№ 2151
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110165804 по
описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „*****************************” ЕАД твърди, че е доставил на
ответниците Р. П. И., с ЕГН: ********** и Е. П. К., с ЕГН: **********
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответниците са ползвали енергията, като за
процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да осъди
ответниците да му заплатят разделно при квоти по 1/2 за всеки от тях сумите,
както следва: сумата от 2492,20 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 431,55 лв. - законна лихва за забава
от 15.09.2020 г. до 15.11.2022г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м.10.2019 г. - м. 04.2021 г. 37,81 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 8,62 лв. - лихва за периода от
01.12.2019г. до 15.11.2022г.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им особен
1
представител са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който
оспорват исковете. Оспорват размера на вземанията. Оспорва ответниците да
се намират в облигационни отношения с ищеца. Релевират възражение за
изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените
искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца ФДР „******************”
ЕООД не оспорва предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №
43, том XXIX, дело № 5667 от 1994г., се установява, че В. А. К. е придобила
собствеността върху топлоснабдения имот, а имено апартамент, находящ се в
гр. *****************************.
От удостоверение за наследници с изх. № РСЛ22-ДИ11-513 от 08.12.22г.
(л.36), се установява, че В. А. К. е починала на 24.03.2021г., като оставила за
свои наследници по закон двете си дъщери Р. П. И. и Е. П. К., които се явяват
ответници по настоящото дело.
След смъртта на В. А. К. съгласно чл. 5, ал.1 ЗН ответниците се
2
легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот, при квоти от
по 1/2-ра ид.ч. за всеки.
Предвид цитираната норма на чл. 153 ЗЕ, ответниците като съсобственици
на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна
енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят
да закупуват доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и
същите дължат заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна
енергия. Договорът касае обект с абонатен № **********************,
находящ се в гр. ***************************** за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по
делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция
съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани
са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от
ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ФДР „******************” ЕООД при спазване
нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото
разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба №16-
3
334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи
по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна
енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
депозиране на исковата молба – 02.08.2022г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото, исковата молба е депозирана на
01.12.2022г. и с оглед на приетото заключение по извършената съдебно-
счетоводна експертиза, то следва да се приеме, че вземането на ищеца за
периода месец 05.2019 г. до 30.11.2019г. е погасено по давност, поради което
съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само
за останалата част от исковия период – от 01.12.2019г. до 31.04.2021г. При
кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по
4
давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия
при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 2 292,42 лв., до
която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата до
пълния предявен размер от 2492,20 лв. и за периода от 05.2019 г. до
30.11.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен. Сумата от 2
292,42лева следва да бъде разпределена между ответниците, съобразно
притежаваните от тях квоти, като всяка дължи сума в размер на 1146,21 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период (л.28). По делото се установява, че за исковия период от 10.2019г. до
04.2021г., начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 37,81 лв., поради което и искът се явява
изцяло основателен. Съобразно притежаваните от ответниците квоти следва
да заплатят на ищеца всеки поотделно, сумата от 18,91 лв.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За процесния период са приложими ОУ на
„*****************************“ ЕАД от 2016 г., публикувани през
м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
5
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „*****************************“ ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и предвид
датите, на които са изготвени общите фактури за отчетните периоди
2019/2020 г. и 2020/2021 г., мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2020 г. до 15.11.2022г., която служебно изчислена възлиза в размер на
493,23 лв., но с оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер,
съдът следва да уважи предявената претенция за мораторна лихва до пълния
й размер – 431,55 лева, която следва да се разпредели между ответниците,
съобразно притежаваните от тях идеални части. Така всеки един поотделно
дължи на ищеца сумата от 215,78 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Ответникът
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената
част от исковете в размер на 788,69 лв., (848,20 лв. общо извършени разноски,
при уважена част от исковете в размер на 92,98%) представляваща заплатена
държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ, възнаграждение за
особен представител на ответника и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Разноските следва да бъдат
6
разпределение между ответниците, съобразно притежаваните от тях идеални
части в съсобствеността, а именно всеки от тях следва да заплати разноски в
размер на 394,35 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до
приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил
такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. И., с ЕГН: **********, да заплати на
„*****************************“ ЕАД, ЕИК ************************,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ , сумата от 1146,21 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 16,
находящ се в **************************, за периода от 01.12.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
– 01.12.2022г. до плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД , вр.
чл.149 ЗЕ, сумата от 215,78 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022г., както и сумата от 18,91 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 10.2019г. до 04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 01.12.2022г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
пълния предявен размер от 1246.10 лв. и за периода от 05.2019 г. до
30.11.2019г., както и сумата от 4,31 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 10.2019г.
до 04.2021г.
ОСЪЖДА Е. П. К., с ЕГН: **********, да заплати на
„*****************************“ ЕАД, ЕИК ************************,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ , сумата от 1146,21 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в апартамент № 16,
находящ се в **************************, за периода от 01.12.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда
7
– 01.12.2022г. до плащането, както и на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД , вр.
чл.149 ЗЕ, сумата от 215,78 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2020 г. до 15.11.2022г., както и сумата от 18,91 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 10.2019г. до 04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба в съда – 01.12.2022г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за горницата до
пълния предявен размер от 1246.10 лв. и за периода от 05.2019 г. до
30.11.2019г., както и сумата от 4,31 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 10.2019г.
до 04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. П. И., с ЕГН: ********** да
заплати на „*****************************“ ЕАД, ЕИК **********, сумата
от 394,35 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. П. К., с ЕГН: ********** да
заплати на „*****************************“ ЕАД, ЕИК **********, сумата
от 394,35 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ФДР „******************”
ЕООД, като помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8