№ 189
гр. София, 10.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600203 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
С определение № 30 от 26.01.2022 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по ЧНД №
17/2022 г. по описа на същия съд, е отменено постановление от 17.12.2021 г. на прокурор
при ОП-Враца за прекратяване на наказателното производство по ДП № 6/2018 г. по описа
на ОСлО при ОП-Враца, пр.пр. № 240/2018 г. по описа на ОП-Враца. Със същото
определение делото е върнато на ОП-Враца с указания съгласно обстоятелствената част на
определението.
Срещу така постановеното определение е постъпил въззивен протест от прокурор при ОП-
Враца с оплаквания, че е изцяло незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо
място се твърди, че указанията, дадени от Окръжен съд-Враца с отменителното определение
№ 269/17.11.2021 г. по ЧНД № 544/2021 г. по описа на същия съд, са изпълнени. На
следващо място се заявява становище, че от събраните по досъдебното производство
многобройни доказателства, подробно описани в прекратителното постановление на ОП -
Враца от 17.12.2021 г., е доказано по безспорен начин, че няма физическо или физически
лица, чиито виновни действия да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
неблагоприятния резултат - смъртта на П. И. П.. По така изложените съображения подалият
протеста прокурор моли апелативният съд да постанови определение, с което да отмени като
необосновано и незаконосъобразно атакуваното определение № 30 от 26.01.2022 г.,
постановено по ЧНД №17/2022 г. по описа на Окръжен съд – Враца, и да потвърди като
обосновано и законосъобразно постановлението на Окръжна прокуратура - Враца от
17.12.2021 г., с което е прекратено наказателното производство.
Апелативен съд - София, след като се запозна с изложените в протеста доводи и с
материалите по делото и след като сам извърши служебна проверка на атакувания съдебен
1
акт и на прекратителното постановление, приема за установено следното:
Досъдебното /наказателното/ производство е било образувано на 08.02.2018 г. по реда на чл.
212 ал.2 от НПК - със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие - срещу
неизвестен извършител затова, че същият ден /08.02.2018 г./ около 10.00 часа в гр. Враца в
МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр. Враца поради незнание или немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, е
причинил смъртта на П. И. П. от гр. Враца - престъпление по чл. 123, ал. 1 НК /като тази
фактическа и правна рамка на разследването е очертана в постановлението на следовател в
ОСлО-ОП гр. Враца от 08.02.2018 г./.
В хода на проведеното до момента разследване по отношение на така описаните
/зададените/ фактически положения никое Л. не е било привлечено в качеството на
обвиняем за горното или за друго престъпление.
С постановление на прокурор при ОП-Враца от 02.04.2020 г. наказателното производство по
ДП № 6/2018 г. по описа на ОСлО - Враца е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
С определение на Окръжен съд-Враца № 198/20.05.2020 г., постановено по ЧНД № 149/2020
г. по описа на същия съд, горното прекратително постановление е било отменено и делото
върнато на ОП-Враца с указания. Този съдебен акт на ОС-Враца е бил потвърден с
определение на САС № 10283/30.07.2020 г., постановено по ВНЧД № 706/2020 г. по описа
на същия съд.
С последващо постановление на прокурор при ОП-Враца от 05.10.2021 г. наказателното
производство по ДП № 6/2018 год. по описа на ОСлО при ОП-Враца, съотв. пр.вх.№
240/2018 г. по описа на ОП-Враца отново е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 НПК.
При осъществения съдебен контрол на това прекратително постановление с определение на
ОС-Враца № 269/17.11.2021 г., постановено по ЧНД 544/2021 г. по описа съда, същото е
отменено и делото отново е върнато на ОП-Враца с указания.
С актуалното постановление на прокурор при ОП-Враца от 17.12.2021 г., предмет на
настоящата съдебна процедура по чл. 243 ал.5-8 от НПК, на основание чл. 243 ал.1 т.1 във
вр. чл. 24 ал. 1 т.1 пр.2 от НПК и поради липса на извършено престъпление от общ характер
за пореден път е било прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 6/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Враца, пр.пр. вх. № 240/2018 г. по описа на ОП-
Враца.
Това прекратително постановление е било обжалвано пред ОС-Враца от адв. Д. М. от САК,
повереник на Р.П. С. и И. И. П., наследници на починалата П. И. П., като със своя съдебен
акт, предмет на настоящата въззивна проверка - определение № 30 от 26.01.2022 г. на ОС-
Враца, постановено по НЧД № 17 по описа на съда за 2022 г., първостепенният съд го е
отменил и отново е върнал делото на ОП-Враца с указания.
Макар и да не изразява изцяло съгласие с изложените в атакуваното определение доводи и
2
аргументи, въззивният съд намира за правилен крайният решаващ извод на първостепенния
съд за отмяна поради /процесуална/ незаконосъобразност на обжалваното пред него
прекратително постановление на прокурора при ОП-Враца.
В процедурата по чл. 243 ал.5 от НПК, в която се осъществява съдебен контрол върху
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, каквато се
явява и настоящата, първоинстанционният съд, както и въззивният, са длъжни да проверят и
да се произнесат по въпросите дали прекратителното постановление е обосновано и дали
при прекратяването на наказателното производство са допуснати нарушения на материалния
и на процесуалния закон. Затова в текущото производство както първата, така и въззивната
инстанция са длъжни да анализират цялата налична доказателствена съвкупност, въз основа
на която е установена относимата към предмета на делото фактическа обстановка, и с оглед
на това да преценят дали установените от прокурора в прекратителното постановление
фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен
материал /в този смисъл е решение № 510 от 23.12.2009 г. по н.д. № 466/2009 г., ІІ н.о. на
ВКС/. Т.е., да преценят дали постановлението е обосновано. Освен това задължително
следва да бъде преценена и процесуалната законосъобразност на самото разследване /дали
същото е извършено обективно, всестранно и пълно/; на извършените действия по
разследването – способи на доказване /дали събирането и проверката на доказателствения
материал е протекло съобразно императивните процесуални норми/; на дейността по
оценката на доказателствения материал /дали същият е обсъден в своята цялост, дали
неоснователно е игнорирана част от него, дали са обсъдени противоречивите
доказателствени материали, дали има позоваване на процесуално негодни доказателства и
т.н./; както и на самото изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното
производство /дали прокурорът е допуснал нарушения при изготвянето му – като не е
изложил мотиви или същите са противоречи, нелогични или неразбираеми; не е изложил
фактически констатации, които счита за установени; не е посочил фактическите и/или
правните основания за прекратяването и др./. На задължителна оценка подлежи и
материалната законосъобразност на постановлението за прекратяване – дали е допусната
грешка при прилагането на материалното наказателно право при обосноваване наличието на
основанието за прекратяване /в случая произнасянето по материалната законосъобразност
на постановлението за прекратяване несъмнено е обусловено от отговора на въпроса дали е
извършено престъпление, което предполага извършването на преценка за правилното
прилагане на материалния закон/.
Предвид гореизложеното относно принципните положения за пределите и обхвата на
съдебния контрол в това производство въззивната инстанция намира за единствено правилен
изводът на първостепенния съд за незаконосъбразност на прекратителното постановление. В
случая, изпълнявайки задълженията си да извърши преценка по въпросите, запълващи
съдържанието на критериите за законосъобразност на постановлението за прекратяване,
окръжният съд не е посочил изрично, че констатираната от него незаконосъобразност на
контролирания прокурорски акт е процесуална и че тя се дължи на допуснати съществени
3
процесуални нарушения при изготвянето му. Но доколкото констатираните от първия съд
пороци на прекратителното постановление касаят съществени пропуски и непълноти в
съдържанието му относно описанието на релевантната фактическа обстановка, анализа на
доказателствата и правната аргументация /правния анализ на установените факти/, то
очевидно са наЛ. именно допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето
на постановлението. Иначе, разгледани по същество, напълно основателни се явяват
отправените от първия съд упреци към процесуалната дейност на прокурора по изготвянето
на прекратителното постановление - че в описаната в постановлението фактическа
обстановка липсват фактите и обстоятелствата, установени с част от събрания
доказателствен материал; че в атакуваното постановление фактическата обстановка е
непълна и повърхностно изложена; че прокурорът не е извършил съответния доказателствен
анализ, не е обсъдил изброените доказателства, посочвайки кои от тях се приемат и защо и
кои се изключват от доказателствения материал и защо; че липсва изложение от кои събрани
доказателства какво се приема за установено, за да се стигне до крайния извод; че
прокурорът не е изпълнил императивните си задължения съгласно чл. 107, ал. 5 НПК за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото въз основа на
внимателна преценка на събраната доказателствена съвкупност. В тази връзка дори беглото
съпоставяне на съдържанието на прокурорския акт със събраните доказателствени
материали е достатъчно да бъде направен извод, че в постановлението не са намерили
своето адекватно отражение всички установими /респ. установени/ от доказателствата по
делото факти, които имат значение за проследяване на здравословното състояние на П. П.а в
периода от 01.01.2018 г. до 08.02.2018 г. и от какви заболявания е страдала през този период;
за оказаната й медицинска помощ в този период - действията по диагностиката и лечението
й, назначените и извършени изследвания, назначените и провеждани терапии; за
поставените й диагнози и правилността на същите – съответствавали са на състоянието на
детето и на проявяваната симптоматика, отразявали ли са динамичните промени в
състоянието на детето; за оценката на оказваната й медицинска помощ – дали е била
адекватна, своевременна, съобразена с клиничните прояви и еволюцията на заболяванията;
за описанието и оценката на медицинските процедури и лечебните действия, извършени при
хоспитализацията на П. П.а в МБАЛ „Хр.Ботев“ гр. Враца – дали са извършени
своевременно, адекватно и в необходимия обем спрямо моментното състояние на П. П.а,
отговаряли ли са на нивото на компетентност на болничното заведение, съобразени ли са
били с действащите медицински стандарти, утвърдените алгоритми за лечение и добрата
медицинска практика; за развитието и характеристиките на причинно-следствения процес,
довел до настъпването на смъртта на П. П.а /какви са причините за смъртта й/, при
конкретните обстоятелства възможно ли е било посредством медицинско /респ.
медикаментозно/ въздействие да бъде избегната и дали в случая е било сторено всичко
необходимо и достъпно /като знание и медицинска практика/ във връзка с диагностиката и
лечението, за да бъде предотвратен леталния изход; допуснати ли са били нарушения в
медицинските действия по отношение диагностиката и лечението на П. П.а, които да са в
пряко причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта й.
4
Непопълването на прокурорския акт с необходимите факти относно така изброените
значими за предмета на разследването обстоятелства обосновава извод за допуснато
съществено процесуално нарушение при изготвянето на прекратителното постановление.
Описаните фактически непълноти в обсъжданото постановление касаят все обстоятелства,
които са от съществено значение за преценката дали са осъществени обективните и
субективните признаци на престъпление. От тази преценка зависи и извода дали е наЛ.
посоченото и приложено от прокурора прекратително основание, като липсата на
релевантни фактически констатации води да невъзможност да бъде осъществена проверка в
тази насока. И тъй като в настоящото контролно-отменително производство съдът не
действа като инстанция по същество досежно фактите, не може да събира и проверява нови
доказателства и сам не може да приема нови фактически положения, то така допуснатите от
прокурора пропуски при изложението на релевантните на разследваното престъпно
посегателство факти не могат да бъдат отстранени от съда в това производство и се явяват
самостоятелно основание за отмяна на постановлението и за връщане на делото на
прокурора.
На следващо място правилна е и преценката на окръжния съд, че в прекратителното
постановление прокурорът не е извършил дължимия анализ на събраните и изброени от
него доказателствени материали, като не е посочил кои от тях кредитира и кои от тях
изключва и защо. В случая самото изброяване на приложените в хода на разследването
доказателствени способи и на събраните доказателствени източници без анализ на същите
не удовлетворява процесуалния стандарт за мотивираност на прекратителния прокурорски
акт.В тази връзка правилна е и забележката на първия съд, че прокурорът не е изложил
мотиви относно конкретната доказателствена обезпеченост на съдържащите се в
постановлението /твърде оскъдни при това/ фактически констатации, а именно – от кои
доказателствени източници се установяват отделните факти.
Въззивната инстанция напълно споделя и довода на първия съд, че в постановлението
липсват конкретни правни аргументи относно приложеното основание за прекратяване на
наказателното производство. В случая прокурорът е мотивирал извода си за наличието на
основание за прекратяване на наказателното производство единствено с декларативната
констатация, че "от доказателствата по делото не се установява наличие на физическо Л.,
чието виновно поведение да е в пряка причинно следствена връзка с неблагоприятния
резултат", без да е развил нито едно съображение защо и на основата на кои доказателства и
установени въз основа на тях фактически положения приема това. Т.е., не са изложени
никакви мотиви защо в случая порурорът приема, че настъпилата смърт на П. П.а не се
дължи на конкретно човешко поведение /действие или бездействие/.
На фона на описаната дотук незадоволителна процесуална дейност на прокурора по
изготвянето на самото прекратително постаоновление следва да бъдат отчетени и
съдържащите се в постановлението вътрешно противоречиви изводи относно приложеното
основание за прекратяване на наказателното производство. От една страна изложените
твърдения, че "от доказателствата по делото не се установява наличие на физическо Л.,
5
чието виновно поведение да е в пряка причинно следствена връзка с неблагоприятния
резултат" /на стр. 4/ без съмнение сочат на основанието по чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК
„деянието не е извършено“, т.е., че изобщо няма извършено деяние. От друга страна,
прокурорът е приложил регламентираното в чл. 24 ал.1 т.1 пр.2 от НПК прекратително
основание - че в случая деянието не съставлява престъпление /страница 5 от
постановлението/. Коментираното в настоящия абзац противоречие обосновава порок на
прекратителното постановление, който представлява самостоятелно процесуално
нарушение, допуснато при изготвянето на прокурорския акт.
В случая първостепенният съд е приел, че прекратителното постановление е и
необосновано. Въззивният съд намира обаче, че необосноваността неправилно е
аргументирана с доводи, че в описаната фактическа обстановка липсват фактите и
обстоятелствата, установени с част от събрания доказателствен материал; и че не е
извършен съответния доказателствен анализ, не са обсъдени изброените доказателства чрез
посочване кои от тях се приемат и защо и кои се изключват от доказателствения материал и
защо /виж стр. 3 от определението/. Тези пороци на постановлението, както бе вече
отбелязано, са основание за извод, че е допуснато процесуално нарушение при самото му
изготвяне, а не за извод, че същото е необосновано. Класическата необоснованост е наЛ.,
когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е
допуснал логическа грешка при оценката на доказателствения материал и в резултат на това
е допусната и грешка във фактическите изводи /в изводите за фактите по делото/. В случая
окръжният съд нито е приел разследването да е извършено необективно, формално и
едностранно, нито пък е приел прокурорът да е допуснал логическа грешка при оценката на
доказателствения материал и в резултат на това възприетите фактически констатации да не
се установяват от събраните доказателствени материали. Въззивният съд също не
констатира такива недостатъци на разследването и на оценъчната доказателствена дейност
при изготвянето на постановлението. Последно приобщената по делото повторна КСМЕ /л.л.
46-121 в т.5/, изготвена от 7 вещи лица-специалисти по виросология, инфекциозни болести,
детски болести, детска пневмология и фтизиатрия, УНГ-болести и съдебна медицина, е
отговорила в пълен обем, подробно, изчерпателно и научно мотивирано на всички въпроси
относно значимите за разследването факти и обстоятелства, изискващи специални знания в
областта на медицината. Като САС счита, че извършената до момента процесуална дейност
по приобщаване на заключението на цитираната комплексна СМЕ, на заключенията на
всички изготвени преди това експертизи, на приложените писмени доказателства, както и на
показанията на многобройните разпитани по делото свидетели удовлетворят стандарта
разследването да е извършено обективно, всестранно и пълно. От друга страна, макар да не
е изложил в необходимите обем и пълнота всички факти, които са от значение за правилното
решаване на делото, в дейността си по оценката на събраните доказателствени материали
прокурорът на практика не е допуснал логически грешки при установяването на оскъдно
изложените факти. С оглед на това САС счита, че неправилно окръжният съд е
квалифицирал прокурорския акт и като необоснован. Несъгласието на въззивната инстанция
с тази преценка на контролирания съд не се отразява на правилността на крайния решаващ
6
извод на окръжния съд да отмени прекратителното постановление като /процесуално/
незаконосъобразно и да върне делото на прокурора за отстраняване на нарушенията, довели
до тази опороченост.
За изчерпателност на настоящото изложение въззивният съд следва да отбележи наличието
на съществено вътрешно противоречие в атакуваното определение при обективирането на
преценката на окръжния съд относно тезата на прокурора за липсата на престъпление като
основание за прекратяване на наказателното производство. Така, на стр. 2 от определението
е прието, че „в конкретния случай, на този етап от процеса, настоящият състав на ВрОС не
споделя посочената в прокурорския акт липса на престъпление, а от там и извод за
прекратяване на наказателното производство“. Същевременно, в заключителните изводи на
стр. 4 от определението е прието, че „Съдът не може да провери законосъобразно ли е
формиран извода за липса на престъпление“. И тъй като в крайна сметка окръжният съд не е
изложил никакви аргументи защо не споделя извода в прокурорския акт за липса на
престъпление, а оттам и извода за прекратяване на наказателното производство на това
основание, то очевидно мълчаливо е надделяла тезата, че поради описаните пропуски и
непълноти в прекратителното постановление съдът е поставен в невъзможност да провери
законосъобразно ли е формиран извода за липса на престъпление. Така или иначе,
констатираното противоречие е факт и то не се преодолява от предложената от въззивния
съд интерпретация. Това противоречие не се отразява обаче на правилността на крайния
решаващ извод на окръжния съд за отмяна на прекратителното постановление и за връщане
на делото на прокурора, поради което същото /противоречието/ следва да бъде оставено без
процесуални последствия за контролирания акт.
В обобщение, допуснатите съществени процесуални нарушения при изготвянето на
постановлението за прекратяване са довели до постановяването на един процесуално
незаконосъобразен акт, който с основание е бил отменен от ОС-Враца.
Предвид всичко гореизложено САС намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство правилно е било отменено, а делото върнато на Окръжна
прокуратура-Враца, поради което протестираното определение следва да бъде потвърдено
изцяло.
Воден от горното Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 30 от 26.01.2022 г. на Окръжен съд – Враца, постановено
по ЧНД № 17/2022 г. по описа на същия съд, с което е отменено постановление от
17.12.2021 г. на прокурор при ОП-Враца за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 6/2018 г. по описа на ОСлО при ОП-Враца, пр.пр. № 240/2018 г. по описа на ОП-
Враца и с което делото е върнато на ОП-Враца с указания съгласно обстоятелствената част
на определението.
7
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8