РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110116767 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл. 432,
ал.1 КЗ от В. Р. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. С. №23, ет.6, ап.224 срещу ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. С.ш.
№67А за осъждане на ответника да заплати сумата от 1748 лева (съобразно
допуснато с протоколно определене от 18.03.2022г. изменение по размер на предявени
иск), представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото
на ищеца МПС марка „БМВ“, модел „316И“ рег. №******** ВА, причинени
вследствие реализирано ПТП на 18.06.2021г. в гр. Варна, при което МПС марка
„Опел“, модел „Инсигния“, рег. ********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника,нанася увреждания в предна дясна част на автомобила на
ищеца, за което обстоятелство е образувана застрахователна преписка №003-5000-21-
000528, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 23.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че на така посочената дата е
реализирано ПТП, при което водачът на застрахованият по застраховка ГО при
ответника, на спира на ЖП гара – Варна при паркирано МПС не е съобрази пътната
обстановка, съответно движещите се и приближаващи автомобили, като отваряйки
шофьорската врата на автомобила нанася увреждания на собствения на ищеца
автомобил. Подписан е двустранен протокол за ПТП, в който за виновен водач е
1
посочен водача на МПС, което е застраховано при ответника. Ищецът е уведомил
ответника в качеството му на застраховател по застраховка ГО, като е образувана щета
№003-5000-21-000528, по която е изплатено обезщетение в размер на 551,87 лева.
Ищецът твърди, че стойността на вредите, които са причинени от процесното
ПТП възлизат на 2300 лева, като разликата след приспадане на заплатената стойност
възлиза на 1748 лева, от който сума претендира частично сумата от 100 лева. Посочва,
че вредите се изразяват в увреждане на: Предна броня облицовка грунд; дясна лайсна
предна броня; преден десен калник; Лайсна удар преден десен калник; предна дясна
врата; задна дясна врата; заден десен панел ТЕ; задна броня облицовка грунд; задна
дясна лайсна удар; предна дясна джанта; облицовка десен кожух огледало: стъкло
дясно външно огледало, предна дясна гума.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва,
че МПС марка „БМВ“, модел „316И“ рег. №******** е застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна полица BG/22/121001617172
при ответника, както и че с оглед на ПТП от 18.06.2021г. е образувана щета №003-
5000-21-000528, по която е изплатено обезщетение в размер на 551,87 лева.
Оспорват се твърденията в исковата молба, като се излагат възражения, че вина
за реализираното ПТП носи ищеца. Посочва, че ищецът не е съобразил пътната
обстановка, като не се е движел със съобразена скорост, която да бъде подходяща, така
че да бъде избягнато реализирането на ПТП. Намира, че изплатеното обезщетение на
ищеца е изплатено без основание. В условията на евентуалност оспорва по размер
претенцията, като счита, че размера на същата е завишен. Посочва, че средната пазарна
стойност на увредения автомобил възлиза на 1063,75 лева, при което
възстановителната стойност посочена от ищеца в исковата молба от 2300 лева
надхвърля размера на действителната пазарна стойност на увредения автомобил, което
предполага ограничаване отговорността на застрахователя до размера пазарната оценка
на повреденото МПС, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части.
Посочва, че в процесната хипотеза се касае за тотална щета, доколкото за увреденото
МПС собственикът би получил сумата от 689,44 лева.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено е свидетелство за регистрация Първа част на МПС, от което се
установява, че л.а. марка „БМВ”, модел „316И”, рег. № В7801ВА е собственост на
ищеца.
Представен е по делото двустранен протокол за ПТП от 18.06.2021г., в който се
посочва, че на така посочената дата в гр. Варна в района на ЖГ гара – Варна е
реализирано ПТП, при което МПС „Опел“, модел „Инсигния“ при движение удря
2
приведен в покой автомобил на ищеца. В протокола е посочено, че водача на МПС
„Опел“, модел „Инсигния“ е виновното за ПТП лица, а ищецът невинен за инцидента.
Представено е опис – заключение по щета № 0003-5000-21-000528/18.06.2021г.
образувана при ответника, в която се описани увреждания по МПС марка „БМВ”,
модел „316И”, рег. № ****.
По делото е прието заключение по назначената съдебно – автотехническа
експертиза на в.л. А.В., в което се посочва, че средната пазарна стойност на
необходимите труд и материали, които са необходими за възстановяване уврежданията
на МПС на ищеца възлиза на 2690,16 лева. При влагане на оригинални за марката
части стойността би възлизала на 3009,06 лева, а на алтернативни части от други
производители в размер на 2371,31 лева. Средната пазарна цена на увредения л.а. към
18.06.2021г. експерта изчислява на 2600 лева, като стойността на запазените части,
които не са увредени от ПТП възлизат на общо 208 лева. Стойността на автомобила
при изкупуване по реда на Наредба за изкупуване на излезлите от употреба МПС от
15.01.2013г.,възлиза на 284,58 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Не се спори между страните, поради което е прието от съда за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване (съобразно уточненията направени в
първото по делото съдебно заседание), че МПС „Опел“, модел „Инсигния“ с рег. №
4473ТА има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответника в
качеството му на застраховател, която е обективирана в ЗП №BG/22/121001617172. Не
се спори, че ответникът в качеството му на застрахователна на посоченото МПС е
уведомен за възникналото застрахователно събитие, по което е образувана щета №003-
5000-21-000528, по която е изплатено обезщетение в размер на 551,87 лева.
Първата категория възражения, които повдига ответникът с отговора на
исковата си молба е досежно това, кой от водачите на моторните превозни средства е
виновен за реализираното ПТП, дали това е водача на застрахованото при ответника
МПС или ищецът, като водач на увредения автомобил.
На осн. чл. 202 ППЗДП при пътнотранспортно произшествие само с материални
щети и с участието на две пътни превозни средства, когато те могат да се придвижват
на собствен ход и няма разногласие между участниците в произшествието в оценката
3
на обстоятелствата за настъпването му, виновният водач попълва и предава на другия
водач съответната бланка от протокола за регистриране на пътнотранспортно
произшествие без участието на органите на Министерството на вътрешните работи.
В случая е представен двустранен протокол за ПТП, който е съставен в деня на
инцидента, който се посочва механизма на осъщественото ПТП. Част от посочения
ПТП са и изявленията на водачите на моторните превозни средства, че не са
употребили алкохол, като водача на л.а. „Опел Инсигния“ е декларирал и, че е виновен
за настъпване на инцидента.
Двустранният протокол за ПТП е подписан от водача на МПС марка „Опел“,
застрахован при ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност”, като няма спор че застрахованото лице е автор на
положения в документа по чл. 202 ППЗДП подпис. С полагане на този подпис
деликвента (водача на застрахованото при ответника МПС) признава извънсъдебно
неизгоден за него факт, а този факт е признат в качеството му на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, което признание обвърза застрахователя. С
Решение №69/24.06.2011г., постановено по гр. дело № 584/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. се
приема разбирането, че признанието представлява обяснение на страна по делото,
което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.
Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред
друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда
разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то
представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при
решаването на спора. Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със
свидетелски показания или с документа, който го материализира. Липсват по делото
ангажиране на доказателства от страна на ответника в насока, която оборва
релевираното извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, което признание
изцяло й обвързва. Това признание следва да бъде преценено и с оглед последващите
действия на застрахователя, който при сезиране на увреденото лице е образувал
застрахователна преписка и е осъществил плащане по същата на застрахователно
обезщетение. Плащането на застрахователно обезщетение, наред с признанието за
виновност на водача на застрахованото при ответника МПС са достатъчни за да бъде
прието, че отговорността за вредите, които са нанесени при настъпване на
застрахователното събитие се носи от ответника, като застраховател на виновния за
инцидента водач. Плащането по образуваната застрахователна преписка не е
направено без основание от ответника както той излага в отговора на исковата си
молба, а на напълно годно правно основание във връзка с претенцията на пострадалото
от застрахователното събитие лице.
Следващата категория възражения на ответника са свързани с въпроси досежно
размера на застрахователното обезщетение. Повдига се въпроса, че стойността на
4
обезщетението за отстраняване на уврежданията превишава пазарната стойност на
МПС, при което следва да бъде ограничена отговорността на застрахователя до този
размер.
По въпроса установяване размера на стойността под формата на труд, материали
и резервни части,която е необходима за възстановяване на уврежданията е прието
заключение на съдебно – автотехническа експертиза на в.л. В., което се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадено. В заключението си експерта посочва, че
средната пазарна стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредената
вещ възлизат на 2690,19 лева, в която стойност се включват разходи за резервни части,
ремонт, боядисване, материали и други необходими дейности и операции свързани с
ремонта на автомобила. Пазарната стойност на увредения автомобил към момента на
настъпване на застрахователното събитие възлиза съобразно заключението на
съдебната експертиза на 2600 лева, а т.е. това е стойността на която към този момент
може да бъде придобит автомобил от тази марка, модел и сходни с процесния
характеристики. В случай, че автомобила се предаде за скрап, то стойността на
изкупуването му съобразно ценообразуването по Наредба за излезлите от употреба
МПС ДВ бр.7/2013г. би възлизала на 284,58 лева, а в случай, че бъдат остойностени
запазените му части, които не са увредени след инцидента, то същите биха възлезли на
208 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение, което следва да бъде изплатено не може да превишава
стойността на имуществено, което то е имало към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Претърпените имуществени вреди в максималния си
размер могат да бъдат равни на стойността на самата увредена вещ, която стойност се
определя към момента на възникване на увреждане. Ако бъде прието обратното, то би
се допуснало неоснователно обогатяване на собственика на увреденото имущество,
доколкото той би получил застрахователно обезщетение в по-голям размер от
стойността на увредената вещ.При тези съображения и в хипотеза, при която размера
на разходите за ремонт на увреденото МПС надвишават стойността на същото, то
максималния размер на дължимото от застрахователя обезщетение следва да бъде
определен до размера на стойността на автомобила, която стойност допълнително
следва да бъде коригирана, като бъде намалена с по-голямата от двете стойности на
запазените части или стойността при изкупуване на автомобила за скрап. Това е така
доколкото след получаване стойността на запазените части или стойността при
изкупуване на МПС за скрап, към която стойност се прибави и застрахователното
обезщетение, коригирано чрез намаляване по един от посочените компоненти, то
собственикът на увреденото имущество би получил сума, за която може да закупи вещ,
5
която е аналогична по вид и характеристики с увредената такава.
Стойността на разходите изчислени на база средно – пазарни цени, който е
необходима за ремонт на автомобила на ищеца възлиза на 2690,19 лева, а стойността
на този автомобил към момента на инцидента възлиза на 2600 лева, поради което за
основа за изчисляване на необходимото застрахователно обезщетение следва да бъде
взета именно неговата пазарна стойност. В случай, че собственика се разпореди със
запазените части от този автомобил то той би получил 208 лева, но ако предаде
автомобила за скрап, то изкупната цена би възлизала на 284,58 лева. При
гореизложените съображения от стойността на автомобила следва да бъде извадена по-
високата стойност, която е тази на изкупуване за скрап, поради което размера на
максималното застрахователно обезщетение, което би могъл да получи ищеца възлиза
на 2315,42 лева. Няма спор, че доброволно при образуване на застрахователната
преписка, ответникът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 551,87 лева.
Това заплатено вече обезщетение следва да бъде приспаднато от дължимото, поради
което остатъкът възлиза на 1763,55 лева.
С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение е изцяло основателен за сумата от 1748 лева, поради
което следва да бъде уважен. Считано от депозиране на исковата молба в съда се
дължи и присъждане на лихва за забава, съобразно релевираното искане от ищеца.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 220 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С представения договор за правна защита и съдействие, процесуалния
представител на ищеца е предоставил процесуална защита на страната по реда на чл.
38, ал.1, т.3 ГПК, в която хипотеза съдът следва да определи възнаграждение за
процесуално представителство, което ответникът да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на страната, на която е предоставена безплатна правна
помощ. В съдебната практика и в частност Определение №442/28.06.2019 по дело
№502/2019 на ВКС, ТК, II т.о., което напълно се споделя и от настоящия
първоинстанционен съдебен състав се приема, че основанията, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1
ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/
роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване
клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали
лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на
договорна свобода между адвоката и клиента.
Съдът намира, че следва да определи възнаграждение за процесуално
6
представителство в размер на 352,36 лева, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството по делото не се отличава с висока правна и фактическа трудност,
същото приключи в рамките на едно съдебно заседание, в което се осъществиха всички
процесуални действия по съдебна защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. С.ш. №67А ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. П., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С. №23, ет.6, ап.224 сумата от 1748 (хиляда седемстотин
четиридесет и осем) лева -обезщетение за причинени имуществени вреди на
собственото на ищеца моторно превозно средство марка „БМВ“, модел „316И“ рег.
№******** ВА, причинени вследствие реализирано пътнотранспортно произшествие
на 18.06.2021г. в гр. Варна, представляващо покрит риск по застраховка „Гражданска
отговорност“, която е обективирана в застрахователна полица №BG/22/121001617172,
за което обстоятелство е образувана застрахователна преписка №003-5000-21-000528,
ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба
в съда – 23.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал.1
КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. С.ш. №67А ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. П., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С. №23, ет.6, ап.224 сумата от 220 (двеста и двадесет)
лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. С.ш. №67А ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.В. Р.,
ЕГН ********** от Адвотатска колеги – Варна, служебен адрес гр. Варна, ул. Патриарх
Евтимий № 11, офис №1 сумата от 352,36 (триста петдесет и два лева и 36 ст.) лева,
определено от съда възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството по гр. дело № 16767/2021г. на Варненски районен съд на ищеца В. Р.
П., ЕГН **********, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7