Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 304 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на И.Т.Т., ЕГН **********, представляван от адв. Росица Славчева от
САК, срещу Наказателно постановление № 791 от 14.12.2016 г., издадено от Ю.Е. М.-
Зам.началник на Митница Столична- гр. София (понастоящем ТД на АМ
„Югозападна“), с което на основание чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, вр.
чл. 592б, § 1, б. „г“, вр. чл. 592е, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/1993 г. на
Комисията му е наложена глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 238,
ал. 1 ЗМ.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното наказателно постановление, поради постановяването му в нарушение на
законови наредби, с молба за неговата отмяна.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и с процесуалния си представител- адв. Славчева от САК, която
поддържа подадената жалба с допълнението към нея, в което подробно излага
съображенията в подкрепа на незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
Въззиваемата
страна- Митница Столична (понастоящем ТД на АМ „Югозападна“), редовно призована, се
представлява от юрк. З., който изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
с молба за неговото потвърждаване.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
На
25.03.2016 г., в 05.14 часа, жалбоподателят И.Т.Т., който
се намирал на МП-Калотина и следвало да напусне Р.България с управлявания от
него товарен автомобил рег. № …., в който превозвал стоки, заплатил сумата в
размер на 20.00 лв., представляваща стойността за обработка на митнически
документи от страна на „Алекса ИМ“ ЕООД, за което му била издадена фактура №
********** от 25.03.2016 г фискален бон. Жалбоподателят разполагал с всички
необходими документи за стоките, а именно ЧМР № 2348, фактура № ********** от
24.03.2016 г. и декларация от издателя на фактурата, че стоката е с общностен статут
T2L. За превозваната в товарния автомобил, управляван от
жалбоподателя стока била съставена и обобщена декларация за напускане (ОДН) MRN: 16BG5804XA463429 от
25.03.2016 г.
На
същата дата, в 06.00 часа, свидетелят Ф.Л.Н.- старши митнически инспектор, в
присъствието на свидетеля Й.К.К., съставил на жалбоподателя Т. Фиш за налагане
на глоба № 0001475 от 25.03.2016 г. за деяние „липса на ОДН“, за което на
основание чл. 228 ЗМ му наложил глоба в размер на 50,00 лв. Във фиша свидетелят
не посочил състава на коя разпоредба е бил осъществен и как, а се задоволил с
лаконичното описание „липса на ОДН“. Жалбоподателят отказал да разпише
съставения му фиш, поради което същият бил разписан от свидетелите В.Ж.П. и Н.К.Г..
С
писмо рег. № 32-144784 от 27.05.2016 г. на МП-Калотина до жалбоподателя била
отправена покана на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 и 5 ЗМ и чл. 39, ал. 3 ЗАНН
да се яви в МП-Калотина на 24.06.2016 г. от 08.00 до 16.00 часа за снемане на
обяснения и съставяне на АУАН.
По
делото е представено известието за доставяне, което не било получено лично от
жалбоподателя и от което, предвид нечетливото копие, не става ясно каква е била
причината писмото да не бъде получено от жалбоподателя.
На
24.06.2016 г. свидетелката М.А.А. на длъжност страши митнически инспектор в ТМУ
Столична, АМ, в присъствието на свидетелите Р.Г.З. и В.В.К., на основание чл.
230 ЗМ и чл. 40, ал. 2 ЗАНН съставила на жалбоподателя, в негово отсъствие,
АУАН № 247 от 24.06.2016 г., за това, че на 25.03.2016 г. на МП Калотина, на
трасе „ Изходящи товарни МПС“ И.Т.Т. не подал ОДН (обобщена декларация за
напускане) при напускане на страната, с което нарушил чл. 592б, § 1, т. „г“ от
Регламент (ЕИО) № 2452/93 на Комисията и по този начин осъществил нарушение по
чл. 238, ал. 1 ЗМ. Като обстоятелства по нарушението актосъставителката описала
следното:
„Съгласно
разпоредбата на чл. 592б, § 1, т. „г“ от Регламент (ЕИО) № 2452/93 на
Комисията, Обобщена декларация за напускане (ОДН) се подава поне 1 (един) час
преди напускане на стоките на митническата територия на Общността.
На
25.03.2016 г., в 06.00 часа, на лицето И.Т.Т., с ЕГН **********, притежаващ лична
карта № *********, е съставен фиш № 0001475/25.03.2016 г. по реда на чл. 39,
ал. 2 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение по чл. 238, ал.
от ЗМ във връзка чл. 5926, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г.
на Комисията, тъй като лицето не е подало Обобщена декларация за напускане
(ОДН) при напускане на страната. И.Т.Т. отказва да разпише горепосочения фиш и
да заплати глобата от наложените с него 50 лв. (петдесет лева). След изтичане
на седемдневния срок, на основание чл. 39, ал. 3 ЗАНН следва да бъде съставен
акт за установяване на митническо нарушение.
С писмо с рег. № 32-144784/27.05.2016 г. И.Т.Т. бе поканен за съставяне на АУАН на 24.06.2016 г. от
08.00 до 16.00 часа на МП Калотина. Видно от обратната разписка, писмото е
отказано.
На
24.06.2016 г. лицето не се яви и настоящият акт е съставен в отсъствие на
лицето в съответствие с разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗАНН“.
АУАН
бил подписан от актосъставителя и двамата свидетели.
По
делото е представено писмо рег. № 32-196149 от 13.07.2016 г. на Митница
Столична, съдържащо покана до жалбоподателя за връчване на АУАН на 03.08.2016
г. от 10.00 до 16.00 часа на МП Калотина, за което писмо няма данни да
изпращано или връчвано на жалбоподателя.
С
писмо рег. № 32-235657 от 23.08.2016 г. на Митница Столична, АУАН бил изпратен
за връчване на 02 РПУ-СДВР, като изрично било посочено, че за удостоверяване на
връчването, освен подписа на лицето (или чрез изрично приложено нотариално
заверено пълномощно), задължително условие за законосъобразност на това
действие е вписването на съответната дата, необходима с оглед спазване на срока
за издаване на НП по ЗАНН. С писмото били изпратени два екземпляра АУАН- един
за нарушителя и един за връщане на по преписката.
С
писмо от 30.09.2016 г. на 02 РПУ-СДВР в Митница Столична бил изпратен връчен
АУАН, като същият бил връчен на Илияна Иванова Гергиева, която представила
нотариално заверено пълномощно, с което обаче не била овластена да представлява
жалбоподателя пред митническите органи.
С
разпореждане от 13.10.2016 г. на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН актосъставителят
спрял административнонаказателното производство, като причина за това приел, че
е невъзможността нарушителят да бъде намерен след щателно издирване. По делото
няма доказателства за проведено щателно издирване.
Предвид
нередовността на връчването и въпреки спирането, с писмо рег. № 32-286971 от
14.10.2016 г. на Митница Столична, върнатият екземпляр от АУАН бил изпратен
повторно на 02 РПУ-СДВР за връчване, като в писмото били дадени подробни
указания.
По
преписката постъпило писмо от 03.11.2016 г. на 02 РПУ-СДВР, с което на Митница
столична е изпратен АУАН за лицето И.Т.Т..
По
представената пред РС- гр. Сливница административнонаказателна преписка се
съдържа АУАН в оригинал, в който, освен разпореждането за спиране, са
обективирани два подписа с неизвестни автори съответно от 19.09.20016 г. и от
01.11.2016 г., като вероятно първият е на И. И. Г., доколкото към АУАН е налице
и представено пълномощно, а с оглед близостта на датата с датата на писмото от
02 РПУ-СДВР.
Въз
основа на така съставения АУАН и след като приел, че същият е редовно връчен, Ю.
Е. М. – Зам.началник на Митница Столична, издал атакуваното наказателно
постановление № 791 от 14.12.2016 г. Със същото АНО е приел, че при
допълнително разследване на основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, е установено, че на
25.03.2016 г., на МП Калотина, на трасе „Изходящи товарни МПС”, пристига
товарен автомобил с рег. № .., управляван от лицето И.Т.Т., ЕГН **********. В
товарния автомобил се превозват стоки с общностен статут T2L, а именно: 3564
кашона шоколадови изделия, видно от представените от водача документи:
международна товарителница /CMR/ № 2348 от 24.05.2016 г., фактура № **********
от 24.03.2016 г. и декларация за произхода на стоките от 24.03.2016 г. В
наказателното постановление АНО е изложил подробни аргументи от правна страна,
като се е позовал на действащите към 25.03.2016 г. разпоредби, а именно- чл.
529б, § 1, б „г“, чл. 592е, § 1 и чл. 842, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 г.
на Комисията. Приел е, че тъй като И.Т.Т. не представил на митническите органи
митническа декларация, която съдържа данните, необходими за обобщената
декларация за напускане, същият е следвало да подаде обобщена декларация за
напускане в изходното митническо учреждение — МП Калотина, поне един час преди
напускане на стоките на митническата територия на Общността, съгласно
изискванията на чл. 592б, § 1, б. „г“, вр. чл. 842г, § 1 от Регламент /ЕИО/ №
2454/93 г. на Комисията. И.Т.Т. не подал ОДН в изходното митническо учреждение,
за което му е съставен фиш № 0001475/25.0З.2016 г., като същият отказал да го
получи и разпише и за извършеното нарушение му е съставен АУАН № 247/24.06.2016
г.
НП било връчено на жалбоподателя на
21.12.2016 г., видно от съдържащата се в него разписка.
Пред АССО е представено и копие от ОДН MRN: 16BG5804XA463429 от
25.03.2016 г.,
в която липсва отбелязване на час на обработването и час на напускането, които
на свои ред са посочени в залепено да декларацията листче с неизвестен автор.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените
доказателства-Заповед ЗАМ-225/32-61660 от 08.09.2016 г. на директора на АМ;
извлечение от Регистър: Задължения към митническата администрация; писмо от
03.11.2016 г. на 02 РПУ-СДВР; АУАН № 247 от 24.06.2016 г.; пълномощно от
26.06.2015 г.; писмо рег. № 32-235657 от 23.08.2016 г. на Митница Столична;
писмо рег. № 32-286971 от 14.10.2016 г. на Митница Столична известие за
доставяне от 18.10.2016 г.; писмо от 30.09.2016 г. на 02 РПУ-СДВР; писмо рег. №
32-144784 от 27.05.2016 г. на МП-Калотина; известие за доставяне на писмо вх. №
32-144784/27.05.2016 г.; писмо рег. № 32-196149 от 13.07.2016 г. на Митница
Столична; ЧМР № 2348; фактура № ********** от 24.03.2016 г; декларация от
„Нестле България“ АД от 24.03.2016 г.; контролен лист № 16BG005804Х8728478 от 25.03.2016 г.; фактура № ********** от
25.03.2016 г фискален бон; фиш № 0001475/25.03.2016 г.; Заповед за изменение на
служебно правоотношение № 450 от 11.01.2016 г. за Юлиан Евтимов Мирков;
длъжностна характеристика на М.А.А.; ОДН MRN: 16BG5804XA463429 от 25.03.2016 г. и Заповед №
8054/10.09.2012 г. за назначаване на М.А.А. на директора ма АМ; гласните
доказателствени средства- показанията на свидетелите М.А.А., Р.Г.З., В.В.К., Ф.Л.Н.,
Й.К.К., В.Ж.П. и Н.К.Г., а частично и обасненията на жалбоподателя Т..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 то същите не са оспорени от
страните и допринасят за изясняване на обстоятелствата от значение за изхода на
делото. При изграждане на изводите си съдът не се ползва на залепената бележка
на копието от ОДН MRN: 16BG5804XA463429 от 25.03.2016 г., доколкото
авторът на същата е неизвестен и в този смисъл не може да бъде годно писмено
доказателства за отразените в нея обстоятелства.
Съдът даде вяра и на показанията на
седемте разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите са
непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото. От показанията на свидетелите- А., З. и К. се установява, че същите са
митнически служители и са взели участие при съставяне не АУАН на жалбоподателя,
като свидетелите не са присъствали при установяване на нарушението и нямат
отношение към връчването на АУАН, доколкото същият е съставен в отсъствието на
нарушителя. Свидетелите Н., К., П. и Г. на свой сред са взели участие при
съставянето на фиша на нарушителя, но не излагат конкретни фактически твърдения
за извършеното от него нарушение, предвид липсата на спомени с оглед изминалия
дълъг период от време.
Съдът възприе частично и обясненията на
жалбоподателя, като отчете тяхната двойствена природа- от една страна
доказателствено средство, а от друга средство за защита. Съдът не даде вяра на
обясненията на жалбоподателя в частта, в която той заявява, че на място не е
присъствал никой друг освен свидетеля Н., доколкото е факт, че останалите
свидетели са се подписали и няма основание съдът да счита, че същите лъжат, че
са били там.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съдът
намери, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На
първо място, следва да се отбележи, че в АУАН изрично е отразено, че същият е
съставен на основание чл. 39, ал. 3 ЗАНН. Съгласно същата разпоредба, ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се
съставя акт съгласно разпоредбите на този раздел. Тълкувана систематично с чл.
39, ал. 2 и 2а ЗАНН се стига до извод, че фиш се съставя тогава, когато е
налице маловажен случай на административно нарушение или административно
нарушение, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон и
когато нарушителят признава нарушението и е съгласен да плати глобата. Когато
някоя от тези предпоставки не е налице на нарушителя следва да бъде съставен
АУАН по правилата на чл. 40 ЗАНН, при спазване на изискването АУАН да се
състави в присъствието на нарушителя. В настоящия случай жалбоподателят е
отказал да плати глобата по фиша и е оспорил същия пред контролните органи като
е отказал да го подпише. Тези обстоятелства са пречка за съставяне на фиш, като
в случая е следвало на нарушителя да бъде съставен АУАН по надлежния ред още на
25.03.2016 г. Това е било сторено обаче едва три месеца по-късно- на 24.06.2016
г., и то в отсъствието на жалбоподателя, макар и по делото да няма категорични
данни, че не е могъл да бъде намерен или че
е поканен, но не се е явил. По този начин контролните органи са лишили
жалбоподателя от възможността да се защити и да разбере какво е повдигнатото му
административнонаказателно обвинение, доколкото във фиша липсва каквото и да
описание на извършеното от жалбоподателя нарушение и същото се изчерпва с
лаконичното „липса на ОДН“, без дори да бъде отразена нарушената правна норма.
АУАН, който на свой ред бил съставен от свидетелката А. въз основа на
изпратените й документи, вкл. процесния фиш, също не съдържа надлежно описание
на извършеното от жалбоподателя нарушение и макар и в него вече да фигурира
надлежно описание на нарушените нормативни разпоредби, не отговаря на
изискванията за редовност на АУАН по чл. 42, т. 4 ЗАНН. Този АУАН не би могъл
да очертае предмета на доказване, в рамките на който АНО би могъл да проведе
допълнително разследване, доколкото е недопустимо едва с НП на нарушителя да се
предявяват нови фактически твърдения. В АУАН се твърди единствено, че на
жалбоподателя е бил съставен фиш по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за
маловажен случай на административно нарушение по чл. 238, ал. от ЗМ във връзка
чл. 5926, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. на Комисията,
тъй като лицето не е подало Обобщена декларация за напускане (ОДН) при
напускане на страната, но не се твърди жалбоподателят Т. действително да е
извършил нарушението по фиша (макар и от него въобще да не става ясно какво
точно е нарушението, тъй като същото е описано като „липса на ОДН“).
Наред с това още в стадия по повдигане на
административнонаказателното обвинение е допуснато и допълнително процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, а именно
липса на надлежно връчване на АУАН. Дори и да се приеме, че АУАН
законосъобразно е бил съставен 40, ал. 2 ЗАНН, макар и по делото да няма данни
за това, то по делото няма доказателства, че същият е бил предявен на
жалбоподателя за запознаване, доколкото графата, че препис от акта е връчен на
жалбоподателя въобще не е попълнена, а същевременно в акта са положени два
подписа с две дати, без да се сочат техните автори. Недопустимо е в
административнонаказателното производство да се правят изводи във вреда на
наказаното лице без да има доказателства за спазване на формалните изисквания
по ЗАНН за законосъобразност на производството. Липсата на посочване на автор в
АУАН на положените в същия подписи препятства възможността съдът да прецени
дали нарушителят е бил запознат с повдигнатото му административнонаказателно
обвинение, като тук е място да се посочи, че не е достатъчно АУАН просто да е
бил предявен за подпис на нарушителя, а задължително следва препис от него да
му бъде връчен срещу разписка- арг. чл. 43, ал. 5 ЗАНН. Тази разпоредба
категорично не е била спазена, дори и да се приеме, че единият от двата,
съдържащи се в АУАН подписи, е на нарушителя, доколкото при повторното
изпращане на АУАН за връчване, той е бил изпратен само в един единствен
екземпляр, който впоследствие бил върнат по преписката.
Горепосочените процесуални нарушения са
ограничили в значителна степен правото на защита на санкционираното лице, като
дори са го лишили от такова, доколкото въобще не ясно какво е твърдяното за
извършено от него нарушение и в този смисъл представляват самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Налице са обаче и допълните основания за
отмяна на атакуваното НП, които съдът намира за нужно да посочи.
В НП недопустимо едва за пръв път
административнонаказващият орган е въвел допълнителни фактически твърдения, а
именно, че жалбоподателят не е подал ОДН при напускането на превозваните стоки
на митническата територия на Общността. Такива фактически твърдения липсват
както във фиша, така и в АУАН, а още по-малко се твърди, че жалбоподателят все
пак е напуснал територията на Р. България без ОДН.
Приложима нормативна уредба в случая се
явява Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, доколкото по арг. от чл. 238, §
2, вр. § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 9.10.2013 г. за създаване на Митнически
кодекс на Съюза разпоредбите,
касаещи ОДН, се прилагат считано от 01.06.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 5926, § 1, б.
„г“ от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, винаги когато стоките, които
напускат митническата територия на Общността, са обхванати от митническа
декларация, тази митническа декларация се подава в компетентното митническо
учреждение, като при автомобилен транспорт това следва да стане поне един час
преди напускане на изходното митническо учреждение. Същевременно съгласно чл.
592е, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията, когато бъде установено, че
стоките, представени на митницата, не са обхванати от митническа декларация,
която съдържа данните, необходими за обобщената 
декларация за
напускане, лицето, което изнася стоките или което поема отговорността за
превоза на стоките извън митническата територия на Общността, незабавно подава
митническа декларация или обобщена декларация за напускане. Това са общите
разпоредби от регламента, касаещи митническите декларации. Специалната уредба
на ОДН се съдържа в чл. 842а- 842е от Регламента, като именно те биха могли да
бъдат нарушени, доколкото когато е налице специална правна норма именно тя е
приложимото право. Така, съгласно чл. 842г, § 1 от Регламента обобщената
декларация за напускане се подава в изходното митническо учреждение в
съответния срок, посочен в чл. 592б, § 1, а 592б, § 2 и 3 и член 592в намират
съответно приложение. Тази разпоредба не препраща към цитираната в НП разпоредба
на чл. 529е, § 1 от Регламента, доколкото е налице специално правило,
регламентирано в чл. 842г, § 3 от Регламента, съгласно който, когато бъде
установено, че стоки, предназначени да напуснат митническата територия на
Общността и за които се изисква обобщена митническа декларация за напускане, не
са обхванати от такава декларация, лицето, което превозва стоките или което
поема отговорността за превоза на стоките извън митническата територия на
Общността, незабавно подава обобщена декларация за напускане. Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че АНО, както и контролният орган при съставяне на
АУАН не са квалифицирали правилно твърдяното за извършено нарушение, което води
до материална незаконосъобразност на НП.
В допълнение следва да се отбележи, че
нарушението на чл. 529б, § 1, б. „г“, вр. чл. 529е, § 1 от Регламента, респ. на
чл. 842г, § 3, вр. § 1, вр. чл. 529б, § 1, б. „г“ от Регламента, каквато би
била надлежната правна квалификация, изискава нарушителят да не е спазил
сроковете за подаване на ОДН преди напускане, т.е. да е напуснал преди същите
да изтекат, доколкото в случай че той изчака съответния срок, декларацията не
би била подадена след неговото изтичане. Изложеното води до извод, че, за да е
налице въобще нарушение на посочените разпоредби, следва да бъдат въведени
фактически твърдения, че нарушителят е напуснал, а не просто, че не е подал
такава декларация в срок, тъй като ако декларация не е подадена, но и стоките
не напуснат територията на Общността, не би могло да се твърди, че е извършено
митническо нарушение. Такива фактически твърдения липсват както във фиша, така
и в АУАН и НП, където АНО се е опитал да разшири въведените с АУАН фактически
твърдения, за да обоснове отговорността на нарушителя, макар и това е било
недопустимо едва на този етап. Нещо повече, по начина, по който е формулирана
фактическата обстановка в АУАН и НП, не може да се достигне до извод за
извършено нарушение, доколкото никъде не се сочи кога е подадена ОДН, каквато
безспорно е била подадена, за да се направи преценка дали са спазени или не
сроковете, разписани в Регламента, а в случай че се твърди, че ОДН въобще не е
била подадена, то това не съответства на установените по делото факти.
Съобразявайки всичко изложено до тук,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде изцяло отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал.
1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 1 и чл. 336 НПК, Районен съд-
гр. Сливница
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 791 от 14. 12. 2016 г.,
издадено от Ю. Е. М.- Зам.началник на Митница Столична- гр. София (понастоящем
ТД на АМ „Югозападна“), с което на И.Т.Т., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 238, ал. 1 ЗМ, вр. чл. 592б, § 1, б. „г“ от Регламент (ЕИО) №
2454/1993 г. на Комисията, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 300,00 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: