РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 08.02.2021 година

       

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на втори февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав: 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                      ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 21 по описа за 2021 година на същия съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

              Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Плевен, срещу Решение № 260100 от 10.12.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 884 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, с което осми състав е отменил Наказателно постановление №35-0000083 от 09.03.2020 година на Директора на Регионална дирекция „АА” – гр.Плевен, като незаконосъобразно.

              В касационната жалба се излага, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Доводите са, че не са налице пороци относно описанието на нарушението в АУАН и НП, досежно изпълнителното деяние, в какво се изразява същото, в допускане или разпореждане на извършения превоз от страна на превозвача, че нарушението е безспорно доказано и съставомерно по цитираната разпоредба, а изводите на районния съд противоречат на приложимите материалноправни разпоредби. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на НП.

    В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище.

    Ответникът -„*****”, гр.Ловеч, чрез адв.К. оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилност на решението и моли да остане в сила, както и да бъдат присъдени  сторените разноски по делото за настоящата инстанция.

    В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.  Излага, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили същото и да са довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност дружество.

                Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 19.02.2020г. служител на РД“АА“ Плевен съставил АУАН № 269773 от същата дата против „*****” ЕООД, гр.Ловеч за това, че на 19.02.2020г. около 13.55 часа в град Ловеч след извършена тематична проверка във връзка със сигнал peг. №50-00-96/28.01.2020г. по описа на ОО „АА“ гр. Ловеч на дружеството, притежаващо лиценз на Общността №20873 валиден до 21.05.2029 г. за международен автомобилен превоз на товари е констатирано, че превозвачът „*****” ЕООД е допуснал и разпоредил извършването на международен превоз на товар /метални изделия/ от България до Румъния на 18.10.2019 г. ведно с товарителница GMR от 18.10.2019 г., заявка №24137/16.10.2019 г. и фактура №138/18.02.2019 г. с МПС, /собственост на дружеството/ и водач А.М.Д., като водача не е снабден /няма издадено със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №20873 за описания автомобил. Актосъставителят приел, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. Актът бил съставен в присъствието на настоящия ответник, който го подписал без възражения, и актът му бил връчен. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.

              За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че дружеството е осъществило състав на административно нарушение визирано в разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, но от направеното в акта и НП словесно описание на нарушението не може да се установи, дали дружеството е наказано за това, че е допуснало превоз без водача да е снабден със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността, или за това че е допуснало превоз с процесното МПС, като за него не е имало издаден лиценз, в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Решаващият състав е изложил, че в случая не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, водещо до неяснота относно това за какво действително е наказано дружеството, а това пък засяга адекватното упражняване правото му на защита. Приел е, че е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, което се явява основание за отмяната на наказателното постановление.

               Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

                Ангажираната в акта и издаденото НП разпоредба на чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвП, в относимата към момента на съставяне на акта за установяване на административното нарушение редакция, предвижда, че се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността.

               При регламентираните от законодателя форми на изпълнително деяние в алтернатива, същите изискват коректно описание на извършеното нарушение. В съставеният АУАН и издаденото НП се сочи, че процесният товарен автомобил е извършил разпореден и допуснат от дружеството превоз, без да е снабден и няма издадено със заверено копие на притежаван от същото  лиценз на Общността. Така описаното и вменено като деяние нарушение не е индивидуализирано със своите съставомерни признаци и създава неяснота относно това каква е била действително волята на наказващият орган и въз основа кои точно фактически обстоятелства е обосновал решението си, приемайки, че товарният автомобил не притежава лиценз на Общността. Не става ясно дали водачът на процесния автомобил не е бил снабден със заверено копие на лиценз на Общността, което деяние се санкционира по реда на чл.96, ал.1, т.1, предложение последно от ЗАвтП, или за въпросния товарен автомобил не е било издадено заверено копие на лиценз на Общността, което се санкционира на основание чл. 96б, ал.1 от ЗАвтП. 

              В случая от описанието на извършеното нарушение не е ясно в коя от хипотезите на чл. 96, ал.1, т.1 на ЗАвтП попада нарушителят, съответно за това, че е допуснал водача да не бъде снабден с копие от лиценза или че въобще няма издаден лиценз за дружеството. Това не става ясно от словесното описание на нарушението, нито от цифровото, тъй като конкретната хипотеза не е посочена цифрово.

              Отделен довод за незаконосъобразност на НП е и обстоятелството, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, в НП е записано, че наказанието се налага на основание чл.96, ал.1 от ЗАвтП, без да е посочено за кое от предложенията на т.1 от чл. 96 се касае.   Това води до неяснота на волята на наказващия орган и се явява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като ограничава защитата на наказаното лице в образуваното против него административнонаказателно производство. Същевременно това непълно посочване на санкционната разпоредба лишава съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП, в частта с наложеното наказание.

                 Неоснователни са твърденията в жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, вкл. и по съставомерността на изпълнителното деяние, като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районният съд, които са обосновани и се споделят от настоящят състав, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.  

                Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а според разпоредбата на чл. 221 ал.2 от АПК - когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

     При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за автомобилните превози. Изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне.    

     При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

             От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.  

    С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

    Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              По отношение на направеното искане за присъждане на разноски от касационният ответник, то с оглед изхода на спора, по силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН такива се дължат. Претендира се присъждане на разноски в полза на ответника за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300. 00 лева /триста / по приложен договор за правна защита и съдействие на лист 15 от КАНД за касационната инстанция, които следва да му бъдат присъдени.

             Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260100 от 10.12.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 884 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч. 

             ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Плевен да заплати на жалбоподателят „*****“ ЕООД, Булстат ****, гр.Ловеч, представлявано от В.С.Р., сумата от 300.00 /триста/ лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.                  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. 

 

   

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.