирана, повишаване на кръвната захар и диабет, проблеми с
психичното здраве, за което е посещавала и психиатри. Свидетелят посочва, че след първата
оправдателна присъда при майка му е имало частично подобрение, но след връщане на
делото за ново разглеждане, отново са започнали проблемите със съня и апатията, в този
период не се е интересувала от нищо, имала блуждаещ поглед, поради което са търсили
помощта на психолози. Твърди, че след приключване на делото майка му се е успокоила, но
са останали другите заболявания-повишена кръвна захар и безсъние. Заявил е, че майка му
живее в с. Обнова, а той живее и работи в Плевен, като си ходи на село през почивните дни.
Към момента на повдигане на обвинението майка му е получавала пенсия, а баща му я е
подпомагал финансово от Англия.
От показанията на свидетелката И. Н. П.., снаха на ищцата, се установява, че делото
срещу свекърва й е било за продажба на ракия. Покрай тези събития, П. била много
напрегната и стресирана, склонна към скандали, често избухвала, била апатична и не е
имала желание за нищо, стояла на тъмно със спуснати пердета, била много умислена, а
понякога гледала в една точка. Свидетелката посочва, че в резултат на това състояние и в
съчетание с нейната възраст (60 години), при свекърва й се отключили заболявания, като
захарен диабет и хипертония. Свидетелката по професия е медицинска сестра и лично й е
мерила кръвното налягане, което е било с високи стойности–горна граница 200 при
нормални стойности 110-140, а долната граница е достигала 100-120 при норма 60-90.
Същата твърди, че е съветвала свекърва си да се консултира с лекар и първоначално тя
3
отказвала, но впоследствие посетила кардиолог и ендокринолог, сама започнала да си мери
кръвната захар, като за диабета й била назначена терапия. Свидетелката посочва, че
миналата година на свекърва й са открили уплътнение на гърдата, същата я е свързала с
хирург, като на ищцата е направена операция за отстраняване на бучката на гърдата.
Свидетелката твърди, че посочените заболявания се дължат на преживения стрес, тъй като
П. била изключително напрегната, дали ще се установи, че двамата със сина й Владислав са
невинни. Посочва, че преди години свекърва й е претърпяла контузия вследствие на
катастрофа, когато са й правени 2 или 3 операции, тя самата е сменяла превръзките й вкъщи,
твърди че контузията на глезена е намалила подвижността й, което допълнително е
стресирало ищцата при ходенето й в съдилищата. Свидетелката заявява, че преди да бъде
обвинена ищцата не е имала здравословни проблеми, не е била депресирана, и всички тези
процеси са довели до напрежение, от което са отключени хронични заболявания.
Свидетелката посочва, че след приключване на делото свекърва й се успокоила, видимо
изглеждала по-добре, а преди това била депресирана, нямала желание за социални контакти.
От показанията й се установява, че преди катастрофата ищцата е работила като контрольор
в тролеите, а след това е инвалидизирана и не е работила, доходите й били ниски, поради
което същата е подпомагана финансово от съпруга си, който е в Англия.
От заключението на вещото лице доц. д-р Д. Д., което не е оспорено от страните и
съдът го приема като компетентно и обосновано, се установява, че в периода
25.05.2017г./датата на повдигане на обвинението до 25.11.2019г./ влизане в сила на
оправдателната присъда/ на ищцата с оглед представената медицинска документация са
извършени множество прегледи, изследвания и лечение, подробно индивидуализирани в
експертизата. Съгласно заключението на вещото лице, през посочения период ищцата е
диагностицирана със следните заболявания: диабет - тип 2; хипертонична болест;
рецидивиращо депресивно разстройство без психотични симптоми; доброкачествен тумор
на дясната гърда; контузия на глезена и увреждане на нервните коренчета. В експертизата,
вещото лице е описало етиологията и патогенезата на отделните заболявания, както и
рисковите фактори, увеличаващи вероятността от възникване на тези заболявания. Относно
причинната връзка между описаните заболявания и воденото срещу ищцата наказателно
производство, вещото лице посочва, че диагнозата диабет-тип 2 е поставена за първи път на
05.12.2018г. Водеща роля за появата на този тип диабет са наследствени и генетични
фактори и други рискови такива, като възраст, вредни навици, наднормено тегло.
Психическото напрежение и стресът от наказателното производство сами по себе си не
могат да причинят диабет, но водят до повишаване нивото на кръвната захар и в случая най-
вероятно са спомогнали да се „отключи“ и прояви това заболяване. Посочил е, че диабетът
при ищцата е в начален стадий, без усложнения и посредством таблетки и диета, кръвната
захар е относително стабилизирана. Относно артериалната хипертония, вещото лице е
установило, че през този период ищцата три пъти е посещавала кардиолог. Посочил е, че
при продължителен емоционален стрес е възможно да се задълбочат симптомите на това
заболяване, но не е определящ за отключването му, тъй като развитието му се определя от
комплекс от други фактори, които вещото лице описва подробно в експертизата. Вещото
лице доц. д-р Д. Д. е установил, че за периода 25.05.2017г.-25.11.2019г. ищцата М.П. шест
пъти е преглеждана от психиатър и един път е лежала в психиатрично отделение. Относно
поставената психична диагноза, ищцата е преосвидетелствана от комисия на ТЕЛК, като на
същата е призната 50 % трайно намалена работоспособност. Видно е от експертизата за
психичното заболяване на ищцата, описано в медицинската документация и в Експертното
решение на ТЕЛК – „Рецидивиращо депресивно разстройство без психотични симптоми“,
диагнозата е поставена преди 9-10 години, поради което експерта заключава, че стресът и
притесненията от повдигнатото обвинение, не са в пряка причинна връзка с това заболяване,
но имат значителен принос за емоционалното състояние на ищцата, описано в
представените епикризи: липса на настроение; нарушен сън; липса на желание за
4
извършване на дейности; плач при незначителни поводи; липса на апетит; чувство за вина;
апатия; ищцата спирала сама предписаното й поддържащо лечение.
Относно другите заболявания - доброкачествен тумор на дясната гърда и контузия на
глезена и увреждане на нервните коренчета, вещото лице е категорично, че нямат никаква
причинна връзка със стреса и безпокойството от повдигнатото обвинение. Съгласно
експертното заключение с изключение на доброкачествения тумор на гърдата, всички
останали заболявания са хронични и ищцата ще страда от тях цял живот с редуване на
периоди на ремисия /подобряване/ и изостряне /влошаване и засилване на симптомите и
оплакванията/. За другите констатирани заболявания: диабет, хипертония и депресивно
разстройство, вещото лице е заключило, че ищцата следва да приема непрекъснато
поддържащи лекарства, а при изостряне на симптомите и допълнителни медикаменти.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Обжалваното решение валидно и допустимо.
Първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице основание за
ангажиране отговорността на ответника и за присъждане на обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление. В
случая е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ. Установено е по делото,
че воденото наказателно производство срещу ищцата е завършило с влязла в сила
оправдателна присъда.
В случая между страните няма спор и това е установено безспорно, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са вследствие на незаконното обвинение. Спорен е единствено
въпросът за размера на дължимото обезщетение за репариране на тези вреди.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт
следва да се съобразят характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, възраст на увредения, причинените морални страдания и др. Когато
неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от
правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на
обезщетението обстоятелства още личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот,
разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на
здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването.
Въззивната инстанция намира, че в конкретния случай при определяне размера на
обезщетението за претърпените от ищцата М.П. неимуществени вреди и за прилагане
принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД следва да се отчетат следните обстоятелства:
към момента на започване на наказателното производство ищцата е била на възраст 57
години, живеела е в малко населено място-с.Обнова, Плевенска област и към същия момент
не е била осъждана; ищцата е била привлечена като обвиняема в извършаване на
престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК – за това, че със сина си В. Д. П. държала и продавала
акцизни стоки, общо 236 литра алкохолни напитки на обща стойност 1 475 лв., без поставен
акцизен български бандерол; за горепосоченото престъпление се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена
5
на разпространяваните стоки, както и с лишаване от права по чл.37 ал.1 т.7; престъплението,
в извършването на което е обвинена ищцата е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК;
наказателното производство срещу ищцата е продължило около две години, който срок е
разумен, като в този период делото е разгледано в досъдебната фаза и в съдебната фаза на
две инстанции с множество съдебни заседания-три открити съдебни заседания при първото
разглеждане на делото в районния съд и четири съдебни заседания при разглеждане на
делото повторно от районния съд; наказателното производство е протекло при двукратно
образуване на дело в първата инстанция, всяко от които приключва с оправдателна присъда,
и двукратно проведено въззивно производство; през целия период ищцата е била с най-
леката мярка за неотклонение „Подписка“; извършеното претърсване и изземване от дома на
ищцата в с.Обнова е станало известно в общността и се е отразило неблаягоприятно на
положението на ищцата в обществото, засегната е била честта и достойнството й.
С присъда постановена по НОХД № 225/2018г. на Районен съд Левски, влязла в
сила на 25.11.2019г., ищцата е призната за невинна и оправдана по повдигнатото й
обвинение за горепосоченото престъпление.
Установено е по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, свързани с
негативните й преживявания – същата била притеснена, напрегната, изнервена, изпитвала
страх и безпокойство от повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление и
воденото наказателно производство; притеснявала се как ще приключи делото, както за нея,
така и за сина й, който също е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление;
изпитвала срам и неудобство от хората в селото и съседите, имайки предвид, че село Обнова
е малко населено място; ищцата плачела безпричинно, изпадала в емоционална
нестабилност, заявявала, че не иска да живее и иска да сложи край на всичко; през периода
на воденото наказателно производство при ищцата били диагностицирани следните
заболявания: диабет-тип 2, хипертонична болест; рецидивиращо депресивно разстройство
без психотични симптоми; доброкачествен тумор на дясната гърда, които заболявания
според заключението на медицинската експертиза не са в причинна връзка с
преживяванията на ищцата от воденото наказателно производство; независимо, че
притесненията и стреса от воденото наказателно производство не са пряка причина за
появата на посочените заболявания при ищцата, то психическото напрежение и стреса,
които е изпитвала ищцата по време на воденото срещу нея наказателно производство, са
оказали неблагоприятно въздействие върху здравословното й състояние, което следва да
бъде отчетено. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
психичното напрежение и стрес, на които ищцата е била подложена през периода на
воденото срещу нея наказателно производство, сами по себе си не могат да причинят диабет
- тип 2, но могат да допринесат за повишаване нивото на кръвната захар, което косвено
може да допринесе за отключване на това заболяване. Заключението на медицинската
експертиза е, че заболяването артериална хипертония, също диагностицирано през
процесния период, се проявява и развива комплексно от множество фактори.
Продължителният психически стрес е възможно в някаква степен да даде негативно
отражение върху заболяването и да се задълбочат симптомите. Според заключението на
медицинската експертиза преживените стрес и притеснения от повдигнатото обвинение
имат значителен дял за психичното състояние на ищцата, описано в епикризите и
амбулаторните листи като рецидивиращи епизоди на потиснатост, липса на настроение,
нарушен сън, липса на желание за дейности,затвореност и др., за които съобщават и
разпитаните по делото свидетели.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, че психичното й заболяване е в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение. Ищцата е диагностицирана с „рецидивиращо
депресивно Според заключението на доц. д-р Д., не се установява и пряка причинна връзка,
6
между незаконното обвинение и останалите заболявания на ищцата-доброкачествен тумор
на дясната гърда и контузия на глезена с увреждане на нервните коренчета.
На ищцата се дължи обезщетение само за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от обвинението, за което е оправдана.
С оглед на изложеното и при съобразяване на всички вече изложени обстоятелства,
относими към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, и с оглед
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд счита, че справедливото
обезщетение в случая е в размер на 8 000 лв. Обезщетението се дължи, ведно със законната
лихва, считано от 25.11.2019г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното му изплащане.
До същия извод относно размера на обезщетение за неимуществени вреди е
достигнал и първостепенният съд.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя ответник, че първостепенният съд
необосновано е завишил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Въз
основа на свидетелските показания, приетата по делото медицинска експертиза, горните
обстоятелства и вземайки предвид и възрастта на пострадалата, която към момента на
привличане като обвиняема в извършване на престъпление е била на 57 год.,
обстоятелството, че няма предишни осъждания, добрият й социален статус в обществото,
първостепенният съд с основание е приел, че ищцата следва да бъде обезщетена за
претърпените неимуществени вреди със сумата от 8000 лв.
Ето защо въззивната жалба на ответника против решението в частта, с която е уважен
иска за неимуществени вреди в размер на 8000 лв. е неоснователна. Решението в
осъдителната част следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е и въззивната жалба на ищцата срещу решението в частта, с която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен. Не са налице основания за увеличаване размера
на обезщетението, определено от първостепенния съд. Предвид установените от
свидетелите конкретни вреди от незаконното обвинение, предвид продължителността на
производството във всичките му фази, при съобразяване на взетата по отношение на ищцата
мярка за неотклонение, която е най-леката „Подписка“, както и липсата на други
ограничения, които да е търпяла ищцата, няма основание да се приеме, че определеното
обезщетение в размер на 8 000 лв. е занижено. Първостепенният съд е отчел всички
относими към обезщетението обстоятелства, включително и продължителността на
наказателното производство. Неоснователно е оплакването, че решаващия съд само
частично е взел предвид свидетелските показания. По отношение на причинната връзка
между повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство против ищцата и
заболяванията й, определящо е заключението на експерта, а не показанията на свидетелите.
Няма основание да не се кредитира съдебно-медицинската експертиза, която е подробна и
мотивирана и изготвена от компетентно вещо лице. Заключението е обосновано и не се
налага изслушването на друга медицинска експертиза. Решаващият съд правилно,
основавайки се на заключението на медицинската експертиза, е приел, че заболяванията на
ищцата диабет тип 2, хипертония, рецидивиращо депресивно разстройство без психотични
симптоми“ и доброкачествен тумор на дясната гърда, не са пряка последица от
повдигнатото против ищцата обвинение в извършване на престъпление и воденото срещу
нея наказателно производство. Независимо от отричането на пряка причинна връзка между
воденото наказателно производство и заболяванията при ищцата, които са се проявили
именно в периода, когато са се водили наказателните дела против нея, съдът е отчел
становището на експерта, че психичното напрежение и стрес, на които ищцата е била
7
подложена през този период са допринесли за повишаване нивото на кръвната захар, че
продължителния емоционален стрес е възможно да е задълбочил симптомите на
хипертонията и че стресът и притесненията от повдигнатото обвинение имат значителен
принос за емоционалното състояние на ищцата, описано от психиатър в медицинската
документация. С оглед заключението на медицинската експертиза, че заболяванията диабет
тип 2 и хипертония при ищцата са повлияни медикаментозно, както и показанията на
свидетелите, които установяват, че след приключването на делата ищцата е по-спокойна,
няма основание за завишаване на така определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди. С оглед на изложеното, решението и в частта, с която предявения иск
за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 8 000 лв. до пълния
претендиран размер от 35 000 лв., следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.38 ал.2 от ЗА ответникът по иска
Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на адвокатите Д.Н.
и П.Е. от Плевенска адвокатска колегия адвокатско възнаграждение в размер на 323 лв.,
съобразно уважената част от иска, за осъщественото от тях процесуално представителство
на ищцата във въззивното производство.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128 от 13.11.2020г. на Окръжен съд – Плевен, постановено
по гр.д. № 535/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокатите Д.Н.
и П.Е. от Плевенска адвокатска колегия сумата от 323 лв. на основание чл.38 ал.2 от ЗА за
осъщественото от тях процесуално представителство на ищцата във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8