Р
Е Ш Е
Н И Е № 65
Гр.Самоков, 08.05.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година ,в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при
секретаря Параскева Г.,като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе
предвид следното:
„Д.З.” АД ,ЕИК:030269...,със седалище и адрес на управление-гр.С.,бул. „К.А.Д.” № 68 ,чрез пълномощника си
юрисконсулт Росица Кунева е предявило срещу Я.Ю.Д. *** и А.И.Г.-Д.
*** искове за заплащане солидарно на сумата 2 820.00
лева главница ,представляваща стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 211918/02.09.2013 год. ,ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от 08.01.2018 год. /датата на подаване на исковата молба
/до окончателното изплащане на вземането,както и за заплащане на сумата в
размер на 859,24 лева мораторна лихва ,за периода от
04.01.2015 год. – 03.01.2018 год. срещу Я.Ю.Д..Претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди ,че на 01.09.2013 год.
около 17.50 часа , в курортен комплекс „Б.”,в пицария
–ресторант „Н.”, собственост и управлявана от ответниците А.И.Г.-Д. и Я.Ю.Д., е възникнал пожар
,изхождащ от кухнята на търговския обект и по конкретно в района на готварската
скара и фритюрник.Сочи се ,че вследствие на
възникналия пожар в заведението ,са засегнати и други сгради и обекти ,един от
които е сградата на хотел „Р.”.По случая е било
образувано досъдебно производство № 295/2013 год. по описа на РП-Самоков.
В исковата молба се сочи ,че по силата на валидно
сключен договор за имуществена застраховка „Административни и търговски
обекти”, полица № 110212001096, период на покритие 08.12.2012 год. -07.12.2013
год. ,при ищцовото дружество „Д.З.”
АД ,е образувана щета № 211918/02.09.2013 год. ,въз основа на искане за
изплащане на застрахователно обезщетение от 02.09.2013 год. Искането е
депозирано от „Р. Б.” АД ,като собственик на
засегнатия обект, вследствие на пожара ,възникнал в пицария-ресторант „Н.”.
Поддържа се ,че след извършване на съответните
действия по опис и констатации на повреденото имущество от страна на
застрахователните експерти и след представяне на Протокол за извършени СМР и
фактура за отстраняване на щетите ,ищцовото дружество
е признало и на 10.10.2013 год. е изплатило сумата от 2 820.32 лева ,представляваща
обезщетение за причинените вреди.
Сочи се ,че от проведеното досъдебно
производство и извършената пожаро-техническа
експертиза, причината за пожара в пицария „Н.”, повредил съседния застрахован
обект –хотел „Р.” ,е повреда на електрическата инсталация в кухнята на
пицарията ,която повреда се състои от токов ел.уред в зоната на скарата и фритюрника ,находящи се в
пицария-ресторанта.Поддържа се ,че за вреди ,причинени от вещ –в случая повреда
в ел.инсталацията на имот ,довела до пожар и вреди по съседни сгради ,отговарят
солидарно собственикът и лицето ,под чиито надзор се намира тя и това поражда
правния интерес на дружеството да предяви иск солидарно срещу двамата
ответници.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците ,чрез
пълномощника им адв.Оцетова са отговорили на исковата
молба ,като са изразили становище за недопустимост и за неоснователност на
предявения иск и са изложили съображения за това.Оспорват активната процесуална
легитимация на ищеца.Считат ,че за ищцовото дружество
не е налице правен интерес от предявяване на иск ,основан на отменена преди
повече от две години законова норма и след като не е предявил иска встъпвайки в
правата на застрахования „Р. Б.” АД във времето на
действие на соченото от него правно основание 213,ал.1 КЗ /отм./, то ищецът към
датата на предявяване на иска, не е разполагал с правото да предяви такъв иск.
Ответниците оспорват изцяло предявените искове .Не
оспорват твърдението ,че на 01.09.2013 год. около 17.50 часа в курортен
комплекс „Б.”, в пицария-ресторант „Н.” е възникнал
пожар,като вследствие от възникналия пожар в заведението ,са засегнати и други
сгради и обекти ,един от които е сградата на хотел „Р.”.Ответникът
Я.Д. оспорва твърдението ,че
към момента на пожара е бил собственик и
управител на търговския обект.Ответницата А.Д. твърди ,че е собственик по
наследство от баща й на обекта –пицария –ресторант „Н.” в к.к.”Б.,
но поддържа че не е управлявала търговския обект към момента на възникване на
събитието, както и че с първия ответник са съпрузи ,но на същия към датата на
възникване на пожара не му е възлагала управлението на ресторанта и заведението
не е бил под негов надзор.Ответницата твърди ,че е възложила на ответника Д.
представителството и управлението на търговския обект на 01.10.2013 год. с
изрично писмено пълномощно с рег.№ 2655/01.10.2013 год. ,издадено
от Н.В. –нотариус с район на действие Софийски
районен съд .Ответниците твърдят ,че не са били
заведението в момента на възникване на пожара.
Ответниците не оспорват ,че е съществувало
застрахователно правоотношение между ищцовото дружество
/застраховател/ и застрахования-„Рило Б.” АД,като собственик на повредения хотел Р. ,засегнат от
горящата в съседство пицария,както и че ищецът е заплатил вредите на
застрахованото дружество –изплатило е сумата в размер на 2 820.32 лева
,представляващи обезщетение за причинените вреди и не оспорват размера на
обезщетението .
Оспорват
твърдението на ищеца ,че е налице безвиновна
отговорност на собственика /управляващият вещта.
Ответникът Я.Д. поддържа ,че не е пасивно легитимиран да отговаря към ищеца ,встъпил
в правата на застрахованото дружество за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение, тъй като не е собственик на вещта ,нито се е
намирала към момента на пожара под негов надзор ,нито му е възлагано от
собственика поддръжката на ел.инсталацията в сградата, нито е увредил умишлено
хотел Р.. Твърди ,че не може да му бъде ангажирана отговорността на основание
чл.45 от ЗЗД ,нито е солидарно отговорен със собственика на вещта на основание
чл.50 от ЗЗД.Сочи още ,че е неоснователен и акцесорния иск за заплащане на
законна лихва върху претендираната сума .
Ответниците релевират
възражение за погасяване по давност на претендираното
от ищеца вземане с оглед разпоредбата на чл.197 КЗ /отм./.
Претендират
направените по делото разноски.
Ищецът в съдебно заседание не се представлява .В
писмено становище депозирано по делото ищцовото
дружество поддържа предявените искове по изложените в исковата молба
обстоятелства.
Адв.Оцетова оспорва
предявените искове по съображения ,изложени в отговора на исковата молба.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено
следното :
На 01.09.2013 год. около 17.50 часа е възникнал пожар
в търговски обект –пицария –ресторант „Н.”, в к.к. „Б.”,
собственост на А.И.Г. –Д..След
пристигане на служителите от РСПБЗН-Б. е установено ,че гори целият търговски обект и огънят се
разпространява към съседните обекти –бистро „К.” и хотелски комплекс „Р.”,
собственост на „Р. Б.” АД.Установено е,че огънят е
започнал от кухнята на пицария „Н.”.В резултат на
пожара , е изгорял целият обект –пицария „Н.”, унищожено е бистро „К.”.На хотел „Р.” са нанесени значителни щети –повредено
покривно покритие 20 кв.м.;счупени стъклопакети
на обекти в хотел „Р.”- 13 броя.
Образувано е било досъдебно производство № 295/2013
год. по описа на РУП-Самоков ,пр.пр.№ 1224/2013 год.
по описа на РП-Самоков срещу неизвестен извършител
,за престъпление по чл.331, ал.1 НК.С постановление на РП-Самоков
от 06.12.2013 год. досъдебното производство е прекратено.Прокурорът е приел ,че
по делото не е установено някое лице умишлено или непредпазливо с действие или
бездействие да е запалило сградата.Пожарът се дължи на ел.късо съединение в
ел.инсталация, според заключението на вещото лице по извършената на досъдебното
производство пожаро-техническа експертиза,приложена
по делото.
Между ищцовото дружество „Д.З.” АД като застраховател и „Р. Б.”
АД като застрахован , е сключен договор за имуществена застраховка
„Административни и търговски обекти”, с полица № 110212001096, с период на
покритие 08.12.2012 год. -07.12.2013 год.
По делото е представен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 195, том ІА,дело № 181 от 2001 год. на нотариус Магдалена
Хаджиангелова ,от който е видно ,че
„Р. Б.” АД е
собственик на Хотелски комплекс „Р.”,к.к. „Б.”.
По делото са представени общи условия за застраховка
„Административни и търговски обекти”.
При „Д.З.” АД е образувана
щета № 211918/02.09.2013 год. въз основа на искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от 02.09.2013 год. от „Р. Б.”
АД,като собственик на повредения хотел „Р.”, засегнат от пожара на намиращата
се в съседство пицария „Н.”.
След извършване на съответните действия по опис и
констатации на повреденото имущество ,за които са съставени /констативен
протокол за оглед ,опис на повредено имущество ,Протокол № 1/30.09.2013 год. за
СМР ,фактура № **********/02.10.2013 год. ликвидационен акт,авизо за изплатено
застрахователно обезщетение /, „Д.З.” АД е признало и
изплатило на 10.10.2013 год.сумата от 2 820,32 лева, представляваща
обезщетение за нанесените вреди на „Р. Б.” АД.
По делото са представени :Покана изх.№ 1005/19.03.2014
год. до Я.Ю.Д. и обратна разписка от 21.03.2014 год.;
Отговор с вх.№ 1-1105/31.03.2014 год. от ответника Д..;Опис
–калкулация на мораторната лихва за периода
04.01.2015 год. -03.01.2018 год.;Нотариално заверено пълномощно от 01.10.2013 год. на нотариус Н.В. ,с район на действие Софийски районен съд от А.И.Г. –Д.; Нотариално заверено пълномощно от 06.07.2012 год. на нотариус Магдалена Хаджиангелова,с
район на действие Самоковски районен съд ,с което А.И.Г. –Д. е упълномощила Я.Ю.Д. *** във връзка с
уреждането на договор за наем на терен в к.к.”Б.”;Удостоверение
за сключен граждански брак на община Самоков от 14.04.2000 год. ,въз основа на
което е съставен акт за граждански брак № 32 от 26.02.1989 год.
По делото е назначена от съда пожаро-техническа
експертиза ,по която вещото лице е дало следното заключение относно механизма
за настъпван на застрахователното събитие .Отразено е , че е възникнал авариен
режим в работата на ел.инсталацията на обекта ,северозападният ъгъл на кухнята
,под плота ,на който е била разположена ел.скара и фритюрника.От
високата температура на късното съединение са се запалили находящите се в
близост горими материали –изолации на ел.проводници
,дървени конструктивни елементи и др.Под формата на кръгово разпространение
,горенето под действието на топлоизолацията, конвективните топлинни потоци и
лъчистия топлообмен,пожарът се е разпространил по горимата дървена конструкция на пицария „Н.”, а
впоследствие ,предвид отсъствието на брандмауер и към
конструкцията на бистро „К.”.При обхващане на пожара на
голяма част от конструкцията на пицарията и бистрото ,под действието основно на
лъчистия топлообмен, горенето се е разпространило и към конструктивни елементи
от конструкцията на хотел „Р.”, а високата температура е довела до термично
пукане на стъклопакетите .Пожарът е ликвидиран от служителите на РСПБЗН-Б. и Самоков.Нанесените
щети на хотел „Р.” са вследствие на възникналия пожар в пицария „Н.”.Налице е причинно-следствена връзка между възникването
и разпространението на пожара и нанесените вреди.
Според заключението на вещото лице стойността на
щетите, нанесени на застрахования обект –хотел „Р.”,съответно
стойността на СРМ-труд и материали за отстраняването
им по пазарни цени към датата на застрахователното събитие е в размер на
3 384,38 лева с ДДС.
Според вещото лице
,е възможно да възникне късо съединение в ел.инсталацията на търговския
обект при положена грижа на добрия стопанин от страна собственика на обекта.
По делото са разпитани свидетелите И. Добрев Г. и
Веска Х. Г.а ,от
показанията на които се установява ,че собственик на
пицария „Н.” е ответницата А.И.Г. –Д..Заявяват ,че обектът му е
отдаден под наем.Към 1 септември 2013 год. –датата ,на която е възникнал пожара
също е бил наемател на обекта .Извършва ресторантьорство.В деня на пожара
свидетелят Г. не е бил в обекта ,както и ответницата А.Д., и ответника Я.Д..Сочат ,че пожара е възникнал вследствие на късо съединение.Свидетелят Г. заявява ,че има регистрирана фирма
ЕТ „К.И.Г.”,който е наел обекта –пицария „Н.”в к.к.”Б.”.Сочи ,че той е
работодател на персонала в заведението.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е допустим осъдителен иск по чл.213ал.1/отм./ от Кодекса за застраховане вр. чл.50 и чл. 86 от ЗЗД
.Разгледан по същество искът е частично основателен.
Неоснователно е възражението на ответниците за липса
на правен интерес за ищеца от предявяване на иска ,поради отменена законова
норма-тази на чл.213,ал.1 КЗ.Това е така ,тъй като приложим е законът, действащ
към момента на застрахователното събитие.Към онзи момент -01.09.2013 год. е
била действаща разпоредбата на чл.213 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на
чл.213 от КЗ, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
По иск с правна квалификация чл.213 от КЗ/отм./ следва да бъде установено, от
една страна, наличието на валидно правоотношение между пострадалия и
застрахователя, и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по
застрахователното правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени
елементите от фактическия състав на деликта -
противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента. В конкретния случай обаче следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на чл.50, изр.1 ЗЗД - непозволено
увреждане от вещи.Съгласно посочената разпоредба, за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна.
Достатъчно е да са налице възникнали вреди и същите да са в причинна връзка с
настъпило събитие от някаква вещ, за да се дължи обезвреда
от нейния собственик и надзорник.
Спецификата на отговорността по чл.49 ЗЗД във вр. с
чл.45 ЗЗД от тази по чл. 50 от с.з. е тази, че по първия текст отговорността
настъпва от виновните действия или бездействия на този, който борави с вещта,
докато увреждането по чл.50 ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява на
вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й
по начин да се използват нейните особености, водещи до увреждането. В тази
насока са дадени и задължителните указания по приложението на закона -
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това ППВС,
когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или
общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,
отговорността й е по чл.50 ЗЗД, т.е. основната отклика между отговорността по
двата текста е в това вещта, от която са произлезли вредите, дали е могла да
бъде обезопасена - при невъзможност за обезопасяване отговорността е по чл.50 ЗЗД, а при такава възможност - по чл.45 ЗЗД, съответно чл.49 ЗЗД.
Отговорността по чл.50 ЗЗД е за увреждане, последица
от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или
бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя. В
този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, вкл. когато не
е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване.Ако причинените
от вещ вреди на трети лица, не са резултат на свойствата на вещта, а са
свързани с неправилното й съхраняване, или други човешки действия,
отговорността е по чл.45, съответно 47, 48 и 49 ЗЗД.
В случая съдът приема за
установено по делото, а и не е спорно ,че на 01.09.2013 год. около 17.50 часа в курортен комплекс „Б.”,
в пицария –ресторант „Н.”, собственост на ответницата А.И.Г.
–Д. , е възникнал пожар ,изходяш
от кухнята на търговския обект ,вследствие на което са засегнати и други сгради
и обекти ,един от които е сградата на хотел „Р.”.
Налице е настъпило
застрахователно събитие от 01.09.2013 год. и вредоносен резултат по
застрахования обект хотел „Р.”.Налице е валидно
застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и „Р. Б.” АД,като собственик на повредения
хотел „Р.”.Не е спорно по делото ,че след образувана
застрахователна претенция за щети в ищцовото
дружество ,същото е изплатило застрахователно обезщетение в размер на исковата
претенция на застрахования „Р. Б.” АД.С оглед осъщественото плащане от страна на ищеца на
застрахования, то в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземане срещу причинителя на вредата, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането,
до размера на заплатеното обезщетение.
Ищецът е предявил исковата
си претенция солидарно срещу двамата
ответници .
Отговорността по чл.50 от ЗЗД се свързва със
задължението да се упражнява надзор върху вещта ,което се изразява в нейното
наблюдение и полагане на грижа ,с оглед на управлението и употребата й.По
начало собственикът ,в това си качество упражнява надзор върху притежаваните от
него вещи ,поради което е ангажирана и отговорността му за причинените от тях
вреди .Възможно е вещта ,при причиняването на деликта
да е била под надзора на друго лице –упражняван непосредствено или чрез трети
правен субект,в който случай ,както изрично е предвидено в чл.50 от ЗЗД ,то
заедно със собственика, отговоря солидарно към пострадалия.
Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е солидарна между собственика и лицето, под
чийто надзор се намира вещта, а съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение от когото и да е от длъжниците.В настоящия случай
ответницата А.И.Г.-Д. като
собственик на търговския обект-пицария-ресторант „Н.”
е пасивно легитимирана да отговаря по предявения по делото иск.
От заключението на вещото лице се
установи ,че причината за възникване на пожара е късо съединение в
електрическата инсталация, което по своята природа е случайно събитие и е
възможно да настъпи и при положена грижа на добрия стопанин от страна на
собствениците на имота .Както посочи по-горе в мотивите си съда ,отговорността
по чл. 50 ЗЗД
е обективна, безвиновна,
като е достатъчно, да са налице възникнали вреди и същите да са в причинна
връзка с настъпилото събитие от някаква конкретна вещ,за да се дължи обезвреда от нейния собственик и
надзорник.Тази отговорност може да бъде ангажирана винаги ,когато вредите са
причинени от вътрешните свойства на вещта и посоченото от вещото лице
обстоятелство в заключението му не освобождава от отговорност собственика на
вещта за възстановяване на платените от застрахователя на застрахования
вреди.Отговорността по чл.50 от ЗЗД на собственика на веща е основана главно на
обстоятелството ,че техниката на производството изпреварва в някои случаи
техниката на безопасност на
производството.Затова е налице отговорност по чл.50 ЗЗД в случаите, когато при
ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила .Собственикът на вещта и лицето под чиито надзор тя се намира ,носят
отговорност пред увредения дори тогава, когато не съществува техническа
възможност за нейното обезопасяване, когато не е известна причината за
повредата на вещта ,от която са произлезли вредите и дори при полагане на грижата
на добрия стопанин, тъй като каквато и грижа да е положил собственикът на вещта
,причинена ли е вреда ,той дължи обезщетение /в този смисъл е константната
съдебна практика на ВКС/.
По изложените
съображения съдът намира ,че в хода на настоящото производство се установиха
предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на ответницата А.И.Г.–Д.
в качеството й на собственик на търговския обект –пицария –ресторант „Н.”, в
.к.к. „Б.”.
По отношение
на ангажиране регресната отговорност на ответника Я.Ю.Д. ,съдът намира,че
не са налице предпоставките за това.
При съсобственост отговорността е солидарна и е за
всички собственици.В случая търговският обект ,от който е възникнал пожара не е
в режим на СИО.Ответницата А.Г.-Д. е индивидуален собственик на пицария „Н.”.Не се установи да му е било възложено от собственика на
обекта да го управлява ,нито е бил под негов надзор.Установи се ,че към момента
на възникване на пожара, в обекта се е намирал наемател ЕТ „К. –И. Г.” ,който е
извършвал управление и надзор в него, поради което исковата претенция срещу
ответника Я.Д. е неоснователна .
При установените
фактически обстоятелства, съдът намира, че в случая е изпълнен фактическият състав
на чл.50, изр.1 от ЗЗД – ответницата е собственик на вещта, причинила
увреждането. Ето защо предявеният срещу А.И.Г. -Д. иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.Същата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
2 820.00 лева главница, представляваща стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 211918/02.09.2013 год. ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 08.01.2018 год. /датата на
подаване на исковата молба /до окончателното изплащане на вземането.
Предявеният срещу ответника Я.Ю.Д. главен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.Неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за сумата от
859,24 лева ,представляваща мораторна лихва за
периода 04.01.2015 год. -03.01.2018 год.
По възражението на ответниците за погасяване на
исковете по давност .
Възражението е
неоснователно по следните съображения:
Правото на вземане за застрахователя възниква от
момента на изплащане на застрахователното обезщетение – 10.10.2013 г. и
съгласно чл.110 от ЗЗД
то се погасява с изтичането на петгодишна давност. За така извършеното плащане
са представени доказателства, а и по този въпрос страните не спорят.Неприложима
е и нормата на чл. 197 от КЗ,
т.к. основанието за регресните суброгационни
искове, които застрахователят предявява против третото лице, причинило вредата,
не е застрахователното правоотношение, възникнало от сключен застрахователен
договор, а фактът на изплащане на сумите на застрахования по силата на
застраховката и следващото от самия закон право на регрес - чл.213, ал.1,
изр.1 от КЗ/ отм./. В този смисъл са и задължителните разяснения по
т.14 от Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г., Пленум на ВС, в което изрично
се приема, че тригодишният давностен срок се отнася само до правото на иск,
основано на застрахователното правоотношение, който срок не намира приложение
при регресните суброгационни
искове, които застрахователят може да предявява и за които претенции важи
общата давност по чл.110 от ЗЗД
като течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица. Исковата молба е подадена на 08.01.2018год.
преди изтичане на давностния срок, поради което главното вземане на ищеца не е
погасено по давност. Сумата се дължи, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда.
При този изход на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата А.И.Г.
–Д. следва да заплати на ищеца направените от него
разноски в настоящото производството в размер на 162.80 лева държавна такса
,450 лева юрисконсултско
възнаграждение и 403.72 лева възнаграждение за вещо лице.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника Я.Ю.Д. направените по делото разноски в
размер на 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съда
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.И.Г.-Д. ***
да заплати на „Д.З.” АД ,ЕИК:030269...,със
седалище и адрес на управление-гр.С.,бул. „К.А.Д.” № 68 сумата 2 820.00 лева главница
,представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета №
211918/02.09.2013 год. ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
08.01.2018 год. /датата на подаване на исковата молба /до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.З.” АД, ЕИК:030269..., със седалище и адрес на управление-гр.С.,бул. „К.А.Д.” № 68 срещу Я.Ю. *** иск по чл.213,ал. КЗ8отм./,вр.чл.50 ЗЗД ,вр.чл.86,ал.1 ЗЗД –солидарно с А.И.Г.-Д. *** за заплащане на сумата
2 820.00 лева главница ,представляваща стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 211918/02.09.2013 год. ,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 08.01.2018 год. /датата на
подаване на исковата молба /до окончателното изплащане на вземането, сумата в
размер на 859,24 лева мораторна лихва ,за периода от
04.01.2015 год. – 03.01.2018 год.
ОСЪЖДА
А.И.Г.-Д. ***
да заплати на „Д.З.” АД ,ЕИК:030269...,със
седалище и адрес на управление-гр.С.,бул. „К.А.Д.” № 68 направените разноски в настоящото производството
в размер на 162.80 лева държавна такса ,450 лева юрисконсултско
възнаграждение и 403.72 лева възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Д.З.”
АД ,ЕИК:030269...,със седалище и адрес на управление-гр.С.,бул. „К.А.Д.” № 68 да заплати на Я.Ю. *** направените разноски в настоящото производство в размер
на 500 лева възнаграждение за адвокат.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: