Р Е Ш Е Н И Е № 726
гр. Пловдив, 20.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА като разгледа докладваното ОТ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 2667 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
С.К.П. ***, ЕГН **********, против
Решение № 2153-15-267/16.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в
частта с която е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-15-01176091/04.08.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, за събиране
на сумата от 1279,19 лв., от които 828,08 главница за периода от 01.01.2017 г.
до 30.06.2017 г. и лихва 451,11, начислена към 04.08.2022 г., както и
допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 04.08.2022 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се твърди, че без наличието на каквито и да е
доказателства се твърдяло, че
жалбодателката недобросъвестно е
получавала пенсия от 06.12.1999 г. до 30.06.2017 г., защото си била послужила с
документи с невярно съдържание и защото не успяла повторно да докаже стажа, при
който първоначално била отпусната пенсията. Моли се съда да отмени решението в
обжалваната му част. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и
претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител и в писмено
становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
От административната преписка и от приобщените по делото съдебни дела се установява,
че с разпореждане № **********/1999 г., на С.К.П., на основание чл. 2, ал. 1 от
Закона за пенсиите (ЗП) отм. и при навършена възраст 51 г. и 9 м., е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.12.1999 г.. Размерът
на пенсията е определен при осигурителен стаж от първа категория труд - 12 г.
09 м. и 11 дни и от трета категория труд - 10 г. 04 м. и 21 дни. От 01.01.2000
г. общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета
категория труд - 31 г. 08 м. 09 дни, индивидуален коефициент 1.854 при базисен
период 01.01.1977 г. - 31.12.1979 г. с доход за същия период - 10538.00 лв. Във
връзка с направен преглед на пенсионните досиета е преценена необходимост от
установяване правомерността на отпуснатата на г-жа П. пенсия за осигурителен
стаж и възраст. За целта с писмо изх. № К-26849/14.06.2013 г. от лицето е
изискано да представи оригиналните документи за стаж, тъй като същите,
представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание
на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС.
Писмото се е върнало, като непотърсено. След стартирана процедура по реда на
чл. 108, ал.1, т.1 от КСО и повторно изпратено писмо изх. №
МП-15828#1/05.03.2015 г. до г-жа П., от нейна страна са представени документи
за стаж, като същевременно е направена и саморъчно подписана декларация с
периоди на полагане на труд. В резултат на проведена служебна кореспонденция с
посочени от лицето работодатели, представените от жалбоподателката документи по
време на развилото се административно производство, включително и допълнителни
такива пред контролиращия административен орган, са събрани доказателства
относно редовно оформен осигурителен стаж на жалбоподателката за времето от
07.08.1967 г. до 19.12.1999 г. с продължителност - от втора категория труд - 03
г. 02 м. 05 дни, от трета категория труд - 17 г. 04 м. 18 дни и общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 21 г. 04 м. 09 дни. Тъй
като не е удостоверен осигурителен стаж от първа категория труд - 12 г. 09 м. и
11 дни, е прието, че същата няма право на пенсия по условията на чл.2, ал. 1 т.
“а” от ЗП отм. от 06.12.1999 г. и личната пенсия е неправилно отпусната. Въз
основа на установените данни и след изследване на относимото законодателство е
прието, че същата придобива право на пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 21.02.2003 г. при навършена възраст 65 години. Постановено е
разпореждане № ********* ЗЛЛротокол 2142- 15-26/29.06.2017 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, с което на основание чл.99,
ал.1, т.2, б ”г” от КСО е отменено разпореждане № **********/1999 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и всички
последващи, и считано от 21.02.2003 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на С.К.П.. Пенсията е отпусната в
минимален размер. След обжалване по административен ред, с решение №
2153-15-174/01.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставено в сила разпореждане № **********/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив. С влязло в сила
решение № 2385/15.11.2018 г. по административно дело №2792/2017 г.
Административен съд - Пловдив отменя решение № 2153-15-174/01.09.2017 г. на
директора на ТП на НОИ-Пловдив, в частта с която е потвърдено разпореждане № **********/Протокол
2142- 15-26/29.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ-Пловдив, в частта, с която считано от 21.02.2003 г. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на С.К.П. в
минимален размер и самото разпореждане в тази му част. Преписката е изпратена
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при ТП на НОИ - Пловдив за ново
произнасяне относно правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.
по условията на чл.68, ал.3 от КСО, при съблюдаване на дадените с решението
указания по тълкуване и прилагане на закона. Според съда представените в това
съдебно производство документи, подробно описани в т.9 от съдебното решение,
налагат нова преценка на правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО на лицето
включваща определяне на индивидуален коефициент по чл.70, ал.3 от КСО и лична
пенсия в действителен размер. В останалата част жалбата, а именно срещу решение
№ 2153-15-174/01.09.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставено в сила разпореждане № **********/Протокол 2142-15-26/29.06.2017 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, в частта с която
на основание чл.99, ал.1, т.2, б ”г” от КСО е отменено разпореждане № **********/1999
г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив и всички
последващи, е отхвърлена като неоснователна. В изпълнение на това решение №
Ц2153-15-142/24.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив и на влязлото в
сила съдебно решение № 2385/15.11.2018 г. по административно дело № 2792/2017
г. на Административен съд - гр.Пловдив е издадено разпореждане № **********/Протокол
№ N01004/05.01.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ -
Пловдив. С него на жалбодателката е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО. Размерът на пенсията е определен при зачетен осигурителен стаж от
втора категория труд - 03 г. 05 м. 04 дни и 19 г. 02 м. 21 дни от трета
категория труд. Общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на
основание чл. 104 от КСО - 23 г. 06 м. 24 дни. На основание чл. 70, ал. 4 от КСО, от брутното трудово възнаграждение на лицето за периода от 01.01.1977 г.
до 02.08.1981 г. и от осигурителния доход за периода от 11.04.1997 г. до
18.12.1999 г. е изчислен индивидуален коефициент - 1.078. С решение №
2153-15-80/11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив е оставена без
уважение жалба вх.№1012-15-75/11.02.2021 г. на лицето срещу разпореждане № **********
Протокол № N01004/05.01.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП
на НОИ - Пловдив. Решение № 2153-15-80/11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ
- Пловдив е оспорено пред Административен съд-Пловдив. Образувано е
административно дело №816/2021 г. по описа на Административен съд-Пловдив, X
състав. С решение № 6646/05.07.2022 г. на Върховния административен съд,
постановено по адм. дело № 2251/2022 г., е оставено в сила решение №
2586/23.12.2021 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело
№816/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на С.П. срещу решение №
2153-15-80/11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив. Издадено е
процесното разпореждане № РНП-1-4-15-01176091/04.08.2022 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. С него на основание чл. 98, ал.
2, т. 2, чл. 113 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с влязло в сила
разпореждане № **********/ Протокол № N01004/ 05.01.2021 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, е разпоредено С.К.П. да
възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и
възраст в размер на 20021.09 лв., от които главница за периода от 01.01.2012 г.
до 30.06.2017 г. в размер на 10792.10 лв. и законна лихва в размер на 9228.99
лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 04.08.2022 г. Същото е обжалвано
по административен ред, като с решение №2153-15-267/16.09.2022 г. на директора
на ТП на НОИ - Пловдив е заличено като погасено по давност задължението на
лицето по разпореждане № РНП-1-4-15-01176091 / 04.08.2022 г. на ръководителя
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г. в размер на 18 741.90 лв., от които главница в размер на 9964.02
лв. и лихва за минало време в размер на 8777.88 лв. и е оставено в сила
разпореждане № РНП-1-4-15- 01176091/04.08.2022 г. в останалата му част за
събиране на сумата от 1279.19 лв., от които 828.08 лв. - главница за периода от
01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. и лихва - 451.11 лв., начислена към г., както и
допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 04.08.2022 г. до
окончателно погасяване на задължението. Предмет на съдебен контрол по
настоящето административно дело е решение №2153-15- 267/16.09.2022 г. на
директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, с която е оставено в сила
разпореждане № РНП-1-4-15-01176091/04.08.2022 г. за събиране на сумата от
1279.19 лв., от които 828.08 лв. - главница за периода от 01.01.2017 г. до
30.06.2017 г. и лихва - 451.11 лв., начислена към 04.08.2022 г., както и
допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след г. до окончателно погасяване на задължението.
В хода на
съдебното производство са изискани справки от РП – Пловдив, от които е видно,
че жалбодателката не е била привличана като обвиняем по пр. 5645/20 по описа на
РП – Пловдив, както и по пр. 2818/2019
по описа на РП – Пловдив.
На зададени въпроси по чл.176 от ГПК жалбодателката отговаря,
че в края на 1999г. е подала документите си за пенсиониране, но не е сигурна, не
помни кой е служителят който е приел заявлението, нито какви документи е
представила към заявлението, като тези документи „бяха толкова много, аз съм ги
описала, за всеки месец имахме документ с мъжа ми“. Не съхранява документи за
стаж. Сочи, че ги е предала на НОИ. От 1969 г. до 1980 г. почти непрекъснато,
работели с мъжа и като артист-акробати, и в България и в чужбина. От НОИ казали,
че тази работа се води първа категория труд. Всичко било, както е отговорила в
писмен вид. Работила в туристическите комплекси Албена и Слънчев бряг, в
чужбина работила по държавите и в
големите градове в България. По банков път е получавала пенсията си. Други
доказателства не са събирани.
При така изложеното настоящият състав на съда намира, че
установеният иначе безспорно факт на неправилно извършени осигурителни плащания
в полза на жалбодателката (получила суми от фонд ДОО за недължими пенсии), не е
достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на
нареденото връщане на непогасените по давност такива суми от получателката им
със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността й да възстанови
получените суми за пенсии ведно с лихва върху тях, следва да бъде установено,
че е действала недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на
възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за
осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността обаче
не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се
носи от издателя на административния акт. В разглеждания случай липсват
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че П. е била
недобросъвестна, защото евентуално е знаела при подаване на заявлението си за
пенсия, че не разполага с декларирания стаж, обусловил отпускането на лична
пенсия, нито пък че съзнателно се е възползвала от неистински документи или
документи с невярно съдържание, за да бъде пенсионирана преждевременно и при
по-благоприятни за нея условия. Липсата на оригиналното пенсионно досие на
осигуреното лице в архивохранилището на ТП на НОИ – Пловдив не води сама по
себе си до такъв извод, защото добросъвестността се предполага до доказване на
противното, а по реда на чл. 114, ал. 1 от КСО се възстановяват само
недобросъвестно получените осигурителни плащания. В случая не са установени
извършени от лицето действия в нарушение или заобикаляне на закона с цел
постигане на неправомерен облагодетелстващ резултат. Установеното с предходен
влязъл в сила административен акт, чиято законосъобразност е проверена по
съдебен ред, че П. не имала право да се пенсионира през 1999 г. и неоснователно
е получавала пенсионни плащания в течение на години, е предпоставка да се изисква
от нея връщане на тези суми със съответната лихва в бюджета на НОИ, но само при
условие, че получилото осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а
именно този съществен елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114,
ал. 1 от КСО е останал недоказан от компетентните административни органи. В
издадените от тях актове липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че П. е
била недобросъвестна. В разглеждания случай липсват доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че П. съзнателно се е възползвала от
неистински документи и/или документи с невярно съдържание, за да й бъде
отпусната преждевременно лична пенсия и то при по-благоприятни за нея условия.
Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били
укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото
облагодетелстване. Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив за нейната
недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на
лицето, целящи да заблудят пенсионния орган относно категорията на положения
труд и пенсионните права, а почива на вероятностни съждения, базирани на
непотвърденото наличие на осигурителен стаж от първа категория. Директорът на
ТП на НОИ - Пловдив не е анализирал възможността неправилно изплащаната пенсия
да се дължи на некоректно издадени документи от осигурител или дори на
неправилна преценка от страна на пенсионния орган. Неправилната преценка на
категорията на труда би могла и да е в резултат от допуснати грешки в развилото
се пенсионно производство по първоначално отпускане на пенсията. При това положение не може да се приеме за
доказано, че П. е съзнавала, че част от придобития от нея стаж не е от първа, а
е от други категории. Поначало добросъвестността се предполага до доказване на
противното, а недобросъвестността на получилото плащанията лице като основание
за издаване на акт по чл. 114, ал. 1 от КСО не е доказана от осигурителния
орган. Изложеното обуславя извода, че
административните органи не са установили надлежно, че П. е била
недобросъвестна при подаване на заявлението си за отпускане на пенсия през 1999
г. и при получаване на пенсиите през процесния период, поради което не е било
доказано наличието на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на
задължение за връщане на получените осигурителни плащания в бюджета на фонд ДОО,
ведно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс.
/Мотиви в този смисъл - в Решение
№ 10317 от 15.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2731/2022 г., VI о., докладчик
съдията Десислава Стоева, Решение № 9238 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. №
4153/2022 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев, Решение № 6292 от
26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2894/2021 г., VI о., докладчик съдията
Николай Гунчев , Решение № 9944 от
21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 153/2020 г., VI о., докладчик председателят
Румяна Папазова и други/.
Поради изложеното следва да бъде отменено Решение №
2153-15-267/16.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в обжалваната му
част, с която е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-15-01176091/04.08.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
При този изход на делото и съобразно направеното искане следва
да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на С.К.П. ***, ЕГН **********, разноски
в размер на 450 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
2153-15-267/16.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в обжалваната му
част, с която е потвърдено разпореждане № РНП-1-4-15-01176091/04.08.2022 г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА НОИ –
гр.София да заплати на С.К.П. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: