Решение по дело №630/2018 на Административен съд - Монтана

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 30/23.01.2019 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на осемнадесети януари  две хиляди и деветнадесета година, в състав :  

                 Председател: Огнян Евгениев

                                                                            Членове:  Соня Камарашка

                                        Мария Ницова

при секретар В*** и с участието на прокурора Александрова

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 630/2018 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

            С решение № 163 от 05.11.2018г., постановено по АНД № 235/2018 г., Районен съд Лом е потвърдил наказателно постановление № 12-001248 от 15.05.2018 г. на директор  на дирекция „Инспекция по труда”/ДИТ/ гр.Монтана, с което на „С*** С*** “ О***, със седалище и адрес на управление гр.С*** , ж.к.“Х*** “, ул.Х*** И*** №* ,  представлявано от Е.И.Б., за нарушение по чл.128, ал.2 КТ на основание чл.416, ал.5 Кодекс на труда КТ/ във вр. с чл.414, ал.1 КТ, е наложена имуществена санкция в размер 2000 лева.

            Недоволен от така постановеното решение, касаторът, чрез пълномощника  адв. С., го обжалва и развива доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена наложената имуществена санкция.

            Ответната страна, редовно призована, не се явява и не изразява становище по жалбата.

            Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните доводи:

            За да потвърди наказателно постановление,  въззивният съд е  приел, че касаторът е извършил установеното с акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 12-001248/02.05.2018 г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление/НП/ № 12-001248/15.05.2018 г. на директор  на ДИТ Монтана нарушение на разпоредбата на чл.128, ал.2 КТ. Въззивния съд е приел нарушението и съпътстващата фактическа обстановка за безспорно установени, което го е мотивирало да потвърди обжалваното наказателно постановление.

            Настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна при следните доводи:

            Не могат да бъдат споделени развитите от касатора доводи, че въззивното решение е неправилно и необосновано, че са нарушени правилата на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, т.к. не е посочена датата на нарушението.  Обосновано и правилно при надлежно събиране и кредитиране на събраните необходими писмени и гласни доказателства за изясняване на спора, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата на чл.128, ал.2 КТ. Настоящият съдебен състав, който е сезиран с доводи за неправилност на обжалваното решение, не установява наличието на такива и счита, че делото е попълнено с необходимите доказателства, които са дали възможност да се постанови едно обосновано и правилно решение. Въззивният съд е извел точни и обосновани изводи, който са го мотивирали да приеме, че в случая нарушението, което е дало основание за налагане на имуществената санкция е безспорно установено. Настоящата съдебна инстанция не установява да е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на производствените правила, като констатира, че въззивният съд обосновано е приел в мотивите си, който изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за нужно да ги повтаря в настоящото съдебно решение, че нарушението е надлежно установено и описано както в АУАН, така и в НП.

            Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на въззивния съд свързани с точната индивидуализация на нарушителя и фактическата обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението. Настоящата инстанция не намира за нужно да приповтаря изложеното от въззивния съд, като отбелязва, че размерът на наложената имуществена санкция е към минимума, предвиден в материалния закон и изцяло с тежестта на извършеното административно нарушение.

            Както АУАН, така и НП съдържат необходимите реквизити, респективно в тях изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита. По разбиране на настоящият съдебен състав, събраните по делото свидетелски показания на актосъставителя Х*** и свидетеля А*** ,  както и събраните писмените доказателства по делото са обсъдени надлежно от въззивния съд, който е извел обосновани изводи относно извършеното нарушение, които следва изцяло се споделят.    

            Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон, като на основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.

 

            Предвид гореизложеното и на основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСТАВЯ в сила решение № 163 от 05.11.2018г., постановено по АНД № 235/2018 г. по описа на Районен съд Лом.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                            Председател:

 

                                              Членове: